№ 410
гр. Варна, 21.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседА.е на двадесет и първи март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20223100900641 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Банка
ДСК“ АД, с която са предявени съединени допустими осъдителни искове на
кредитор за осъждане на кредитополучателя З. А. Ш. за вземА.я по договор
за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на ЗКСД от 24.02.2015г.
Исковата молба е редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК
реквизити и приложения.
По отношение редовността на размяна на книжата на книжа:
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответника З. А. Ш. по реда на Хагската Конвенцията за връчване на
съдебни и извънсъдебни книжа в чужбина.
Видно от удостоверение за връчване (л. 80 от делото) книжата до
ответника са връчени на 01.09.2023г. чрез пускане на екземпляр в пощенската
кутия на адресата, който способ е допустим съгласно чл. 6.3(1) (с) от
Гражданския процесуален кодекс на Англия и Уелс.
Съгласно чл. 5 от Конвенцията връчването е допустимо съгласно
начините, предвидени в законодателството на замолената държава. Съгласно
извършеното удостоверяване на връчването по допустим според
законодателството на замолената държава способ, съдът намира, че
ответникът следва да се счита за редовно уведомен.
С изпратените книжа ответникът е уведомен за необходимостта да
посочи адреса за връчване в страната, на осн. чл. 40,ал. 1 от ГПК и чл. 33, ал.
1 КМЧП, и е предупреден за последиците по чл. 40, ал. 2 от ГПК. Доколкото
в случая не е посочен адрес в страната, на осн чл. 40,ал. 2 от ГПК всички
съобщение следва да се прилагат по делото и да се считат връчени.
Ответникът не е ангажирал отговор на исковата молба, с което
размяната на книжа е приключила
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на стрА.те е съответна на твърденията на ищеца за
1
наличието на облигационни правоотношения между стрА.те по договор за
целеви потребителски кредит, чиято изискуемост е настъпила предсрочно с
упражняване на потестативното право на банката с връчване на исковата
молба.
Съдът приема, че е българският съд е международно компетентен да
разгледа спора, по следните съображения:
Съгласно чл. 14, ал. 2 вр. чл. 13 от Брюкселската конвенция относно
компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела от 27.09.1968г. и приложима по отношение *********, чиито
граждА.н е ответника, по дела черпещи основА.ето си от потребителски
договори изключителна компетентност да разгледат спора имат съдилищата
на държавата, в която е местоживеенето на ответника.
По правило преценката за компетентността се извършва към датата на
сезирането, като последващи промени в обстоятелствата, обуславящи тази
преценка, са без значение.
Банковото кредитиране по ЗКСД покрива характеристиките на
потребителски договор по смисъла на чл. 14,ал. 2 от Конвенцията, тъй като
предвижда изплащането на вноски и е сключен във връзка с обучението на
студент, който още не е придобил квалификация и не упражнява професия. В
този смисъл е и установената съдебна практика (Определение № 171 от
11.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 678/2021 г., IV г. о., ГК).
За да определи дали ответникът има местоживеене в страната съдът
следва да приложи вътрешното си право (чл. 52 от Брюкселската конвенция).
Съгласно вътрешното право, обективирано в разпоредбата на чл.48, ал.7 от
КМЧП под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира
мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално
съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му
да създаде такива връзки.
От изисканата справка от Министерство на вътрешните работи, ОД на
МВР, гр. Варна се установява, че ответникът е имал статут на продължително
пребиваващ в Република България до 29.05.2024г. и е декларирал настоящ
адрес в гр. Варна. Отделно от писмо от Медицински университет вх.№
6065/07.03.2024г. става ясно ответникът се е обучавал в редовна форма на
обучение и се е дипломирал на 21.11.2020г. Получаване на статут на
продължително пребиваващ в страната е достатъчно за да се обоснове извод
за намерение на ответника да създаде трайна връзка с държавата. Последното,
катко и доказателствата за провеждане обучение поне до края на 2020г.,
сочат, че към датата на сезиране на съда на 03.10.2022г. ответникът е имал
местоживеене в страната.
Цената на иска за главницата обосновава родова компетентност на
окръжния съд и по съединените претенции (чл. 104 т.6 ГПК).
С оглед данните за регистриран настоящ адрес в гр.Варна, Варненския
окръжен съд е и местно компетентен да разгледа спора, на осн.113 от ГПК.
2
По предварителните въпроси:
Дължимите държавни такси, определени съразмерно на цената на
исковете са внесени авансово.
Тъй като кредиторът основа иска си на договор за потребителски
кредит, макар и при специфичен вид кредитиране, съдът квалифицира спора
като претенция на доставчик на финансова услуга, насочена срещу
потребител.
Въпреки субективния търговски характер на сделката на доставчика на
заемните средства, особеното императивно правило на чл. 113 изр. 2 ГПК
изключва приложение на процедурата за разглеждане на търговски спорове.
Затова търговското дело съдът разглежда по общия исков ред.
По доказателствените искА.я:
Съдът намира, че представените в искова молба писмени доказателства
са относими към предмета на спора и допустими, поради което следва да
бъдат допуснати до приемане.
Допълнително ищецът е поискал назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, каквато следва да се назначи след допълнително формулирА. от
съда, по служебен почин, въпроси.
На стрА.те следва да се укаже и необходимостта от представяне на и
списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на стрА.те и допуснатите доказателства
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседА.е, когато да бъде
изслуШ.н и окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На осн. чл. 113 ГПК ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ по ОБЩИЯ ИСКОВ
РЕД като граждански спор обективно съединени искове на „Банка ДСК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“Московска“ № 19 за осъждане на длъжника З. А. Ш., граждА.н на
***********, родена на ********, с национален паспорт № ******** издаден
от ********* на ******* за сумата от 114104,78 лева, представляваща
предсрочно падежирала главница по договор за целеви потребителски кредит
за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 24.02.2015г.
ведно със законна лихва от подаване на исковата молба-3.10.2022г. до
окончателното издължаване на сумата, сумата от 8098,27 лева,
представляваща начислена възнаградителна лихва за периода 28.09.2021г. до
02.10.2022г. и обезщетение за забава в размер на 373,57 лева за периода
28.10.2021г. до 02.10.2022г.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседА.е на
09.05.2024 год. от 10.10 ч., за която дата и час да се призоват стрА.те.
На осн. чл. 145 ал.3 ГПК съдът указва на стрА.те възможността от
доброволно уреждане на спора: В случаите на постигната спогодба между
стрА.те относно дължимостта и изпълняемостта на вземането половината от
3
дължимата държавна такса в исковото производство ще бъде опростена.
Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение доброволно
споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и други
отношения, включително и преурежда занапред отношенията на стрА.те по
повод предприето принудително изпълнение. Одобрената от съда спогодба се
ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде
изпълнителен лист. С оглед предмета на делото, свързан с ипотечно
кредитиране, съдът счита, че спорът на стрА.те е подходящ за отнасяне за
уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно разреШ.ване на спорове, при която
трето лице – медиатор помага на стрА.те сами да постигнат споразумението.
Само някои от ползите за стрА.те при прилагане на този метод са: по- евтина
и по-бърза процедура, стрА.те контролират резултата и крайното решение е
резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е
поверителна както по отношение на документите, така и на крайния резултат
и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения
между стрА.те и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство,
обикновено приключва със споразумение което стрА.те доброволно
изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси.
ОБЯВЯВА НА СТРА.ТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА УСТЕН
ДОКЛАД:
По твърденията на стрА.те(чл. 146 ал.1 т.1 ГПК) :
Ищецът се позовава на обвързаност на стрА.те от валидни
облигационни правоотношения по договор за целеви потребителски кредит
за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 24.02.2015г.,
сключен при ОУ. По силата на който банката е предоставила финансиране на
ответника в размер на 86056,52 лева за заплащане на такси за обучение в МУ
"Проф. Д-р Параскев Стоянов" - гр. Варна. Срокът за издължаване на кредита
бил 120 месеца от изтичане на гратисния период, който обхваща времето от
първото усвояване, до изтичане на една година от първата дата за провеждане
на последния държавен изпит, или защита на дипломна работа. Твърди се, че
кредитът е усвояван на части, чрез преводи към висшето училище в началото
на всеки семестър в размер на дължимата такса, като по този начин била
усвоена цялата сума по кредита. Единствено първата такса, дължима за
първия семестър на обучението, е била предварително заплатена от
кредитополучателя, поради което Банката е превела тази сума по неговата
разплащателна сметка на 25.02.2015г. Излага се, че по договор дължимата
лихва е фиксирана 7% годишно, като се начислява върху усвоената част от
кредита, включително през гратисния период, като се капитализира годишно
и по този начин е формиран общият дълг по кредита от главница в размер на
114 104.78 лева, включваща усвоената част от кредита в размер 86 056,52 лева
и капитализираната договорна лихва, начислена през гратисния период.
Твърди се, че крайният срок за полагане на последния държавен изпит в
процесния случай е септември 2019 г., при което гратисният период е изтекъл
през септември 2021 г., от който момент за ответника е възникнало
задължение да заплаща дължимите главница и лихва по кредита. Кредитът е
следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски. Кредитополучателят не
извършил никакви плащА.я, поради което се поддържа, че се е породило
4
правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем на осн. чл. 17. 2
от Общите условия, както и да начисли надбавка за забава в размер на 373,57
лева по чл. 17. 1 от ОУ, натрупана за периода 28.10.2021 г. - 02.10.2022 г.
След изтичане на гратисния период банката е начислила възнаградителна
лихва, дължима на основА.е чл. 7 от договора за периода 28.09.2021г. до
02.10.2022г. Началната датата на претенцията за възнаградителна лихва е
свързана с последно капитализираната на 28.09.2021г., начислена до
02.10.2022г. По изложените съображения настоява за уважаване на иска и
присъждане на разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
УКАЗВА на стрА.те, че съдът служебно ще разгледа въпроса относно
съответствието на договорните разпоредби с императивните правни норми,
уредени вкл. със ЗЗП и ЗПК,ЗКСД както и общите правила на ЗЗД.
На основА.е чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже: 1/ наличието на валидни
правоотношения с ответника по Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти, вкл. добросъвестното предлагане на
кредитната услуга на потребителя с разясняване по начин, разбираем за него
и без пораждане на колебА.я относно съществените параметри на заема, както
и за съответствие на съдържА.ето на така договорена сделка с императивни
правила за кредитиране на студенти, размера на разходите и начина на
връщане на главницата и изчисляване и погасяване на лихвата; 2/реалното
предоставяне на заемната сума;3/ настъпване на основА.ята за обявяване на
предсрочната им изискуемост и прекратяване действието на договора; 4/
размера на претенциите.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към
исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНАТА ЕКСПЕРТИЗА , със
задача на вещото лице след запознаване с характера на правния спор и
ангажирА.те по делото доказателства и след като извърши необходимите
справки при ищцовото дружество, да отговори на въпросите, формулирА. в
исковата молба, както и вещото лице да направи и обективира в табличен вид
вариант на изчисления на дължимите суми, както следва: главница без
капитализация на лихви; възнаградителна лихва за гратисния период,
начислена само върху главницата, а не и върху капитализирА. през гратисния
период договорни лихви; възнаградителна лихва за периода 28.09.2021г. до
02.10.2022г., начислена само върху чистия размер на главницата, без
капитализирА.те възнаградителни лихви; лихвена надбавка за забава за
периода 28.10.2021г. до 02.10.2022г. , изчислена само върху чистия размер на
главницата, без капитализация на възнаградителни лихви.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 550
лева, вносими от ищеца в тридневен срок от уведомяването с представяне на
доказателства за това.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице А. В., която да се уведоми за
поставените задачи след представяне на доказателства за внесен депозит от
ищеца.
5
УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда, в случай, че не
може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест или
друга обективна причина или в определения срок, както и да представи
заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно
заседА.е, на основА.е чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността,
която носи по чл. 86 ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на
дължимото по ССчЕ възнаграждение следва да представи справка –
декларация.
Препис от настоящото определение да се връчи на ищеца чрез ЕПЕП
на ел. адрес, съгласно заявление на чл. 44 от делото, а на ответника – чрез
прилагане на книжата по делото, на осн. чл. 40,ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6