Решение по дело №2030/2020 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е    №

град Р у с е, 15. 03. 2021 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                        Русенският районен съд, втори наказателен състав, в публично

                        заседание на 25.01.2021 год, в състав:

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

                        при секретаря В. ЦВЕТКОВА

                        разгледа докладваното от съдията АНД N2030

                        по описа за 2020 год. на Русенски районен съд

                        и за да се произнесе съобрази:

 

            Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от ЕТ"ТОНЕ - НЕДКА М.", ЕИК *********, с.Долио Абланово, Община – Русе, представлявано от управителя Н.В.М., чрез адв.В.М., против НП № 542548-F557893 / 16.10.2020 г.

на Началник отдел ”Оперативни дейности”  - Варна в ЦУ на  НАП,  с което за нарушение на чл.26, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на основание чл.185 ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500лв.

            Моли за отмяна на наказателното постановление с приложението на чл.28 от ЗАНН.

            Русенска районна прокуратура не взема становище по жалбата.

            Представителят на Наказващия орган поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна:

На 02.07.20год. данъчни инспектори, между които и св.М., извършили проверка в обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Долно Абланово, стопанисван от ЕТ „ТОНЕ-НЕДКА М.". Инспекторите установили, че в обекта бил въведен ЕКАФП, с изградена дистанционна връзка с НАП. При извършване на контролна покупка на 1 бр. безалкохална напитка на стойност 0,85 лв. заплатена в брой на място от орган по приходите, била издадена фискална касова бележка  №005861/02.07.2020 г от наличното фискално устройство, която не съдържала задължителните реквизити, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, а именно: "наименование и адрес на търговския обект". Съставен бил протокол за извършена проверка от 02.07.2020год., в който проверяващите задължили представляващия да се яви на документна проверка. На указаната дата жпод.М. се явила и св.М. съставила АУАН, с който обвинила търговеца за нарушение на чл.26 ал.1, т.2 от Наредба N Н-18/06год. на МФ. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено горепосоченото административно наказание.

            Съдът след като взе предвид изложените в жалбата доводи на жалбоподателя, разпита на св.М. и приложените писмени доказателства, прави следните изводи:

            Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

            От обективна страна: на 02.07.2020год. дружеството, като лице което извършва търговска дейност и като такова задължено по смисъла на чл.3 от Наредба N Н-18/06год. на МФ, не изпълнило задължението си да издава касови бележки, съдържащи всички изискуеми реквизити: липсвало наименование и адрес на търговския обект, реквизит регламентиран в чл.26 ал.1, т.2 от Наредбата.  Фактът на извършеното административно нарушение е безспорен. То се доказва, както от разпита на св.М., чиито показания съдът кредитира, както и защото те кореспондират с приложената касова бележка, удостоверяваща нарушението. На практика нарушението не се оспорва и от търговеца.

            Направеното в жалбата и съдебно заседание възражение за неправилно приложение на материалния закон – неприложението на чл.28 от ЗАНН, съдът намира за основателно – налице са  условията на чл.28 от ЗАНН – конкретният случай е маловажен. Новелата на посочената правна норма сочи, че в "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.

            Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК

, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретният случай, съдът констатира, че от предвидените в чл.26 ал.1 от Наредбата реквизити, липсвал само един – наименование и адрес на търговския обект, всички останали реквизити касовият бон съдържал. На второ място, видно от представеният с жалбата паспорт на фискалното устройство, още на 03.07.2020г., само ден след проверката, сервизна фирма отстранила проблема, като сервизният техник  записал в паспорта на касовия апарат, че при софтуерното рестартиране на касовия апарат автоматично се възстановяват фабричните настройки, при което наименование и адрес на обекта не се отразяват във ФКБ, като проблемът е отстранен веднага. Предвид изложеното съдът намира, че посочения единствен пропуск в касовия бон определя изключително ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние. Последното, разгледано в съвкупност с обстоятелствата, че същото е допуснато за първи път, отстранено е още на другия ден, липсата на други констатирани нарушения при извършената проверка, както и обстоятелството че допуснатото не ощетява фиска на Държавата, съдът намира че налагането на имуществена санкция, макар и в самия минимум на закона, би имало по-скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, съобразявайки икономическата обстановка в страната.

            Поради изложеното съдът намира, че с оглед на конкретната тежест на процесното нарушение, обстоятелствата, че се касае за първо такова и същото е без общественоопасни последици, то съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН. Като е приел обратното административно-наказващият орган е издал едно незаконосъобразно наказателното постановление срещу ЕТ „ТОНЕ-НЕДКА М." несъответстващо на материалноправните разпоредби на закона, поради което следва да бъде отменено.

Относно направеното в съдебно заседание искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на наказания на направените от него разноски по делото, с оглед така очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно постановление, същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН: "В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. ", а според чл. 143, ал. 1 от АПК: "Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ". В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адв.В. М., като съгласно приложен на л. 50 от съдебното производство списък и договорът за правна защита и съдействие било договорено и изплатено възнаграждение в размер на 360 лева. Този размер обаче, не е  съобразен с  чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Имайки предвид, че делото не съставлява фактическа и правна сложност, приключило е в едно заседание, в което адв.М. не се явила, а предоставила писмено становище, а размерът на  наложената с обжалваното НП глоба е от 500лв. от една страна и от друга разпоредбата на чл.7 ал.2 от  Наредба № 1/09.07.2004 г., към която препраща чл.18 ал.2 от с.з., съгласно която „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението е: 1. при интерес до 1000 лв. – 300 лв.;” съдът преценява, че е налице прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, поради което последното следва да бъде присъдено в минималния размер, предвиден в закона – 300лв. Съдът следва да възложи тези разноски в тежест на юридическото лице, в чиято структура е административният орган издал процесното наказателно постановление – в тежест на Национална агенция по приходите.

            Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 542548-F557893 / 16.10.2020 г. на Началник отдел ”Оперативни дейности”  - Варна в ЦУ на  НАП,  с което за нарушение на чл.26, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на основание чл.185 ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС, на ЕТ"ТОНЕ - НЕДКА М.", ЕИК *********, с.Долио Абланово, Община – Русе, представлявано от управителя Н.В.М.,  е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500лв.

            ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на ЕТ"ТОНЕ - НЕДКА М.", ЕИК *********, с.Долио Абланово, Община – Русе, представлявано от управителя Н.В.М., направените по делото разноски, в размер на 300лв.

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................