Решение по дело №98/2024 на Районен съд - Търговище

МОТИВИ към решение №31, постановено на 06.03.2024г. по АНД №
98/2024г. по описа на Районен съд – Търговище .

Производството е образувано по постановление на РП – Търговище по
чл. 375 от НПК, с което се предлага обвиняемият по ДП № 103/2023г. по
описа на РУ – Търговище Я. А. Х., ЕГН ********** да бъде освободен от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и да му бъде наложено
административно наказание за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК
– за това, че на 13.02.2023 г. в гр. Търговище, в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Търговище, потвърдил неистина - че е установил обичайното си
пребиваване по смисъла на &6 т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП в
Република България, в писмена декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5
от ЗДвП се дава пред орган на власт - съответен служител на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР за удостоверяване истинността на това
обстоятелство.
Районна прокуратура – Търговище, редовно призована, не изпраща
представител в с.з.
Обв.Х., редовно призован, не се явява в с.з. В хода на ДП същият се е
признал за виновен, описал е фактическата обстановка и е изразил съжаление
за деянието си.
Защитникът на обвиняемия в с.з. пледира за приложение на чл.78а от НК
и налагане на административно наказание глоба в минимален размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна :
Обвиняемият Я. А. Х. е роден в ******, но от 2016 г. със семейство си се
заселил във ******.
Като български гражданин обвиняемият притежавал българско
гражданство и българско свидетелство за управление на моторно превозно
средство /СУМПС/, срокът на което изтичал и той решил да го поднови.
Българско СУМПС обаче, съгласно чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, може да бъде издадено само на лица, „които са установили
обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство
подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във
висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в
училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в
професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца“.
Така на 13.02.2023 г. обв. Я. Х. отишъл в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Търговище в гр. Търговище, за да подаде необходимите документи
за издаване на СУМПС. Там служителката в сектор „ПП“ - св. Д. Н.-С., която
приела и обработила документите на обвиняемия, му обяснила, че за да му
бъде издадено българско СУМПС е необходимо обичайното му пребиваване
да е в България и че съгласно &6 т. 46 от Допълнителните разпоредби на
1

ЗДвП „Обичайното пребиваване в Република България е мястото, където
дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12
последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето
няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на
лицето с мястото, където живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито
трудови връзки са на различна място от личните му връзки и което в
следствие на това последователно пребивава на различни места в две или
повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при
условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие
не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за
изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в
университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно
пребиваване“.
Обвиняемият отговорил, че отговаря на условията, тъй като живее и има
необходимите 185 дни престой в България и собственоръчно попълнил и
подал Декларация по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, с която независимо че от няколко
години живеел в ********** декларирал, че е установил обичайното си
пребиваване в България.
При извършена справка в „АИС - Граничен контрол“ обаче било
установено, че Х. не е пребивавал 185 дни през последните 12 месеца в
Република България.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на
събрания по делото доказателствен материал – обясненията на обв.Я. Х.,
показанията на свидетелите Р. Г., Р. Г. и Д. Н.-С., заключението на съдебно –
почерковата експертиза, както и останалите писмени доказателства по
досъдебното производство. Събраните доказателства са непротиворечиви,
кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват описаната
фактическа обстановка – съответстваща на фактическите положения,
съдържащи се в постановлението на РП – Търговище.
Предвид изложеното, съдът прие, че събраните доказателства несъмнено
доказват, че на 13.02.2023 г. в гр. Търговище, в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Търговище, обв.Х. потвърдил неистина в писмена декларация – че
е установил обичайното си пребиваване по смисъла на &6 т. 46 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП в Република България, в писмена
декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на
власт - съответен служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР за
удостоверяване истинността на това обстоятелство.
От субективна страна деянието е извършено виновно под формата на
пряк умисъл от обвиняемия - същият от 2016 г. живеел в ********* и респ. е
бил наясно, че не е пребивавал 185 дни през последните 2 месеца в България,
но въпреки това декларирал обратното - че е пребивавал в България.
Следователно посредством описаното поведение обв.Х. е осъществил
престъпния състав на чл.313, ал.1 от НК, за което съдът го призна за
виновен.
За посоченото престъпление законът предвижда наказание лишаване от
2

свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева. От деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди. От справката за съдимост на
пълнолетния обвиняем е видно, че същият не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Предвид изложените
обстоятелства, съдът прие, че в случая са налице предпоставките на чл.78а,
ал.1 от НК, поради което освободи обв.Х. от наказателна отговорност за
извършеното престъпление и му наложи административно наказание глоба в
размер на 1000 лв. При определяне размера на наказанието съдът отчете като
смекчаващи отговорността му обстоятелства направените самопризнания и
проявеното разкаяние за извършеното. Съдът счете, че така определеният
размер на глобата е достатъчен за постигане на целите на индивидуалната и
генералната превенция.
На основание чл.189, ал.3 от НПК обв.Х. бе осъден да заплати по сметка
на ОД на МВР – Търговище сумата от 209,27в., представляваща разноски за
вещо лице, направени в досъдебната фаза на процеса.
Въз основа на изложените съображения съдът постанови решението си.
Председател:
3

Номер на акта:	31
Дата:	6 март 2024 г. (в сила от 22 март 2024 г.)
Съдия:	Зорница Донкова Павлова

Дело:	20243530200098
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	7 февруари 2024 г.

Решение по дело №98/2024 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите