Р Е Ш Е Н И Е №
260252
гр. Сливен,
24.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря ВАСИЛКА
КЪЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1335 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на Г.Д.А., в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Б.Г.Д.
***, род. на *** г., подадена чрез пълномощник - адвокат, с която е предявен
частичен осъдителен иск за осъждане на ответника ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на малолетното
дете, чрез неговия баща и законен представител, сумата от 10 000 лв.,
представляваща част от обезщетение с общ размер от 90 000 лв. за
неимуществени вреди - претърпени от детето болки и страдания в резултат на ПТП,
настъпило по вина на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответното дружество.
Ищецът твърди, че на 03.03.2019
г. в с. Тополчане, общ. Сливен, настъпило ПТП поради виновно поведение на водача
на л. а. „Алфа Ромео“, с рег. № СН…КА - Д.И. С., при което били нанесени телесни
увреждания на малолетния Б.Г.Д., а именно фрактура крурис декстра, контузио капитис и
повърхностни охлузвания по кожата на лицето. За извършено престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 НК, изразило се в нарушаване
на чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро и чл. 116 ЗДвП, Д.И. Симеонова била призната за
виновна с решение по АНД № 1234/2019 г. по описа на СлРС. Твърди се, че
виновният водач за настъпване на ПТП е имал валидна застраховка ГО при
ответното дружество, като ищецът депозирал уведомление за щета на 16.08.2019 г.
Ответното дружество отказало да заплати обезщетение по заведената щета. Излагат
се твърдения, че в резултат на уврежданията детето търпи силни болки и много
страдания, за дълго време е било на постелен режим и лишено от обичайния си
начин на живот на активно и здраво дете. Твърди се, че и към настоящия момент
детето изпитва болки, а е изживяло и психологически стрес при пътния инцидент,
който ще остане в съзнанието му за цял живот. Ищецът претендира и
законната лихва върху сумата от 10.03.2019 г., евентуално от 16.08.2019 г.,
както и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения
срок, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва
механизма на ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между описания
механизъм на ПТП и настъпилите вреди, оспорва и противоправността и виновността
на поведението на водача при ПТП като твърди, че събитието е случайно по
отношение на водача и не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите. Евентуално релевира и възражение за
съпричиняване на вредите от пострадалия, тъй като родителите са оставили детето
без надзор, а детето е нарушило разпоредбите на чл. 113 и 114 от ЗДвП, уреждащи
правилата за движение на пешеходците. Оспорва характера на търпените
неимуществени вреди и претендирания размер на обезщетението като силно завишен
и неотговарящ на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Претендира
отхвърляне на иска, евентуално уважаването му в по-нисък от претендирания
размер с оглед възражението за съпричиняване и присъждане на направените по
делото разноски.
С протоколно определение от 20.10.2020 г. по делото е
допуснато изменение на иска чрез увеличаване на размера му от 10 000 лв.
на 25 000 лв., предявен като частичен от общия размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 90 000 лв.
В съдебно
заседание, ищецът, редовно призован, не се явява лично. Чрез своя пълномощник -
адвокат поддържа предявения иск и моли да бъде уважен в пълния претендиран
размер от 25 000 лв. след допуснатото изменение.
Ответното
дружество, редовно призовано, се представлява от пълномощник - адвокат, чрез
който излага становище за неоснователност
на иска, предвид наличието на съпричиняване на вредите от пострадалия и моли да
бъде изцяло или частично отхвърлен.
И двете страни са представили подробни
писмени защити по делото.
Като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С решение по АНД № 1234/2019 г. по описа на СлРС водачът на
л. а. „Алфа Ромео“ с рег. № СН 7125 КА Д.И. Симеонова била призната за виновна
в това, че на 03.03.2019 г. в с. Тополчане, общ. Сливен при управление на
автомобила нарушила правилата за движение по пътищата чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро
и чл. 116 ЗДвП и по непредпазливост причинила средна телесна повреда, представляваща
трайно затрудняване движенията на десен долен крайник на Б.Г.Д., род. на *** г.
- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Видно от представената
Застрахователна полица № BG/02/118001993882/10.07.2018 г. гражданската отговорност на
водачите на л. а. „Алфа Ромео“ с рег. № СН 7125 КА била застрахована при
ответното дружество със срок на валидност от 10.07.2018 г. до 09.07.2019 г.
На 16.08.2019 г. законният представител
на пострадалото дете, чрез своя пълномощник - адвокат, депозирало писмена молба
до застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С писмо
изх. № 7531/04.10.2019 г. ответното дружество отказало с мотива, че не са
ангажирани безспорни доказателства относно виновността на застрахования водач
за настъпване на ПТП.
По делото е прието заключение на
съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като неоспорено от
страните, обективно и компетентно изготвено.
От него се установява, че при ПТП на
03.03.2019 г. в с. Тополчане детето Б. е получило следните травматични
увреждания - контузия и охлузване на лицето, както и счупване на дясната
подбедрица в дистална трета с голяма дислокация на фрагментите. Двете кости -
голям и малък пищял са били с напречни фрактури с голямо разместване по ширина
и под ъгъл. Контузията и охлузването на лицето е било отразено само в
амбулаторния лист от Спешно отделение, поради което вещото лице съди, че същото
не е било с големи размери и е отшумяло за около десетина дни.
Детето е лекувано неоперативно - извършена е временна репозиция в ПСО и
гипсова лонгета, докато станат изследванията, за да му се спестят/намалят
болките и страданията и да се избегнат допълнителни съдово-нервни увреди през
периода на изследванията и консултации. На следващия ден сутринта е извършено
окончателно наместване под обща анестезия, при което е постигнато добро
алиниране на фрагментите и е поставена бедреностъпална лонгета. Имобилизацията
е свалена на 52-рия ден, като според експерта този срок е достатъчен за дете на
такава възраст. Лекуващият лекар е препоръчал кракът да не се натоварва още 10
дни, като вещото лице пояснява, че този срок може да бъде различен според
преценката на лекуващия ортопед - от 15 дни до месец. Общо лечебният процес продължава
около 3 месеца при нормален ход на възстановителните процеси. Детето не е
провеждало допълнителна рехабилитация и не е страдало от други съпътстващи
заболявания.
Вещото лице описва, че в момента
пострадалото дете е напълно възстановено. Липсват деформации, възстановена е
основната функция на крайника - опорната, осъществява двустранно моноподален
стоеж, самостоятелна походка и клек. Липсва дефицит в обема на движение на
глезенната и колянната става. Крайниците са с еднаква дължина и обиколка на
бедрата и подбедриците. Няма усложнения и остатъчни явления. Единствено
рентгенологично е налице участък с по-крехка структура на костта, което трябва
да се проследи във времето.
Изслушана в о. с. з. вещото лице д-р Т.
пояснява, че счупването е било тежко, но е оказана навременна медицинска помощ.
Костното срастване е по-дълъг период, който може да отнеме и години, затова към
момента видимия на рентген участък с по-крехка структура на костта, не е
патологична находка. За детето лечебният период е приключил след третия месец.
Вещото лице описва, че децата се възстановяват много бързо и след като
лекуващият ортопед е препоръчал само 10 дни да не се натоварва крака след
свалянето на гипса, значи детето не е имало оплаквания. Установеното в
медицинската документация по делото компрометиране на гипсовата имобилизация не
е удължило периода на възстановяване на детето.
По делото е прието заключение и на съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът също кредитира изцяло като неоспорено от страните,
обективно и компетентно изготвено.
От него се установява, че произшествието
е настъпило на ул. „Максим Горки“ в с. Тополчане. Платното за движение е
асфалтирано, прав участък, с дребнозърнест асфалт, гладък, равен, хоризонтален,
напукано асфалтово покритие и захабен асфалт. Платното за движение е с две
ленти, по една във всяка посока и ширина от 6 м. Платното е ограничено от
затревени отъпкани банкети. На мястото на ПТП не е имало пешеходна пътека.
От описаните данни се установява, че
водачката е възприела удара като е предприела спиране. От мястото на инициалния
контакт в страничната задна лява част на автомобила и челата повърхност на
пешеходеца, мястото на удара е на около 2,5 м. преди крайното положение на
покой на автомобила.
Детето е навлязло на платното за движение
при изминаване на разстояние от 3,5 м. за 1,48 сек., за което време автомобилът
е изминал 7,4 м. Преди ПТП автомобилът се е движил с около 18 км/ч. Детето е
навлязло в опасната зона за спиране на автомобила, водачката е нямала
техническата възможност да предотврати удара. Тя е възприела група деца, които
са се движили по левия затревен тротоар и срещу автомобила. Водачката е
следвало да подбере скорост на движение, която да е технически безопасна спрямо
възможното навлизане на дете на платното за движение и която да й осигури
възможността да спре на безопасно разстояние като според вещото лице такава
безопасна скорост би била около 10 км/ч.
Според експерта причините за настъпване
на ПТП са технически неправилното поведение на детето при навлизане на платното
при наличие на приближаващ се автомобил, както и технически неправилното
поведение на водачката при възприемане на група деца в близост до платното за
движение, която е следвало да намали скоростта на движение и в случай, че дете
навлезе на платното за движение да е в състояние да спре преди удара.
По делото е разпитана свид. Д. Т. - водач
на автомобила, от чиито показания се установява, че на 03.03.2019 год. в с.
Тополчане е имало кукерски празник и много хора. След като тълпата преминала, свидетелката
потеглила по правата улица, която била с дупки и карала с около 20 км/час. На
улицата нямало тротоари, а тревни площи. Свидетелката била вече към края на
улицата, когато видяла група от 7-8 деца, на ръст около метър, метър и
двадесет. На самата улица имало магазин и случката се случила почти до
магазина. Свидетелката възприела групата деца и умишлено намалила още
скоростта. След като се разминала с групата деца, по инстинкт погледнала в
лявото огледало и видяла как едно дете бяга,
а другото го гони. След това възприела звука от удара на детето в
колата. Свидетелката веднага спряла автомобила, но детето се ударило в задния
ляв калник.
За установяване характера и интензитета
на претърпените от малолетното дете неимуществени вреди са разпитани свидетелите
И. А. - чичо на детето и Г. И. - баба на детето.
Съдът подложи свидетелските показания на
критична проверка, тъй като от една страна отчете близката им роднинска връзка
с пострадалото дете и евентуалната тяхна заинтересованост от изхода на спора, а
от друга страна по отношение на физическото състояние на детето същите
противоречат на заключението на изслушаната по делото СМЕ и поясненията, дадени
от вещото лице.
Свидетелят И. А. твърди, че след ПТП
откарали детето в болница, като цялото било посинено и в кръв. Глезенът на
детето бил натрошен, не му давали да ходи, 3 месеца бил с гипс, не можел да се
движи. Майка му и баба му 3 месеца го гледали на легло. Според свидетеля А. детето
още се оплаквало, че кракът го боли. Когато свалили гипса му, близките му
направили бастунчета и още 3 месеца детето ходило с тези бастунчета, не можело
да ходи само.
Свидетелката Г. И. също описва, че
десният крак на детето е бил счупен, Б. е имал охлузвания по краката и по
лицето. Детето плачело и се оплаквало, че го боли. Свидетелката излага, че
детето е било три месеца с гипс, през което време е било на легло и с памперси.
После прохождането било трудно, детето ходело с патерици.
И двамата свидетели описват, че детето
все още преживява и психологически травмата като се стряска на сън и плаче през
нощта, че го е ударила кола, а когато ходи по улиците се плаши от колите. Свид.
И. споделя, че нощно време детето се събужда, напикава се в гащите и казва
„майко удари ме кола“.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите А. и И. в частта им относно това, че детето е било изцяло
неподвижно докато е било с гипсова имобилизация, нито относно това, че
прохождането му е било трудно и детето все още изпитва болки. Безспорно се установи
от медицинската документация по делото, както и от заключението на СМЕ, че
гипсовата лонгета на детето е била компрометирана, което не е довело обаче до
удължаване на оздравителния процес. Това ясно показва, че детето е продължило
да упражнява физическа активност дори и с гипсовата имобилизация. След
свалянето на гипса, лекуващият лекар е препоръчал едва 10 дни покой, което
както поясни вещото лице означава, че детето се е възстановило напълно и не е
страдало от болки. Не са се наложили рехабилитационни процедури. Според
изслушания експерт д-р Т., децата се възстановяват бързо, в момента
пострадалото дете е напълно възстановено. Липсват деформации, възстановена е
основната функция на крайника - опорната, осъществява двустранно моноподален
стоеж, самостоятелна походка и клек. Липсва дефицит в обема на движение на
глезенната и колянната става. Крайниците са с еднаква дължина и обиколка на
бедрата и подбедриците. Няма усложнения и остатъчни явления.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявен
е частичен пряк осъдителен иск на
увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ с правна квалификация чл.
432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати на малолетното дете Б.Г.Д., род. на *** г. чрез неговия
баща и законен представител Г.Д.А., сумата от 25 000 лв., представляваща част от обезщетение
в общ размер на 90 000 лв. за неимуществени вреди - претърпени от малолетното
дете Б.Г.Д., род. на *** г., болки и страдания
вследствие на телесни увреждания, получени от настъпило на 03.03.2019 г. в с.
Тополчане, общ. Сливен ПТП, по вина на водача на л. а. „Алфа Ромео“, с рег. № СН….КА, с валидно сключена
и действаща към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество.
Искът е процесуално допустим.
По
същество съдът го намира и за частично
основателен.
Налице са всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, причинено от лице,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Като правораздавателен
акт обаче присъдата е видово понятие по отношение на родовото такова -
решението на наказателния съд при произнасяне по посочените по-горе въпроси -
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В
този смисъл е и произнасянето на ВС на НРБ с ППВС № 7/1985 год. и на ВКС с ТР №
1/2011 год. на ОСНК. Вярно е, че по отношение на решението, постановено по реда
на чл. 378, ал. 4 НПК, вр. чл. 78а НК, в Наказателно-процесуалния кодекс не се
съдържа същото изрично препращане към последиците на влязла в сила присъда,
както препращането по чл. 383, ал. 1 НПК по отношение на определението по чл. 382,
ал. 9, вр. ал. 7 НПК. Това обаче не следва да се тълкува в смисъл, че значение
на влязла в сила присъда има само определението за одобряване на
споразумението, но не и решението по чл. 378, ал. 4 НПК, вр. чл. 78а НК. С това
решение наказателният съд се произнася по същия кръг от въпроси относно
престъпното деяние и дееца, като разликата се състои само във вида на
отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или
неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца.
Ето защо съдът не споделя доводите на ответното
дружество, че събитието е случайно по отношение на водачката и не е била
налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Напротив, налице е виновно и противоправно поведение на причинителя на
увреждането, както и причинна връзка между това поведение и настъпилите
увреждания на здравето на пострадалото дете.
По правилата на чл. 45 ЗЗД обезвреда на
причинените вреди дължи делинквентът. В Кодекса за застраховането е уредена
възможността увреденият да предяви претенциите си направо пред застрахователя.
Не се оспорва
валидността на застрахователната полица, респективно валидното застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на ПТП, които обуславят
задължението на ответното застрахователно дружество да заплати обезщетение.
Относно
размера на обезщетението:
Размерът
на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение с оглед
характера, степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки
и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото
и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и
адаптация. Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64
г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесна увреда, каквато е налице в
настоящия случай, са характера на увреждането, последиците от него и др. Следва
да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното лице, но и
всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги
съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор -
конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение
към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на
психическа и емоционална зрялост на лицето/.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че при ПТП на 03.03.2019 г. в с. Тополчане детето Б. е
получило следните травматични увреждания - контузия и охлузване на лицето,
както и счупване на дясната подбедрица в дистална трета с голяма дислокация на
фрагментите. Двете кости - голям и малък пищял са били с напречни фрактури с
голямо разместване по ширина и под ъгъл. Контузията и охлузването на лицето е
било отразено само в амбулаторния лист от Спешно отделение, поради което следва
да се приеме, че същото не е било с големи размери и е отшумяло за около
десетина дни.
Детето
е лекувано неоперативно - извършена е
временна репозиция в ПСО и гипсова лонгета, докато станат изследванията, за да
му се спестят/намалят болките и страданията и да се избегнат допълнителни
съдово-нервни увреди през периода на изследванията и консултации. На следващия
ден сутринта е извършено окончателно наместване под обща анестезия, при което е
постигнато добро алиниране на фрагментите и е поставена бедреностъпална
лонгета. Имобилизацията е свалена на 52-рия ден, като според експерта този срок
е достатъчен за дете на такава възраст.
Получената
травма безспорно е свързана с болеви синдром. Счупването на кост е болезнено
изживяване, което стихва постепенно с напредване на възстановителните процеси.
Децата имат малък толеранс към болката и по тази причина реагират и при
по-малко интензивни физически въздействия. Детето е било с гипсова превръзка за
период от почти два месеца. Това безспорно е създало значителни неудобства при
придвижване, както и при хигиенното обслужване на детето, за което същото се е
нуждаело от помощ. Безспорно преживяният стрес при катастрофата се е отразил на
детската психика и е предизвикал дискомфорт през нощта и уплаха.
Следва
да се отбележи обаче, че детето се е възстановило напълно физически, не е имало
оплаквания след свалянето на гипса, не се е налагало провеждането на
рехабилитация. Няма данни по делото детето да е пропуснало учебни занятия, да
се е отделило от свои съученици и приятели.
Съдът
стигна до извод, че справедливото обезщетение следва да бъде съобразено с
фактите, сочещи на преживяна физическа и психическа травма от изживяното,
наличния дискомфорт, полученото увреждане и свързаното с него страдание. В
същото време обаче следва да се има предвид, че се касае за едно увреждане,
макар и травматично, във връзка с което възстановителният период е приключил,
като няма данни за усложнения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 49,
вр. чл. 51,
ал. 1 и чл. 52 ЗЗД,
на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, като обезщетението следва да репарира претърпените болки,
страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на
правото, но и съобразявайки икономическата конюнктура, за да съответства
това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на
обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги
компенсира. Ето защо и съобразявайки всички относими факти за спора, съдът
счете за адекватен и справедлив размер на дължимото обезщетение сумата от 20 000 лева. За
разликата над нея до пълния претендиран размер от 25 000 лв. претенцията е
неоснователна и недоказана, тъй като по делото не се установи да е налице такъв
интензитет на търпените болки и страдания, толкова значителен дискомфорт и
последици за здравето, отговарящи по размер на заявената претенция за обезвреда
в тази й част.
Относно възражението за съпричиняване:
С отговора на исковата молба ответното
дружество е изложило твърдения, че е налице съпричиняване на вредите от
пострадалия, тъй като родителите са оставили детето без надзор, а детето е
нарушило разпоредбите на чл. 113 и 114 от ЗДвП, уреждащи правилата за движение
на пешеходците.
По обективния характер
на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика - т. 7
от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика, а и в създадената по реда на
чл. 290 ГПК задължителна практика, Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие
на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да
е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва
неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите,
т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като
вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е
конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат.
Предвид изложеното и събраните по делото
доказателства съдът намира възражението за съпричиняване за основателно.
Видно от заключението на изслушаната по делото автотехническа
експертиза причините за
настъпване на ПТП са технически неправилното поведение на детето при навлизане
на платното при наличие на приближаващ се автомобил, както и технически
неправилното поведение на водачката при възприемане на група деца в близост до
платното за движение, която е следвало да намали скоростта на движение и в
случай, че дете навлезе на платното за движение да е в състояние да спре преди
удара.
Навлизайки по технически неправилен начин
на пътното платно при наличие на насрещно приближаващ автомобил, детето обективно е допринесло
за вредоносния резултат, поради което и с оглед установения му
принос на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, посоченото обезщетение за вреди от 20
000 лв. следва да се намали с 50 %,
като на пострадалото дете се присъди обезщетение в размер на 10
000 лева, а до пълния му предявен размер искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По претенцията за законна лихва:
Върху обезщетението се дължи законна
лихва, считано от 16.08.2019 г. Ищецът е предявил писмено
застрахователната си претенция до ответника на 16.08.2019 г. и това
е датата, на която застрахователят е бил уведомен за претенцията му. От
тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429,
ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ.
Относно разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на всяка от страните
по съразмерност.
Видно от
договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на ищеца е оказал
безплатно адвокатска помощ. Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
процесуалния представител на ищците сумата от 996,00 лв. - адвокатско възнаграждение по делото с добавен ДДС,
съразмерно с уважената част от иска.
Ответното дружество претендира разноски в
общ размер на 1426,00 лева по
представения списък, от които 996,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение с
ДДС, 100,00 лв. заплатен депозит за СМЕ, 30,00 лв. заплатен депозит за разпит
на свидетел и 300,00 лв. заплатен депозит за САТЕ. Неоснователно е възражението
на пълномощника на ищеца за недължимост на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ответното дружество поради липса на доказателства за
заплащането му. На л. 81 от делото е представен Договор за правна защита и
съдействие, видно от който възнаграждението е заплатено на адв. Г. авансово и в
брой. Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответното дружество, тъй като заплатеното
възнаграждение е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с ДДС. При това положение
на ответника се дължи сума в размер на 855,60 лв., съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Ответното дружество следва да бъде
осъдено на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на СлРС сумата от общо 600,00 лв., от които 400,00 лв. - държавна
такса, съразмерно с уважената част от иска и 200 лв. - възнаграждение на вещото
лице по допуснатата СМЕ, заплатено от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на малолетното дете Б.Г.Д., ЕГН: **********, чрез неговия
баща и законен представител Г.Д.А.,
ЕГН: **********, двамата с адрес ***, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата
от 10 000,00 лв. /десет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени от малолетното дете Б.Г.Д., род. на *** г., болки и страдания вследствие на телесни увреждания,
получени от настъпило на 03.03.2019 г. в с. Т., общ. Сливен ПТП, по вина на
водача на л. а. „Алфа Ромео“, с рег. № СН…КА, с валидно сключена и
действаща към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер от 10 000,00 лв. до претендирания
размер от 25 000,00 лв., предявен
като частичен иск с общ размер от 90 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС - Сливен, сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/, представляваща държавна такса по
делото съразмерно с уважената част от иска и възнаграждение на вещо лице,
заплатено от бюджета на съда.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.Д.К. от САК, с адрес *** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 996,00
лв. /деветстотин деветдесет и шест лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение по делото с ДДС, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Д.А.,
ЕГН: **********, в качеството му на баща и законен представител на малолетното
дете Б.Г.Д., ЕГН: **********,
двамата с адрес ***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 855,60
лв. /осемстотин петдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща разноски
по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: