Р E Ш Е Н И
Е
№
01.07.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 5466
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9,
ал.1 ЗПК и с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във връзка с чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Профи Кредит
България” ЕООД твърди, че се е снабдил срещу ответника Д.И.И. със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 1686/2018 г. по описа на РС – Стара Загора и тъй като
заповедта била връчена на длъжника, при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, в
изпълнение на указанията на заповедния съд предявявал настоящите искове за
установяване на вземането му.
Твърди следните
обстоятелства, от които произтича вземането му:
На 13.01.2015 г. ищецът
„Профи Кредит България” ЕООД сключил с ответника Д.И.И. договор за
потребителски кредит № **********, като длъжник.
Договор № ********** бил
сключен при следните параметри:
- Сума на кредита: 3000 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската: 185,46 лв.;
- Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90%;
- Годишен лихвен процент: 41.17%;
- Лихвен процент на ден: 0.11%;
- Общо задължение по кредита: 4451,04 лв.
Параметрите по избрания и
закупен Пакет от допълнителни услуги били, както следва:
- Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3000
лв.;
- Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 125
лв.
„ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 14.01.2015
г. дружеството превело парична сума в размер на 3000 лв. по посочена от
длъжника Д.И.И. банкова сметка (***: 14.01.2015 г.).
Предвид факта, че длъжникът
не изпълнявал точно поетите с договора задължения и не неправил нито една
погасителна вноска, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в т.12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит, на
14.04.2015 г. договорът бил прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД и била обявена неговата предсрочна изискуемост. На 15.04.2015 г.
на ответника било изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с
което бил уведомили, че договорът е прекратен и че е обявена неговата
предсрочна изискуемост. Съгласно т.12.4 от Общите условия към договора, на
длъжника била начислена и неустойка в размер на 1050 лева (35% от главницата).
След прекратяването на
договора, длъжникът погасил 13 погасителни вноски, които намалили задължението
по заема.
Към настоящия момент
размерът на погасеното задължение по договор за потребителски кредит №
********** бил в общ размер на 4283 лв. С плащанията си длъжникът погасил част
от номинала по заема в размер на 4274,24 лв. Сумата от 8,76 лв. отишла за
погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „В
случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява
лихва за забава е размер на ОЛП + 10% годишно, изчислена на всеки ден забава
върху размера на просроченото плащане.".
Неизплатената част от
номинала по договора била в размер на 3178,80 лв. и неустойка в размер на 1050
лева.
Искането на ищеца до съда е
да бъде постановено решение, с което да се признае за установено съществуването
на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника Д.И.И. в
размер на 3176,80 лв., представляващо неизплатено задължение по договор за
потребителски кредит № ********** и 1050 лева – неустойка по същия договор,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК ответникът Д.И.И. не е подал писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Профи Кредит
България” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба
по делото заявява, че поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът Д.И.И.,
редовно призован, не се явява.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 1686/2018г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Профи Кредит България” ЕООД срещу Д.И.И.
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата в размер на 3176,80 лева - главница по договор за потребителски кредит № **********/ 14.01.2015 г. и за
сумата от 1 050лева – неустойка по същия договор, ведно със законна лихва върху главницата от 10.04.2018 г. до
изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното производство: 84,54
лева – ДТ и 75 лева – юрисконсултско възнаграждение. Тъй като заповедта била
връчена на длъжника, при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, в изпълнение на
указанията на заповедния съд ищецът е предявил настоящите искове за
установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед.
От договор за потребителски кредит № **********/13.01.2015
г. и от преводно нареждане от 14.01.2015
г. (л.25), се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило
на Д.И.И. заемна сума в
размер на 3000 лева, при годишен процент на разходите 49,90%, годишен лихвен
процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0.11%, като общо задължение, включващо
главница и договорна лихва, е посочена сумата от 4451,04 лв. Заемателят се е
задължил да върне заема на 24 месечни погасителни вноски, всяка от които от по 185,46
лева. В договора е посочено още, че по избран и закупен пакет от допълнителни
услуги Д.И.И. дължи и възнаграждение в размер на 3000 лева, като размерът на
вноската възлиза на 125 лева или общо посочената в договора като дължима
месечна вноска, включваща главница, договорна лихва и възнаграждение за
допълнителни услуги е 310,46 лева. Представено е сключеното между страните
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от 13.01.2015г. с уговорени следните услуги: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане и намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж,
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Представени
са Общите условия на дружеството и погасителния план към договора (л. 23-24 от
делото).
По
делото е представено и извлечение по сметка по договор за потребителски кредит №
**********/13.01.2015 г. (л. 38 от делото), съгласно което изплатената от ответника сума по договора възлиза
общо на 4283 лева, като последното извършено плащане е било на 02.03.2017 г.
Съгласно същото извлечение, с тази сума са погасни изцяло 13 вноски от по
310.46 лева и сумата от 238.26 лева от четиринадесетата вноска.
По
делото е представено уведомление с дата 15.04.2015г., изхождащо от ищеца до ответника за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, считано от 14.04.2015г. (л. 46-47 от делото), без да са
представени доказателства за връчване на това уведомление преди завеждане на
настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява
финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства
(както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл. 9,ал. 4 ЗПК.
Представеният
по делото договор за паричен кредит, подписан и неоспорен от ответника,
установява възникналото заемно правоотношение между страните по делото, а
получаването на отпуснатата в заем сума от 3000 лева се доказва от представеното
преводно нареждане (л. 25 от делото). Ищецът признава факта, че ответникът е
заплатил по договора за кредит сумата общо в размер на 4283 лева. Не е спорно, че крайният срок на договора е настъпил на 05.02.2017г.
В настоящото производство ищецът претендира
установяване на сума само за главница по договора, а именно на сумата от 3176,80
лева и на неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 1050
лева, видно от исковата молба, от заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и от съдържанието на издадената заповед за изпълнение
№ 1018/12.04.2018г. по ч.гр.д. 1686/2018г. по описа на РС – Стара Загора.
Производството по чл. 422 ГПК се явява
продължение на заповедното производство и съвпада по предмет. Затова съдът приема, че е сезиран само с
иск за установяване на главницата по горепосочения договор за кредит и с иск за
установяване на неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за кредит на основание т.12.4 от Общите условия.
Видно от
съдържанието на процесния договор (л.3) дължимата главница е 3000 лева, а
дължимата договорна лихва за целия срок на договора от 2 години е 1451,04 лева или общо сумата от 4451,04 лева,
а крайният срок на договора е 05.02.2017г. Това се установява и от представения
по делото погасителен план. От извлечението по сметка, (на л. 38) пък се
установява, че към дата 02.03.2017г. ответникът е заплатил на ищеца общо сумата
от 4283 лева, с която сума съдът приема, че е погасил изцяло дължимата по
договора договорна лихва в размер на 1451,04
лева и частично главницата в размер на 2831,96 лева. Следователно неплатената
главница по договора възлиза на 168,04 лева
От гореизложеното следва, че искът за заплащане на
главница по процесния договор е основателен само до размера на 168, 04 лева,
като над този размер до пълния претендиран размер от 3176,80 лева следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът не възприема довода на ищеца и отразеното в
извлечението по сметка за извършените плащания (л. 38 от делото), че с
платената от ответника сума от 4283 лева са погасени частично главница, лихви и
възнаграждение за допълнителни услуги, поради което следвало да се приеме, че
са погасени само 13 вноски по кредита и частично 14 - та, тъй като съдът счита,
че уговорките за заплащане на допълнителни услуги са нищожни, по следните
съображения:
Възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.). Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита –
чл.10а, ал.2 ЗПК. В противоречие на императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК
в споразумението за допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за
няколко различни услуги. Наред с това, заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните
договор. Така с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 3000 лева,
колкото е и главницата по договора за
кредит, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. Следователно на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК и
чл.21, ал. 3ПК тези клаузи са нищожни.
Ищецът наред с
неплатената главница, както бе отбелязано и по – горе, претендира в настоящото
производство и неустойка в размер на 1050 лева за предсрочно прекратяване на
договор за кредит на основание т.12.4 от Общите условия. Съгласно т. 12.3 от ОУ в случай, че кредитополучателят просрочи
една вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на
договора, без да е необходимо кредитодателят да изпраща на кредитополучателя
уведомление, покана, предизвестие или други, а според т.12.4 в този случай
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 35% върху остатъчния размер на
главницата по погасителния план. Няма спор по делото, че уведомление за
предсрочна изискуемост на заема (кредита) преди подаване на заявлението по чл.
410 ГПК не е отправяно до длъжника. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът следва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като
уведомлението следва да предшества подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда. Разрешението, дадено в т. 18 на ТР се прилага и
по отношение на небанковите финансови институции, какъвто е ищеца /в този
смисъл решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. о. на ВКС; Определение
от 25.05.2016 г. по ч. гр. д. №1418/2016 г. на СГС, Решение № 1886 от 4.12.2015
г. по в. гр. д. № 2591/2015 г. на ОС – Пловдив, Решение № 918/14.10.2014 г. по
т. д. № 2389/2013 г. на ОС-Варна, Решение от 28.11.2014 г. по гр. д. № 490
/2014 г. ОС – Враца, Решение № 105 от 26.05.2015 г. по в. гр. д. № 41/2015 г.
на ОС – Кърджали/. Липсва основание да се приеме, че настъпването на
предсрочната изискуемост за вземанията на банките следва да бъде по различен
начин, по-усложнен, от настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията
на други търговци, професионално предоставящи заеми и кредити. Този извод се
подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на
банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с
финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г.
по к. д. № 4/2012 г. на КС. Ако приемем, че предсрочната изискуемост ще следва
да се съобщава само от банките, но не и от финансови институции, очевидно този
принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна
сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е
недопустим правен резултат. Кредитирането е правно регламентирана дейност и
правната сигурност изисква да се прилагат еднакви правила с оглед защита на
потребителя, при това независимо от субекта, който отпуска потребителския кредит.
За потребителя следва да е ясно съдържанието на материалното правоотношение, че
предсрочната изискуемост може да настъпи при условията в договора или ОУ, но
едва от момента, в който е уведомен за това. Изложеното е в унисон с практиката
на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
Следователно
неоснователен е довода на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита на 14.04.2015г. Крайният срок договора е настъпил на 05.02.2017г., т.е.
много преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и преди подаване на исковата
молба, поради което приложеното към нея уведомление за предсрочна изискуемост
не произвежда никакво действие. Оттук следва, че сключеният с ответника договор
не следва да се счита за автоматично прекратен на основание 12.3 от ОУ и съответно
липсва основание за начисляване на уговорената неустойка по т. 12.4 от ОУ, която
се претендира в настоящото производство, поради което исковата претенция в тази
част се явява напълно неоснователна. (В този смисъл и Решение № 3390 от
03.10.2017 г. по гр. дело № 5573/2017 г. на РС – Пловдив, постановено по
аналогичен казус).
Предвид гореизложеното, следва че
ответникът дължи на ищеца сумата от 168,04 лева – главница по договор
за потребителски кредит № **********/13.01.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от 10.04.2018г. до изплащането й, като искът за главница над този
размер до пълния претендиран размер от 3176,80 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, както и следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен
и искът за сумата от 1050лева – неустойка по същия договор на основание т.12.4
от ОУ, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
1018/12.04.2018г. по ч.гр.д. 1686/2018г. по описа на РС – Стара Загора.
По разноските:
Ищецът е направил следните разноски в исковото производство: 84,53лева за ДТ, като на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП съдът
определя юрисконсултско възнаграждение на представителя му в размер на 100
лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в исковото производство в
размер на 7,34 лева, съразмерно с уважената част от исковете. С оглед приетото
ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото
производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това
следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в
размер на 6,34 лева, съразмерно с уважената част от исковете. Ответникът не е
представил доказателства за заплащане на разноски, поради което такива не му се
присъждат, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.И., ЕГН:
**********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕТО НА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България № 49,
бл. 53Е, вх.В, за сумата от 168,04 лева
– главница по договор за
потребителски кредит № **********/13.01.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от 10.04.2018г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над
установения размер от 168,04 лева до пълния претендиран размер 3176,80 лева,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
1018/12.04.2018г. по ч.гр.д. 1686/2018г. по описа на РС – Стара Загора, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България №49,
бл.53Е, вх.В, против Д.И.И., ЕГН: **********,***, иск за установяване съществуването на вземането *** “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за сумата от 1050лева – неустойка по горепосочения договор на
основание т.12.4 от ОУ, за
която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК №
1018/12.04.2018г. по ч.гр.д. 1686/2018г. по описа на РС – Стара Загора, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.И.И., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България № 49,
бл.53Е, вх.В, сумата от 7,34 лева -
разноски по настоящото дело и сумата от
6,34 лева – разноски по ч.гр.д.
1686/2018г. по описа на РС – Стара Загора, съразмерно с уважената част от
исковете.
Сумите могат да бъдат заплатени по посочената в
заповедното производство банкова сметка на „Профи Кредит България“ ЕООД, а
именно:
IBAN: *** „Юробанк и Еф Джи България“ АД.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: