В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Предявен е иск с правно основание чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. В жалбата си, жалбоподателите твърдят, че не са доволни от Писмо-решение, изх. № */*г. на ОбПК, гр. З. (сега Общинска служба по „Земеделие” гр. З. (ОСЗ-З.)) – т.т. 2 и 3 и от Решение № */*г. на същата служба – т.т. 1 и 2, раздел ІІ, с които на наследниците на Ю.М.Т., б.ж. на с. С., общ. З., обл. С. е било отказано, да им бъде признато правото на собственост върху нива от * дка, в местността „Р.”, землище с. С., общ. З., обл. С. и върху нива от * дка, в местността „Д. (сега в регулация)”, с. С., общ. З., обл. С. Твърдят, че посочените Писмо-решение и Решение на неправилни, противоречащи на материалния закон и са необосновани, поради което ги обжалват в посочените им части и молят да се отменят. Съображенията, които излагат, са следните: Горепосочените актове, били вр·чени на първия от тях – В.Т. на 17.03.2005г. от ответника. Сочат, че същите са неправилни, тъй като, за да откаже ответника да им възстанови нивата от * дка в м. „Р.”, землище с. С. е приела, че те като наследници на Ю.М.Т., прилагат доказателства за собственост на имота от 1939г., поради което е възстановила имота на други лица – наследници на М., Ю. и Х.А.Т., които според ответника са приложили за доказване на собствеността документи от емлячния регистър от 1949г. и от ТПКЗ от 1958г. и 1962г. Този извод на ответника, не намира опора в закона и в доказателствата по представените от тях и от горепосочените наследници възстановителни преписки. Твърдят, че различните доказателства имат различна доказателствена сила и най-голяма доказателствена сила има нотариалния акт. Невъзможно е извлечение от един емлячен регистър и документи, издадени от ТКЗС, да имат по-голяма юридическа сила от един нотариален акт. Всеки може да декларира като свой всеки един имот и да пише, че внася в ТКЗС всеки един имот, независимо, дали е техен собственик или не, но това деклариране и това писане, не са придобивен способ, тъй като миродавен при доказване на собствеността е нотариалният акт. Сочи, че техният наследодател има Нотариален акт за собственост на посочената нива, том *, № *, регистър *, дело № */*г. на Златоградския околийски съд, докато М., Ю. и Х.Т., нямат. Нямат и придобивен способ, докато техния наследодател Ю.М.Т., има: закупил е имота на публичен търг, произведен от Кърджалийски съдия-изпълнител. Сочи, че явно ответникът е нарушил закона, като не им е възстановил процесната нива на тях – наследниците на Ю.М.Т., а е възстановил на други лица. За да откаже възстановяването на нива от * дка в м. „Д.”, сега в регулацията на с. С., ответникът е приел, че не са представили удостоверение по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ и че следва да представят доказателство, че имота е бил селскостопански. Тази нива също е собственост на наследниците на Ю.М.Т. и е придобита от него на същия публичен търг, за която се легитимира като собственик с описания по-горе нотариален акт. За това че е следвало да представят Удостоверение, узнали едва на 17.03.2005г. от Писмо-решение и Решение, посочено по-горе, връчени на посочената дата на един от тях – В.Т. Твърдят, че ответникът е следвало да ги уведоми писмено, че е необходимо такова удостоверение, но това не е направено, което е неправилно и с това е нарушил закона. Молят съда, да постанови решение, с което да се отменят обжалваните Писмо-решение изх. № */*г. на ОбПК гр. З. – т.т. 2 и 3 и Решение № */*г. на същата комисия – раздел ІІ, т.т. 1 и 2, като се задължи ответника, да им възстанови процесните имоти – нива с площ от * дка, местността „Р.”, землище с. С. и нива с площ от * дка, местността „Д.” сега в регулация на същото село. Претендират и за разноските по делото. С Молба от 21.12.2009г., жалбоподателите са уточнили жалбата си в смисъл, че процесния имот в местността „Р.”, за който има установяване по чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ по гр.д. 83/2005г. на ЗлРС, преобразувано в гр.д. 213/2006г. на ЗРС /свършено/, че сега представлява земеделски имот с кад. №№ *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, * и * в местността „Р.”, землище с. С., общ. З., - обстоятелство, установено с влязло в законна сила съдебно решение по посоченото гр.д. Съобразно уточнението, моли, да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното писмо-решение и Решение , като им се възстановят процесните ниви – нива с площ от * дка в местността „Р.” и нива с площ от * дка в местността „Д.”, сега в регулация на с. С., като в решението се посочат земеделските имоти, посочени по-горе, за сметка на които, да се извърши посоченото възстановяване в местността „Р.” (л. 76). Ответникът, в писмено Становище, вх. № */*г. сочи, че са отказали да признаят правото на собственост на наследниците на Ю.М.Т. върху нива с площ от * дка в м. „Р.”, с мотив за отказ, че същият имот е възстановен на наследниците на М.А.Т., наследниците на Ю.А.Т. и наследниците на Х.А.Т. Отказът, да възстановят нива с площ от * дка в м. „Рег. /Д.” е, че не са представили необходимите документи за постановяване на решение – удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ. Това становище, се поддържа и от началника на Общинска служба по „Земеделие” гр. З. в съдебно заседание. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: От представеното удостоверение за наследници № */*г. (л. 36) е видно, че жалбоподателите са внуци на Р.Ю.Т. (починал на *г.), който е син на Ю.М.Т. ( У-ние за наследници № */*г., лист 6), починал на *г. От ответника е представено заверено копие от преписка № */*г. В нея е приложен Нотариален акт, том *, № *, рег. *, дело */*г., с който Ю.М.Т. е закупил имот на публичен търг в т.1 - нива от * дка в м. „Р.”, землище с. С., в която нива има построена една кошара със застроена площ от * кв.м., при граници: Ю.Г., от две страни * „*” и * (процесната нива) и т. 5. – нива от * дка в м. „ Д.”, при граници: А.А., Ю.Х. М. и наследници на А.М.Т. Със Заявление, вх. № */*г., наследникът на Ю.М.Т. – Р.Ю.Т. е заявил желанието си, да му бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на с. Старцево, ЕКНМ *, общ. З., обл. С. нива в местността „Д.” – * дка, „Д.” – * дка, „Р.” – * дка и „Д.” в регулация – * дка. С писмо № */*г., получено срещу разписка на *г., Р.Ю.Т. е уведомен, че му е възстановена собствеността върху нива в м. „Д.” от * дка, при граници: наследници на А.А., наследници на М.Б., наследници на Б.М. и дере/дол/ и за нива в същата местност от * дка, при граници: наследници на А.А., наследници на М.Б., наследници на Б.М., дере/дол/. За земята в местността „Д.” от * дка е уведомен, че ще бъде възстановена, след представяне на удостоверение от техническа служба по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ за земи в строителните граници на с. С. С писмо № */*г., на Р.Ю.Т. е отказано да бъдат възстановени: 1. нива в м. „Д.” от * дка, поради това че в приложената скица-удостоверение по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ, имотът е записан като държавен; 2. нива в м. „Р.” от * дка, поради това че същият имот е възстановен на наследници на М.А.Т., наследниците на Ю.А.Т., наследниците на Х.А.Т., които прилагат документи за доказване на собствеността от емлячен регистър 1949г., от ТКЗС – 1958г., 1962 г. Наследниците на Ю.М.Т. прилагат доказателства за собственост на нива от 1939г., който е преди горепосочените, а неприлагат доказателства от 1949г., 1958г., 1962г. и нива в м. „Д.” от * дка, поради непредставено удостоверение от техническа служба по чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ за земи в строителните граници на с. С., както и да представят доказателство, че имотът по време на ТКЗС е бил селскостопански. С Решение № */* от *г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Ю.М.Т., в съществуващи стари реални граници на нива от * дка, * категория, местност „Д.”, имот № * по картата на землището, при граници: № * – нива насл. на А.М. Т.; № * – нива насл. на И.С.Г.; № * – нива насл. на М.М.Б.; № * – полски път на община; № * – нива на Ш.М.К.; № * – нива насл. на К.М. М.; № * – полски път на община и № * – нива на община. Това решение е издадено в изпълнение на чл. 18д, ал. 4 и чл. 31, ал.2 ППЗСПЗЗ и допълва и изменя Решение № */ *от *г. С Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по закона за собствеността и ползване на земеделските земи № *, том *, дело */*г., въз основа на Решение № */* от *г., по чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, наследниците на А.М.Т., са признати за собственици върху: 1. Нива в местността „Д.” с площ от * дка, * кат., парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * по картата на землището при граници и съседи: кад. № * Гор. стоп. тер., имот № * на наследници на Ю.М.Т., имот № * на Община; 2. Залесена нива в местността „Р./К./” с площ от * дка, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * по картата на землището, при граници и съседи: кад. № * Гор.стоп.тер., землищна граница и 3. Залесена нива в местността „Г.”, с площ от * дка, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * по картата на землището, при граници и съседи: кад. № * Гор. стоп. тер. Представено е и ксерокопие от становище от ответника, относно решенията по преписка № */*г. на наследниците на Ю.Т. Посочено е, че са издали решение за възстановяване на наследниците на Ю.Т. общо * дка в м. „Д.”. На наследниците на А.М.Т. възстановили * дка гора в местността „Д.”, като обработваемата земя от * дка не е заявена, тъй като през 1939г. Т. са закупили земята на публичен търг и затова имат нотариален акт. Наследниците на Ю. Т. са били уведомени, че имотът в м. „Д.” от * дка е възстановен на н-ците на А. Т., с молба да бъде освободен от Т., като към жалбата е приложено и Решение на ЗРС от 22.02.1994г., в което е отразено, че внуците на Ю.Т. – М. и Б.Т. са осъдени да заплатят имуществени вреди на н-ците на А. Т. за неизползване на имота, който Т. са разорали, а по-рано е ползван от Т. Посочено е също така, че имот № * по плана на землище С., който е упоменат в заявлението, има издаден Нотариален акт № *, том *, дело № */*г. на наследниците на А.М.Т. (л. 19). Към така представената преписка от ответника са приложени още 4 бр. ксерокопия от скици, от Жалба вх. № 189/19.12.1996г. от Р.Т. за отказа на ответника, даден с писмо № */25.07.1996г., Решение № */*г., по гр.д. */1997г. във връзка с този отказ. Представено е по делото и Удостоверение по чл. 13, ал.13 ППЗСПЗЗ (л. 82), изх. № 19/25.01.2010г., ведно със скица. Посочено е, че имотът описан в решение 22, протокол № 81/05.01.1994 год. по т.3 нива в местността „Д.” на Р.Ю.Т., представлява имоти с кад. №№ *, *, *, *, *, * и *, кв.* по ПУП на с. С. Имотите са застроени и не подлежат на възстановяване. Приложена е и скица № 5/14.01.2010 год. по чл. 13, ал.6 от ППЗСПЗЗ, съгласно която бившият земеделски имот по графични данни съдържа 2367 кв.м., които не се възстановяват, не са отчуждавани за държавни и общински нужди. По делото бе разпитан свидетелят Б.В.Т. – * на жалбоподателя В.Т. и * на Н.Т. Заяви, че знае м. „Р.”, която е в землището на с. С. и представлява ниви и ливади. Има запазена кошара в тази нива, която съществува на място. Има също Омаров път, който води до Омарови колиби. За имота в м. „Р.” е водено и приключено съдебно производство по спор за материално право. В мотивите на Решение № * /13.11.2009г., по гр.д. 265/2009г. на ВКС, е прието, че не е установено върху коя конкретна реална част от нивата е предадено владението на праводателите на ответниците, поради което следва да се приеме, че наследодателят на ищците е притежавал ½ идеална част от нивата с площ * дка, а наследодателят на ответниците – останалата ½ идеална част. С това решение е оставено в сила Решение № */12.11.2008г., по в.гр.д. 534/2008г. на СОС, в частта с която е оставено в сила Решение № */09.01.2007г. по гр.д. 213/2006г. на ЗРС за отхвърляне на предявения от ищците по това дело, между които и настоящите жалбоподатели, относно признаването спрямо ответниците по това дело, че наследодателят им Р.Ю.Т., починал на *г. е бил собственик на ½ ид.ч. от нива от около * дка в землището на м. „Р.”, при граници: И.Г., от две страни *, *, *. С горецитираното решение на ВКС, ищците са признати за собственици на ½ ид.ч. от цитирания имот. Изрично в мотивите на решението е записано, че „имотът следва да бъде описан съобразно границите, които е имал към релевантния момент (а идентифицирането му по картата на землището следва да се извърши от ОСЗ при съобразяването й с настоящото решение).” От назначената по делото Съдебно-техническа експертиза (л. 93), вещото лице в заключението си е заявило, че земеделският имот, който следва да бъде възстановен на жалбоподателите, съгласно Решение № */13.11.2009г. по гр.д. 265/2009г на ВКС не може да бъде реално определен във картата на възстановената собственост, тъй като той не е определен с реални граници в нито един от приложените документи. Имайки в предвид, че в договора от 1948г. Ю.М.Т. е прехвърлил правото на собственост на М., Ю. и Х.А.Т., би следвало, както е постановил ВКС, наследниците на Т. да получат по ½ ид.ч. от възстановените имоти на наследниците на всеки от братята Т. В Съдебно заседание потвърждава, че не може реално да се определи, къде е частта на жалбоподателите, тъй като няма скици от периода в който са представените документи и няма ясни граници, по които да се сочи, в коя точно част са точни тези * дка. Сочи, че тези * дка са продадени на трима братя и в последствие техните наследодатели са си възстановили отделно парчетата от тази нива от * дка. С Допълнително заключение (л. 112), вещото лице е дало заключение, че земеделският имот, който следва да бъде възстановен на жалбоподателите съгласно Решение № */13.11.2009г. по гр.д. 265/2009г. на ВКС не може да бъде реално определен в картата на възстановената собственост във вида, в който е бил към 1958 г., въпреки направените в молбата уточнения. Предложеният вариант отговаря на условията, границите на имота на Т. да са *, *, * и *. При този вариант, имот № * не е включен, тъй като е застроен или може да се приеме, че остава в съсобственост. При това положение, като се приспаднат и пътищата, реално целият имот е с площ * дка – 1 /2 ид.ч. е * дка. В направеното от вещото лице предложение Т. получават: от имот № * – * дка ; от имот № * – * дка; от имот № * – * дка; имот № * с площ * дка; имот № * с площ * дка; имот № * с площ * дка; имот * с площ - * дка; имот № * с площ - * дка; имот № * с площ * дка; имот № * с площ * дка; имот № * с площ * дка, от имот № * – * дка, от имот № * - * дка; от имот * – * дка; имот № * с площ * дка, от имот № * – * дка; имот № * с площ * дка и * с площ - * дка, или общо * дка. Освен това 1/2 ид.ч. от № * – * дка. Останалата част е имотът на Т. Към заключението е приложена и цветна скица, като оцветеното в жълто е на Т., а в оранжево на Т. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като няма допълнения към него. Съдът прие представените заключения, като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е от административен характер и има за предмет установяване на законосъобразността, респ. - незаконосъобразността на постановения и атакуван акт - решение, на специалния орган по поземлената реформа - съответната ОСЗ. Действително се установи, че относно заявеният за възстановяване земеделски имот в м. „Р.” –нива от * дка, е имало спор за материално право, като това е мотивирало отказа на ОСЗ, макар, че е следвало само да спре производството. Спорът за собственост към момента на обобществяване на земеделската земя е разрешен с влязъл в законна сила съдебен акт, който е задължителен за съда и за органа на поземлената собственост. Правото на собственост на наследниците на Р.Ю.Т. е признато в идеална част, като изрично е посочено, че идентифицирането по картата на землището следва да се извърши от ОСЗ при съобразяване с решението на ВКС. В процеса на идентифициране ще се установят границите в присъствието на лицата, на които е била възстановена собствеността в посочената местност. Действието на решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по спора за материално право се изразява в това, че в отношенията между страните няма да се зачита конститутивното действие на реституционния акт, издаден в полза на страните, срещу които е постановено решението. В този смисъл, обжалваното решение ще следва да бъде отменено и възстановено правото на собственост на наследниците на Ю.М.Т. върху земеделския имот в м. „Радино” съобразно влязлото в законна сила съдебно решение по спора за материално право. Съдът не може да се произнесе съобразно изготвените експертизи, тъй като вещото лице изразява становище, че имотът възстановен съгласно Решение */13.11.2009 год. по гр.д.265/2009 год. на ВКС не може да бъде реално определен върху картата на възстановената собственост във вида, в който е бил към 1958 год. Отказът относно нива от * дка в м. „Д.”, сега в регулация на с. С. е направен поради непредставяне на удостоверение от ТСУ по чл.13,ал.4 ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.11 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл.13. Тези документи са представени в съдебното производство, като се установява че имотът е застроен и не подлежи на реално възстановяване. Правоимащите имат право на обезщетение по реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл отказът ще следва да бъде отменен, като ОСЗ се произнесе относно начина за обезщетяване на собствениците. Ответникът, следва да заплати на жалбоподателите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лв. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Писмо-Решение изх. №*/19.04.1994г. - т.т. 2 и 3 и Решение № */*/*г., Раздел ІІ, т.т. 1 и 2 на ОСЗ гр. З., с което е отказано, да бъде признато правото на собственост на наследниците на Ю.М.Т. върху нива от * дка в м. „Р.”, землището на с. С. и върху нива от 2.000 дка в м. „Д./сега в регулацията/ на с. С., общ. З., обл. С., като неправилно и незаконосъобразно. ВЪЗСТАНОВЯВА на наследниците на Ю.М.Т., б.ж. на с. С., между които и жалбоподателите В.Б.Т., ЕГН *, с. С., общ. З., ул. С. № 4 и Н.Б.Т., ЕГН * от с.с. ул. А.С. № *, правото на собственост върху земеделски имот – 1/2 ид.ч. от нива от около * дка в землището на с. С., общ. З., м. „Р.”, при граници: И.Г., от две страни *, * и *, като идентифицирането му по картата на землището, следва да се извърши от ОСЗ гр. З., при съобразяването й с Решение № */13.11.2009г., по гр.д. 265/2009г. на ВКС (гр.д. 213/2006г. на ЗРС). ИЗПРАЩА Удостоверение по чл. 13, ал.13 ППЗСПЗЗ, изх. № */25.01.2010г. и Скица № */14.01.2010г. на ОСЗ гр. З., за определяне на обезщетение на наследниците на Ю.М.Т. за имот – нива с площ от * дка в м. „Д.”, сега в регулацията на с. С., общ. З, обл. С. ОСЪЖДА ОСЗ гр. З., да заплати на В.Б.Т., ЕГН *, с. С., общ. З., ул. С. № 4 и Н.Б.Т., ЕГН * от с.с. ул. А.С. № * разноски по делото за адвокатско възнаграждение, в размер на 100.00 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му. СЪДИЯ: И.К. |