№ 36144
гр. София, 29.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110121190 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „....“ ЕООД
срещу С. Л. Х.. Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат
приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от
фактическа страна.
В отговора на исковата молба ответникът е направил доказателствено искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по делото, което съдът намира за
основателно, доколкото е във връзка с относими по делото обстоятелства, като съдът
преформулира въпросите, зададени от ответника. Съдът намира, че следва да бъдат
допуснати и служебно въпроси към съдебно-счетводната експертиза, като вещото
лице отговори на въпросите, както следва: 1) Усвоен ли е процесния кредит по
посочения в чл. 1 от същия начин? 2) Има ли извършени от кредитополучателя
плащания в изпълнение на задълженията по договора, в какъв размер са извършените
плащания и са погасяването на кои задължения по договора за отнасяни? 3) Има ли
промяна в приложимия към договора лихвен процент на възнаградителната лихва, как
се е променяла възнаградителната лихва и на какво основание са промените? 4) Има
ли методологията на банката за определяне размера на лихвения процент, базиран на
спестяванията в лева към датата на сключване на договора? Каква е тя и какви
компоненти включва? Кога и с какъв акт е приета тази методология? 5) Имало ли е
основание за периода датата на сключване на договора за кредит до датата на
завеждане на исковата молба, въз основа на тези компоненти лихвения процент,
базиран на спестяванията в лева да бъде намален и колко е следвало да бъде намален?
6) В случай, че са били налице основания за намаляване на приложимия към договора
1
лихвен процент на възнаградителната лихва, какъв е следвало да бъде размерът на
възнаградителната лихва за срока на договора, като се посочат размерите по всяка
погасителна вноска? 7) Какъв е размерът на лихвата за забава върху вземанията по
договора, в случай че се вземе предвид приложимия процент на законната лихва? 8)
Какъв е реално приложимият към договора за банков кредит годишен процент на
разходите?
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 29.10.2025 г. от 11:00
часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а
ищецът – с препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Ищецът извежда съдебно-претендираните си права при твърденията, че между
„....“ АД и ответника бил сключен договор за банков кредит №000LD-R-
054973/21.06.2016 г., съгласно който банката предоставила на длъжника-ответник
банков кредит в размер на 17488,39 лева с краен срок за погасяване 20.06.2023 г. В
договора било уговорено, че за ползвания кредит кредитополучателят дължал годишна
лихва в размер на действащия към момента на подписване на договора лихвен
процент, базиран на спестяванията в лева (СЛП), прилаган от банката, увеличен с
надбавка от 10,1536 пункта, като към датата на сключване на договора за кредит, СЛП
бил в размер на 0,2464% годишно. В т. 13 от договора пък било уговорено, че при
неизвършени в срок плащания поради недостиг на авоар по разплащателната сметка
на Кредитополучателя в банката, сумите се отнасят в просрочие и се олихвяват с
договорения в раздел II, т. 3 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва, считано от деня, следващ атата на падежа на съответната вноска.
Ищецът твърди, че ответникът усвоил кредита изцяло на 21.06.2019 г. по
банковата си сметка, но не е погасяван по главница и лихви, като бил в просрочие,
считано от 20.07.2019 г. Падежът на кредита настъпил на 20.06.2023 г.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.12.2024 г. ищецът
придобил от „....“ АД вземанията на банката по процесния договор за кредит. Сочи, че
длъжникът бил уведомен за извършената цесия на посочения от него договора адрес
на електронната поща, като и на посочения от него адрес.
Ето защо ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи
следните суми: сумата в размер на 17488,39 лева – главница по договор за банков
кредит, сумата в размер на 3987,65 лева – договорна лихва за периода 20.07.2019 г. -
19.06.2023 г., сумата в размер на 7037,89 лева – наказателна лихва за забава по т.13 от
договора за банков кредит, за който суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№40863/2023 г. по описа на СРС, 35 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Твърди, че договорът за цесия нямал действие спрямо
него, тъй като не е получавал уведомление за това. Оспорва да е получавал парична
сума по процесния договор за банков кредит, а договорът бил прекратен поради
неизпълнение на кредитодателя да предостави уговорената сума. При условията на
евентуалност, твърди, че е внасял суми за погасяване на главницата, респ. дължимите
2
месечни вноски, поради което вземането на ищцовото дружество е в размер
значително по-нисък от 17488,39 лева. ищецът не твърдял договорът да е обявен за
предсрочно изискуем, а единствено, че срокът му е изтекъл на 21.06.2023 г., за което
ответникът не бил уведомен. Неоснователно се искало заплащането на 3987,65 лева,
доколкото се касаело за неустоечна клауза, която целяла да обезпечи изпълнение на
задължението за връщане на заемната сума и да обезщети вредите на кредитора от
липсата на изпълнение. С въпросната клауза се начислявало обезщетение в полза на
кредитора във връзка с липсващото изпълнение на главното задължение, като по този
начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 33 ЗПК. неоснователно било и искането за
плащане на договорна възнаградителна лихва, тъй като такава не се дължала в
случаите на прекратяване на договора, обявяване на кредита за предсрочно изискуем и
претендиране и на мораторна (наказателна лихва). Оспорва представеното към
исковата молба извлечение от счетоводните книги на „....“ АД, доколкото същото било
частен документ и ползва ищцовото дружество. Оспорва договора за цесия. По
изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича
претендираното право и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с претенция с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 432 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по предявения
установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: 1) наличието на
валидно сключен договор за банков кредит между „....“ АД и ответника с твърдяното в
исковата молба съдържание; 2) че кредиторът е предоставил, съответно длъжникът е
усвоил сумата, отпусната по кредита; 3) да е налице валиден договор за прехвърляне
на вземания, по силата на който ищецът да е придобил претендираното вземане; 4)
ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 40683/2023 г. по описа на СРС, 35
състав.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите, поставени от ищеца в исковата молба, както и на служебно допуснатите
въпроси от съда.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 600 лева, платими
поравно от страните в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Росен Руменов С.ов.
Вещото лице да се призове след представянето на доказателства за внесен
депозит за експертизата!
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните, че мотивировъчната част на настоящото определение има
характер на проект за доклад на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, който
при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146
ГПК.
3
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че в случай, че не се явят в съдебно заседание, съдът може
да приложи разпоредбата на чл. 238 и сл. ГПК при наличните за това процесуални
предпоставки.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото!
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4