№ 71
гр. Карнобат, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря Красимира Хр. Недева
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20242130101214 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК **** против Й. М. М., ЕГН:
********** от с. ****, с която e направено искане да се постанови решение, с
което да се осъди Й. М. М. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД сумата от 622,40 лв. непогасена главница, 66,94 лв. договорна
/възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 522,22 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-15.10.2024г. до изплащане на вземането. Заявена е претенция за
разноски.
В с.з. ищецът не се явява и не изпраща представител, но депозира
писмено становище, с което поддържа предявените искове.
В законния едномесечен срок ответникът не е депозирал писмен
отговор.
В с.з. не се явява и не изпраща представител, не взема становище по
иска.
Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на
молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
На 01.08.2022г. между "КРЕДИ ЙЕС" ООД (заемодател), от една страна
и Й. М. М. (заемател) от друга, е подписан Договор за паричен заем № 755232,
с чиста стойност в размер на 800,00 лв.. Заемателят се е задължил да погаси
отпуснатия заем чрез 9 месечни вноски, всяка от които в размер 181лв, като
първата падежна дата е била 01.05.2023г. Общата дължима сума, която е
следвало да бъде върната на Заемодателя в края на посочения период, е в
размер на 939,01 лв.
В чл. 6 от договора е предвидено, че страните се съгласяват, че
договорът за заем да бъде обезпечен с ценна книга, издадена в полза на
заемодателя. На 01.08.2022г. кредитополучателят е издал запис на заповед в
полза на кредитодателя в размер на 1629лв., която сума се равнява на деветте
погасителни вноски по погасителния план с включена неустойка по чл. 8 от
договора.
В чл. 8 от договора е предвидено, че при непредоставяне на
договореното в чл. 6 обезпечение в 3-дневен срок от подписването на договора
или в случай, че обезпечението на отговаря на условията, посочени в чл. 10 от
ОУ, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 689.99лв. с начин
на разсрочено плащане, подробно описан в погасителния план към договора.
Съгласно представения погасителен план задължението за неустойка е
начислено към месечните погасителни вноски по договора.
На 12.01.2024г. между „КРЕДИ ЙЕС" ООД, в качеството на цедент, и
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД се сключва Договор за цесия, по
силата на който „КРЕДИ ЙЕС" ООД цедира вземането си по гореописания
Договор за паричен заем на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. Съгласно
Договора за цесия, „КРЕДИ ЙЕС" ООД прехвърля на цесионера "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени
и неизплатени Договори за паричен заем, които са подробно описани в
Приложение N9 1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета
на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. е включено и вземането по
Договор за паричен заем № 755232, сключен между „КРЕДИ ЙЕС" ООД и Й.
М. М..
След сключването на договора „КРЕДИ ЙЕС" ООД упълномощава
цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД да уведоми от името на
цедента всички длъжници, чийто вземания са предмет на договора за цесия.
2
Уведомяването е извършено с куриерска пратка, като видно от
известието за доставяне, съобщението е получено от трето лице М.П.- майка
на длъжника на 23.02.2024г., а също така и с личното връчване на исковата
молба, ведно с приложенията към нея, отново лично на ответника.
В исковата молба ищецът е направил признание, че за така отпусната
сума, ответникът е заплатил сума в общ размер на 479,68 лв., от които
177.60лв.-главница, 72.07лв. - погасена договорна лихва и 230.01лв.-погасени
неустойки.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са
налице предпоставките за уважаване на иска в частта относно претендираната
главница. По отношение на останалите претендирани суми не са налице
основания за присъждане, тъй като при извършената служебна проверка се
установява недействителност на целия договор, обезпечен с процесния запис
на заповед, поради което дължима по него на основание чл. 23 от ЗПК следва
да е само чистата стойност на заема.
С представения договор за заем, заемодателят се е задължил да
предостави на заемателя сумата от 800 лв. за срок от 9 месеца, при месечен
лихвен процент 3, 330%, ГПР 48, 314%. Общият размер на дължимата сума за
връщане е 939.01 лв. при равни месечни вноски от 181 лв.
В чл. 6 от договора страните са уговорили същият да бъде обезпечен с
гарант, отговарящ на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към
договора за заем и с още едно от посочените допълнителни обезпечения, по
избор на заемателя - учредяване на първа по ред ипотека върху недвижим
имот; учредяване на особен залог върху движимо имущество, на пазарна
стойност (оценка) надвишаваща два пъти общата сума за плащане по
договора, включваща договорената главница и лихва; предоставяне на
безусловна банкова гаранция в размер на двукратния на дължимата по
договора обща сума за плащане, формирана от уговорената главница и лихва,
за период от датата на сключване на договора, до изтичането на шест месеца
след падежа на последната редовна вноска, ценна книга, издадена в полза на
заемодателя. В чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ са описани условията на които следва да
отговарят осигурените от длъжника двама гаранти - две физически лица, всяко
от които да има нетен осигурителен доход над 1000 лв. съгласно справочните
данни на НОИ; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател по
3
договор за заем със същата кредитна институция; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или
финансови институции с класификация, различна от "Редовен", както по
активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР
на БНБ. В чл. 10, ал. 3 и 4 от ОУ е предвидена и възможност за заемодателя
еднолично без да се мотивира, в случай че предоставеното обезпечение не
отговаря на посочените условия, да откаже сключване на договор за заем,
както и че заемодателят може да приеме обезпечение, неотговарящо на
условията и да сключи договор за заем, но в този случай със съгласието на
заемополучателя ще начисли неустойка за неточното изпълнение на
изискванията на обезпечението, която ще се индивидуализира в договора за
заем и ще се дължи в срок до три дни от подписване на договора /чл. 14, ал. 1
от ОУ/. Според чл. 8 от договора, ако кредитополучателя не предостави
договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора
или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10,
ал. 2, т. 1 и 4 от Общите условия към договора, заемателят дължи неустойка в
размер на 689.99 лв., като същата се дължи на разсрочено плащане, съгласно
погасителния план към договора или на 9 вноски.
От тълкуването на тези разпоредби се налага извод, че неустойката е
предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури
обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното
задължение, т. е. за обезпечаване изпълнението на задължение, което има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение на заемателя за погасяване на предоставената в заем
сума в срок, ведно с уговореното възнаграждение за кредитора. Следва да се
има предвид, че непредоставянето на обезпечение не би довело до
претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от
ЗПК, преди сключване на договора за кредит, следва сам да извърши оценка
на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави
кредит без обезпечение, като рискът от невръщането на кредита да се
калкулира в уговорената по договора лихва при спазване императивната
норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая обаче този риск е калкулиран под
формата на неустойка за непредоставяне на допълнително предвидено – второ
по вид обезпечение, тъй като на практика с подписването на договора е било
предоставено вече едно - под формата на издадения запис на заповед, т. е.
4
договорът е бил обезпечен вече веднъж (което от своя страна поражда
съмнение относно обосноваността на подобна свръхобезпеченост, с оглед
размера на заетата сума). Отделно от това, самите условия, които са поставени
към гаранта, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ са практически трудно
изпълними и на практика водят до гарантиране на заемодателя на сигурното
включване на неустойката към задълженията на заемателя. Този извод се
подкрепя и от факта, че размерът на така уговорената неустойка е бил
предварително включен в размера на месечните погасителни вноски, което се
установява от погасителния план. Нещо повече, очевидно същият е бил
включен и в поетото със записа на заповед задължение (с оглед общата сума
на същия, формирана от главницата, възнаградителната лихва и посочената в
чл. 8 от договора неустойка) въпреки че документът е издаден преди да е
изтекъл 3-дневният срок за представяне на обезпечението.
Предвид изложеното, налага се извод, че процесната неустойка, която е
уговорена за непредоставяне на обезпечение и в размер близък до получения
заем, няма присъщите обезпечителна, обезщетителна или санкционна
функции, а със същата търговецът цели единствено оскъпяване на кредита и
генериране на допълнително скрито възнаграждение по кредита, което се
поставя във финансовата тежест на потребителя и което е следвало да се
включи в размера на ГПР на основание чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В случая, с оглед
размера на предоставената главница по договора -800 лв. и общата сума за
връщане - 1629 лв. с включена договорна лихва, при срок за връщането от 9
месеца и предвид прикритото под формата на неустойка допълнително
възнаграждение от 689.99 лв. е ясно, че посоченият в договора ГПР от 48.
314% не съответства на действителния прилаган по договора. Този извод се
подкрепя и от разпоредбата на чл. 3. 3, ал. 5 от договора, в която изрично е
посочено, че при изчисляване на ГПР не са взети предвид разходите, които
заемателя заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, т. е.
обезщетения и неустойки.
При това положение, се налага извод, че посоченият в договора за заем
ГПР не е реален и достоверен, а същият е формално посочен с оглед
заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В тази връзка следва да се
посочи, че с Решение по дело С-714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС, което на
основание чл. 633 от ГПК е задължително за съдилищата в Република
България, бе изтъкнато, че посочването на ГПР в договора, който не отразява
5
точно всички разходи лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този
процент, като националният съд може служебно да прилага националната
уредба, предвиждаща, че при непосочването на ГПР предоставеният кредит се
счита освободен от лихви и разноски.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че посоченият в договора
ГПР нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което от своя страна
води до последиците на чл. 22 и 23 от ЗПК – договорът за заем се явява
недействителен и потребителят връща само чистата стойност на кредита, без
да дължи лихва и други разходи по кредита-в този смисъл Определение №
2538 от 7.10.2024 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1207/2024 г., Определение
№ 2627 от 14.10.2024 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1210/2024 г.,
Определение № 2333 от 20.09.2024 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. №
1212/2024 г.
От направеното признание от страна на ищеца се установява, че
ответникът е заплатил сума в общ размер на 479,68 лв., от които 177.60лв.-
главница, 72.07лв. - погасена договорна лихва и 230.01лв.-погасени
неустойки. Следователно сума в размер на 302.08лв. / включваща 72.07лв. -
погасена договорна лихва и 230.01лв.-погасени неустойки/ следва да бъде
отнесена към дължимата главница – аргумент от Определение № 585 от
27.02.2025 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 105/2025 г.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 320,32лв.- главница.
При този изход от спора ответникът следва да заплати сторените от
ищеца разноски в заповедното и исковото производство-съобразно уважената
част от исковете, а именно сумата от 79,32лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. М. М., ЕГН: ********** от с. **** да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.**** сумата от 320.32лв.- дължима главница по Договор за
паричен заем № Договор за паричен заем № 755232 от 01.08.2022г., сключен с
6
„Креди Йес“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.10.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдената сума от 320.32лв. до пълния предявен размер от 622.40лв.-
главница.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с
ЕИК **** против Й. М. М., ЕГН: ********** от с. **** искове да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 66,94 лв. договорна
/възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 522,22 лв. по Договор за
паричен заем № Договор за паричен заем № 755232 от 01.08.2022г., сключен с
„Креди Йес“ ООД
ОСЪЖДА Й. М. М., ЕГН: ********** от с. **** да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.**** сумата от 79,32лв. съдебно деловодни разноски в
заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
7