Р Е Ш Е Н И Е
№262942/13.12.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети
ноември, две хиляди две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Ж., като разгледа докладваното от съдията
гр. дело
№ 16447 по описа на Варненски районен съд за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба
от П.А.П., М.К.П., П.К.П., Д.А.А., Г. А. А., С.Д.С., М.М.Т., Е.Ж.Н.,
Б.Ж.К., М.Ж.Н., чрез пълномощник срещу
Р.В.Г. и А.В.Г., с искане до съда да постанови решение, с което да приеме
за установено в отношенията между страните, че ответниците
не са собственици на НИ № * по ПНИ на СО „* *“, землище с. Д., Община А.,
одобрен със Заповед № РД- 16- 7706- 67 от 04.04.2016
г. на О. у. на О. В., целият с площ от * кв. м., при граници по скица: ПИ № *,
№ *, № *, № *.
В исковата молба се излага, че ищците са законни
наследници на М. Ж. Н.. По силата на реституционно решение от 05.08.1996 г. на
общия наследодател е възстановено правото на собственост по отношение на нива с
площ от * дка., находяща се в м. „*“. Имотът попада в
терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. По ПКП към ПНИ, на наследниците на М.Н. е записан
стар имот № *, с площ от * кв. м., попадащ с цялата си площ в НПИ № *.
Твърди се още, че ответниците
оспорват правата на наследниците на Н., като се счита за собственик по силата
на правна сделка – дарение, обективирано в НА № */ *
г. В тази връзка, ищците се противопоставят срещу надлежното провеждане на
процедурата по изкупуване по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ от праводателите
на Р.Г.. Последното обуславя невъзможност за приключване на реституционната
процедура за ищците.
Ответниците – Р.Г. и
А.Г., депозират писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който
изразява становище за недопустимост на иска, с оглед липсата на ангажирани
доказателства при ищците за наличие на защитимо право. Оспорва наличието на
идентичност между възстановения и процесния имот.
Отделно от горното, излагат съображения за неоснователност на иска. В тази
връзка се позовават на надлежно проведена от праводателите
им процедура по изкупуване на имота, по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, призната с
решение по адм. дело № 581/ 1996 г. по описа на ВОС.
Позовават се и на изтекла в тяхна полза придобивна
давност, за периода от 01.12.1997 г. до настоящия момент. Отправя се искане за
прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на иска. Претендират
се и разноски.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение, приема
за установено от фактическа страна
следното:
С Решение № 7817/ 05.08.1996 г. на ПК –
с. А. на наследниците на М. Ж. Н. е възстановено правото на собственост, в
съществуващи стари реални граници, на недвижими имоти, сред които и нива с площ
от * дка., пета категория, находяща се в терен по § 4
на с. Д., м. * (т. 6 от решението).
Видно от приобщеното на л. 7
удостоверение, П.А.П., М.К.П., П.К. П., А.Д.А., С.Д.С., М.М.Т., Е.Ж.Н., Б.Ж.К., М.Ж.Н.
са законни наследници на М. Ж. Н., починал на * г.
Приобщен
към доказателствения материал по делото е Протокол №
3/ 20.02.1978 г., видно от съдържанието на който, с решение по т. 3 е одобрена
комисия, която следва да организира раздаването на земи по 76- то МП.
Съгласно
Удостоверение № 1007/ 05.02.1991 г., на В. Г. Т. и И. Р. Р. е предоставено правото
на ползване по отношение на недвижим имот с пл. № *, с площ от* кв. м.,
при граници парцели с номера *, *, * и път.
Въз основа на искане от 28.02.1996 г.
от В. Г. и И. Р., на 13.03.1996 г. е постановен отказ на к. на Община А. за
провеждане на процедура по изкупуване. Мотив за отказа е липса на изградена
постройка в имота.
С Решение от 22.05.1997 г. по гр. дело
№ 581 по описа на Окръжен съд – Варна за 1996 г., е отменен отказ на К. на с. А.,
№ * - */* г. да признае права по § 4 и сл. ЗСПЗЗ на В. Г. Т., относно
ползваната от него, по силата на 26- то ПМС, земеделска земя от * кв. м., в
землището на с. Д., район *, парцел № *, при граници: парцели с № *, *, * и
път. Обявена е оценка за имота в размер на 18 400 лева, а к. на с. А. е
задължен да изпълни процедурата по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ.
Видно от НА № *, том *, дело № */ * г. В. Г. Т. и съпругата му И. Р. Р.
даряват на Р.В.Г., следния недвижим имот, а именно: място с площ от * кв. м., находящо се в землището на с. Д., Община А., представляващо
имот с пл. № *, при граници: имоти №№ *, *, * и път.
Със Заповед № 25/ 19.03.2020 г. на к.
на Община А.
на Р.В.Г. е признато правото да придобие собствеността
върху земя с площ от * кв. м., представляваща придаваема
площ към НПИ № * по ПНИ на СО „* *“, землище с. Д., община А., обл. Варна, целият с площ от * кв. м., при граници на имота
- № *, *, * и *.
С цитираната заповед е одобрена и
оценката за признатите * кв. м. в размер на 578 лева. Определената сума е
заплатена от Р.Г. на 04.06.2020 г., видно от представеното на л. 75 платежно
нареждане.
От заключението на вещото лице Ш.Х., по
изготвената в хода на процеса съдебно – техническа експертиза,
се установява следното: местонахождението на процесния имот - НИ * е в землището на с. Д., м. * *, за която местност има изработен
план на новообразуваните
имоти, одобрен със заповед
№РД-16-7706-67/04.04.2016г на О. у. на гр.В.; за територията няма стари планове; първият план е изработен през 1988 г.; в последствие, във връзка със
съставянето на ПНИ, е изготвен кадастрален план на ползвателите
и помощния кадастрален план; по ПКП към
ПНИ, новообразуван имот *
/с площ от * кв м.
/, изцяло с пълната си площ, попада в стар имот № *; Стар имот № * по ПКП към ПНИ в регистрите към плана е записан
на М.
Ж. Н. (по Решение на ПК). Новообразуван имот * отстои от
крайбрежната морска ивица, по права
въздушна линия-изток запад, на * м., а до най-близката крайбрежна ивица, до северен плаж на гр.
Варна, в права въздушна линия, на* м.; по отношение на отстоянието
от процесния имот до гр.Варна,
е на * метра, по права
въздушна линия до табелата на
изхода от Варна, а до К. на гр.Варна * м.; НИ * изцяло се препокрива
с границите на имот пл.№ * по
КП от 1988 г.; в процесния
имот няма постройка; в КП от 1988 г., в имот пл. № * няма заснета
сграда.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен
иск за собственост
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за неговото предявяване
е наличие на правен интерес на ищците за разрешаването на спора за
материално право, като бъде установено
действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретната
вещ или имот,
както и за осуетяване на възникването
на нов спор
за материално право на същото
основание.
В конкретната хипотеза, за ищците съществува правен интерес да предявят иска си спрямо двамата
ответници, с оглед твърденията за придобиване на идеални част отпроцесния имот е по време на
брака им.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищците носят доказателствената тежест да установят фактическите твърдения, на
които основават правния си интерес от успешното провеждане на предявения иск.
В тежест на ответниците е да
установят правото си на собственост върху спорния имот на наведените с отговора
основания, в случая – надлежно проведена процедура по изкупуване по реда на § 4
ПЗР ЗСПЗЗ от страна на праводателите им; упражнявана
фактическа власт върху имота, явно и несмущавано, от 1997 г. до настоящия
момент; намерение за своене.
Ищците твърдят да се легитимират като собственици на процесния имот по силата на наследяване и успешно приключила реституционна
процедура по реда на чл. 18 «ж» и сл. ППЗСПЗЗ.
Ответниците оспорват материалноправната
легитимация на ищците като заявяват собствени права върху процесния
имот по силата на правна сделка, а от техните праводатели–
въз основа та успешно проведена процедура по изкупуване по реда на § 4 ЗСПЗЗ.
На първо място, ответниците
се позовават на сключен договор за дарение от 1.12.1997 г. Касае се за деривативно придобивно основание,
при което приобретателят е частен правоприемник и
придобива правното положение на прехвърлителя. В
настоящата хипотеза, последното означава, че дарения придобива собствеността
само ако дарителят е собственик.
Придобивното основание по § 4 „а“ ПЗР ЗСПЗЗ предполага доказването на следните предпоставки:
надлежно предоставяне на право на
ползване върху земеделски земи; наличие на построена
сграда върху земята до 01.03.1991г. и заплащане на
земята чрез общината на собственика
в съотвения срок от влизане в сила
на оценката.
Съвкупният
анализ на представените по делото писмени доказателства се установява, че с нарочен административен акт от 1978
год. в полза на праводателите на ответника предоставено ползването на имот пл.
№ *, който съобразно заключението на експерта по изготвената съдебно кредитирано от съда като
обективно, всестранно и компетентно изготвено, изцяло се припокрива с процесния. Въз основа на съдебно решение, к. на с. А. е
задължен да проведе процедура по изкупуване и е обявена оценка на имота, чиято
стойност е заплатена от В. Г. Т. на 20.06.1997 г.
На следващо място,
при преценката
за наличие на сграда по
смисъла на § 4 „а“
ПЗР ЗСПЗЗ следва да се съобразят указанията,
дадени с ТР № 2/ 2011г. на ВКС, ОСГК, според които предпоставка за възникване на
правото по § 4 „а“
ПЗР ЗСПЗЗ е фактически построения
от ползвателя и находящ се в имота
към 01.03.1991 г.
обект да съответства на изискванията на тълкувателната норма на § 1 „в“,
ал. 3
ДР ППЗСПЗЗ, в която са предвидени лимитативно случаите, когато изграденото няма разглеждания правен статут. Ирелевантно
за приложението на § 4 „а“
ПЗР ЗСПЗЗ е дали изграденото
отговаря на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването
нормативни актове, тъй като целта
на закона е да изключат едиствено
постройки, които не са годни
да бъдат обитавани дори и временно. Състоянието на имота към момента на
делото също е иррелевантно.
В случая, от заключението по изготвената съдебно – техническа експертиза, се установява, че в процесния имот
трайно прикрепена към земята постройка не е налице. Такава не е съществувала и
към момента на изготвяне на плана от 1988 г. Изобщо по делото липсват каквито и
да е данни за изградена и трайно прикрепена към земята постройка, към
01.03.1993 г.
Изложеното
обуславя извода, че фактическият състав на § 4 „а“ не е осъществен, за да се
приеме, че правото на ползване на дарителите е трансформирано в право на
собственост.
На следващо място - съгласно разпоредбата на § 4 „б“ от
ПЗР на ЗСПЗЗ (в редакцията и към
датата на плащане цената), възстановява се правото на
собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, върху които
е предоставено право на ползване съгласно
актовете, посочени в § 4. Когато земите представляват
лозя, овощни градини или земеделската
земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно
в населеното място, в чието землище е имотът, ползвателят придобива правото на собственост, ако заплати земята
на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизането в сила на оценката
по цени, определени от Министерския
съвет, съгласно чл. 36, ал.
2. Ползвателят не може да придобие
право на собственост, ако земята е на по-малко
от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители
или е на по - малко на 10 км от
крайбрежната морска ивица в границите на съответната община.
В случая, заключението на вещото лице
се установява, че процесния имот
се намира на разстояние повече
от 10 километра от крайбрежната морска ивица, но
на по-малко от 30 км. от гр. Варна, който
е град с население над 300 хил. жители.
Следователно налице са пречки от нормативен характер за преобразуване на правото на
ползване в право на собственост върху имота. Ето защо, праводателите на ответниците не са станали собственици на процесния
имот и по реда на § 4 „б“ от ПЗР на
ЗСПЗЗ
В предвид наличието
на ограничителната предпоставка по § 4
„б“ ПЗР ЗСПЗЗ, следва да
се приеме, че трасформиране на правото на ползване в
право на собственост по отношение на процесния имот
за праводателите на ответниците
не е осъществено.
С оглед гореизложените групи съображения, налага се извода, че със
сключената на 01.12.1997 год. правото на собственост по отношение на процесния имот не е преминало в патримониума
на ответниците.
Във връзка с горните изводи, следва да
се отбележи, че възражението на ответника за успешно проведена процедура по
изкупуване, по силата на съдебното решение, постановено по гр. д. № 591/ 1996
г., е неоснователно. Този извод се налага с оглед разясненията, дадени по т. 4
от ТР № 6/ 2005 г. ОСГК на ВКС, съобразно които косвения съдебен контрол върху административни
актове и съдебни решения се осъществява
в исковото производство по спорове за
собственост не само по възражение
за нищожност, но и по възражение
за материална незаконосъобразност на акта. Ищците или техния праводател са били
страна в административното производство, развило се с участие на
жалбоподателя и административния
орган, следователно не са обвързани
от съдебното решение.
С оглед липсата на предпоставки на
изкупуване на 630 кв. м. от имота, то такива не са налице и за придаваемите, след влизане в сила на ПНИ 42 кв. м. В предвид липсата на материални
предпоставки за издаване на Заповед № 25/ 19.03.2020 г. на к. на Община А., то
същата се явява незаконосъобразна.
От друга страна,
не е осъществено и второто наведено от ответниците придобивно основание.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК предвижда, че правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет
години. Владението следва да бъде
явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се
упражнява с намерението той да се
свои. Релевантно е
владението, което не е осъществено по скрит начин, т.е. владелецът следва да манифестира явно намерението си да владее
целия имот за себе си, като го противопостави на собственика.
В случая, правото на собственост е възстановено с решение на поземлената комисия - по реда чл. 14, ал.
1, т. 3 ЗСПЗЗ, преди изменението в ДВ бр. 68/ 1999
г. В тази хипотеза придобивната давност започва да тече
от момента на влизане в сила
на плана на новообразуваните имоти, тъй като
с него се установяват границите на имотите, правото
на собственост върху които е възстановено,
т.е. индивидуализира се обекта на
собственост като конкретна вещ, върху която това
право може да бъде упражнявано,
което е условие решението за възстановяване,
съответно заповедта на придобиване на собственост от ползвателите, да породи конститутивно
действие (така и Решение №
288 от 18.03.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 2058/2013 г., I
г. о., ГК, докладчик съдията
Дияна Ценева и др.).
В настояща хипотеза, ПНИ за местността
е одобрен със заповед от 04.04.2016 г., поради което
и следва да се приеме, че към момента на предявяване на иска давностния срок не е изтекъл.
Отделно от горното, независимо от
разпределената доказателствена тежест и дадените
указания, доказателства, в подкрепа на твърденията за упражнена фактическа
власт, явно и необезпокоявано, по отношение на процесния
имот, не са ангажирани от ответниците.
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК
С оглед изхода на спора и отправеното
искане в полза на ищците следва да се присъди сумата от 1466 лева,
представляваща извършени по делото разноски.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Р.В.Г.,
ЕГН: **********, с адрес *** и А.В.Г., родена на *** г. с адрес *** не са собственици на НИ № * по ПНИ на
СО „* *“, землище с. Д., Община А., одобрен със Заповед № РД- 16- 7706- 67 от
04.04.2016 г. на О. у. на О. В., целият с площ от *
кв. м., при граници по скица: ПИ № *, № *, № *, № *, по иска предявен от П.А.П., ЕГН: **********,
с адрес ***, М.К.П., ЕГН: **********, с адрес ***, П.К.П., ЕГН: **********, с
адрес ***, Д.А.А., ЕГН: **********, с адрес ***, Г.А.А., ЕГН: **********, с адрес ***, С.Д.С., ЕГН: **********,
с адрес *** М.М.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, Е.Ж.Н.,
ЕГН: **********, с адрес ***, Б.Ж.К., ЕГН: **********, с адрес ***, М.Ж.Н.,
ЕГН: **********, с адрес *** срещу Р.В.Г.,
ЕГН: **********, с адрес *** и А.В.Г., родена на *** г. с адрес ***, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Р.В.Г.,
ЕГН: **********, с адрес *** и А.В.Г., родена на *** г. с адрес *** да заплатят на П.А.П.,
ЕГН: **********, с адрес ***, М.К.П., ЕГН: **********,
с адрес ***, П.К.П., ЕГН: **********, с адрес ***, Д.А.А., ЕГН: **********, с адрес
***, Г.А.А., ЕГН: **********, с адрес ***, С.Д.С.,
ЕГН: **********, с адрес *** М.М.Т., ЕГН: **********,
с адрес ***, Е.Ж.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, Б.Ж.К., ЕГН: **********, с адрес
***, М.Ж.Н., ЕГН: **********, с адрес
*** сумата от 1466.00
(хиляда четиристотин шестдесет и шест) лева, представляваща извършени в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: