Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 26.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св., в открито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря Е.К.
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д № 7897
по описа за 2014г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Правното
основание на спора е чл.422 ГПК вр.чл.415 вр.чл.124 ГПК, и чл.86 ЗЗД като
обективно и субективно съединените
искове са предявени от У.Б. АД ЕИК ********
срещу Р.Т.Б. ЕООД ЕИК ********.
Като ТРЕТО
ЛИЦЕ помагач на страната на ответника, е встъпил М.Х. ЕООД ЕИК ********.
ИЩЕЦЪТ твърди, че е подал заявление по реда на
чл.417 ГПК за издаване заповед за незабавно изпълнение до РС гр.София, по
ч.гр.д.40715/2013г., СРС, 47 св., за сумата от 1 190 986.31 евро,
представляващо неплатена договорна лихва
, възникнала за периода 30.09.2010г. до 26.09.2013г. като
заповедта е издадена, както и изпълнителен лист. Предвид подадено възражение,
ищецът е предявил установителен иск за вземанията си, за които е издадена
заповед за изпълнение. Твърди, че с договор за банков кредит № 3 от 25.04.2008г. е договорено отпускането на кредит на
ответника в размер на 9 500 000 евро, като средствата са били
разпределени в два кредитни лимита – инвестиционен кредит в размер на
7 916 000 евро и оборотен кредит в размер на 1 584 000
евро. Съгласно чл.4.1 от договора за кредит усвоената част от всеки един от
двата лимита се олихвява с лихва за редовен дълг в размер на базов лихвен
процент плюс надбавка от 2.5 или общо 6.886 %. С Анекс № 4 от 24.04.2009г.
страните са се съгласили надбавката по лихвата за редовен дълг да бъде
увеличена от 2.5 % на 4 %. Съгласно чл.4.3 от договора за кредит в случай на
просрочване плащането на главницата по договора към начисляваната лихва за
редовен дълг се добавя и наказателна надбавка от 2 %. Твърди, че ответникът е
усвоил по инвестиционния кредит 5 416 666.66 евро, а по оборотния
кресиг средства в размер на 1 080 000 евро. Средствата по
инвестиционния кредит са усвоявани по искания на ответника на два транша – на
23.05.2008г. е извършено усвояване на сума в размер на 2 442 872.33 евро, на 23.06.2008г. е усвоена сума в
размер на 2 973 794.33 евро,
по искане от 20.06.08г. Общия усвоен
размер по инвестиционния кредит е 5 416 666.66 евро .
Със Анекс 1 от 28.11.2008г. се споразумяват
неусвоените средства до първоначално уговорените лимити да се считат за
отменени и те не са изплащани от банката. Съгласно чл.7 от договора за кредит усвоените
средства по всеки от кредитните лимити – инвестиционен и оборотен, следва да
бъдат върнати еднократно на падежа – 24.04.2009г. Падежът е отлаган неколкократно,
като с анекс № 12 от 30.06.2010г. е договорено погасяване на кредита в това
число по инвестиционен и оборотен лимити
да се извърши еднократно на 30.09.2010г. Твърди, че на тази договорена дата не
е изплатена главницата по инвестиционния кредит, която се определя в размер на
5 933 970.76 евро и включва 5 416 666.66 евро усвоени
средства + 517 304.10 евро капитализирана лихва. Тъврди, че върху тази
падежирала главница се начислява договорна лихва по чл.11.2.1.2 от
договора,чийто размер за периода от 30.09.2010г. до 26.09.2013г. представлява
сумата от 1 190 986.31 евро. Вземанията
на банката по оборотния кредит, не са предмет на тази искова молба.
Моли да се признае спрямо ответника , че банката има
вземане спрямо същия в размер на 1 190 986.31 евро договорна лихва за
периода от 30.09.2010г. до 26.09.2013г. , изчислена върху неизплатената
главница от 5 933 970.76 евро, съставляваща усвоен инвестиционен
кредит по чл.1.1.1 от договор за банков кредит № 3 от 25.04.2008г.. Претендира и направените за производството
разноски , включая и тези за заповедното производство.
ОТВЕТНИКА оспорва изцяло исковата молба
. Твърди, че сумата не е дължима. Твърди, че вземането за лихва е погасено с
изтичане на три годишна давност. Ищецът е подал заявлението си до СРС на
7.10.2013г., а три годишната давност е изтекла на 30.09.2013г.. Наред с това
твърди, че не са договаряли суми в посочените от ищеца размери и не са
получавали суми в посочените от ищеца размери. Твърди, че не са усвоявали суми в посочения
размер по този кредит, няма доказателства за заверка на тяхна банкова сметка. ***а
размер, нито са договаряли за дата на падежа датата посочена от страна на ищеца.
Твърди, че ищецът няма ликвидно и
изискуемо задължение по договора и съответно не може да има такова и за лихва.
Твърди, че нееднократно е извършвал плащания за погасяване на процесния кредит,
като датата която ищеца сочи за изискуемост на цялото задължение е произволно
избрана. Наред с това твърди, че въз
основа на издадения изпълнителен лист по заповедното производство е извършена
продажба на имот, собственост на трето лице Д. ЕООД , с получената цена за
който в размер на 954 205.01лв. следва да се намалят задълженията. Твърди,
че представения договор за банков кредит е сключен от лица без представителна
власт от страна на банката. Оспорва истинността на договора като частен
диспозитивен документ по отношение на неговата автентичност. Без представителна
власт са подписани и анексите. Липсват подписите на всички страни по някои от
документите. Управителите на банката могат да действат само на основание на
взето решение на ОС. Наред с това твърди, че ищецът по никакъв начин не е
уведомил ответника, че е направил кредита предсрочно изискуем, преди да подаде
заявлението си и съответно същия не е станал такъв. Позовава се и на
разпоредбите на чл.143 от ЗЗП и Директива 93/13 на ЕИО на Съвета. Намира, че
клаузите в договора на чл.10.2.5,12.2,12.3.1,12.4.2,17.2 са неравноправни клаузи по смисъла на
чл.146,ал.2 от ЗЗП , тъй като не са индивидуално договорени. Неравноправността
следва да се преценява към момента на сключване на договора. Договора
представлява финансова услуга по чл.144 ЗЗП във вр. с пар.13,т.12,б.Б от ДР на
ЗЗП, според който финансова услуга е всяка такава, свързана с дейността на
кредитните институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като
отпускане на кредит,потребителски кредит обезпечен с ипотека. Потребителя като
по-слабата икономически страна не следва да се поставя в позицията на неинформираност
и да бъде принуждаван да се съгласява с предварително поставени от продавача
или доставчика услуги и условия, без да може да им повлиява. Твърди, че посочените разпоредби са нищожни
съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП и като такива не следва да обвързват потребителя. Позовава
се и на решение от 14.03.2013г. на Съда на Европа, със седалище в Люксембург по
решение по иска на М.А. срещу С.Е.К., Т. и М.. Моли искът да се отхвърли
изцяло.
Третото
лице твърди, че има правен интерес от участие в процеса доколкото гарантира
изпълнение задълженията на ответника по договора за кредит с ипотека.
Съдът,
като взе в предвид становищата на страните, както и събраните в хода на
съдебното производство доказателства намира следното :
Видно от приложените писмени
доказателства и документи съдържащи се в заповедно производство по гр.д.№40715
/ 2013г., СРС , 47 св. въз основа на искане с правно основание чл.417 от ГПК
ищецът е поискал издаване заповед за незабавно изпълнение въз основа на договор
за кредит и анекса / ите към него, извлечение от счетоводните книги за
задълженията на кредитополучателя по договор 3 от 25.04.2008г. за падежирала
договорна лихва за периода 30.09.2010г. до 26.09.2013г. в размер на
1 190 986.31 евро върху неизплатената в срок главница и разноските за
държавна такса в заповедното производство на стойност 46 587.34 лв.
Съдът е уважил заявлението и е
присъдил с издадената заповед за незабавно изпълнение исканите суми.
Във връзка с подадено възражение
съдът е указал установяване на вземането по общия исков ред и ищецът е предявил иск за това свое вземане.
Видно от представения договор № 3
от 25.04.2008г. изменен с 12 анекса до 30.06.2010г. на ответникът са отпуснати
инвестиционен и оборотен кредити като първия е
на стойност до 7 916 000 евро . С анекс № 12 срокът за
издължаване на усвоената сума е уговорен окончателно да е на дата 30.09.2010г.
Договорната лихва е в размер на
базов процент, който се формира от 1 мес.EURBOR в размер на 4.386 % към датата на сключване
на договора плюс надбавка 2.5 % или общо
6.886 % общ размер на годишния лихвен процент. В чл.4.3 е договорена надбавка
на лихвата при
просрочие на главница :
-
по чл.11.2.1.2 – неиздължена просрочена и изискуема част от кредита по
съответния лимит.
-
начислявана при просрочие на главница по т.11.2.1 – при просрочие на
погасителна вноска в срока по т.7 и при предсрочна изискуемост.
-
начислявана при просрочие на лихва и главница по т.11.2.3 - при просрочие едновременно на лихва и на
погасителна вноска по главницата.
Договорът е подписан от
пълномощници на банката Р.Радева – директор уравление и И.Д.-Мениджър Големи
корпоративни клиенти, с цитирани, но не представени по делото пълномощни.
Предвид извършеното оспорване от страна на ответника автентичността на
подписите, с изрично волеизявление в хода на съдебния процес/стр.133/
представляващите банката са потвърдили всички действия на представителите
действали от името на банката и
подписали договора и анексите, поради което съдът приема, че така сключения
договор от страна на ответника е действителен и ответната фирма се явява
кредитополучател по този договор.
От приетата по делото съдебно -
счетоводна експертиза, не оспорена от страните, която съдът приема като
обективна и компетентно изготвена, се
установява, че кредитния лимит по инвестиционния кредит, е намален с пар.2 от
Анекс 1 от 28.11.2008г. и усвоената сума е на стойност така както се сочи в
исковата молба или 5 416 666.66 евро. Банката е извършила два превода
съответно на дата 23.05.2008г. в размер на 2 442 872.33 евро и на
дата 23.06.2008г. в размер на 2 973 794.33 евро, като сумите са
преведени о разлащателна сметка на ответника.Транзакциите на усвояване на
сумите на инвестиционния кредит са осчетеводени по дебита на сметката на
дебитен контракт и по кредита на разплащателната сметка на кредитополучателя. Размерът
на усвоената главница се формира от усвоения кредит в размер на
5 416 666.66 евро и от 517 304.10 евро капитализирана лихва.
Видно от първоначално договореното с основния договор и общите условия лихвата
се издължава ежемесечно на последно число на съответния месец.С анекс № 1 се
уговорява лихвата да се издължава на тримесечие, а с Анекс 2 се договаря
лихвата да не се изплаща на съответния месечен падеж, а да се капитализара към
главницата на дълга. Предвид на това и вещото лице и е посочило
капитализираната лихва към усвоения размер на кредита и върху така формираното
задължение за главница е изчислило лихвата. Вещото лице е съобразила лихвата,
така както е договорена в договора – основно съдържание и анекс № 4, с който
надбавката върху базовия лихвен процент е увеличена от 2.5 % на 4 %. Върху
пълния размер на неиздължената и усвоена сума по кредита вещото лице е
изчислило размера на лихвата за просрочена главница, така както е договорена в
чл.11.2.1.2. за периода от 30.09.2010г. до датата на подаване на заявлението по
заповедното производство и същата възлиза в размер на 1 190 986.31 лв. От
представените от ответника доказателства – платежни документи вещото лице е
установило, че ответника е извършил плащания по редовна лихва с 8 броя платежни документи на обща стойност
153 416.27 лв.и обхващат погашения на лихвата преди процесния период.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
Съдът приема, че от писмените
доказателства и експертизата се установява по безспорен начин сключения между
страните договор за банков кредит в неговата инвестиционна част и реалното
усвояване на част от договорената сума от страна на ответникът. Падежът на
задължението е уговорен на определена дата и към 30.09.2010г. вземането на
банката за цялата предоставена и усвоена сума в размер на
5 416 666.66 евро и 517 304.10 евро капитализирана лихва е
станал изцяло изискуемо. След като срокът на договора е изтекъл и вземането на
банката е станало изцяло изискуемо, то не е необходима отделна покана, с която
да се дава срок на ответника за връщане на получената в кредит сума. В
конкретния случай претенцията е за лихвата върху дължимата и невърната
главница. С изискуемостта на вземането на банката и без покана ответникът с
изтичането на срока, т.е. от 1.10.2010 г. е изпаднал в забава спрямо банката
ищец. Върху просрочената главница кредитополучателя дължи лихва в размер на
договорната такава, в едно с надбавка от 2%
съгласно чл.11.2.1.2 от договора и именно тази лихва се претендира от
ищеца като договорна. Същата се именува така, доколкото е уговорена изрично в
договора, но по същество това не е договорна лихва, възнаграждение за ползване
на отпуснатата в кредит сума, а е наказателна лихва за забава. Доколкото в
договора изрично е предвидена лихва върху просрочена главница, и макар договорът да е с изтекъл срок, то лихвата за
забава върху просрочената главница е в размер за процесния период съобразно
поисканото с исковата молба, предвид че размерът се потвърждава и от приетата
по делото експертиза. Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна
давност на това вземане. Вярно е че съгласно давностните срокове по чл.111 от ЗЗД този за вземането за лихва е тригодишен, но в конкретния случай той не е
изтекъл. Вземането за лихва на банката ищец спрямо ответника е изискуемо от
1.10.2010г. и към датата на подаване на заявление за вземането за лихва пред
заповедния съд – СРС 27.09.2013г. този три годишен срок не е изтекъл. Предвид
на това ищецът е материално правно легитимиран да предяви искът и правото му на
процесуална защита не е погасено.
Ответникът е направил и възражение,
че правата му на потребител са нарушени и разпоредбите за лихва са едностранно
определени от кредитодателя и в този смисъл като неравноправни клаузи са
нищожни, като се позовава на разпоредбите на Закона за защита на потребителите
и на Директива 93/131 на ЕИО на Съвета от 5 април 1993г..Съдът намира, че
нормите на директивата и закона са приложими само в правоотношенията възникващи
между банка и потребител, в случаите в които потребителя, кредитополучател не
потребява кредита в качеството му на търговец, за упражняване на търговската си
или професионална дейност, а действа в качеството си на физическо лице, изхождайки
от разпоредбите на т.1 и т.2 от пар.13 от ДР на ЗЗП. Предвид на това доколкото
настоящия кредит е предоставен на ответника – юридическо лице, в качеството му на търговец, за постигане на
търговска, инвестиционна цел, то следва изводът, че разпоредбите на директивата
и на закона на защита на портебителите са неприложими. Ответникът търговец, не
би могъл да се определи като по-слаба страна в заемното правотоношение с
банката, доколкото заема суми по договор за кредит с инвестиционна цел. Предвид
на това съдът намира, това възражение на ответника за изцяло неоснователно.
При така изложените съображение
съдът намира установителния иск за основателен и доказан и следва да бъде
уважен, като на осн.чл.124 ГПК се
признае спрямо ответника задължението му за лихва за забава в изплащане на
главницата по инвестиционната част от кредита в искания размер за процесния
период, така както е и по издадената заповед за незабавно изпълнение от СРС.
С настоящото съдебно решение
съдът следва да признае и разноските и
за заповедното производство, в размера който са установени и присъдени със
заповедта, тъй като в настоящото производство не се установява различен техен
размер и за тях е налице също издаден изпълнителен лист, видно от отбелязването
във връзка с това върху извлечението от счетоводните книги.
На осн.чл.78 от ГПК ответникът
дължи на ищеца и направените от ищеца разноски за проведеното настоящо исково
съдебно производство - възнаграждение на вещото лице – 900 лв. , за ДТ –
46 587.34 лв. и адв.възнаграждение – 85 200 лв., за което е приложен
договор за правна помощ и извлечение от движение по сметка, като съобразно приложен списък общо разноските са в размер на 132 687.34 лв.
Р Е
Ш И :
ПО ИСКЪТ ПРЕДЯВЕН ОТ У.Б. АД ***, пл. ******** № 7
с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415 ГПК срещу Р.Т.Б. ЕООД ***
На осн.чл.124 вр.чл.422 ГПК
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Т.Б. ЕООД
ЕИК ********, гр.П., бул.**** № **,ет.3,дължи на У.Б. АД ***, пл. ******** № 7 следните суми
представяващи обезщетение,лихва за забава , съобразно
чл.11.2.1.2 по договор за банков кредит № 3 от 25.04.2008г., в размер на
общо 1 190 986.31 евро / един милион сто и деветдесет хиляди
деветстотин осемдесет и шест лева и тридесет и едно евро/,дължима за периода
30.09.2010г.-27.09.2013г. договорена лихва за забава на върху просрочена и изискуема главница по инвестиционен кредит
усвоен и неиздължен в размер на 5 933 970.76 евро., присъдена със
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 7.10.2013г. и издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 40715/2013г., СРС, 47 св., както и
че му дължи сумата от 46 587.34 лв./ четиридесет и шест хиляди петстотин
осемдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/ разноски за държавна такса
в заповедното производство .
ОСЪЖДА Р.Т.Б. ЕООД ЕИК ********, гр.П., бул.**** № **,ет.3
да заплати на У.Б. АД ***, пл. ********
№ 7 сумата от 132 687.34 лв / сто тридесет и две хиляди шестотин осемдесет
и седем лева и тридесет и четири стотинки/ разноски на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице помагач М.Х. ЕООД ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :