Р Е Ш Е Н И Е
№808
гр.Перник, 03.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на девети юли две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при секретаря Антоанета Василева, разгледа гражданско
дело № 5382 по описа за 2017
г. и взе предвид следното:
Производството е делбено
във втората му фаза – по извършване на допуснатата с решението по делото №36/14.02.2018г.
съдебна делба между С. Вилева С., М. С.М. и
Е.С. Г на недвижим имот: МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЖЛИЩИНА СГРАДА, със застроена площ от43,74 кв.м. е РЗП 102,78
кв.м. изградена на основание строително разрешение №259/16.08.2005г. на Община
Перник, построена в УПИ, находящ се в
находящ се в ***, целият с площ от 1242 кв.м. представляващ съгласно ПЗР на с. ***
парцел XLV-559 в
кв.27 при квоти 4/6 за ищцата С. и по 1/6 за всеки от ответниците.
На основание чл.
349, ал.4 ГПК за съвместно разглеждане в производството е приета претенция за
възлагане на процесния имот предявена от ищцата С. против ответниците.
Приета е за разглеждане в производството и претенция по сметки
за извършване на подобрения в имота, както следва: закупени материли /гипсокартон,
фибран, рапидки, окачвачи, копчета, дюбели, вата-минерална, латекс, ламинат,
первази, дървени врати, дървена врата/ на обща стойност 2060лв. сумата от
1600лв. – за труд/ поставяне на гипсокартон на две стаи и коридор, поставяне на
врати, боядисване с латекс на две стаи и коридор и поставяне на ламинат/,
закупуване и монтаж на алуминиева входна врата на стойност 270 лв., закупуване и монтаж на алминиева
дограма, закупуване и монаж на ПВЦ врата на горния етаж от имота – общо вложени
труд и материали на стойност 500лв. или всички подобрения на обща стойност
8930лв., като припадащата се част на ответниците съобразно на дела им е 1488,33
лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва върху главницата считано от
постановяване на решението до окончателното изплащане на сумата.
Съдът, като прецени по реда на чл.12
от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
В съдебно заседание за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е обявено обстоятелството, че процесният имот е единствено жилище на
ищцата С.М.С., както и, че направените в имота подобрения са извършени с нейни
и на съпруга й средства.
По делото са приети единична съдебно-техническа експертиза,
от заключението на която се установява, че сградата е неподеляема при делбените
квоти. Стойността на сградата без извършените подобрения е 34576лв., а с
подобренията е 40426лв. Подобренията по посочената от ищцата молба са оценени
както следва: стойност на материалите 1756,10лв., вложен труд -1322лв.,
закупуване и монтаж на ел. врата – 260лв., закупуване и монтаж на алуминиева
дограма 2780лв. или подобренията са на обща стойност 6118,10лв.
Предвид направено от ищцовата страна оспорване е допусната
тройна съдебно-техническа експертиза, която посочва, че стойността на процесния
имот без подобренията е 34600лв., а с извършените подобрения 40 500лв. Общата
стойност на извършените подобрения е 6317,40лв. Тройната СТЕ не обсъжда въпроса
относно поделяемостта на имота, доколкото същата не е оспорвана от страните.
При така установените факти и
обстоятелства по делото на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
От заключението на основната съдебно-техническа експертиза по делото се
установява, че процесният имот е неподеляем, което предпоставя делбата му да
бъде извършена по някой от способите, предвидени в чл. 348, чл. 349, ал. 1 и 2
от ГПК.
Претенция за възлагане на процесния имот в неин дял по реда на чл. 349,
ал. 2 от ГПК съделителката С.М.С. е заявила с исковата молба тоест в срока по
чл. 349, ал. 4 от ГПК.
В първата фаза на делбеното
производство е установено, че съделителката С.М.С. е придобила квотата си в съсобствеността по
време на брака си със С. С., както и част от нея по наследство след неговата
смърт. Не се оспорва обстоятелството, че към момента на смъртта на С. С., С.С.
е живала в имота. Обявено е за безспорно и обстоятелството, че тя не притежава
друго жилище.
Изложеното предпоставя, че
претенцията по чл. 349, ал. 2 от ГПК е основателна и имотът следва да бъде
възложен в дял на С.С. при условието, предвидено в чл. 349, ал. 5 от ГПК - в
шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение да изплати в пари
равностойността на дела на другите съделители.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
действителната стойност на процесния имот възлиза на сумата 40500 лв., което
означава, че паричната равностойност на дела на М. С.М. е в размер на 6750лв.
На същата стойност възлиза и дела на Е.С. Г.
По претенцията по сметки:
В
преклузивния срок по чл.346
ГПК съделителката С.М.С. е
предявила срещу съделителите М. М. и Е. Г в искания по сметки за заплащане на
сумата от 1488,33лв. – припадащата им се част от извършените подобрения в
процесния имот на обща стойност 8930лв.
С
нарочно определение от проведено на 09.07.2018г. съдебно заседание е прието, че
претендираните подобрения са извършени по време на брака между ищцата С.С. и С.
С. т.е. приживе на наследодателя.
Приетото
за безспорно обстоятелство променя квалификацията на претенцията по сметки и
същата и съдът приема, че тя е с правно основание чл.12,ал.2 ЗН доколкото
претенциите по чл.30, ал.3, чл.60 ЗЗД, както
и чл.59 ЗЗД както обичайно се квалифицират претенциите за подобрения
касаят такива, които са извършени в съсобствен имот. Разликата между тях и
претенцията по чл.12, ал.2 ЗН е моментът на извършването на подобренията, а
както бе обявено за безспорно те са извършени по време на брака на ищцата и общият наследодател на
страните.
Тази
разпоредба дава възможност в делбеното производство да се разглеждат и
претенции, възникнали преди откриване на
наследството, които са във връзка с общносттапредмет на делбата. Искането по
чл. 12, ал. 2 ЗН е конкретно, особено приложение на принципа за недопустимост
на неоснователното обогатяване. То е във връзка с увеличаване имуществото на
наследодателя, за което е спомогнал наследникът, т.е. то е имуществено право на
общо основание.
За да бъде уважена претенция при
тази квалификация следва претендираищият да има качеството наследник, да е
спомогнал за увеличаване на наследството, действията да са извършени приживе на
наследодателя, действията да са извършени без правно основание и претендиращият
да не е бил овъзмезден.
В конкретния случай не се
оспорва обстоятелството, че претендираните подобрения са извършени приживе на наследодателя на страните, по
време на брака му с ищцата. В първа фаза на делбеното производство е отхвърлен
иск с правно основание чл.23, ал.2 от СК, че С.М.С. е придобила в индивидуална собственост
27600/32600 идеални части от процесния имот чрез частична трансформация на
лично имущество по време на брака си със С. М.С., като твърденитята касаят,
личните средства на ищцата са от заем изтеглен преди брака й със С. С., както и
сумата от 3600лв. – получени като обезщетение при пенсионирането й. Преживял съпруг, който твърди, че е вложил лични
средства при придобиването на имота, може да претендира за частична
трансформация в първата фаза на делбата, но не и за увеличение на наследството
във втората фаза /поради силата на пресъдено нещо на решението по допускане на
делбата, с което е прието, че имотът е изцяло съпружеска имуществена общност,
т.е. е придобит с общи средства/. /За справка Помагало по граждански процес,
част Делба/, поради което претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН следва да бъде
отхвърлена.
За пълнота следва да се
отбележи, че още в исковата молба, твърдейки наличието на основания за
трансформация на СИО в лична такава, от ищцовата страна са наведени твърдения,
че именно сумата от 3600лева, получена
като обезщетение за пенсиониране от ищцата са вложени за довършване на имота,
което изключва възможността едновременно с това да са подобрения във вече
изграден имот.
По разноските за
производството:
Производството по
съдебна делба е особено исково производство. Процесуалните норми, които го
уреждат имат характера на специални по отношение на общите норми, уреждащи
гражданския процес във всичките му форми. Тъй като при наличие на съсобственост
върху вещи и вещни права, съдебната делба е винаги възможна и е недопустим
отказ от иск за делба, предявяването на такъв иск не зависи от поведението на
другата страна. Отговорността на разноски не е уредена като санкция за неправомерно
поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл. 78 ГПК.
Ответникът по иск за
делба не дава повод за предявяване на този иск /макар че и това е възможно/, а
основанието е ликвидиране на съществуващата съсобственост. В делбеното
производство страните имат двойно качество - те са и ищци и ответници един
спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от
страните съобразно стойността на дяловете им. Това се отнася за държавните
такси и другите деловодни разноски.
Разноските
за адвокатски хонорар се понасят от страните така както са ги направили. Когато
в делбеното производство са предявени други искове - например по сметки, тъй
като те зависят от поведението на ответника по тях, нормата на чл. 355 ГПК
предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК. В този смисъл
Определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч.пр. д. № 6919/2014 г. на Върховен
касационен съд. Предвид
отхвърлянето на претенцията по сметки не следва на ищцовата страна да се
присъжда адвокатски хонорар.
Разноските в делбеното производство – възнагражденията на вещите лица по
допуснатите единична и тройна СТЕ са направени от ищцата и са в размер на 560лв. Тройната СТЕ е
назначена изцяло по искане на ищцата и касае предявената претенция по сметки,
поради което възнаграждението в размер на 360лв., заплатено от нея остава за
нейна сметка. Съразмерно на дяловете им в съсобствеността ответниците следва да
заплатят на ищцата всеки сумата от 33,33лв. от заплатеното възнаграждение по
допусната първоначална СТЕ.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
действителната стойност на процесния апартамент възлиза на 40500лв., от което
следва, че стойността на дяла на ищцата е 27000. Съгласно чл. 355 от ГПК
страните дължат държавна такса за делбеното производство в размер на 4% от тази стойност.
Стойността на дяловете на всеки от ответниците е 6750лв. Съгласно чл.
355 от ГПК страните дължат държавна такса за делбеното производство в размер на
4% от тази стойност.
Ищцата следва да заплати
дръжавна такса върху отхвърлената си претенция по сметки в размер на 119,07лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ВЪЗЛАГА на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК
В ДЯЛ на С.М.С., с ЕГН ********** и адрес:
*** недвижим
имот, МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЖЛИЩИНА СГРАДА, със застроена площ от43,74 кв.м. с РЗП 102,78
кв.м. изградена на основание строително разрешение №259/16.08.2005г. на Община
Перник, построена в УПИ, находящ се в
находящ се в ***, целият с площ 1242 кв.м.
представляващ съгласно плана за регулация и застрояване на с. ***, община Перник, утвърден със заповед
№675/25.04.2007г. парцел XLV-599, в
квартал 27, при граници: от североизток УПИ XLVI -600, от югоизток
- улица, от северозапад – улица и
от югозапад XLIV 598.
ОСЪЖДА
на основание чл.
349, ал. 2 от ГПК С.М.С., с
ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на М. С.М., с ЕГН ********** и адрес:
*** сумата от 6750 лв.
за уравняване на дела му.
ОСЪЖДА
на основание чл.
349, ал. 2 от ГПК С.М.С., с
ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на Е.С. Г, с ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 6750
лв. за уравняване на дела му.
УКАЗВА на основание чл. 349, ал. 3 от ГПК
на М. С.М., с ЕГН ********** и адрес:
***, че за вземането си
за уравняване на дела може да впише законна ипотека върху делбения имот.
УКАЗВА на основание чл. 349, ал. 3 от ГПК
на Е.С. Г, с ЕГН **********, с
адрес: ***, че за
вземането си за уравняване на дела може да впише законна ипотека върху делбения
имот.
УКАЗВА на основание чл. 349, ал. 5 и ал. 6
от ГПК на С.М.С., с ЕГН ********** и адрес:
***, че следва да
заплати сумата за уравняване на дела на М. С.М., с ЕГН ********** и адрес: *** в
шестмесечен срок, считано от влизане на настоящото решение в сила, като в
противен случай същото се обезсилва по право и имотът се изнася на публична
продан.
УКАЗВА на основание чл. 349, ал. 5 и ал. 6
от ГПК на С.М.С., с ЕГН ********** и адрес:
***, че следва да
заплати сумата за уравняване на дела на Е.С. Г, с ЕГН **********, с адрес: *** в шестмесечен срок, считано от влизане на настоящото
решение в сила, като в противен случай същото се обезсилва по право и имотът се
изнася на публична продан.
УКАЗВА на основание чл. 349, ал. 6 от ГПК
на С.М.С., с ЕГН ********** и адрес:
***, че правото на
собственост върху възложения му в дял имот се придобива след изплащане на
сумата за уравняване на дяловете ведно със законната лихва.
ОТХВЪРЛЯ предявената от С.М.С., с
ЕГН ********** и адрес: *** срещу М. С.М.,
с ЕГН ********** и адрес: *** и Е.С.
Г, с ЕГН ********** и адрес: *** на основание чл.346 ГПК вр. чл.12, ал.2 ЗН
претенция по сметки за заплащане на съответни на дяловете им в съсобствеността
части от сумата 8930 лв, представляваща обща стойност на извършени с лични
средства на съделителката С.М.С., по време на брака й със С. М.С. подобрения
в делбения имот.
ОСЪДЖА
М. С.М., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на С.М.С., с ЕГН ********** и адрес:
*** сумата от 33,33 лв. разноски по делото.
ОСЪДЖА
Е.С. Г, с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.М.С., с
ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 33,33 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 от ГПК С.М.С., с ЕГН ********** и адрес:
*** да заплати по
сметка на Районен съд – Перник, в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от
1199,07 лв., представляваща държавна такса по иска за делбя и отхвърлената
претенция по сметки.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 от ГПК М. С.М., с ЕГН ********** и адрес:
*** да да
заплати по сметка на Районен съд – Перник, в полза на бюджета на Съдебната
власт сумата от 270 лв., представляваща държавна такса, както и сумата от 42,71лв.по
претенцията по сметки
ОСЪЖДА на основание чл. 355 от ГПК Е.С. Г, с ЕГН **********, с
адрес: *** да да заплати по сметка на Районен съд
– Перник, в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 270 лв.,
представляваща държавна такса, както и сумата от 42,71лв.по претенцията по
сметки
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: