№ 5251
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Петър Милев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100506850 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20198486 от 14.10.2021 г., постановено по гр.д. №
13358/2021г. на СРС, ГО, 126 състав, е признато за установено на основание
чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че А. Б. Б., ЕГН
********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ******* следните
суми: 185,02 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в
периода октомври 2017 г. - април 2019 г. в имот с аб. № 190341, 22,21 лева,
представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода октомври 2017 г. – април 2019 г., заедно със
законната лихва от 25.11.2020 г. до погасяване на задълженията, като са
отхвърлени исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на
вземания за сумата 29,02 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за периода 15.9.2018 г. – 16.11.2020 г. и за сумата 4,65 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода
01.12.2017 г. – 16.11.2020 г.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба от ответника А. Б. Б.. Във въззивната жалба се
твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незакосъобразно.
Поддържа се, че първоинстанционният неправилно е приел, че ответникът е
1
потребител на топлинна енергия, тъй като липсвали доказателства за
притежание на право на собственост или вещно право на ползване, както и
подадена молба-декларация за откриване на партида. Въззивникът твърди, че
представеното доказателство – договор за доброволна делба, било напълно
негодно да установи притежанието на правото на собственост. Отделно се
поддържа, че неправилно са присъдени сумите за дялово разпределение, тъй
като липсвали доказателства за основанието и за размера им. Въззивникът
твърди, че съгласно чл.62 ЗЗП не дължи заплащането на топлинна енергия,
тъй като не я е поръчал. Моли се отмяна на решението в обжалваната част и
постановяването на друго, с което исковете да бъдат отхвърлен изцяло.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемия
„Топлофикация София” ЕАД и от третото лице – помагач „Т.С.” ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваното част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението
на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация
София" ЕАД против А. Б. Б..
От приетия пред първоинстанционния съд договор за доброволна делба
на съсобствени недвижими имоти от 01.06.2016 г. се установява, че А. Б. Б. и
В.В.К. са придобили по наследство два апартамента – апартамент № 45,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******“ *******, както и апартамент №43 на
същия адрес, като са извършили делба на наследствените имоти и в дял на А.
2
Б. Б. е останал процесния апартамент № 45. Договорът е сключен в
законоустановената форма - писмена с нотариално заверени подписи
/чл.35,ал.1 ЗС/, поради което и съдът намира, че ответникът А. Б. Б. е станал
едноличен собственик на процесния недвижим имот. На 27.06.2017 г. същият
е подал и молба до ответника за откриване на партида на негово име за
топлоснабдения имот. Ето защо и при липсата на събрани други
доказателства досежно правото на собственост върху процесния имот, съдът
приема, че ответникът е била едноличен собственик на топлоснабдения
апартамент през исковия период. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице,
което ползва на вещно или облигационно право на ползване. В качеството на
титуляр на правото на собственост А. Б. Б. е и страна по облигационното
отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като
договорът касае обект с абонатен № 190341. Неоснователни са възраженията
на ответника, че не е бил в договорни отношения с ищцовото дружество на
основание ЗЗП - за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите – в този смисъл Тълкувателно Решение №
2/2016 на ОСГК на ВКС. По изложение съображения наведения довод във
въззивната жалба за липса на облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия се явява неоснователно.
Между страните не е спорно, че процесният имот е топлоснабден, както
и стойността на доставената топлинна енергия в имота през исковия
период - 185,02 лева. Ето защо и предявеният иск за главница за топлинна
енергия се явява изцяло основателен.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
3
„Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Видно от представените
изравнителните сметки третото лице помагач е извършило услугата, като
няма данни работата да не е приета, поради което и доводите в тази част на
въззивника също се явяват неоснователни.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна, която обаче не е подала отговор на въззивната жалба, а е депозирала
единствено молба с бланкетни доводи, с които е оспорила въззивната жалба.
Последното според състава на въззивния съд не обосновава основателност на
претенцията за определяне и присъждане на юрисконсултско възнаграждение
по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, с оглед което разноски с въззивното решение не
следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20198486 от 14.10.2021 г., постановено
по гр.д. № 13358/2021г. на СРС, ГО, 126 състав, в частта, в която е признато
за установено в отношенията между страните, че А. Б. Б., ЕГН **********
дължи на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, следните суми: 185,02 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода октомври
2017 г. - април 2019 г. в имот с аб. № 190341, 22,21 лева, представляваща
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода
октомври 2017 г. – април 2019 г., заедно със законната лихва от 25.11.2020 г.
до погасяване на задълженията
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
4
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5