Решение по дело №4123/2010 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 232
Дата: 11 март 2011 г. (в сила от 11 април 2011 г.)
Съдия: Мира Симеонова Мирчева
Дело: 20105220104123
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ 

11.03.2011  г., гр. Пазарджик

 

Пазарджишкият районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на единадесети февруари две хиляди и единадесета година в следния състав:

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

СЕКРЕТАР: М.К.               

разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4123 по описа на съда за 2010 година.

Производството е образувано по иск, предявен от Б.Е.Г. срещу Я.Д. за осъждането му да заплати на ищеца сумата 10 000 лв. ведно със законната лихва от деня на увреждането, като обезщетение за неимуществени вреди от нанесена в резултат на действия на ответника телесна повреда – инфектиране със салмонелоза, довело до разстройство на

            В исковата молба се твърди, че със споразумение по наказателно дело ответникът се е признал за виновен и му било наложено наказание пробация за това, че на 09.07.2009 г. в гр. П. причинил на ищеца разстройство на здравето, временно опасно за живота, като в качеството си на собственик и управител на заведение за бърза закуска е нарушил правила, свързани с производството и съхранението на суровини и храни за общо ползване, с което причинил на ответника неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, страх, болка и лечение и последващ дискомфорт. В съдебно заседание се явява лично и с пълномощник и поддържа иска.

Ответникът е призован чрез залепване на уведомление и му е назначен особен предста­вител. Особеният представител не е представил отговор, явява се в съдебно заседание и заявява, че поради положението си е лишен от възможността да вземе по-конкретна позиция, но моли съдебният акт да бъде постановен по справедливост.

Искът е с правна квалификация чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

През м. юли 2009 г. ответникът като собственик и управител на заведение за бърза закуска „А. Б.” нарушил правила, свързани с безопасността на производството, прера­ботката и съхранението на храна. Използваните от него в нарушение на правилата за хигиена и безопасност сурови яйца за приготвяне на чеснов сос се оказали опасни за здравето и като продавал в заведението си сандвичи с приготвения от яйцата сос, ответникът по непредпазли­вост причинил заболяване – салмонелоза – на множество лица, в това число на ищеца, с което извършил престъпление по чл. 351, ал. 1 от НК. Състоянието на заболелите представлявало разстройство на здравето, временно опасно за живота (средна телесна повреда).

Наложило се ищецът да прекара няколко дни в болница, след което продължил да се лекува в домашни условия. Претърпял болки, стомашни разстройства, висока температура, отслабнал и му се виело свят. По време на заболяването не можел да се грижи за 3-годишния си син, който след раздялата със съпругата му живеел при него.

Тези факти се установяват от показанията на двамата разпитани свидетели, протокола от съдебно заседание по наказателно дело, по което е одобрено споразумение по обвинението срещу ответника, и от епикризата, издадена от болничното заведение, лекувало ищеца.

Споразумението, което има стойност на влязла в сила присъда, задължава съда да приеме, че на ищеца е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота, в причинна връзка с противоправното и виновно поведение на ответника.

Болката и физическият дискомфорт в резултат на разстройството на здравето, както и страхът, който ищецът е изпитал за здравето и живота си, представляват неимуществени вреди за него. Невъзможността му да се грижи за малкия си син допълнително увеличава стойността на вредите, но като цяло състоянието на ответника и преживяното от него не се различава от обичайно преживяваното от болен от заболяване, временно застрашаващо живота и квалифициращо се като средна телесна повреда. Съдът намира, че справедливото обезщетение за подобни вреди е около 3500 лв. За разликата искът следва да се отхвърли като неоснователен.

На особения представител е изплатено от бюджета на съда възнаграждение в размерите по Наредбата за заплащане на правната помощ, което не е в пряка зависимост от материалния интерес, а се определя в границите между 100 и 300 лв., затова съдът намира, че следва да възложи на ответника целия му размер.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Осъжда ответника Я.Д., ЕГН **********, гражданин на С., с постоянен адрес в гр. П., да заплати на ищеца Б.Е.Г., ЕГН **********,***, сумата 3500 (три хиляди и петстотин) лв., ведно със законната лихва от 09.07.2009 г. – обезщетение за неиму­ществени вреди, изразяващи се в болка, страдания, страх за живота му, болнично лечение и последващ дискомфорт, в резултат на причинено му от ответника разстройство на здравето, временно опасно за живота, за което на ответника е наложено наказание пробация със споразу­мение по НОХД 1680/2010 г. на РС – П., като отхвърля иска за разликата над 3500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.

Осъжда Я.Д. да заплати на Б.Е.Г. сумата 280 лв., представля­ваща съразмерна част от направените от него разноски.

Осъжда Я.Д. да заплати по сметката на П. районен съд сумата 250 лв., представляваща разноски за възнаграждение на особен представител, както и държавна такса в размер 140 лв.

Решението подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: