РЕШЕНИЕ
№ 1265
гр. Варна, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110200896 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от
М. Т. Х., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №517 от 03.11.2021 г.,
издадено от зам. кмет на Община Варна, с което за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП, на
въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50.00 лв.
Въззивникът оспорва визираната в НП фактическа обстановка. Твърди, неправилно е
счетено за „тротоар“ по смисъла на ЗДвП мястото, на което е бил паркиран л. а. „Тойота“,
рег.№С*Н. Претендира отмяна на оспореното НП и присъждане на разноски в полза на
адвокат, за безплатно оказана адвокатска помощ чрез изготвяне на жалба срещу НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че
нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата
без уважение като потвърди оспореното НП.
След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 29.09.2020 г. около 13.15 ч. свид. А. П. – служител при „Общинска полиция“ към
ОД МВР Варна, установил паркиран л. а. „Тойота“, рег.№СВ*Н, собственост на въззивника
М. Х., на ул. „Драгоман“ срещу р-т „Ч*а“, върху обособена до пътното платно площ от
около 90 кв. м. с положена настилка от бетонови решетъчни елементи, имаща неправилна,
приблизително трапецовидна форма със средна дължина 20 м и средна ширина 4.5 м,
1
заключена между северния бордюр на улично платно, трафопост, имот №177 и градинка
откъм източната страна, при което съставил срещу въззивника глоба с фиш №********** от
29.09.2021 г., в който отразил, че съответния автомобил е паркиран върху тротоар на ул.
„Драгоман“ срещу р-т „Ч*а“, с което е осъществено нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП. За
съставения фиш свид. А. П. поставил на уведомление на автомобила, с което въззивникът се
запознал и на 30.09.2021 г. чрез система за електронно връчване подал възражение, в което
изтъкнал, че съответното място е представлява паркинг и отправил претенция за отмяна на
издадения фиш за глоба.
С рег.№ЗК21001696ВН от 08.10.2021 г. въззивникът бил уведомен, че на лице,
оспорващо извършеното нарушение или размера на наложената глоба, се съставя акт или
съгласно чл.188 ЗДвП посочва лице, на което е предоставено управлението на превозното
средство от собственика и бил поканен да се яви за съставяне на акт.
На 22.10.2021 г., въз основа на издадения фиш №********** от 29.09.2021 г., спрямо
въззивника М. Х. бил съставен АУАН №0005469 за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП за това,
че на 29.09.2021 г. около 15.15 ч. в гр. Варна, на ул. „Драгоман“, срещу заведение „*“, е
паркирал л. а. „Тойота“, рег.№СВ*, върху тротоар без разрешение от собственика на пътя
или местната администрация, с което пречи за преминаване на пешеходците.
Въз основа на съставения акт било издадено и оспореното НП №517 от 03.11.2021 г.
срещу въззивника М. Х., за това че на 29.10.2020 г. около 15.15 ч. в гр. Варна на ул.
„Драгоман“, срещу заведение „*“, е паркирал л. а. „Т*“, рег.№С*, върху тротоар, с което
създава пречки за преминаването на пешеходците и виновно е нарушил чл.94, ал.3 ЗДвП,
(допуска се паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2.5 т върху тротоарите,
само на определените от собствениците на пътя или администрацията места), и на
основание чл.178е ЗДвП въззивникът бил санкциониран с наказание „глоба“ в размер 50.00
лв.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по
категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите А. П., така и от
приобщените документи по процесната административно-наказателна преписка – НП №517
от 03.11.2021 г., АУАН №0005469 от 22.10.2021 г., Глоба с фиш №********** от 29.09.2021
г., писмо рег.№ЗК21001696ВН от 08.10.2021 г., извлечение №365000-41136 от 30.09.2021 г.
от ССЕВ – система за сигурно ел. връчване, докладна записка от Г. Г., докладна записка от
М. П., известие за доставяне от 01.02.2022 г., Заповед №0506 от 07.02.2020 г., Заповед
№4129 от 05.11.2018 г. Относно обстоятелството, налице ли е изграден тротоар срещу р-т
„Чучура“ на ул. „Драгоман“ в гр. Варна, в хода на съдебното следствие е назначена съдебно-
техническа експертиза, чието заключение, кредитирано от съда като компетентно и
безпристрастно дадено, констатира, че съгласно предвижданията на ЧИРП на Община Варна
от 1997 г., за обследваната зона е предвидена тротоарна площ, но същевременно, в КККР за
гр. Варна от 2008 г. липсва отразяване, каква част от имота, в който попада обследваната
зона, е предвидена за улично платно и каква част представлява тротоар, а в Генералния план
2
на гр. Варна за организация на движението липсват предвиждания за организация на
движението за обследваната зона. Също така, експертизата констатира, че според
фактическото положение на процесното място с положена върху него настилка от бетонови
решетъчни елементи, използвани за обособяване на площи за паркиране на автомобили и
изградена минирампа от уличното платно към разложената на по-високо ниво площ с
настилка от бетонови решетъчни елементи, изпълнена за улесняване влизането и излизането
на автомобили за същото място, обследваната зона е по-скоро обособена като площ за
паркиране на автомобили, а не като тротоар за пешеходци.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда
за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – зам. кмет на
Община Варна съобразно делегираните правомощия по Заповед №0506 от 07.02.2020 г.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Процесните АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове по чл.34 ЗАНН,
съдържат изискуемите реквизити и преписи от тях са надлежно връчени.
От друга страна, съдът констатира налично в АУАН и в НП неясно и непълно
описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. В АУАН е
посочено, че собственото на въззивника превозно средство е паркирано на ул. „Драгоман“
срещу заведение „*“ върху тротоар, без разрешение от собственика на пътя или местната
администрация, с което се пречи на преминаването на пешеходците, а в НП е описано на
съответното място същото превозно средство да е паркирано „върху тротоар, с което
създава пречки за преминаването на пешеходците“. Преди всичко, в така формулираното
описание се съдържат данни за елементи от фактически състави на две отделни нарушения,
включени в хипотезата на чл.94, ал.3 ЗДвП. Първото е паркиране върху тротоар извън
означените за това места от собственика на пътя или от администрацията, а второто е
паркиране върху тротоар на определено за това място, но по начин, при който откъм
страната на сградите не остава разстояние най-малко два метра за преминаване на
пешеходците. Наред с това, в съответното описание липсва яснота за основното
обстоятелство - дали с АУАН и с НП се счита, че паркирането върху тротоар е осъществено
на определено за това място или е сторено извън означено за паркиране място.
Действително в описателната част на НП е посочено, че с установеното паркиране „върху
тротоар, с което създава пречки за преминаването на пешеходците“ въззивникът виновно е
нарушил чл.93, ал.3 ЗДвП като в скоби е възпроизведена част от текста на съответната
норма, сочеща изискването за паркиране само на местата, определени от
собственика/администрацията на пътя. Но, така възпроизведеното частично съдържание на
3
посочената като нарушена норма не представлява и не може да се третира или съотнася като
описание на нарушението, защото този текст не представлява посочване на приети за
установени поведение на въззивника и фактическа обстановка при осъществяване на
твърдяното нарушение.
Така констатираната липса на индивидуализация на нарушението чрез посочване на
съставомерни факти в НП съгласно изискването по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН е довела до
нарушаване на правото на защита на санкционираното лице поради невъзможност да се
защитава срещу непълно и неясно твърдените факти по нарушението. Поради това,
установеното процесуално нарушение е от категорията на съществените и представлява
самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания акт:
При приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че приобщените
доказателства не установяват по несъмнен и категоричен начин, процесното място да
представлява тротоар по смисъла на §6, т.6 от ДР на ЗДвП. Независимо от предвижданията
в ЧИРП на Община Варна от 1997 г., трайно изградената инфраструктура на съответния
обект сочи предназначение за паркиране на превозни средства, а не преминаване на
пешеходци, каквато е основната обективна характеристика на тротоарната площ.
Недоказаността на това основно фактическо обстоятелство сочи неправилност на
констатацията за осъщественост на твърдяното нарушение, при което оспореното НП се
явява и материално-правно незаконосъобразно и подлежи на отмяна и на това основание.
За пълнота на изложението следва да се изтъкне, че дори процесното място да
притежаваше характеристиките на тротоар, доколкото в оспореното НП се съдържат
фактически твърдения които реално сочат установеност само на част от обективните
елементи на твърдяното нарушение, не би могло да се направи извод за цялостна
установеност с АУАН и с НП на така описаното нарушение.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК и
предвид представен договор за правна защита и съдействие, в полза на предоставилия
безплатна правна защита адвокат следва да се присъди възнаграждение за изготвяне на
жалба срещу НП в размер 150.00 лв съгласно чл.18, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №517 от 03.11.2021 г., издадено от зам.
кмет на Община Варна, с което за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП, на М. Т. Х., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50.00 лв, на
основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА Община Варна, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.И. Ц. – АК София, л. н.
4
**********, сумата 150.00 лв (сто и петдесет лева, 00 ст.), представляваща разноски за
възнаграждение на адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5