РЕШЕНИЕ
№ 4602
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110211618 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. срещу наказателно постановление /НП/
№ **********г., издадено от началник група О”ПП”-СДВР, с което на
жалбоподателя Н. И. С. е наложено административно наказание глоба в
размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП за
нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 100 / сто /лв. и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец за
нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ от ЗДвП.
В жалбата си Н. С. сочи, че не е съгласен с фактическите констатации в
акта. Твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно. Иска
същото да бъде отменено.
В съдебното заседание, на в което е приключило съдебното следствие,
жалбоподателят редовно призован, се явява. Той поддържа жалбата си и
доводите в нея. Счита, че наложеното му наказание лишаване от право да
управлява МПС е неадекватно. Иска от съда да отмени издаденото НП.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител. По делото
1
са постъпили писмени бележки. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 13.05.2024г., около 09:13 ч. в гр. С., по бул. „Д. Ц.“ с посока на
движение от ул. „Г. И.“ към бул. „А.Я.“ на кръстовището с бул. „Е.и Х. Г.“
моторно превозно средство – „Ш.“, модел „С.“ с ДК № СВ ******, поради
отклонение на дясно реализирал пътно-транспортно произшествие, като
нанесъл щети по движещия се от дясната му страна л.а. „М. ...“. След
произшествието водачът напуснало мястото, без да уведоми органите на МВР
за настъпилото произшествие.
На място бил св.Гегов, чието моторно превозно средство, било ударено.
Той възпирел ретистрационния номер на автомобила и водача на същия, като
предал данните на органите на МВР. Въз основа на събраните данни и
извършена справка на 19.06.2024г. Н. С. бил повикан в РУП и на същия била
предоставена възможност да посочи кое е лицето, управлявало собственото
му моторно превозно средство. С. попълнил декларация, в която отразил, че
той е управлявал автомобила. Въз основа на съставените документи на
19.06.2024г. св. Ц. Цветков съставил АУАН, като в него описал фактическите
констатации по случилото се и квалифицирал извършеното като
осъществяващо административно нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП и по
чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ от ЗДвП.
Въз основа на акта при идентична словесна обосновка и правна
квалификация на соченото нарушение е съставено и атакуваното НП, с което
на жалбоподателят Н. С. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200.00лв. за първото нарушение и глоба в размер на 100 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един
месец за второто нарушение.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на св. Цв. Ц., П. Г., както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по
делото - АУАН, протокол за ПТП, декларации на водача, заповед на министъра
на вътрешните работи, справка-извлечение за извършени нарушения и
2
наложени на жалбоподателя административни наказания по ЗДвП.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват
противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават фактите, касаещи
настъпването на пътнотранспортното произшествие.
От показанията на свидетелите, които съдът кредитира, защото са
последователни, логични и кореспондират с останалите доказателства по
делото, се установи св. Гегов да е лицето възприело механизма на
произшествието, настъпването на същото, водача и регистрационния номера
на автомобила, причинил произшестивето, респективно поведението на този
водач след това. В този аспект са и писмените данни.
Така съпоставяйки тези показания с останалите писмени доказателства
и с показанията на свидетеля Ц. Цветанов, съдът прие доказателствената
съвкупност да е единна и непротиворечива, в пълнота извеждаща
фактическите констатации в АУАН.
Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в
АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство,
относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно отразеното в
него.
Съдът кредитира като писмено доказателство наличната декларация, от
окято установи да е спазена процедурата въведена в ЗДвП относно
предоставяне възможност на собственика на превозното средство да посочи,
кой е управлявал същото на въведената в акта дата и последният да е отразил
именно той да е управлявал автомобила.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в
закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ
на съдебен контрол пред настоящата инстанция, но разгледана по същество тя
е неоснователна.
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните
работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
3
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така
и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в НП са посочени в пълен обем
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени
време, място, МПС, фактите, свързани с конкретния механизъм на настъпване
на произшествието, респективно и резултатът от ПТП.
От словесното описание на нарушението по несъмнен начин се
установява извършването на какво нарушение е вменено на жабоподателя и то
съответства на посочената норма на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, респективно чл.123
ал.1 т.3 от ЗДвП.
Нарушението е извършено с факта на осъщественото управление на
превозно средство, предприемайки маневра – отклонение на дясно, по начин,
че в причинно-следстевна връзка с това волево поведение на водача е
причинен и вредоносения резултат, като са нанесени и щети.
Деянието е извършено виновно, като водачът-субект на отговорността е
имал представи в съзнанието си за обстоятелствата при които осъществява
управлението на превозното средство и предприетата от него маневра,
представи за позиционирането на другото превозно средство, като въпреки
тези представи е осъществил управлението, така че е допуснал реализирането
на пътно-транспортон произшествие.
За така осъщественото нарушение на жалбоподателят е наложена глоба
в размер, който съответства на вида и тежестта на извършеното нарушение,
поради което и не следва да бъде редуциран.
Административнонаказателната отговрност на жалбоподателя за
второто нарушение е била също правилно ангажирана.
Това е така, защото от доказателствата по делото – свидетелските
показания, несъмнено се установи водачът да е напуснал мястото на
инцидента и не е уведомил компетентните органи при наличието на
разногласия.
4
С това си обективирано поведение той съзнателно е нарушил
разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ от ЗДвП. В съзнанието му е имало
представи за настъпилото произшествие, за участието му в него и собственото
му поведение на пътя като водач на превозно средсдтво, както и представи
относно настъпилия резултат. Въпреки това не е останал на мястото на
произшествието и не е уведомил органите на МВР.
Определаната от надминистративнонаказващият орган санкция „глоба“
в размер на 100 лв. е в рамките на законоопределеното, адекватна и
съобразена е както с тежестта на извършеното нарушение, така и с данните за
личността на нарушителя, поради което съдът счета, че не следва да бъде
редуцеирана като размер.
Наложеното му лишаване от парво да управлява моторно превозно
средство също е адекватно на вида и тежестта на извършеното нарушение, в
рамките на законоустановеното, поради което също не селдва да бъде
редуцирано.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.
С оглед изложеното съдът приема, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на производството Н. И. С. следва да заплати в полза на
СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП/ № ************г.,
издадено от началник група О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя Н. И. С. е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. на
основание чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП
и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в
размер на 100 / сто /лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно
5
средство“ за срок от един месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. И. С. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6