Определение по дело №44366/2020 на Софийски районен съд

Номер на акта: 156
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20201110144366
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 156
гр. София , 27.04.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20201110144366 по описа за 2020 година
I. ИСКОВА МОЛБА вх.№ 9005556/15.09.2020г. е подадена от В.Б. П – Д срещу
„Ч АД.
Ищцата твърди, че по силата на нот.акт № ************ от 15.05.2018г.
собственик на имот с идентификатор № . - помещение в трафопост (цех за
производство и продажба на закуски), находящ се в гр.**************, район С, ж.к.
Х до бл...
Имотът бил придобит от Н ООД, ЕИК: **********, който имал сключен
договор за продажба на ел.енергия за стопанска и обществена дейност с №
*******/18.08.1998г. с ответника.
На 01.03.2018г. Н ООД сключило договор за наем като наемодател с Т ЕИК:
**********, като наемател. Във връзка с възникналите наеми правоотношения било
заявено пред ответника прехвърляне на партидата на името на наемателя, поради което
имало сключен договор между Т и ответника, като настъпила пререгистрация и
титуляр по партидата с кл. № . бил Т.
Договорът за наем от 01.03.2018г. бил преподписан с новия собственик – ищцата
на 01.07.2018г. поради промяна на собствеността върху обекта. Поради неизпълнение
на задълженията по договора за наем – същият бил развален на 09.07.2019г. Твърди се
(вкл. в уточнителна молба вх.№ 11/04.01.2021г.), че Т ползвало имота за периода от
01.03.2018г. до 29.01.2020г., когато фактическото владение върху имота било
възстановено на ищцата (наемодател) след принудително отваряне на помещението.
Ищцата твърди, че за обекта се още не била закрита партидата за ток с титуляр Т
независимо прекратяване на наемното правоотношение, въпреки че със заявление вх.№
*************/08.02.2020г. ответникът бил предупреден за разваляне на договора.
Електрозахранването до обекта било прекъснато поради финансови задължения.
Ищцата поискала пререгистрация с подаване на заявление №
1
*************/08.02.2020г., но в отговор от 02.03.2020г. било поставено условие –
заплащане на задълженията. С ново заявление от 14.07.2020г. ищцата поискала
сключване на договор за продажба, но в отговор на 30.07.2020г. получила отказ за
сключване на договор/пререгистриране на потребител, поради неплатени задължения.
Ищцата счита, че ответникът неоснователно възприемал, че ищцата следвала да
плати задълженията на Т по партида с к.№ ., съответно отказвал да пререгистрира
договора/сключи нов договор за имота.
Предявени са три обективно кумулативно съединени иска:
Отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 8788.15лв., от които 7784.44лв. просрочени плащания и
1003.71лв. неустойки за забава.
Осъдителен иск за осъждане ответника да възстанови присъединяването към
електроразпределителната мрежа на процесния обект.
Осъдителен иск за осъждане ответника да плати на ищцата обезщетение за
неизпълнение под формата на претърпени вреди от пропуснати ползи в размер на
4800лв., представляващи неполучени наеми в размер на 600лв месечно за срок от 8м.,
считан ото м.02.2020г. до м.09.2020г.
Представя под опис 19бр. писмени доказателства; прави искане по чл.190 ГПК за
задължаване ответника да представи: Договор за продажба на ел.енергия сключен
между него и Т за процесния обект, ведно с допълнителните споразумения към него
(ако има такива); Декларации за съгласие от собственик към договора за продажба;
справка за неизплатените задължения по партида с процесния обект.
II. ОТГОВОР НА ИСКОВАТА МОЛБА е постъпил в срока по чл.131 ГПК от
ответника, в който намира иска за нередовен (не били приложени преписи от
приложенията към исковата молба, макар в съобщението за получаване да е посочено,
че се изпраща исковата молба с приложенията, ведно с молба вх.№ 11/04.01.2021г.,
като съобщението е получено на 12.01.2021г. без възражения, поради което съдът
намира същото за неоснователно), така и неоснователен по основание и размер.
Твърди се, че сумата от 7784.44лв. главница и 1003.71лв. неустойка за забава са
начислени по договорна сметка № ., както следва:
1. По фактура № **********/21.03.2019г. с падеж на задължението 03.04.2019г.,
в общ размер на 2323.09лв. и неплатен остатък 1562.51лв., неустойка за забава
218.56лв.
2. По фактура № *********/20.04.2019г. с падеж на задължението 03.05.2019г. в
общ (и неплатен) размер на 2097,44лв. и неустойка за забава 311.38лв.
3. По фактура № *******/20.05.2019г. с падеж на задължението 03.06.2019г., в
общ (и неплатен) размер на 1315.39лв. и неустойка за забава 185.26лв.
2
4. По фактура № **********/21.08.2019г. с падеж на задължението 03.09.2019г.,
в общ (и неплатен) размер на 1260,83лв. и неустойка за забава 128,16лв.
5. По фактура № *********/19.09.2019г. с падеж на задължението 02.10.2019г., в
общ (и неплатен) размер на 1456,22лв. и неустойка за забава 153,69лв.
6. По фактура № **********/21.10.2019г. с падеж на задължението 04.11.2019г.,
в общ (и неплатен) размер на 17.53лв. и неустойка за забава 1.89лв.
7. По фактура № ********/20.11.2019г. с падеж на задължението 03.12.2019г., в
общ (и неплатен) размер на 11,10лв. и неустойка за забава 0,62лв.
8. По фактура № **********/19.12.2019г. с падеж на задължението 02.01.2020г.,
в общ (и неплатен) размер на 10,74лв. и неустойка за забава 0,99лв.
9. По фактура № ***********/21.01.2020г. с падеж на задължението
03.02.2020г., в общ (и неплатен) размер на 11,10лв. и неустойка за забава 0,92лв.
10. По фактура № ********/20.02.2020г. с падеж на задължението 04.03.2020г., в
общ (и неплатен) размер на 11,10лв. и неустойка за забава 0,83лв.
11. По фактура № **********/23.03.2020г. с падеж на задължението
06.04.2020г., в общ (и неплатен) размер на 11,10лв. и неустойка за забава 0,77лв.
12. По фактура № ********/22.04.2020г. с падеж на задължението 05.05.2020г., в
общ (и неплатен) размер на 10.38лв. и неустойка за забава 0,.лв.
Във въпросните суми не била включена сумата от 3696.28лв., за която било
образувано гр.д. № .850/2018г. по описа на СРС.
Неустойките за забава били начислени на основание чл.35 от ОУ на ответника в
размер на законната лихва за период от изпадане в забава до 20.05.2020г., към който
момент били в общ размер на 1003.71лв.
Количеството ел.енергия, посочено в първите шест фактури, представлявало
реално потребено и отчетено от електромер (фабр. № ********** - метрологично
годно СТИ) количество, което (във връзка с представена към отговора справка на
отчетените показания) съответствало на отразеното потребление по дневна и нощна
тарифа. Вземанията по фактурите били начислени въз основа на свалени отчетни
показатели на СТИ, обслужващо процесния имот, а фактурите съответствали на
показанията.
Сумите посочени в последните шест фактури представлявали такса за достъп
до разпределителната мрежа.
Оспорват се твърденията, че ищцата не следвало да отговаря за задълженията,
като се развиват доводи, че като собственик на имота, ищцата имало качеството на
потребител на ел.енергия, считан от 15.05.2018г. по силата на закона, вкл. била клиент
по см. на т.27б и т.27г ДР на ЗЕ.
3
След като ищцата била собственик на имота, считано от 15.05.2018г. била
потребител по договор за доставка при общи условия без да се налага изричното
приемане на последните. Съгласно чл.13, т.5 от ОУ била длъжна да уведомява
ответника за всяка промяна, настъпила по отношение на присъединения към ел.мрежа
имот, от което следвало, че имала задължение да уведоми ответника за извършеното
спрямо нея дарение на процесния имот, което не била сторила, а уведомила почти две
години след настъпилата промяна, от което следвало, че била неизправна страна по
договора за ел.енергия при общи условия. Освен това, имала такова задължение и в
качеството на съдружник и управител на Н ЕООД. Освен това, ищцата, след като била
станала собственик на имота, считано от 15.05.2018г., не била дала
съгласие/декларация имотът да бъде заведен на името на наемателя Т а представянето
на такава била задължителна, за да се регистрира партида на името на наемател.
Оспорва се и иска за реално изпълнение, защото към настоящия момент в имота
имало ел.захранване, като се твърди, че до границата на имота се доставяла ел.енергия,
поради което претенцията на ищцата за възстановяване била неоснователна.
Оспорва се и иска за обезщетение за имуществени вреди, като се твърди, че
същият е недоказан и неоснователен, защото ответното дружество снабдител не
действал виновно, а упражнявал законовото си право на отказ по чл.123 ЗЕ, защото
ищцата била в неизпълнение на задължения за заплащане на дължима цена за
доставена ел.енергия, което към м.02.2020г.било изискуемо. Ищцата не била изправна
страна и нямала право на претенция. Освен това претенцията била неоснователна и
поради неспазване и на други задължения към ответника – чл.39 и чл.30 от ОУ
Представя 11бр. писмени доказателства. Оспорва първите две искания по чл.190
ГПК, като по отношение на третото – представя справка със задълженията.
Прави искане за допускане на СТЕ и ССчЕ, както и събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетел в режим на довеждане.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на
страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация:
Предявени са три обективно кумулативно съединени иска:
1) Отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК (съдът намира, че
следва да се предостави възможност на ищцата да конкретизира периода на
недължимост на сумата от 8788.15лв).
2) Осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.124 ЗЕ;
3) Осъдителен иск с правно основание чл.82 ЗЗД;
2. Разпределение на доказателствената тежест:
1) По иска по чл.124, ал.1 ГПК:
4
Предвид това, че е предявен от ищцата отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на
ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер на
претендираното основание, т.е. че между страните в съответния период са били налице
облигационни отношения по договор за продажба на ел.енергия при общи условия, че
реално е доставил ел.енергия остойностена на сумата от 7784.44лв., така и че е
настъпило основанието за начисляване на предвидена неустойка за забава,
остойностена на сумата от 1003.71лв.
2) По иска по чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.124 ЗЕ
В тежест на ищцата е да докаже, че между страните има облигационно
отношение по договор за продажба на ел.енергия при общи условия, че е изправна
страна по същия. В тежест на ответника е да докаже, че са налице причини за отказ от
възстановяване снабдяването (по см. на чл.123 ЗЕ – с оглед твърденията, че е налице
неизпълнение на изискуемо задължение за заплащане на дължима цена за доставена
ел.енергия).
3) По иска по ч.82 ЗЗД:
Ищцата следва да докаже, че ответникът в нарушение на предвидените в закона
и в общите условия към договора предпоставки неправомерно е прекъснал
електроснабдяването, в причинна връзка с което ищцата претърпяла вреди, вкл.
размерът на същите.
3. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Няма
4. По доказателствените искания на страните:
Следва да бъдат допуснати представените от страните с исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателства.
Съдът намира, че следва да отложи произнасянето си по искането за допускане
на СТЕ и ССчЕ, както и за събиране на гласни доказателствени средства след отделяне
на спорното от безспорното по делото, след въпроси по реда на чл.145, ал.1 ГПК, по
отношение на това дали има спор по това:
Дали се спори, че сумата от 8788.15лв., от която 7784.44лв. просрочени
плащания и 1003.71лв. неустойки за забава, е начислена на основание реално
доставена ел.енергия до процесния обект.
Искането по чл.190 ГПК съдът намира за основателно по отношение на: Договор
за продажба на ел.енергия сключен между него и Т за процесния обект, ведно с
допълнителните споразумения към него (ако има такива); Декларации за съгласие от
собственик към договора за продажба;
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
5
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 27.05.2021 г. от 12:15 ч. ,
за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до
първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в
тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК „Ч АД да представи: Договор за
продажба на ел.енергия сключен между него и Т за процесния обект, ведно с
допълнителните споразумения към него (ако има такива); Декларации за съгласие от
собственик към договора за продажба; в срок до приключване на първото по
делото заседание. УКАЗВА, че непредставянето на описаните документи ще се цени
по чл.161 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6