№ 10
гр. Бургас, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500544 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 41/08.03.2022г., постановено от Районен
съд –Айтос по гр. д. № 23/2021г. С първото решение, съдът:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба
между П. Д. Л., ЕГН: ********** от ***** и Д. Л. Л., ЕГН: ********** от *********
за следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 6 (по документ за собственост № 14), находящ се в гр. Айтос, ул.
„Станционна“ № 58, вх.2, ет.3, секция 2 с площ от 90,73 кв. м., състоящ се от две стаи, хол,
кухня, коридор и сервизни помещения при граници: изток – външен зид; запад – апартамент
на Д.С.А.; север - външен зид; юг – външен зид; отдолу – апартамент на наследниците на
Ж.К.Б. и М.Д.Б.; отгоре – апартамент на Т.В.С. и С.П.С., ведно с гараж № 6 със застроена
площ от 15 кв. м. при граници: изток – зид; запад – гараж на Д.С.А.; север – коридор; юг –
външен зид – врата; отгоре – апартамент на Р.Ж.Р. и П.К.Р., ведно с таванска стая № 13
със застроена площ от 9 кв. м. при граници: изток – външен зид; запад – коридор; север –
таванска стая на наследниците на Ж.К.Б. и М.Д.Б. ; юг – външен зид; отдолу – апартамент
на Т.В.С. и С.П.С., които са изпълнени в четириетажна масивна жилищна сграда, построена
върху оземлен имот № 2096 в кв. 110 по плана на гр. Айтос, целият с площ от 1001 кв. м.
при граници: от двете страни – елици и ПИ № 2097, 2098, 2099, 4501 и 4429, който имот
представлява част от отредения му по регулация УПИ I-2096, 4501 в кв.110 по ПУП на гр.
Айтос, целият с площ от 1271 кв. м. с неуредени регулационни сметки за 61 кв. м. при
граници на УПИ: от двете страни – улици и УПИ II -2097, III - 2098, XI – 4429 и ПИ № 4501
при квоти:
¾ идеални части за П. Д. Л., ЕГН: ********** от ***** и
¼ идеална част за Д. Л. Л., ЕГН: ********** от *********.
1
Подадена е въззивна жалба от Д. Л. Л. против решение № 41/08.03.2022г.
Жалбоподателят оспорва единствено квотите, при които е допусната делбата. Той твърди,
че съдът неправилно е въздигнал приемането на наследство по опис като задължителна
предпоставка да се иска възстановяване на запазената част от наследника. Л. подчертава, че
хипотезата, в която наследодателят се е разпоредил с дарствен акт с цялото си имущество в
полза на едно лице е аналогична на хипотезата, при която се извършва универсално
завещание, защото липсва друго имущество, от което да се направи наследствена маса по
чл.31 от Закона за наследството. Поради това, Л. счита, че в конкретния случай, приемането
на наследството по опис не може да бъде предпоставка за упражняване на правото да се
иска възстановяване на запазената част от наследството спрямо надарен, който не е
призован към наследяване. Жалбоподателят иска от въззивната инстанция да отмени
решението на районния съд в частта, в която са определени квотите на съделителите и да
постанови друго, с което да допусне делбата на апартамента при квоти, както следва: 3/8
идеални части за П. Д. Л. и 5/8 идеални части за Д. Л. Л..
В съдебно заседание Д. Л. се представлява от адвокат Попов от БАК, който пледира
за уважаване на жалбата.
Ответната страна – П. Д. Л. подава писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Л. подчертава, че приемането на наследството по опис е
материална предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена
част от наследството спрямо надарен, който не е призован към наследяване. В конкретния
случай, наследодателката на страните е извършила дарствено разпореждане на конкретно
посочен в нотариалния акт недвижим имот, което не е равнозначно на универсално
завещателно разпореждане. Ответната страна иска от въззивната инстанция да отхвърли
жалбата и да потвърди първоинстанционното решение.
В съдебно заседание П. Л. се представлява от адвокат Вълчева от БАК, която
пледира за потвърждаване на решението.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 20.05.1981г. Л.Д.Л. придобива правото на собственост върху АПАРТАМЕНТ №
6 (по документ за собственост № 14), находящ се в гр. Айтос, ул. „Станционна“ № 58, вх.2,
ет.3, секция 2 с площ от 90,73 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, коридор и сервизни
помещения при граници: изток – външен зид; запад – апартамент на Д.С.А.; север - външен
зид; юг – външен зид; отдолу – апартамент на наследниците на Ж.К.Б. и М.Д.Б.; отгоре –
апартамент на Т.В.С. и С.П.С., ведно с гараж № 6 със застроена площ от 15 кв. м. при
граници: изток – зид; запад – гараж на Д.С.А.; север – коридор; юг – външен зид – врата;
отгоре – апартамент на Р.Ж.Р. и П.К.Р., ведно с таванска стая № 13 със застроена площ от
9 кв. м. при граници: изток – външен зид; запад – коридор; север – таванска стая на
наследниците на Ж.К.Б. и М.Д.Б. ; юг – външен зид; отдолу – апартамент на Т.В.С. и С.П.С.,
които са изпълнени в четириетажна масивна жилищна сграда, построена върху оземлен
имот № 2096 в кв. 110 по плана на гр. Айтос, целият с площ от 1001 кв. м. при граници: от
двете страни – елици и ПИ № 2097, 2098, 2099, 4501 и 4429, който имот представлява част
от отредения му по регулация УПИ I-2096, 4501 в кв.110 по ПУП на гр. Айтос, целият с
площ от 1271 кв. м. с неуредени регулационни сметки за 61 кв. м. при граници на УПИ: от
двете страни – улици и УПИ II -2097, III - 2098, XI – 4429 и ПИ № 4501. В този смисъл е
съдържанието на договор за доброволна делба по чл.39 от ЗС и чл.9, ал.2 от НКД на ДСК от
20.05.1981г. По делото не се спори, че
апартаментът е придобит по време на брака между Л.Л. и И.Н.Л., поради което след
смъртта на първия, Л. наследява ¾ идеални части от апартамента. Останалата ¼ идеална
част от този апартамент е наследена от сина на съпрузите – ответникът Д. Л..
2
На 29.10.2018г. И.Н.Л. дарява своите ¾ идеални части от процесния недвижим имот
на внучката си П. Д. Л.. Сделката е обективирана в нотариален акт № 16, том V, рег.№ 6619,
дело № 685/2018г. на нотариус с рег. № 324 в РНК.
И.Л. умира на 31.01.2020г. и оставя за наследник сина си Д. Л. Л..
На 12.11.2021г. П. Л. предявява иск за делба на апартамента срещу баща си Д. Л.. В
исковата молба, Л. твърди, че притежава ¾ идеални част от апартамента и иска да се
допусне делба на същия при квоти: ¾ идеални части за нея и ¼ идеална част за баща й.
В отговор на исковата молба, Л. твърди, че не оспорва съсобствеността върху имота
между него и ищцата, но подчертава, че към датата на смъртта на майка му, тя не е
притежавала друго имущество и с дарението на собствените си ¾ идеални части е
накърнила запазената му част - 3/8 идеални части от нейното наследство. Поради това,
ответникът прави възражение за намаляване на дарственото разпореждане, обективирано в
нотариален акт № 16, том V, рег.№ 6619, дело № 685/2018г. на нотариус с рег. № 324 в РНК
с 3/8 идеални части и за възстановяване на запазената му част от наследството на И.Л. в
този размер.
В хода на първоинстанционното производство са представени писмени
доказателства, които установяват правото на собственост върху апартамента, предмет на
делба – договор за делба по чл.39 от ЗС от 20.05.1981г. и нотариален акт № 16, том V, рег.№
6619, дело № 685/2018г. на нотариус с рег. № 324 в РНК. Представени са доказателства за
смъртта на общия наследодател Л. и за нейните наследници - препис-извлечение от акт за
смърт № 10/31.01.2020г. на И.Н.Л. и удостоверение за наследници изх.№ 5088/30.12.2021г.,
издадено от длъжностно лице в Община Айтос. Въз основа на тези доказателства, на
твърденията и възраженията на страните, Районен съд – Айтос постановява решение, с
което допуска до делба процесния апартамент при квоти ¾ идеални части за ищцата П. Л. и
¼ идеална част за ответника Д. Л.. Съдът отхвърля възражението на ответника за
намаляване на дарственото разпореждане с 3/8 идеални части и за възстановяване на
запазената му част в този размер, защото Л. не е приел наследството по опис.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението
е валидно- постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 41/08.03.2022г. е неправилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 от ГПК с решението за допускане на делбата
съдът се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта
на всеки съделител. Съдебната делба е особено исково производство, чрез което се
установява и принудително се осъществява потестативното право за прекратяване на
3
съсобствеността. Поради особения характер на това производство, въпросите, които се
разрешават в първата му фаза са между кои страни е възникнала съсобственост, за кои
имоти и в какви части. В конкретния случай страните не спорят, че апартаментът, предмет
на делбата, е придобит от съпрузите Л. и И.Л. по време на брака им и след смъртта на Л.,
същият е преминал в наследство на И.Л. (съпруга) и Д. Л. (син), първата от които наследява
¾ идеални части, а вторият – ¼ идеална част. От представения по делото нотариален акт №
16, том V, рег.№ 6619, дело № 685/2018г. на нотариус с рег. № 324 в РНК се установява, че
на 29.10.2018г. И.Л. дарява на своята внучка П. Д. Л. (дъщеря на ответника) ¾ идеални
части от процесния недвижим имот. Спорният по делото въпрос, въведен с възражение от
ответника Л., е накърнена ли е неговата запазена част в размер на 3/8 идеални части от
наследството на И.Л.. Отговорът на този въпрос е положителен и се извежда от правилото
на чл.31, ал.2 от ЗН, от приложимата към тази норма съдебна практика и от представените
по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗН, когато наследодателят остави
низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез
дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Размерът
на запазената част на низходящите наследници е определен в чл.29, ал.1 от ЗН. Когато
наследодателят не е оставил съпруг, при едно дете или низходящ от него, запазената му част
е ½. В конкретния случай от представените по делото доказателства, се установява, че
единствен наследник на наследодателката Л., е нейният син и ответник – Д. Л.. От
твърденията на страните и от представените пред въззивната инстанция справки от Агенция
по вписванията за лицата И.Н.Л. и Л.Д.Л. се установява, че единственото имущество,
притежавано от Л. към момента на смъртта й, определено по реда на чл.31, ал.1 от ЗН, е
това, с което тя се е разпоредила в полза на своята внучка – ¾ идеални части от спорния
апартамент. При това положение, запазената част на ответника Л. е ½ от ¾ идеални части и
възлиза на 3/8 идеални части от делбения имот. Като се е разпоредила с тази част в полза на
наследник, който не е призован към наследяване – ищцата П.Л., наследодателката И.Л. е
накърнила запазената част на единствения си наследник – ответникът Д. Л..
Възражението на Л. за намаляване на дарственото разпореждане с 3/8 идеални части
и за възстановяване на запазената му част в този размер, е основателно.
Според чл.31, ал.2 от ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена,
упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е
приел наследството по опис. Правното значение и последиците от приемането на
наследството по опис при иск за възстановяване на накърнена запазена част, са изяснени в
т.4 от ТР № 3/19.12.2013г. на ОСГК на ВКС. Според това решение, приемането на
наследството по опис е въздигнато в материална предпоставка за реализиране на правото да
се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен,
който не е призован към наследяване. В настоящия случай, няма спор, че ответникът не е
приел наследството по опис, което е дало основание на районния съд да заключи, че
възражението за възстановяване на запазената част, е неоснователно. Районният съд обаче е
постановил решението си без да изследва въпроса за наличното имущество на
наследодателката Л. и без да съобрази последващата ТР № 3/2013г. съдебна практика,
според която приемане на наследството по опис не се изисква, когато със завещаното или
дареното имущество, се изчерпва цялото имущество на наследодателя, т. е. когато това
имущество е единствено. В този смисъл са решение № 28/21.02.2014г. по гр. д. №
825/2012г., ІІ ГО, решение № 276/05.03.2014г. по гр. д. № 2959/2013г., І ГО и решение №
4
34/26.02.2015г. по гр. д. № 6256/2014г., ІІ ГО.
Според цитираната практика, нормата на чл.30, ал.2 от ЗН се прилага в случаите, в
които е необходимо да се формира наследствена маса по правилата на чл.31 от ЗН, за да се
прецени дали извършените от наследодателя разпореждания превишават разполагаемата му
част. Нормата на чл.30, ал.2 от ЗН не намира приложение обаче в два случая: 1) когато
разпореждането е извършено с универсално завещание, тъй като в този случай не остава
свободно имущество, от което лицата с накърнена запазена част биха могли да я възстановят
и 2) когато разпореждането е извършено с един дарствен акт в полза на едно лице с цялото
включено в наследството имущество, така, че след смъртта на наследодателя в наследството
не остават нито активи, нито пасиви, т.е. също не остава свободно имущество, от което
лицата с накърнена запазена част биха могли да я възстановят. В настоящия случай, с
извършеното в полза на своята внучка дарение на 3/4 идеални части от апартамента,
наследодателката е изчерпала цялото си имущество – факт, който се установява от
приложените по делото справки от Агенцията по вписванията. Следователно е осъществена
втората от двете алтернативно визирани хипотези, която изключва приемането на
наследството по опис като материална предпоставка за правото да се иска възстановяване на
запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към
наследяване. При това положение, изводът на районния съд, че възражението на ответника е
неоснователно, поради неизпълнено условие по чл.30, ал.2 от ЗН е неправилен.
Действително, ответникът не е приел наследството по опис, но това не е необходимо, тъй
като от представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че с
дарствения акт наследодателката се е разпоредила с цялото си имущество, което изключва
необходимостта от приемане на наследството по опис съобразно цитираната по-горе
съдебна практика.
По изложените съображения, решението на районния съд трябва да се отмени и
вместо него да се постанови друго, с което след като се уважи възражението на ответника за
възстановяване на запазена част в размер на 3/8 идеални части, да се допусне делба на
процесния апартамент при квоти: 3/8 идеални части за ищцата и 5/8 идеални части за
ответника (3/8 идеални части – запазена част и ¼ идеална част, получена в наследство от
бащата Л.Л.).
Предвид гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 41/08.03.2022г., постановено от Районен съд –Айтос по гр. д.
№ 23/2021г. в частта, в която е допуснато извършването на съдебна делба между П. Д. Л.,
ЕГН: ********** от ***** и Д. Л. Л., ЕГН: ********** от ********* на АПАРТАМЕНТ №
6 (по документ за собственост № 14), находящ се в гр. Айтос, ул. „Станционна“ № 58, вх.2,
ет.3, секция 2 с площ от 90,73 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, коридор и сервизни
помещения при граници: изток – външен зид; запад – апартамент на Д.С.А.; север - външен
зид; юг – външен зид; отдолу – апартамент на наследниците на Ж.К.Б. и М.Д.Б.; отгоре –
апартамент на Т.В.С. и С.П.С., ведно с гараж № 6 със застроена площ от 15 кв. м. при
граници: изток – зид; запад – гараж на Д.С.А.; север – коридор; юг – външен зид – врата;
отгоре – апартамент на Р.Ж.Р. и П.К.Р., ведно с таванска стая № 13 със застроена площ от
9 кв. м. при граници: изток – външен зид; запад – коридор; север – таванска стая на
наследниците на Ж.К.Б. и М.Д.Б.; юг – външен зид; отдолу – апартамент на Т.В.С. и С.П.С.,
които са изпълнени в четириетажна масивна жилищна сграда, построена върху оземлен
5
имот № 2096 в кв. 110 по плана на гр. Айтос, целият с площ от 1001 кв. м. при граници: от
двете страни – елици и ПИ № 2097, 2098, 2099, 4501 и 4429, който имот представлява част
от отредения му по регулация УПИ I-2096, 4501 в кв.110 по ПУП на гр. Айтос, целият с
площ от 1271 кв. м. с неуредени регулационни сметки за 61 кв. м. при граници на УПИ: от
двете страни – улици и УПИ II -2097, III - 2098, XI – 4429 и ПИ № 4501 при квоти ¾
идеални части за П. Д. Л., ЕГН: ********** от ***** и ¼ идеална част за Д. Л. Л., ЕГН:
********** от ********* и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между П. Д. Л., ЕГН: ********** от
***** и Д. Л. Л., ЕГН: ********** от ********* по отношение на АПАРТАМЕНТ № 6 (по
документ за собственост № 14), находящ се в гр. Айтос, ул. „Станционна“ № 58, вх.2, ет.3,
секция 2 с площ от 90,73 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, коридор и сервизни
помещения при граници: изток – външен зид; запад – апартамент на Д.С.А.; север - външен
зид; юг – външен зид; отдолу – апартамент на наследниците на Ж.К.Б. и М.Д.Б.; отгоре –
апартамент на Т.В.С. и С.П.С., ведно с гараж № 6 със застроена площ от 15 кв. м. при
граници: изток – зид; запад – гараж на Д.С.А.; север – коридор; юг – външен зид – врата;
отгоре – апартамент на Р.Ж.Р. и П.К.Р., ведно с таванска стая № 13 със застроена площ от
9 кв. м. при граници: изток – външен зид; запад – коридор; север – таванска стая на
наследниците на Ж.К.Б. и М.Д.Б. ; юг – външен зид; отдолу – апартамент на Т.В.С. и С.П.С.,
които са изпълнени в четириетажна масивна жилищна сграда, построена върху оземлен
имот № 2096 в кв. 110 по плана на гр. Айтос, целият с площ от 1001 кв. м. при граници: от
двете страни – елици и ПИ № 2097, 2098, 2099, 4501 и 4429, който имот представлява част
от отредения му по регулация УПИ I-2096, 4501 в кв.110 по ПУП на гр. Айтос, целият с
площ от 1271 кв. м. с неуредени регулационни сметки за 61 кв. м. при граници на УПИ: от
двете страни – улици и УПИ II -2097, III - 2098, XI – 4429 и ПИ № 4501 при квоти:
3/8 идеални части за П. Д. Л., ЕГН: ********** от ***** и
5/8 идеални части за Д. Л. Л., ЕГН: ********** от *********.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6