Р Е Ш Е Н
И Е
№ / гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХVІІ-ти състав, в публичното заседание на тридесет и първи януари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Оля Йорданова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1513 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК вр. чл.157, ал.4 и ал.5 от Закона за движение по пътищата.
Образувано е по жалба вх.№10393/04.07.2022г.
от А.В.А. *** против Отказ за издаване на СУМПС, обективиран в писмо УРИ
№819000-26667/22.06.2022г. на началник сектор "Пътна полиция" при
ОДМВР-Варна, по повод заявление вх.№ 7589/23.05.2022г. за издаване на СУМПС.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност и неправилност на оспорения акт. В уточнителна молба вх. №
11921/03.08.2022г. се твърди, че доводите за отнемане на всички контролни
точки, изложени в отказа за издаване на СУМПС не отговарят на истината и нямало
основание на жалбоподателя да бъде отказано издаването на такова свидетелство. Претендира
се отмяна на отказа за издаване на СУМПС. В съдебно заседание се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата. В писмени бележки твърди, че в
обжалваният акт липсват изложени от административния орган фактически и правни
основания за издаване на отказа. От
делото по доказателства било видно, че не всички контролни точки на
жалбоподателя са отнети, тъй като в справката изготвена от органа се виждало,
че жалбоподателят няколкократно е възстановявал контролни точки. Твърди се, че
на жалбоподателя е издадено СУМПС след влизане в сила на процесните НП, а това
било невъзможно да се случи, ако всичките му контролни точки са били отнети.
Твърди се, че е без значение дали след влизане в сила на описаните в отказа
наказателни постановления има и други влезли в сила НП, тъй като те не били
предмет по настоящото дело. Недоумение будел факта на постановения отказ, след
като СУМПС му било издадено след влизане в сила на процесните наказателни
постановления. Счита, че на А. не са отнети всички контролни точки към 2017г.,
когато му било издадено СУМПС. Моли за уважаване на жалбата и присъждане на
разноски съгласно представения списък.
Ответникът- Началникът на сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР-Варна се представлява от юрисконсулт, който
оспорва жалбата. Счита я за неоснователна. Въз основа на ангажираните
доказателства в преписката изразява становище за отхвърляне на жалбата. Сочи,
че са налице материалноправните предпоставки за издаването на отказа, тъй като
жалбоподателят останал без контролни точки. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните
по делото доказателства по отделно и в съвкупност се установи следното:
Видно от приложената в
административната преписка Справка за нарушител/водач, с Протокол №468/21.07.1999г.
жалбоподателят е придобил правоспособност кат. „В“ и на 29.07.1999г. му е издадено СУМПС
№ 4866971 с валидност до 29.06.2009г. Следващото СУМПС № ********* му е издадено на 04.04.2002г.
със срок на валидност до 20.02.2009г. Третото по ред СУМПС на жалбоподателя е с
№ ********* и е издадено на 03.05.2012г. със срок на валидност до 25.04.2022г.
В административната
преписка са приложени заверени преписи от следните издадени на А.А. наказателни
постановления:
-НП № 1704/28.06.2007г. по
описа на 04 РУ при ОД на МВР-Варна, влязло в законна сила на 26.08.2011г., с
което са му отнети 17 контролни точки;
- НП № 1924/28.06.2007г. по
описа на 04 РУ при ОД на МВР-Варна, влязло в законна сила на 26.08.2011г., с
което са му отнети 10 контролни точки;
-НП № 41/30.01.2013г. по
описа на 03 РУ при ОД на МВР-Варна, влязло в законна сила на 16.02.2013г., с
което са му отнети 8 контролни точки;
-НП № 78/16.01.2009г. по
описа на РУ-Шумен при ОД на МВР-Шумен, влязло в законна сила на 30.08.2011г., с
което са му отнети 4 контролни точки.
Началото на административното
производство е поставено със подадено заявление вх. №7589/23.05.2022г. от А.В.А.
до началника на сектор "ПП"- Варна с искане да му бъде издадено ново
СУМПС.
По искането началникът на сектор "ПП" при
ОД на МВР-Варна се произнесъл с писмо УРИ №819000-26667/22.06.2022г., в което
посочил, че с изброените по-горе четири
наказателни постановления заявителят е изгубил правоспособността си да управлява МПС от
категория „В“ по смисъла на чл.157, ал.4 от ЗДвП поради отнемане на всичките 39
контролни точки. Цитиран е чл.157, ал.5
от ЗДвП, според който лице, загубило правоспособността си да управлява МПС по
реда на ал.4 има право да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за
придобиване на нова такава правоспособност не по-рано от 6 месеца от датата, на
която е върнато СУМПС. В заключение жалбоподателят е уведомен, че СУМПС ще му
бъде издадено след успешно полагане на изпит за придобиване на правоспособност.
При така
установената фактология, по която няма спор между страните се налагат следните
изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от легитимиран субект –
адресата на отказа, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
В тази връзка съдът взе
предвид, че въпреки липсата на изрично заявен отказ на административния орган
да издаде поисканото СУМПС, такъв отказ се съдържа в оспореното писмо на
началника на сектор "ПП" -Варна, с което на А.А. де факто е отказано
издаване на СУМПС по заявлението му от 23.05.2022г., ако успешно не положи нов
изпит за придобиване на правоспособост. Изложени са и фатическите основания за
това - липса на установените от законодателя основания за извършване на
заявената административна услуга. Несъмнено с така фомулирания отказ да му бъде
издадено СУМПС, правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати
негативно, поради което настоящият съдебен състав намира, че в писмо УРИ №819000-26667/22.06.2022г. се съдържа отказ за издаване на СУМПС на жалбоподателя,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. В този смисъл жалбата на
А.А. против него не е лишена от предмет, а е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Оспореният отказ е валиден
административен акт, издаден в писмена форма при спазване на административно-производствените
правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на ЗДвП.
Началникът на Сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна е териториално и материално компетентния
орган да се произнесе по искането в заявлението на А.А. *** за издаване на
СУМПС.
Отказът макар да е
обективиран в писмо отговаря на изискванията за форма и съдържание. Постановен
е в писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за постановяването
му. Той не съдържа указания за реда и сроковете за оспорването му, което не го
прави незаконосъобразен, нито нищожен акт, а води до удължаване на срока за
оспорването му в полза на адресата.
При издаване на оспореният
отказ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила по смисъла на чл. 146 т.3 от АПК. В отказът достатъчно ясно са изложени
фактите и обстоятелствата и основанията поради което искането в заявлението не
се уважава и СУМПС на А. не се издава. Поради това той е могъл да разбере
причините за отказа и да ги оспори, като заяви има ли сред взетите предвид от
органа факти и обстоятелства, които да не са вярно установени и да направи
твърденията си за тях и да ангажира доказателства.
Спорът между страните е по
въпроса дали към момента на подаване на заявление вх. № 7589/23.05.2022г. на
жалбоподателя са били отнети всички контролни точки от максималният
първоначален размер от 39 точки или не, и с оглед на това основателно или
неоснователно е отказано издаване на поисканото от жалбоподателя СУМПС от
сектор "ПП" - Варна.
Приетите по делото
доказателства: Справка за нарушител/водач; заверени преписи от НП № 1704/28.06.2007г. по
описа на 04 РУ при ОД на МВР-Варна, влязло в законна сила на 26.08.2011г.; НП № 1924/28.06.2007г. по описа на 04 РУ при
ОД на МВР-Варна, влязло в законна сила на 26.08.2011г.; НП № 41/30.01.2013г. по описа на 03 РУ при ОД
на МВР-Варна, влязло в законна сила на 16.02.2013г. и НП № 78/16.01.2009г. по
описа на РУ Шумен при ОД на МВР-Шумен, влязло в законна сила на 30.08.2011г.,
не се оспорват от жалбоподателя. От тези писмени доказателства се установява, че
към 16.02.2013г. на която дата е влязло в сила последното наказателно
постановление, с което са отнети контролни точки на А., на него за различни
нарушения се явяват отнети всичките 39 контролни точки. В потвърждение на този
извод е и изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно
заседание, че не оспорва, че изброените в писмото -отказ четири наказателни
постановления не са обжалвани и са влезли в сила, както и че не оспорва броя на
отнетите с всяко от тях контролни точки.
Неоснователно се явява
оплакването в жалбата за неправилност и незаконосъобразност на отказа
обективиран в писмото. Съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП контролните
точки служат за отчет на извършените от водача нарушения. Съгласно чл.2, ал.1
от Наредба № І-139 от 16.09.2002г. за определяне на първоначалния максимален
размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и
нарушенията, за които се отнемат /отменена/, съотв. съгласно чл. 2, ал. 1 от
Наредба № Із-1959 от 27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален
размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и
реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по
пътищата, за които се отнемат /отменена/, съответно съгласно чл. 2, ал. 1 от
действащата Наредба № Із-2539 от
Действително,
към датата на подаване на заявлението за издаване на СУМПС - 23.05.2022г. по
отношение на жалбоподателя е било налице хипотезата визирана в чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, според която: "Водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи.". Посоченото обуславя материалната законосъобразност на
обжалвания отказ и
съобразяването му с целта на закона.
Разпоредбата
на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП гласи: " Лице, което
е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на
ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да
бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава
правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на
която е върнато свидетелството. При кандидатстване за придобиване на
правоспособност за категория, за която се изисква стаж, се зачита съответният
стаж, придобит преди загубата на правоспособността.".
По делото няма спор, че към
датата 23.05.2022г. на подаване на заявлението с искането за издаване на ново
СУМПС, не са били изтекли 6 месеца от датата, на която е върнал старото си свидетелство
за управление на МПС и той не е бил допуснат и не се е явил до изпит пред
съответните органи за придобиване на такава правоспособност. Поради това
отказът се явява издаден при спазване на правила и при правилно изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за законосъобразното произнасяне по искането в заявлението.
Тезата на процесуалният представител на жалбоподателя изложена в
писмените бележки, че А. няколкократно е възстановявал контролни точки не се подкрепя от
събраните по делото доказателства. Данни за възстановяване на контролни точки след преминато допълнително обучение по реда на чл.158, ал.1,
т.1 от ЗДвП не се съдържат в
справката и в преписката, нито пълномощника на жалбоподателя представи
доказателства за такова възстановяване в съдебното заседание. Поради това неоснователни са възраженията
на защитата, че след като на жалбоподателя е издадено СУМПС след влизане в сила на процесните
НП това означавало, че не всички контролни точки са му били отнети. Видно от
справката за нарушител/водач, последното издадено на А. СУМПС е № *********,
издадено на 03.05.2012г. със срок на валидност до 25.04.2022г., а последното
посочено в отказа НП с което са му отнети контролни точки е НП №41/30.01.2013г.
по описа на 03 РУ при ОД на МВР-Варна, с което са му взети 8 контролни точки, в
следствие на което общият размер на отнетите
такива е станал 39 /максималния първоначален размер /, което НП е влязло в
законна сила на 16.02.2013г. - т.е. след издаването през 2012г. на свидетелството
му за управление на МПС. Съпоставяйки датите на влизане в сила на посочените НП
не е налице и хипотезата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, за служебно възстановяване на контролни точки, тъй като не е изтекъл период от две години, между влизането в сила на което
и да е НП и друго такова, посочено в справката, с което на водача са отнети контролни точки.
Обстоятелството, че на водача
не е връчвана заповед за налагане на ПАМ за изземване на СУМПС не променя
факта, че към датата на подаване на заявлението за издаване на ново СУМПС на 23.05.2022г.,
по отношение на него е била налице хипотезата визирана в чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, тъй като към този момент са му били
отнети всичките 39 контролни точки.
Постановения отказ в писмото за
издаване на СУМПС е правилен и съобразен и с разпоредбата
на чл.2, ал.5 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването
им, списъка на нарушенията, при извършване на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, според която при следващо издаване на СУМПС броят на
наличните контролни точки не се променя. С оглед на това при издаване на СУМПС
на А. през 2012г. не се е променил броя на наличните му контролни точки и
правилно с оглед влязлото в сила през 2013г. НП са отнети последните останали
на този водач 8 контролни точки.
В обобщение на изложеното
не се установи основание предвидено в чл.146, т.1-т.5 от АПК за отмяна на
обективирания отказ в писмо УРИ №819000-26667/22.06.2022г. на началник сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР-Варна, поради което оспорването му с
жалбата следва да се отхвърли изцяло като неоснователно.
При този изход на спора
своевременно направеното искане от представителя на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена. На основание чл.143, ал.3
от АПК А.В.А. следва да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба
вх.№10393/04.07.2022г. от А.В.А. *** против Отказ за издаване на СУМПС,
обективиран в писмо УРИ №819000-26667/22.06.2022г. на началник сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР-Варна, по повод заявление вх.№ 7589/23.05.2022г.
за издаване на СУМПС.
ОСЪЖДА А.В.А. *** с ЕГН **********
да заплати на ОДМВР-Варна сумата от 100лв. (сто лева) за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: