О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………05.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова,
въззивно частно
гражданско дело № 788 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на член 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 24890/04.04.2019г. на Д. Артур
Л., ЕГН **********,представляван от адв.Г.А. –ВАК против Определение № 3527/15.03.2019г. по гр.
дело № 10835/2018г. по описа на ВРС, 9 св., с което производството
по делото е прекратено в частта по всички насрещни искове на отв. Д.А.Л.,
ЕГН**********, предявени срещу С.Л.Л., ЕГН**********,
с правно основание на исковете чл.127а СК и чл.57, ал.1 СК вр.
чл.232, ал.2 ЗЗД, на основание чл.129, ал.3 ГПК - неизпълнение в срок на дадени
указания за отстраняване на нередовности по тях. Излагат
се твърдения, че от обжалваното определение не става ясно дали е прекратено
производството по всички насрещни искове на ответника или само по посочените. В
жалбата се излагат твърдения, че правната квалификация на съда по заявените
претенции е неправилна, а от там и дадените указания за изправяне на нередовностите
им. Оспорва се възможността в исковото
производство по чл. 49 ал.1 от СК да се разглежда претенция по чл.127 а от СК,
която по своята същност е произнасяне на съда по спорна администрация. Излагат
се аргументи, че по нея не се дължи държавна такса от 80.00 лева, както и, че
при заявено искане от ищеца, съда е длъжен да се произнесе служебно. Направено
е искане за отмяна на обжалваното определение.
За да се произнесе, настоящият състав взе
предвид следното:
Частната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Производството
по гр.дело № 10835/2018г. по описа на ВРС,9 св., е образувано
по предявен от С.Л.Л., ЕГН********** иск
с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 СК, за прекратяване на сключения на
22.07.2011г. брак с Д.А.Л., ЕГН**********, поради дълбоко и непоправимо
разстройство, по вина на ответника. Ищцата предявява и небрачни искове: Претендира да й бъдат предоставени
родителските права над непълнолетните им деца – Даниел и Лорънс, местоживеенето
на децата да бъде определено при нея, като на ответника бъде определен режим на личен контакт с децата, ответника да
бъде осъден да заплаща в полза на децата издръжка в размер на 400лв. за Даниел и 600.00 лева за
Лорънс, считано от 12.07.2017г./една година преди дата на подаване на исковата
молба в съда/ на основание чл. 149 и чл. 143 от СК., да й бъде предоставено
ползването на семейното, както и съдът да постанови заместващо съгласие на
бащата за пътуване на децата в чужбина и издаването на издаването на
необходимите лични документи за това.
В срока по чл.131
от ГПК ответника - Д.А.Л. е депозирал отговор на исковата молба, като не
оспорва допустимостта на иска, но
оспорва неговата основателност. Оспорва изложените в исковата молба твърдения
за негови брачни провинения и навежда такива за съпругата си. Предявил е насрещен
иск с/у ищцата с правно основание чл. 49 ал.1 вр. ал.3 от СК, като твърди, че вина за разстройството на
брака има ищцата и кумулативното, обективно съединените с него искове по чл. 59
ал.1 от СК - Моли родителските права над децата им, да бъдат предоставени на
него, на майката да бъде определен режим
на личен контакт с децата;чл. 143 от СК - ищцата да бъде осъдена да заплаща издръжка в
размер на 400лв. за Даниел и 600.00 лева
за Лорънс, считано от подаване на иска в съда.Не претендира ползването на
семейното жилище , но е ако то бъде предоставено за ползване на ищцата, е
отправил искане с решението по развода
съда определи размера на наема съгласно чл. 57 от СК, считано от 01.10.2017г. Противопоставя
се на искането съда да определя заместващо съгласие по чл.127а от СК , по
искане на ищеца, поради недопустимост за съвместно разглеждане в настоящото
производство, но ако се приема , че такова е допустимо за съвместно разглеждане
, то съда да постанови заместващо
съгласие на майката за пътуване на децата в чужбина и издаването на
необходимите лични документи.
След размяна на
книжата и депозиран отговор по насрещния иск, с Определение № 2294/15.02.2019г.
съда е изготвил проекто - доклад по делото, в който с
оглед констатирани при насрочването нередовности по насрещните
искове на ответника по чл.127а СК и по
чл.57, ал.1 СК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД е дал указания на
същия в едноседмичен срок от съобщението да изправи нередовностите
им както следва:
- да посочи точен и пълен адрес на
местоживеене на децата при уважаване на иска за предоставяне на родителските
права върху тях;
- по иска по чл.127а СК да посочи лимитиран период и дестинации на задграничните пътувания на
децата, разрешение за които претендира и да представи доказателства за платена
в полза на ВРС държавна такса от 80.00лв.;
- по иска по
чл.57, ал.1 СК и чл.232, ал.2 ЗЗД да наведе коректен петитум,
като посочи точен размер и период на вземането си за минал период, преди да се
предяви иска, респективно размер на вземането си занапред от предявяването,
съобразен с квотите в съсобствеността и евентуално ползващите имота лица;
- по първия иск
чл.57, ал.1 СК и чл.232, ал.2 ЗЗД (за изминал период) да представи и
доказателства за платена в полза на ВРС държавна такса в размер на 4% от
цената, но не по – малко от 50.00лв.; по втория иск чл.57, ал.1 СК и чл.232,
ал.2 ЗЗД (занапред) да представи и доказателства за платена на ВРС такса в
размер на 4% от цената му, определена по сбора от едногодишните платежи.
Определението е
редовно връчено на процесуалния представител на ответника на 05.03.2019г.
Констатирайки неизпълнение в срок на дадените указания, съда е постановил обжалваното прекратително
определение.
Настоящия съдебен
състав счита, че същото е неправилно, макар формално в едноседмичния срок, считано
от 05.03.2019г., ответникът да не е
изпълнил указанията на съда. Това е така, т.к. дадените от първоинстанционния
съд указания са некоректни.
В производството по иск с правно основание
чл. 49 и сл. от СК , когато с него има съединени искове за предоставяне на
упражняване на родителските права и за определяне местоживеенето на родените от барака
непълнолетни деца, съда следва да изследва местонахождението /точния адрес/ на
двамата родители с оглед преценка интересите на детето/децата. При постановяване
при кого от двамата родители ще е местонахождението им, е достатъчно да посочи, че определя същото при
майката, респ.при бащата. Ето защо посочването на точен адрес не е задължителен реквизит по допустимостта на небрачния иск за определяне местоживеенето
на децата. В конкретната хипотеза, за установяване местоживеенето на ответника,
би следвало съда да му даде задължителни указания, по чл. 146 ал.2 от ГПК, като
факт за който не се сочат доказателства и с оглед прилагане на императивни
правни норми за съблюдаване интересите на децата.
По иска с правно основание чл.127а от СК.
Безспорно това е охранително производство, по спорна администрация на гражданските правоотношения и настоящия
съдебен състав счита, че принципно то би следвало да се разгледа в отделно
производство, в рамките на което съдът да направи преценка по
целесъобразност.
Няма пречка обаче това да бъде сторено и в
настоящото, за което се дължи държавна такса, правилно определена от ВРС и
безспорно невнесена от ответника.
В ТР № 1/03.07.2017г. по т.д. № 1/2016г. на
ОСГК на ВКС, бе прието , че съдът
може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие
дете в чужбина без съгласието на единия родител, само за пътувания в определен
период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.
Приемайки, че ответника по насрещния иск не е изпълнил указанията да посочи лимитиран период и дестинации на задграничните пътувания на
децата, разрешение за които претендира,
съда е следвало да съблюдава същото и по отношение на ищеца. Последния
макар и посочил период и дестинации, не
е посочил срока, за който претендира исканото заместващо съгласие. Дори и да се
приеме, че такива указания не следва да се дават на страните, с оглед
задължението на решаващия съд да съблюдава интересите на децата, доколкото
претенцията на ответника е предявена в условията на евентуалност,
производството по нея не е следвало да бъде прекратено. При евентуалното й
уважаване, дължимата държавна такса следва да бъде събрана със самото решение.
По претенцията с правно основание чл. 57 от СК.
В теорията и практиката на ВКС е безспорно, че по
правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването на
семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация - форма на съдебна
намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно
спорно производство, решението по което няма сила на присъдено нещо и може да
бъде променяно при промяна на обстоятелствата. Съгласно нормата чл.57, ал.1,
изр.1 СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на
семейното жилище на някоя от страните, между бившите съпрузи възниква наемно
правоотношение, което е възмездно, т.е. -ползващият жилището бивш съпруг дължи
наем на неползващия го съгласно решението. Когато в исковата молба са изложени
факти за имуществени отношения на бивши съпрузи относно ползването на семейното
жилище след развода и е заявена претенция за плащане на парична сума на
неползващия съпруг, искът е с правна квалификация чл.57, ал.2 СК във връзка с
чл.31, ал.2 ЗС /съотношението е на специална към обща разпоредба/ и елементите
на фактическия състав на търсеното обезщетение са същите, като в него не се
включва отправянето на покана. Ако бракоразводният съд не е бил сезиран и не е
определил размера на дължимия наем, за всеки от съпрузите съществува възможност
докато е налице правото на ползване въз основа на съдебното решение, да поиска
от бракоразводния съд по реда на чл.57, ал.2 СК да бъде определена наемната
цена, която да се заплаща за в бъдеще - за периода от влизане в сила на
решението, с което е предоставено ползването на семейното жилище, до настъпване
на условието за прекратяване на правото на ползване.
В тази връзка
предварителна държавна такса по заявена такава претенция не се дължи, още по
малко за минало време. Същата се определя с решението на съда съгласно
определяне на дължимата наемна цена, на която е осъден ползващия жилището
съпруг. Относно квотите на ползване, указанията за точното им посочване са
некоректни. Съда е длъжен, дори и без нарочно искане / или по реда чл. 146 ал.2 от ГПК, като факт за
който не се сочат доказателства, да даде указания / да назначи СОЕ, с
примерна задача, вещото лице, след като
направи оглед на жилището, да даде
заключение, относно пазарният наем за ползване на жилището, първо като цяло и
второ по квоти, като изключи помещенията ползвани от родените от брака деца. Въз
основана на заключението на вещото лице, освен ако притежава специални знания,
които обезсмислят становището на експерт, съда е длъжен да определи цената на
ползването на семейното жилище.
Водим от
изложените съображения,настоящия съдебен състав приема , че обжалваното
определение следва да бъде отменено и делото върнато на решаващия състав за
продължаване на съдопроизводствените действия
съгласно дадените по- горе разяснения.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Определение
№ 3527/15.03.2019г. по гр. дело № 10835/2018г. по описа на ВРС, 9 св.
ВРЪЩА делото на Районен съд Варна за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: