Решение по гр. дело №126/2020 на Районен съд - Трявна

Номер на акта: 260013
Дата: 30 декември 2020 г. (в сила от 26 януари 2021 г.)
Съдия: Вяра Ангелова Петракиева
Дело: 20204240100126
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260013

гр. Трявна, 30.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на трети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА

 

при секретаря Христина Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д. № 126 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, обективно съединени при условията на евентуалност с осъдителни искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“КЧТ против М.Р.Л. се твърди, че на 28.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, като кредитор, и ответницата, като кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CREX-15072942. С договора било предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000,00 лв., като всички задължения произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта да възникнат за кредитополучателя след активирането й. Самият револвиращ кредит произвеждал действие, след като длъжникът усвои суми по указания от кредитора начин. По тази причина, договорът за револвиращ потребителски кредит се явявал сключен на 12.06.2018г. – с първата транзакция по кредитната карта. След активирането й, картата можела да се използва само лично от кредитополучателя, посредством ПИН, който той бил длъжен да пази. След усвояването на суми по кредитната карта, за кредитополучателя възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществени транзакции до 15-то число на месеца, след което настъпвал периодът, в който картодържателят следвало да направи погасяване по кредита. Извлечението се изпращало на адреса на електронната поща на кредотополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на погасителна вноска. Месечните погасителни вноски се правели до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението, при минимални погасителни вноски съобразно усвоения кредитен лимит. Съгласно договора, за използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. За договорите от такъв тип не се изготвял погасителен план. По сключения с ответницата договор имало дължими суми, както следва: 792,12 лв. – главница; 161,59 лв. – възнаградителна лихва; 42,86 лв. – мораторна лихва за периода 01.03.2019г. – 19.01.2020г. За тези суми в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, но впоследствие получил уведомление за възможността да предяви установителен иск с правно основание чл.422 ГПК.

Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 792,12 лв. – главница по договор CREX-15072942/28.07.2017г.; 161,59 лв. – възнаградителна лихва върху главницата за периода 01.02.2019г. – 07.05.2019г.; 42,86 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 01.03.2019г. – 19.01.2020г.; законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. При условията на евентуалност, ако така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да се осъди ответницата да заплати посочените суми, като се приеме, че този осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от него на ответната страна. Претендира се и присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК назначеният особен представител на ответника – адв. М. Д. е депозирал писмен отговор, в който взима становище за допустимост, но недоказаност на предявения иск.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на пълномощника си – юрисконсулт Н.М., поддържа предявения иск. Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. М. Д., поддържа изразеното в писмения отговор становище.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа и правна страна:

Със заявление вх.№96/03.02.2020г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответницата.

Със заповед №12/14.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №20/2020г. по описа на Районен съд - Трявна, е разпоредено ответницата да заплати на ищеца следните суми: СУМАТА от 792,12 лв. /седемстотин деветдесет и два лева и 12 ст./ - главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит CARD-15425531/28.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението; СУМАТА от 161,59 лв. /сто шестдесет и един лева и 59 ст./ - възнаградителна лихва за периода 01.02.2019г. – 07.05.2019г.; СУМАТА от 42,86 лв. /четиридесет и два лева и 86 ст./ - мораторна лихва за периода 01.03.2019г. – 19.01.2020г.; СУМАТА от 25,00 лв. /двадесет и пет лева и 00 ст./ - разноски по делото, включващи внесена ДТ в посочения размер; СУМАТА от 50,00 лв. / петдесет лева и 00 ст./ - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано да предяви иск относно вземането си срещу длъжника.

Въз основа на изложеното в исковата молба, както и въз основа на събраните по делото доказателства, се установява следното от фактическа и правна страна:

На 28.07.2018г. е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-15072942, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е предоставил на ответника /като кредитополучател/ паричен кредит в размер на сумата от 999,00 лв. за закупуването на готварска печка „Gorenje“. В договора е предвидена възможност кредиторът да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лв. Уговорено е, че: задълженията свързани с използването на кредитната карта възникват само след активирането й от кредитополучателя; кредитополучателят може да извършва трансакции операции/ чрез кредитната карта до размера на разрешения кредитен лимит, в рамките на дневните трансакционни лимити, като всяка трансакция представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит; за осъществените с картата трансакции кредиторът издава месечно извлечение до 15-то число на месеца, което се изпраща или на електронната поща на кредотополучателя, или на хартиена форма на посочен от него адрес; месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифа; за ползването на кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползването на кредитния лимит; при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Съгласно приложението към договора, предоставеният револвиращ кредит е в размер на 1000,00 лв., при годишна лихва в размер на 35%, ГПР в размер на 44,90% и обезщетение за забава в размер на 10% + ОЛП на БНБ.

Въз основа на заключението на допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице К.Н.Д. и прието като доказателство по делото, се установява, че издадената въз основа на горния договор кредитна карта е била активирана на 12.06.2018г. Обслужването й е преустановено на 01.02.2019г. Съществува непогасено задължение за главница в размер на 792,12 лв., както и за възнаградителна лихва за периода 01.02.2019г. – 19.01.2020г. в размер на 156,81 лв. Размерът на лихвата за забава върху цялата непогасена главница е в размер на 71,51 лв., за периода от 01.03.2019г. до 19.01.2020г.

При така установеното по делото съдът намира предявеният по делото установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД за изцяло основателен и доказан. Установява се по делото наличие на облигационно правоотношение между по сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-15072942 от 28.07.2018г. Клаузите на договора не противоречат на разпоредбите на ЗПК, а уговорените в тях годишна лихва и годишен процент на разходите са под допустимите, предвидени в закона. Същевременно с това се констатира, че въз основа на сключения договор ответницата е получила кредитна карта с разрешен кредитен лимит в размер на 1000,00 лв., която е активирала с първата трансакция, извършена на 12.06.2018г. според заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото. След прекратяване на плащанията по кредитната карта на 01.02.2019г. остава непогасена сума в размер на 792,12 лв. Върху тази сума и за срока на ползването на кредитния лимит, съгласно договорните условия се дължи лихва, като размерът й, считано от посочената дата 01.02.2019г. до 07.05.2019г. е 156,81 лв. Дължима, съгласно договора е и лихва за забава върху главницата, а размерът й за периода 01.03.2019г. – 19.01.2020г. е 71,51 лв., като този размер е по-нисък от претендирания в исковата молба, който е сумата от 42,86 лв.

Поради изложените по-горе съображения съдът намери за доказана и установена по делото дължимостта на всички посочени в исковата молба суми, с изключение на сумата над 156,81 лв. до претендирания размер от 161,59 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 01.02.2019г. – 07.05.2019г., в която част предявеният иск следва да се отхвърли.

Поради частичното отхвърляне на предявения установителен съдът дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност спрямо него осъдителен иск за заплащане на горницата над 156,81 лв. до претендирания размер от 161,59 лв., но доколкото от заключението на допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза се установи, че размерът на възнаградителната лихва е именно 156,81 лв., то и осъдителният иск за заплащане на горницата над тази сума се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответницата следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 24,88 лв. - направени разноски в заповедното производство съобразно уважената част от заявлението, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

С оглед изхода на делото, направеното искане от ищеца и представения от него списък по чл.80 ГПК, ответницата следва да му заплати сумата от 572,24 лв. - направени разноски в настоящото исково производство съобразно уважената част от исковете. Разноските по делото включват ДТ в размер на 125,00 лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 150,00 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 300,00 лв. Ответникът следва да заплати и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лв., предвид фактическата и правна сложност на делото, както и обема и вида на извършените от юрисконсулта процесуални действия.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Р.Л., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** /с назначен особен представител адв. М. Д. ***/, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“КЧТ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София бл.14, представлявано поотделно от Д.Т.Д. и Ж.М.С., следните суми: СУМАТА от 792,12 лв. /седемстотин деветдесет и два лева и 12 ст./ - главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит CARD-15425531/28.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението; СУМАТА от 156,81 лв. /сто петдесет и шест лева и 81 ст./ - възнаградителна лихва за периода 01.02.2019г. – 07.05.2019г.; СУМАТА от 42,86 лв. /четиридесет и два лева и 86 ст./ - мораторна лихва за периода 01.03.2019г. – 19.01.2020г., за което е издадена заповед №12/14.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №20/2020г. по описа на Районен съд – Трявна, на основание чл.422 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск В ЧАСТТА досежно признаване за установено дължимостта на сумата над 156,81 лв. /сто петдесет и шест лева и 81 ст./ до претендирания размер от 161,59 лв. /сто шестдесет и един лева и 59 ст./, представляваща възнаградителна лихва за периода 01.02.2019г. – 07.05.2019г., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“КЧТ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София бл.14, представлявано поотделно от Д.Т.Д. и Ж.М.С., против М.Р.Л., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** /с назначен особен представител адв. М. Д. ***/, иск за заплащане на сума над 156,81 лв. /сто петдесет и шест лева и 81 ст./ до претендирания размер от 161,59 лв. /сто шестдесет и един лева и 59 ст./, представляваща възнаградителна лихва за периода 01.02.2019г. – 07.05.2019г., като неоснователен.

ОСЪЖДА М.Р.Л., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** /с назначен особен представител адв. М. Д. ***/, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“КЧТ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София бл.14, представлявано поотделно от Д.Т.Д. и Ж.М.С., сумата от 24,88 лв. /двадесет и четири лева и 88 ст./ - направени разноски в заповедното производство съобразно уважената част от заявлението, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/ на основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

ОСЪЖДА М.Р.Л., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** /с назначен особен представител адв. М. Д. ***/, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“КЧТ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София бл.14, представляван поотделно от Д.Т.Д. и Ж.М.С., сумата от 572,24 лв. /петстотин седемдесет и два лева и 24 ст./- направени разноски в настоящото исково производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. /сто лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: