Решение по дело №270/2021 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 260129
Дата: 3 август 2021 г. (в сила от 3 август 2021 г.)
Съдия: Пенка Петкова Петрова
Дело: 20211450100270
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер

 

от

03.08.2021г

Град

Мездра

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Мездренския районен

съд

 

III граждански

състав

В

Открито

заседание на 23.07.2021г в следния състав:

 

Председател

ПЕНКА ПЕТРОВА

Секретар

Мария Ганева

 

като разгледа докладваното от

Съдия Петрова

 

 

гражданско

дело номер

270

по описа за

2021

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба с вх. №260880 от 22.02.2021год., депозирана от „ЮЦБ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ № 81, вх.В, ет.8, със законен представител Юлиян Бойчев Цампаров, чрез пълномощник Адвокатско дружество „Герова и Петкова, представлявано от адв. Виолета Герова,  с искане да се признае за установено, че Д.З.М., ЕГН: **********, дължи на ищеца сумата от 25,81 лв., представляваща  главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 01.09.2017 до 01.12.2017г, за които са съставени фактури №**********/01.10.2017г., №**********/01.11.2017г., №**********/02.12.2017г., издадени по договор, сключен, сумата от 7,40 лв.- мораторна лихва за периода от 18.12.2017 г. до 13.10.2020 г., начислени върху фактура № **********/02.12.2017 г.  за които суми е издадена заповед за изпълнение №260090/30.10.2020г по ч.гр.д. №1152/21г по описа на МРС. Претендира се заплащане на разноските, сторени както в заповедното така и в настоящото производство. С определение № 260182/09.03.2021г производството е прекратено на основание чл. 233 ГПК по отношение на претендираната сума от 7,40 лв.- мораторна лихва за периода от 18.12.2017 г. до 13.10.2020 г., начислени върху фактура № **********/02.12.2017 г.

Ответникът не е ангажирал становище по предявените искове.

Исковете са с правно основание чл.124  във връзка с чл.415 и чл.422 ГПК, във връзка с чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

По делото са събрани писмени доказателства и е приложено ч.гр.д. №1152/2020 г. по описа на МРС.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства по отделно и в тяхната пълнота намира за установено от фактическа страна следното: В исковата молба се твърди, че между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и Д.З.М., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 14987237001 от дата 24.12.2016г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер **********, по избран тарифен план VTVACOM Smart М, с месечни абонаментни такси в размер на 23,99 в. с ДДС за срок от 24 месеца, като е добавил за ползване Удвоени MB на максимална скорост VTVACOM Smart за 1,99 лв. с ДДС и +Неограничени минути за още 8,00 лв. с ДДС за същия срок.

Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 25.81 лв. (двадесет и пет лв. и 81 ст.1, фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 10/2017г. и 11/2017 г.. Към всяка от Фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 25.81 лв. (двадесет и пет лв. и 81 ст.) е обусловило правото на БТК  да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №14987237001 крайна фактура № ********** от дата 02.12.2017 г. г., с начислена обща сума за плащане. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, която не е предмет на настоящото производство; фактурирана е цената, дължима се за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни в периода в размер на 25.81 лв. (двадесет и пет лв. и 81 ст.), които са предмет на настоящото производство.

Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

В исковата молба се твърди, че ответникът Д.З.М., ЕГН ********** е подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилнен номер **********, не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

Ищецът извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност, като във всяко приложение изчерпателно са изброени длъжниците. В случая в Приложение № 1, към договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК” ЕАД е прехвърлил на „С. Г. Груп” ООД на вземането си спрямо Д.З.М., ЕГН ********** , което в последствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД и по-конкретно в Приложение № 1.

Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.

Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Д.З.М., ЕГН ********** е образувано ч.гр.д. № 1152/2020 г., по описа на PC - Мездра. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си.

 В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК е предявен настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.

 В срока по чл. 131 ал.1 ГПК не е постъпил отговор. Ответникът не се е явил в първото съдебно заседение, без де е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

При така установеното от фактическа страна съдът приема следното:

По допустимостта на иска: Ищецът има качеството на кредитор по Заповед №260090 от 30.10.2020г за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1152/2020г по описа на МРС, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане от 18.12.2020г заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви  иск за установяване на вземанията си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което е допустим.

          По основателността на иска: Процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение, при условията на чл. 238 ал.1 ГПК, като взема становище, че са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение за основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като с определение № 260424/22.06.2021г са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяната на книжа и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени  доказателства, исковете са вероятно основателни. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение, с което следва исковете да бъдат уважени изцяло, като бъде признато по отношение на ответника, че дължи изпълнение по заповед за изпълнение заповед №2600890 от 30.10.2020г за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1152/2020г по описа на МРС.

 По разноските: С исковата молба е поискано съдът да се произнесе относно разноските, направени в предходно развилото се заповедно производство, както и в настоящото исково производство. В съответствие с т. 12 от диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. При положение, че исковите претенции ще бъдат уважени изцяло ще следва ответника да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски в общ размер от 410,00лева, от които 205,00лв разноски в заповедното производство (25,00лв. - държавна такса и 180,00 лв. юрисконсултско възнаграждение) и разноски в настоящото производство в размер на 205,00лева (25,00лева - довнесена държавна такса и 180 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78 ал.8 ГПК. )

            Водим от изложеното и на основание чл.124 във връзка с чл.422, ал.1 и чл. 415, ал.1 ГПК и по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 239 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.З.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „ЮЦБ“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 25,81 лв., представляваща  главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 01.09.2017 до 01.12.2017г, за които са съставени фактури №**********/01.10.2017г., №**********/01.11.2017г., №**********/02.12.2017г., издадени по договор, сключен между Д.З.М. и  „БТК“ ЕАД,  за която сума е издадена заповед за изпълнение №260090/30.10.2020г по ч.гр.д. №1152/21г по описа на МРС.

ОСЪЖДА Д.З.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,  ДА ЗАПЛАТИ на „ЮЦБ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, разноски в общ размер от 410,00/ четиристотин и десет/лева, от които 205,00лв разноски в заповедното производство (25,00лв. -държавна такса и 180,00 лв. юрисконсултско възнаграждение) и разноски в настоящото производство в размер на 205,00лева (25,00лв. - довнесена държавна такса и 180 лева юрисконсултско възнаграждение.)

На основание чл. 239 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението да се приложи към ч.гр.д.№1152/2020г. по описа на МРС.

  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: