Р  Е  Ш Е  Н  И  Е № 209

 

 

Номер      Дата  26.06.2019  година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд ,търговско отделение, трети търговски състав

                                       

                                                       Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове:       Георги  Чамбов

                                                                                            Емил Митев

 

 Секретар:   Златка Стойчева

открито съдебно заседание на 3.04.2019 г..

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно търговско  дело № 98  по  описа за 2019  година

 

 

       Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

       Образувано е по въззивната жалба на ищцата Е.Л.У. –С., с ЕГН: ********** против Решение № 223 от  03.05.2018 г.,постановено от Старозагорският окръжен съд по  търг. дело № 289/2016 г. по описа на същия съд.

       Предмет на въззивно  обжалване е  отхвърлителната част на решението, с което  съдът е отхвърлил предявеният от  Е.Л.  У. – С. , с ЕГН: ********** против „Р-Е„ ООД ЕИК  ***  иск по  чл.125,ал.3  ТЗ- за сумата 9050 лева, поради уважено възражение за прихващане.

       Предмет на възражението за прихващане са  три отделни  вземания на ответното  търговско дружество    за  предоставен на ищцата  служебен аванс  на  парични суми , които не са възстановени на дружеството.

       Сумата от 9050 лева, до който  размер е уважено възражението за прихващане е общия размер на следните получени от ищцата суми , а именно:

         а/ вземане  за връщане на  сумата  от 4000 лева , изтеглена от  банковата сметка на „Р-Е„ООД в „Р-Е“АД  с нареждане-разписка    от 05.04.2011 г.и предадена на управителя Е.У. – С..

       б/  вземане за   връщане на  сумата  от 4000 лева,изтеглена от банковата сметка на  „Р-Е“ ООД в „Р-Е „АД с нареждане –разписка  от 12.10.2011 г., предадена на управителя Е.У. – С..

        в/  вземане  за връщане на  сумата  от 1050 лева,изтеглена от банковата сметка на „Р-Е„ООД в същата банка с нареждане – разписка от 16.08.2012 г. и предадена на управителя  Е.У. –С..

        В  тази обжалвана част  се поддържат подробни оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон.

         С решение № 586 от 18.12.2018 г.,постановено от Старозагорският окръжен съд   по търг.дело № 289/2016 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното решение. В поправения диспозитив вече са индивидуализирани  трите отделни вземания на ответника „Р-Е„ООД в общ размер на 9050 лева,по отношение на които е уважено възражението за прихващане.

       Въззивна  жалба срещу решението   за поправка на очевидна фактическа грешка е  постъпила от ищцата Е.У.-С. .

       Въззиваемата  страна  „Р-Е  „ООД,представлявана от управителя на дружеството чрез пълномощника адвокат Св. И. от  САК  поддържа писмен отговор, съгласно който  решението следва да се потвърди в обжалваната му част..

      По делото е  постъпила  и насрещна въззивна  жалба, подадена от ответника „Р-Е „ООД на основание чл.263 ал.2 ГПК  против  решението в уважителната му част.  Жалбата се отнася  до тази част от решението, с която съдът е приел, че  искът по  чл.125,ал.3 ТЗ е основателен до  размер на  сумата 11 226.12 лв и е уважен до размер на  1699.81 лв  след уважено възражение за прихващане  с вземания, които дружеството има към ищцата   за невъзстановен служебен аванс в общ размер на 9050 лева.

 

       Писмен отговор на подадената насрещна въззивна жалба  е депозиран от ищцата Е.  У. –С., съгласно който  насрещната жалба  е неоснователна.

      Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в жалбите оплаквания и доводи, приема за установено следното:

       Делото  е образувано по  иск по чл.125,ал.3 от ТЗ, предявен

от ищцата Е.У.- С. против търговско дружество „Р-Е„ООД за сумата от  33 677 лева, представляваща стойността на дружествения дял на ищцата от капитала на ответното дружество.

       Искът е уважен  частично, като ответното дружество е осъдено да заплати сумата 1699.81 лева, като искът  е отхвърлен за  сумата 9050 лева, поради  уважено възражение за прихващане на вземания, които ответника има към ищцата.

     По необходимост  най-напред съдът трябва да се произнесе по насрещната въззивна жалба, с   която съдът е приел, че искът по чл.125,ал.3  ТЗ е основателен до размер на 11 226.12 лв,като след удържане на данъците искът е уважен до размер на 10 749.81 лв.

         Според жалбоподателя  съдът неправилно не е кредитирал  заключението на в.л.В.Н., съгласно което балансовата стойност на активите на  „Р-Е„ООД към 31.08.2013 т./ дата на изключването й като съдружник/ е отрицателна величина.

         Според това заключение  към посочената релевантна дата  ответното дружество е било декапитализирано, като пасивите са превишавали стойността на активите с 114 000 лева.

         ПАС намира, че    не следва  да се кредитира   заключението на в.л.Н., което е останало изолирано и извода , че дружеството е декапитализирано не се подкрепя от  останалите приети по делото  три заключения на съдебно –счетоводни експертизи .

        По делото са  представени  основно  и повторно  заключение които са изготвени от  вещото лице А.Г. въз основа на допълнително представени  счетоводни документи. Най- пълно и задълбочено е повторното заключение на А.Г.,при изготвянето на което вещото лице е отчело и извършената продажба на  пет от върнатите десет килограма розово масло, както и факта, че  един от доставчиците е издал  коригиращо кредитно известие.

       С оглед на това въззивният съд кредитира повторното заключение на вещото лице А.Г., която е определила, че  балансовата стойност на дяловете на  съдружника  Е.  У. – С.  към датата 31.08.2013 г.е  в размер на 11 226 лева.  От тази сума следва да се  приспадне  дължимия данък в размер от 476.31 лева ,при което равностойността на притежаваните от ищцата дялове е 10 749.81 лв.

      Между впрочем тази сума  се доближава до  сумата от 8 743 лв, която  е посочена в изготвения  от ответното дружество междинен счетоводен баланс към 31.08.2013 т. Този счетоводен документ е приложен като доказателство на л.116 от делото  и е представен от ответника с отговора на писмената молба..

      Следователно ответното дружество   в отговора на исковата молба не  е поддържал  становище , че дружеството е декапитализирано. Напротив, представил е изготвения от него междинен счетоводен баланс, съгласно който собствения капитал на дружеството е положителна величина. Признал е ,че  ищцата има вземане в размер на 8 743 лв, която сума, според ответника  е погасена поради  изявление за извършване на прихващане / л.119 –том първи/ с вземания на дружеството към ищцата.

         По  тези съображения  съдът приема, че към релевантната за определяне на равностойността на дружествения дял дата – 31.08.2013 г. дружеството  не  е  било декапитализирано. До този извод стига единствено заключението на в.л Н., което обаче се опровергава от  останалите три заключения на в.л. А.Г..

        Насрещната виззивна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

         По въззивната жалба, подадена от ищцата Е.У.-С..

         Както вече стана ясно  предмет на жалбата са   три отделни вземания, които ответното дружество „Р.  Е.  „  ООД е предявило против ищцата под формата на  възражение за прихващане.  Същото е  уважено в общ размер на 9050 лв.

          От приетото основно  заключение на вещото лице В. Н. се  установява, че  от банковата сметка на  дружеството „Р-Е „ООД в  „Р-Е“АД  са изтеглени  следните три  суми, а именно:

         а/ сумата 4000 лева,изтеглена с  нареждане – разписка  от 05.04.2011 г.

         б/    сумата 4000 лева, изтеглена с нареждане – разписка от 12.10.2011 г.

           в/  сумата 1050 лева,  изтеглена  с  нареждане- разписка от 16.08.2012 г.

        Няма спор и това е документално установено, че първата  сума,изтеглена от нареждане-разписка от 05.04.2011 г. е изтеглена от главния счетоводител М.Г..,а другите две суми са изтеглени от счетоводителя н.Н..

        Това е и едно от основните оплаквания, изложени във въззивната жалба, че и трите суми са изтеглени от трети лица, а не лично от управителя Е.У.-С.. Последната обаче е  дала  нареждания до длъжностните лица въпросните суми да бъдат изтеглени от банковата сметка на дружеството.

       По   делото е разпитана като  свидетел главния счетоводител М.Г., която  е обяснила подробно каква е била съществуващата практика при отчитане на получените суми след изтеглянето им от банката .

        Според свидетелката  Г. след като управителя  Е.С.  е наредила да бъде  изтеглена сумата от 4000 лева –  изтеглената от банката сума е била предавана „ на ръка“ на управителката.  Последната обаче не е подписвала  разходен касов ордер за получените суми. Причината за това е, че  в дружеството не е имало каса във физическия смисъл на това понятие.

      При това положение  получените суми са били отчитани след като   длъжностното лице, което е получило тези суми  представи разходно-оправдателни документи.

      В  конкретния случай св. Г.  е установила ,че сумата е предадена на ръка на  управителя  Е.С., по чието нареждане е била изтеглена.Св. Г.  е установила, че  за нито една от процесните три суми управителят Е.  С.  не е  представила разходно-оправдателни документи.Тъй като е изминал  продължителен период от  време, през който  сумите не са отчетени  - това е наложило  тяхното  преосчетоводяване като служебен аванс,предоставен на  Е.У.-С..

          ПАС кредитира показанията на  главния счетоводител св. М.Г.  кореспондират с  основното заключение, изготвено от вещото лице  В.Н..

 

          От него се установява, че  процесните суми са изтеглени от трети лица и първоначално са били осчетоводени  по сметка  501 „Каса лева“. По- късно към м. декември 2012 г е извършено преосчетоводяване и сумите са отнесени по дебита на  счетоводна сметка  422 „Подотчетни лица“ по персоналната партида  на управителя Е.У. „. В крайна  сметка  сумите са били преосчетоводени като служебен аванс.

      Основният довод, който се поддържа във въззивната жалба е , че  преосчетоводяването не е редовно, тъй като липсва  първичен счетоводен документ, който да го оправдава.

     Действително по делото не е представен първичен счетоводен документ, въз основа на който да е извършено преосчетоводяването  на сумите като служебен аванс. От друга страна липсата на такъв документ е лесно обяснима.  Изтеглените от банката парични суми  не са постъпвали в касата на дружеството, каквато фактически не съществува. Парите са предоставени  „ на ръка“ на  този от двамата  управители, по нареждане на който е извършено тегленето им. По този начин липсва документална следа  кое е лицето, получило  сумите.

      Безсъмнено в ответното дружество е съществувала  несъобразена със закона счетоводна практика при отчитането на парични суми ,предоставени на длъжностни лица.

     Тази практика  обаче е създадена и толерирана основно  от управителите на  дружеството,които са се ползвали от нея.

      Настоящият случай е  добра  илюстрация за това.

      Първата  сума от 4000 лв е изтеглена от главния счетоводител на 05.04.2011 г.,а е осчетоводена като „ служебен аванс“ значително по-късно , през м.декември 2012 г.  Това означава, че лицето получило сумата е ползвало за себе си  в продължение на 20 месеца ,без изобщо  да представи  разходо –оправдателни документи.Това се отнася и до другата по-голяма сума  от 4000 лв,която е изтеглена на 12.10.2011 г. и също не е отчетена за период  продължил  над една година.

      Би било  много неразумно  от страна на главния счетоводител,а и от което и да е длъжностно лице в счетоводството  да се  теглят парични суми от банковата сметка на дружеството , без да се отчетат  получените суми  чрез  представянето на разходо-оправдателни документи.  

       При това за продължителен период от време .

       Още по-неразумно би било , след повече от една година да ги преосчетоводят като служебен аванс, предоставен на един от двамата действащи управители на дружеството.

      Вече стана ясно че към месец декември 2012 г., ищцата е Е.  С. е била действащ управител и е разполагала с цялата власт да реагира незабавно  за това , че дължи връщането на служебен аванс, който не е получила. При това става въпрос за значителна сума в размер на 9000 лв.

        Нормално е в случая на неправомерна счетоводна операция да има реакция на засегнатото лице, но такава не е последвала.

       Това , макар и косвено  потвърждава установеното от главния  счетоводител, че парите са предадени и получени от  управителя  Е.С.,тъй като именно тя е наредила тяхното изтегляне.

       В заключение  по делото е установено, че управителя Е.С.  е получила  на три пъти  служебен аванс сума в общ размер на 9050 лева, за която сума не са представени разходо-оправдателни документи. До настоящия момент сумата не е възстановена от подотчетното лице, което се е обогатило неоснователно за сметка на търговското дружество.

       Следва да се потвърди   решението в отхвърлителната му част, с която искът по чл.125,ал.3 ТЗ  е отхвърлен за  сумата 9050 лева,поради уваженото възражение за прихващане  на вземания които  ответното дружество има към ищцата. Касае е се до три вземания за  връщане на парични суми, предоставени като служебен аванс  на управителя  Е.  У.- С..

      Следва да се потвърди и Решение № 586 от 18.12.2018 г,постановено от Старозагорският окръжен съд в производството по чл.247 ГПК,в диспозитива на което  трите процесни вземания в общ размер на 9050 лева са точно индивидуализирани като основание  и размер.

       При този резултат от въззивното решение в полза на въззиваемата страна „Р-Е „ООД следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

      Такива за документално установени в размер на 1086 лева,представляваща  адвокатско възнаграждение.

      По  изложените  съображения Пловдивският апелативен съд

 

                               Р     Е   Ш    И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Решение № 223  от 03.05.2018 г., постановено  от Старозагорският Окръжен съд по търг.дело № 289/2016г., както и Решение № 586 от 18.12.2018 г, постановено по същото дело по реда на чл.247 от ГПК- за поправка на очевидна фактическа грешка , с което съдът е отхвърлил предявеният от Е.  Л.У. –С. ,с  ЕГН:*********** против  „Р-Е „ООД ЕИК *** иск по чл.125,ал.3 ТЗ за   сумата 9050 лева,поради направено от ответника „Р-Е“ООД  възражение за прихващане със   следните вземания  за връщане на  суми, дължими от  Е.Л.  У. -С. като получен ,но  невъзстановен  служебен аванс,а именно:

       а/ вземане  за връщане на сумата 4000 лева,изтеглена   от банковата  сметка на „Р.Е. „ООД в „У.У.“АД  с нареждане –разписка от 05.04.2011 г..

       в/ вземане за връщане на сумата от 4000 лева,изтеглена  от банковата сметка на „Р-Е „ООД в „Р-Е“АД с нареждане- разписка от 12.10.2011г.

       в/ вземане за връщане на сумата 1050 лева,изтеглена от банковата сметка на „Р-Е„ООД в „ Р-Е“АД с  нареждане – разписка от 16.08.2012 г

         ПОТВЪРЖДАВА  решението в частта му, с която  „Р-Е„ООД ЕИК *** е осъдено да заплати на Е.Л.У.- С. с ЕГН:********** сумата 1699.81 лв,представляваща равностойността  на притежаваните 34 дружествени дяла от капитала на  дружеството  към 09.08.2013 г.

          ОСЪЖДА    Е.Л.У.- С. ,с ЕГН: ********** да заплати на  „Р-Е„ООД ЕИК  *** сумата  1086 лева, представляваща съдебни разноски, направени от ответника пред въззивната инстанция.

     Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.              2.