РЕШЕНИЕ
№. 1279/20.7.2020г.
гр. Пловдив, 20.07. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на шестнадесети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното
от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1311 по описа на
съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Пловдив,
представлявана от своя директор, чрез процесуалния представител - Н.К., срещу решение
№ 564 от 10.04.2020 г., постановено по а.н.д № 3785 по описа за 2019 г., на
Районен съд Пловдив, VII – ми наказателен състав, с което е отменено наказателно
постановление № 16-002526/31.05.2019 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр.Пловдив, с
което на ET „Дав - Й.М.“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на работодател,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к. „Тракия”, бл.127, вх. Б,
ап.3, представлявано от Й.А.М., е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.
/две хиляди/ лева, на основание чл. 416,
ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/,
за нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че в хода на административното наказване са допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че нарушението е безспорно
установено като в наказателното постановление се съдържат относимите
фактически и правни основания за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение
и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – ЕТ „Дав - Й.М.“, ЕИК *********,
чрез процесуалния си представител – адвокат М.О., поддържа становище за неоснователността
на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив. дава заключение, че жалбата
е основателна.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от ЕТ „Дав - Й.М."
срещу НП № 16-002526/31.05.2019 г. на
директор на дирекция „Инспекция по труда” - гр. Пловдив. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 16-002526 от 20.05.2019 г.,
съставен от Д.Х.Д.– на длъжност инспектор в ДИТ – Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: При извършена проверка на
10.05.2019г. в гостилница „***" в гр. Пловдив, ул. „***" № **,
стопанисвана от ЕТ „ДАВ-Й.М.”, и от предоставени на 15.05.2019г. в Дирекция
„Инспекция по труда" – Пловдив документи, било установено, че към
10.05.2019г. в гостилница „***” от страна на работодателя ЕТ „ДАВ-Й.М.” била приета на работа като
помощник дейност в кухнята Р.К.Т., ЕГН **********, с установено работно време, работно място и
уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с нея трудов договор в
писмена форма. С Р.К.Т. бил сключен граждански договор.
Нарушението е
квалифицирано по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2
от КТ. Актът е подписан без възражения, такива не са постъпили и след това. Описаната
в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия
орган, който на осн. чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 3 от КТ е наложил на нарушителя имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
7. Според попълнената в хода на проверката от Р.К.Т.
декларация по чл. 402 от КТ същата работи при работодателя ЕТ „ДАВ-Й.М.” в обект гостилница „***“ от две
години като работник – кухня, с работно време от 07:00 часа до 16:00 часа,
почивни дни – събота и неделя, и уговорено трудово възнаграждение в размер на
720 лева.
8. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното
в акта. Същият сочи, че в хода на проверката е установил четири лица, работещи
без трудов договор, но е съставил акт само за едно от тях. Пояснил на
представителя на работодателя, че тези лица не трябва да полагат труд по
граждански договори, а трябва да имат сключени трудови договори.
9. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
работодателят действително е извършил нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, но в хода на административното
наказване е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като даденото в
наказателното постановление описанието на нарушението не съдържа
индивидуализация на съставомерните за отговорността
факти и обстоятелства. Това е дало основание на съда за отмяна на издаденото наказателно
постановление.
ІV. За правото:
10. От представеното по делото заверено копие
от заповед № 3-0058/11.02.2014г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ се
установява, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в
рамките на материалната му и териториална компетентност. Видно от т.4-та на
визираната заповед, на директорите на Дирекции “Инспекции по труда“ са
делегирани правомощия да издават наказателни постановления по актове за
установяване на административни нарушения, издадени от инспектори или от
съответните длъжностни лица на ДИТ. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ актовете за
нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни
органи, каквито съгласно чл.399, ал.1 от КТ са ИА „Главна инспекция по труда“ и нейните подразделения, включително
Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив, чийто служител е Д.Х.Д.– длъжностното
лице извършило проверката и съставило акта за установяване на административното
нарушение. Компетентността на актосъставителя от своя страна произтича пряко от
разпоредбата на чл. 21, ал.4, т.3 от Устройствения
правилник на ИА „ГИТ“.
Изпълнителният директор
на ИА ГИТ от своя страна е овластен с нормата на чл.
416, ал.5 вр. с чл. 399 КТ да издава наказателни
постановления за нарушения на трудовото законодателство, като разпоредбата
допуска да бъде делегирано това правомощие на длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите,
аргумент от чл.6, ал.5 от Устройствения правилник и
от общата разпоредба на чл.47,ал.2 от ЗАНН. Това в случая е сторено с
представената по делото заповед № 3- 0058/11.02.2014г. Систематичното,
логическо и семантично тълкуване на оправомощителната
заповед налага извод, че с нея се прехвърлят правомощията на изпълнителния
директор, като административнонаказващ орган на
територията на цялата страна, върху всички териториални директори без
ограничение на териториалната им компетентност.
За периода 27.05.2019г.
– 31.05.2019г. директорът на ДИТ –
Пловдив със заповед № ЧР-1291/20.05.2019г. е оправомощил
Н.Х.К. – длъжностното лице издало процесното
наказателно постановление, да го замества като изпълнява служебните задължения
на длъжността директор на ДИТ – Пловдив.
При тази фактическа и
правна обстановка касационната инстанция намира, че е налице нужната компетентност
на контролните органи и административнонаказващия орган, провели производството.
11. Според чл.
1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения, а трудовият договор се сключва в писмена форма
между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа (така
чл. 61 ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от кодекса). От анализа на цитираните законови
разпоредби следва, че за да е налице нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ е
достатъчно работникът да е допуснат до работа, без да е налице трудов договор,
сключен в писмена форма между него и съответния работодател. Няма съмнение, с
оглед данните по делото, че в случая не е сключен трудов договор, вместо това е
представен граждански договор за изпълнение на поръчка, който по своя характер
е договор за изработка, тъй като изпълнителят се е задължил да извърши изцяло
неправни фактически действия – „помощни дейности в кухнята“. Между договора за
изработка и трудовия договор съществува
прилика, свеждаща се до обстоятелството, че и в двата случая едната страна се
задължава да положи труд срещу възнаграждение. Разграничението на въпросните
договори обаче е от съществено значение за правилното разрешаване на процесния
казус. Съществената разлика между договора за изработка и трудовия договор се
констатира в предмета на задължението - предмет на трудовия договор е работната
сила, докато при договора за поръчка се цели постигането на съответен трудов
резултат. Ето защо, този, който предоставя чрез трудов договор работната си
сила, е подчинен на работния режим, установен от работодателя, с който е
сключил договора. Той поема задължението да спазва трудовата дисциплина и ред.
Изпълнителят по гражданския договор не поема такива задължения. С трудовия
договор се определят трудовата функция, мястото и характера на работата като
съдържание на задължението за престиране на работна
сила. Обратно, договорът за поръчка е двустранен /задължения възникват за двете
страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен
/облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на
съгласие между страните/; неформален. С него изпълнителят се задължава да предостави
трудов резултат, като трудовата функция, определена при неговото сключване,
остава неизменна през целия процес на осъществяване на резултата. Другото
съществено условие от съдържанието на договора, разбира се, е възнаграждението.
12.
В декларацията по чл. 402 от КТ Р.К.Т. изрично е удостоверила пред
контролните органи, всички относими за фактическия
състав на трудовото правоотношение елементи:
установено работно време, работно място и уговорено трудово
възнаграждение. Между страните няма спор, че към момента на проверката именно ЕТ
„ДАВ-Й.М.” е стопанисвало обекта - гостилница „***“, в който Т. е полагала труд. Именно в този аспект контролните органи на Дирекция инспекция по
труда - гр. Пловдив са констатирали, че лицето е прието на работа като работник
при установени елементи на трудово правоотношение, без да е сключен с него трудов
договор в писмена форма. При тази фактическа и правна обстановка настоящият
състав намира, че действително в конкретния случай в отношенията между
дружеството работодателя и работника
безспорно са проявени елементите на трудово правоотношение. Най-сетне
характерът на извършената работа е част от предмета на дейност на работодателя,
за изпълнението на която не се спори, че е имал наети и други работници. В този
аспект правните изводи на районния съд се явяват необосновани и вътрешно
противоречиви. От една страна съдът е приел, че работодателят обективно е
извършил нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1,
ал. 2 от КТ, но от друга, че наказателното постановление не съдържа индивидуализация
на съставомерните за отговорността факти и
обстоятелства. Съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото
доказателства като не ги е обсъдил поотделно и в съвкупност и е достигнал до
погрешни изводи по приложението на процесуалния и материалния закон. Както в
АУАН, така и в наказателното постановление последователно и непротиворечиво са
описани действията (изпълнителното деяние), с които работодателя е извършил процесното нарушение – приел е на работа работник с
установено работно време, работно място и уговорено трудово възнаграждение, без
да е сключен със същия трудов договор. Работното място е изрично обозначено -
гостилница „***“, с адрес: гр. Пловдив, ул. „***" № **, стопанисвана
именно от работодателя. Фактът на уговореното възнаграждение и диапазона на
работното време също са безспорно установени. Липсата на конкретизацията им
като цифрово изражение не е до толкова съществено процесуално нарушение, че да
се засегне или дори застраши правото на нарушителя да разбере кои нормативни
забрани е пренебрегнали и с кои свои действия е извършил нарушението.
Съществуването
на граждански договор при условие, че са проявени елементите на трудово
правоотношение е недопустимо и разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ не предвижда и
не допуска друга алтернатива, освен трудов договор, така че дори и временно да
се осъществява трудова дейност, то това следва да е след изпълнение на
задължението на работодателя, съгласно чл.62, ал.1 от КТ /какъвто е нарушителят
по смисъла на §1 от КТ/.
Нарушението
е формално като за съставомерността му е достатъчно
да се установи, че работникът е бил допуснат до работа без сключен трудов
договор. При това положение правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на работодателя на основание чл. 414, ал. 3 КТ.
По делото
не се налице и обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Това, че нарушението е първо не е достатъчно, за да се обоснове неговата
маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на "маловажен
случай", т.е на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
13. При служебната проверка се констатира
незаконосъобразност в действията на наказващия орган в аспекта на определения
размера на наказанието. Санкционната разпоредба предвижда имуществената санкция
в размер от 1500 лева до 15000 лева. При определяне на размера на имуществената
санкция, съобразявайки реда по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, наказващият орган и съдът
следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай наказващият орган е
определил имуществена санкция в размер на 2000 лева, която надвишава
предвидения от закона минимум. Никъде в наказателното постановление наказващият
орган не е посочил мотив, с който да обоснове именно този размер на санкцията,
нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се
съотнасят. Така дейността по индивидуализация на наложената санкция остава
съвършено неясна както за наказаното лице, така и за съда. Следва да се има
предвид, че съдът може да упражнява контрол върху размера на наложеното наказание,
но не може да замести липсата на мотиви на наказващия орган, тъй като се касае
за чуждо волеизявление. Наказващият орган няма задължение във всеки случай на
първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, но в случай
че наложи наказание над минимума следва да изложи конкретни и ясни мотиви в подкрепа на правните си изводи. В
противен случай наказаният е поставен в положение, при което не може да се
защитава адекватно срещу определения размер на наказанието, тъй като не е
наясно и със самите мотиви за налагане на наказание с такъв размер. При това
положение определената санкция в размер над предвидения от закона минимум се
явява незаконосъобразна, поради което размерът й следва да бъде намален до 1500
лева. В този размер касационната инстанция намира, че административното
наказание би постигнала целите, визирани в чл.12 от ЗАНН, а именно да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да
се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, без да
засяга прекомерно правната му сфера.
14. Предвид изхода на делото на ответника следва да се
присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска
защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл.
78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн.,
ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
15. От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил неправилен съдебен акт,
който следва да бъде отменен, а наказателното постановление – да бъде изменено в санкционната част.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 564 от 10.04.2020 г.,
постановено по а.н.д № 3785 по описа за 2019 г., на Районен съд - Пловдив, VII
– ми наказателен състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 16-002526/31.05.2019 г., издадено от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Пловдив, с което на ET „Дав -
Й.М." ЕООД, ЕИК *********, в качеството на работодател, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к. „Тракия”, бл.127, вх. Б, ап.3,
представлявано от Й.А.М., е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.
/две хиляди/ лева, на основание чл. 416,
ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/,
за нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, в санкционната част, като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 2000
/две хиляди / лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ET „Дав - Й.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия”, бл.127, вх. Б, ап.3, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Пловдив, сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.