Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….. 16.10.2019 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО …………..........……….……......................…………….. състав
на шестнадесети септември..…..………………………две хиляди
и деветнадесета година
в публично заседание, в състав:
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар Галя
Кирилова….……………………………………………………………………..
прокурор …………………………..…..........……........................................................................
като разгледа докладваното от ............................председателя
……...…..................………...
гр. д. № 140…............
по описа за 2019 год., ..…...…....................………………….................
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Н.Б.Д., чрез адв. К.Г.,***, представлявана от Кмета на Общината, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
45 ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че на 31.10.2018 г.,
около 17:50 ч. се движела по тротоара, прилежащ на бул. България в гр. Хасково
заедно със своя приятелка П.С.Д., с посока на движение от стадион „Младост“ към
магазин на телекомуникационен оператор „А1“, находящ се срещу I-ва поликлиника.
Видимостта била при нощни условия, а по тротоара били нападали листа. Вървейки
по тротоара, от страна на прилежащия му открит паркинг над река Хасковска,
точно срещу сграда № 152 на бул. България стъпила и препънала своя десен крак в
необезопасена и необозначена дупка в настилката на тротоара, която била обсипана
с листа. От спъването ищцата паднала на земята, усукала и ударила десния си
крак в долната част на подбедрицата и глезената става. Болките, които ищцата
изпитала, били с изключително силен интензитет, тя започнала да вика и плаче,
при което се стекли хора от близките търговски обекти. Твърди, че
непосредствено след инцидента била откарана в МБАЛ Хасково, където била
хоспитализирана за периода от 31.10.2018 г. до 07.11.2018 г. След извършените
прегледи и изследвания й била поставена диагноза „Двуглезенно счупване на дясна
подбедрица, закрито“. Поради тежката степен на получената фрактура на
01.11.2018 г. й била извършена операция, при която е извършено открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. При извършената
оперативна интервенция бил имплантиран „комплект семитибуларна плака“. При
изписването й било препоръчано провеждането на лекарствена терапия, спазването
на хигиенно-охранителен режим, свързван с ненатоварване на оперирания крайник и
ходене в рамките на 75 дни с помощни средства.
Твърди,
че възстановителният период не протичал гладко, поради което на 14.01.2019 г.
се наложило отново да бъде хоспитализирана в отделението по „ физикална и
рехабилитационна медицина“ на МБАЛ Хасково, от където била изписана на
21.01.2019 г. Към момента на изписването били силно ограничени движенията й в
областта на дясната глезенна става, което било видно от издадената й епикриза.
Поради
усложнения ищцата била насочена за нова хоспитализация, като на 23.01.2019 г.
била приета за лечение в клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД гр. Стара
Загора с извършване на нова операция на 25.01.2019 г. Операцията завършила със
закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, тибия и фибула. След
релаксация се направила корекция на позицията на крака, фиксирана с циркулярна
гипсова имобилизация. Болничният престой продължил до 28.01.2019 г. На
07.02.2019 г. ищцата отново била приета в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД
гр. Стара Загора, в отделението по физикална и рехабилитационна медицина,
където й приложили лечение, включващо рехабилитационни процедури. Престоят в
болницата бил до 14.02.2019 г. Твърди, че и към момента все още не е приключил
лечебният и възстановителен период, търпяла болки и страдания. В резултат на
получената травма и въпреки проведеното до момента лечение била трудно
подвижна, което налагало близките й да са около нея, за да й помагат в
ежедневните битови и хигиенни нужди. От момента на злополуката до сега можела
да се придвижва единствено с помощта на помощни средства, като изпитвала силни
болки, вследствие на получените наранявания и обездвижване, което пък налагало
вземането на обезболяващи и седативни медикаменти. Според прогнозите, болките,
които изпитвала, следвало с времето да намалят своя интензитет, но имало
вероятност да останат до живот и да се проявяват при промяна на времето и при
физическо натоварване. Отделно от това лекарите не давали прогноза дали предвид
счупването в областта на глезена обемът на движенията ще се възстанови напълно
и последните няма да остана ограничени и болезнени. Също така съществувала и
вероятност да й бъде извършена трета интервенция, с оглед отстраняването
на поставените метални фиксиращи импланти.
В резултат на претърпяната злополука здравословното й състояние се влошило,
което дало отражение и на психиката й. Твърди, че в следствие на изживения шок
се оплаквала от понижено настроение, тревожност, връщане към момента на
злополуката, нарушение на съня и вниманието й. Допълнително към това се
прибавяло притеснението й, че няма да се възстанови напълно и че постоянно ще
бъде в тежест на близките си.
Инцидентът влошил значително качеството й на живот – преди злополуката
имала собствен бизнес и работела в малко кафене в центъра на Хасково, с което
тя се самоиздържала и си осигурявала нормален начин на живот. След злополуката
не можела да работи, лишена била от доходите си и принудена да разчита на
издръжката на своя син, което допълнително емоционално я потискало. На
20.02.2019 г. провела консултация при психиатър, като й била поставена диагноза
„ Смесено тревожно-депресивно разстройство“ Изпаднала в депресия, чувствала се
ненужна, виновна, не можела да спи вечер, била видимо напрегната. Предписано й
било лечение с антидепресанти. По време на лечението си извършила разходи за
закупуване на лекарства в размер на 1336,08 лв., за които разходи представя
фактури, описани в исковата молба.
Ищцата
твърди,че е претърпяла злополуката и в резултат на нея посочените имуществени и
неимуществени вреди, т.като ответникът Община Хасково не спазил задължението си
да ремонтира и поддържа конкретния тротоар от пътния участък.На
общината,съгласно разпоредбите на чл.8 ал.3, чл.5 ал.2, чл.19 ал.1, чл.31 и §6
т.1,6 и 7, от ЗП било вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа,
отговарящо на изискванията за движението, което означавало и отстраняване на
всяка настъпила неизправност на настилката, която създавала опасност за
пешеходците.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от
26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на претърпяна на 31.10.2018 г. злополука в гр. Хасково, ведно със
следващата се законна лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
до окончателното и изплащане, както и сумата от
1336,08 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
в резултат на претърпяна на 31.10.2018 г. в гр. Хасково злополука, ведно със
следващата се законна лихва, считано от подаване на исковата молба – 27.02.2019
г. до окончателното й изплащане. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Твърди, че
ищцата не е подкрепила с доказателства твърденията си в исковата молба, че
претендираните обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди са
настъпили следствие на противоправното поведение на Община Хасково. От
изложеното в исковата молба не можело да се установи в какво точно се изразяват
претърпените от нея неимуществени вреди, както и че невъзможността да работи и
да се издържа не представлява неимуществени вреди. Твърди също, че липсват доказателства за
претърпените имуществени вреди, доколкото липсвали доказателства за изписани
лекарствени средства, които да установят,че закупените такива по представените
фактури са именно за лечение на
получените увреждания в резултат на злополуката. На
следващо място счита предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за завишен и не отговарящ на критериите за справедливост,
съгласно чл.52 от ЗЗД. На следващо място твърди, че от изложеното в исковата
молба и представените доказателства, оставало впечатлението, че влошаването на
здравословното състояние на ищцата се дължи на неправилно лечение и/или грешно
проведено лечение, което от своя страна изключвало отговорността на ответника.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените против
Община Хасково искове.
В съдебно заседание ищцата, чрез
процесуалния си представител адв. Г., поддържа исковата молба. Моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове, както и да
присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът
Община Хасково, чрез пълномощника си юрк. Делиев, оспорва предявените искове.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата Н.Д. и свидетелката П. Д. се
познавали отдавна и били добри приятелки. На 31.10.2018 г. двете се срещнали и
решили след приключване на работния ден да се прибират заедно към вкъщи.
Придвижвали се по тротоар, по протежението на река Хасковска, в посока от
стадион „Младост“ към магазин „Мтел“ (А1), находящ се на моста до 1-ва градска
поликлиника. Свечерявало се и вече не се виждало толкова добре. Двете вървели
заедно по тротоара и разговаряли. Движели се една зад друга, тъй като
пространството било сравнително тясно, като Д. вървяла първа, а след нея се
намирала Д.. Приближавали моста, в близост до адрес бул. България № 152, когато
изведнъж ищцата се олюляла, извикала силно и паднала на земята. Причина за
падането била дълбока вдлъбнатина в тротоара, покрита с листа поради есенния
сезон, в която Д. стъпила с десния си крак. Свидетелката Д. веднага се навела и
попитала Д. какво се е случило, а тя отговорила, че най-вероятно си е счупила
крака в областта на глезена и изпитва силни болки. На помощ притичали хора от
близките магазини. Веднага се обадили на тел. 112, след няколко минути
пристигнал автомобил на „Спешна помощ“ и отвел пострадалата в МБАЛ – Хасково
АД, Отделение по ортопедия и травматология. Наложила се спешна хоспитализация с
поставена диагноза „двуглезенно счупване на дясна подбедрица, закрито“, като
още същата вечер (31.01.2018 г.) била извършена оперативна интервенция – открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Отправени са
препоръки конците да се свалят на 14-я ден, а пострадалата да ходи с помощни
средства 75 дни, при условията на домашно лечение (епикриза и.з. № 19153 от
31.10.2018 г.). Впоследствие, в резултат влошаване на състоянието й, ищцата
отново била хоспитализирана на 14.01.2019 г. и се наложило провеждането на
допълнителни рехабилитационни процедури. По време на лечението се установила
като обективна находка палпаторна болезненост по ставна цепка на дясна глезенна
става, болезнени и ограничени дорзална и плантарна флексия, пронация и
супинация на дясното ходило, оформена екстензионна и флексионна контрактура за
ДГС. След провеждане на терапията се наблюдавало известно подобрение, като ищцата
се налагало да си помага с две патерици. Наблюдаваното подобрение обаче било
краткотрайно, тъй като на 23.01.2019 г. се наложило отново хоспитализиране,
този път в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД – гр. Стара Загора. При
постъпване на ищцата в лечебното заведение се установил оперативен цикатрикс в
областта на глезенната става, позиция на ходилото – еквинизъм, невъзможна
двигателна функция, като пасивния опит за раздвижване причинявал силна
болезненост. Проведена е манипулация със закрито наместване на фрактура без
вътрешна фиксация, тибия и фибула, но без открито разрязване. След релаксация е
извършена корекция на позицията на крака, която е фиксирана с циркулярна
гипсова имобилизация. Две седмици по-късно ищцата постъпила за последен път в
болница (УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД) с повторни оплаквания за оток,
болезнени и ограничени активни движения, затруднена походка с помощно средство.
Проведена е рехабилитационна програма и медикаментозна терапия. При изписването
е констатирано подобрение в двигателната активност – увеличен обем на движение
в дясна глезенна става и пръсти, намален оток, подобрена походка по равно и
стълби с помощно средство.
По време на целия период на лечение
и оперативни интервенции за ищцата полагал грижи нейният син – свидетелят Д.Д.,
тъй като съпругът й починал през 2014 г., а дъщеря й се намирала в Германия.
Наложило се свидетелят Д. да напусне работа, като целият период на полагане на
грижи първоначално траел около 5 месеца, но впоследствие продължил да се грижи
за не, включително до завеждането на исковата молба в съда.
В хода на лечението по време на
престоя си в лечебните заведения и след изписване за домашно лечение по
указания на лекарите ищцата трябвало да закупи и някои медицински консумативи:
комплект семитибуларна плака (920 лв.); брейс глезен стандарт (95 лв.);
лекарствени средства на обща стойност 222,48 лв.; заплащане на такса престой
(40,60 лв.); потребителска такса (58 лв.). Така направените разходи са на обща
стойност 1336,08 лв.
Съгласно приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Х.Е., ищцата е
получила двуглезенно счупване на дясната подбедрица, което е в резултат на
подгъване и извиване на ходилото при ходене. Описано е като средна телесна
повреда. Безспорно е установено, че счупването е в пряка причинна връзка с
инцидента от 31.10.2018 г. По този начин е причинено трайно затруднение в
движението на десния крак – за повече от 30 дни. В такива случаи обичайният срок
за възстановяване без усложнения включва: срок за имобилизация – 45 дни;
нетрудоспособност за физически труд около 4-5 месеца; нетрудоспособност за
нефизически труд 3-4 месеца. Посочена е възможност ищцата за неопределен период
от време да продължи да изпитва болки, при напълно възстановен обем на
движенията в глезенната стана. Проведената медикаментозна терапия е била
подходяща и лекарствените средства, закупени от ищцата, са били напълно
съвместими с увреждането. Първата операция, извършена в МБАЛ Хасково АД, довела
до пълно консолидиране на счупването. Пояснено е, че в УМБАЛ Проф. Стоян
Киркович – Стара Загора не е извършвана същинска операция, а процедура по
„закрито наместване без вътрешна фиксация“ и последвала имобилизация. Въз
основа на данните от контролна рентгенова снимка от месец април 2019 г. е
констатирано, че на определен етап от лечението е изваден един от винтовете,
който свързва малкия и големия пищял, но липсват писмен документ, от който се
да се установява кой, кога и защо е премахнал винта. Изказано е предположение,
че това е извършено в болницата в гр. Стара Загора, но е поставен под съмнение
вида на извършената интервенция и нейната целесъобразност. Прието е, че
последвалата рехабилитация се е наложила поради контрактура на ставата, причината
за която е 40-дневното принудително обездвижване. Въпреки това рехабилитацията
е довела до значително подобрение в състоянието и към настоящия момент обемът
на движенията е доведен почти до нормални стойности.
За установяване на твърдените от
ищцата душевни тревоги, причинени от инцидента, е назначена съдебно-психиатрична
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.Д., заключението по която е прието.
Съгласно същото процесната злополука, получената травма и последващото лечение
са психотравмиращи и са предизвикали у ищцата негативни емоции – реакция на
болка, недоволство, раздразнителност, ограниченост, смутена перспектива. Около
4 месеца след злополуката тя е посещавала психиатър, който й е поставил
диагноза „смесено тревожно – депресивно разстройство“. От проведения личен
преглед и останалите данни по делото вещото лице заключава, че ищцата е
изпитвала неприятни емоционални преживявания вследствие на злополуката и
последвалото лечение, които обаче не са довели до психично разстройство. Оплакванията
за раздразнителност и потиснатост са преценени като такива с невротичен
произход и преходен характер. От друга страна, предписаната на ищцата терапия с
леки успокояващи и антидепресивни медикаменти не било провеждана последователно
и стриктно, но това само по себе си не е довело до усложнения. Няма данни към
момента на изготвяне на експертизата ищцата да страда от психично заболяване и
да се налага лечение. Прогнозата е положителна – обичайният възстановителен
период след подобен стрес е от 1 до 6 месеца.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът
достига до следните изводи:
Предявени са две кумулативно
обективно съединени искови претенции, поради което съдът дължи произнасяне по
основателността на всяка една от тях. Исковете са с правно основание чл. 45 ЗЗД, като с първия от тях се претендира обезщетяване на причинените
неимуществени вреди, а с втория от тях – обезщетяване на причинените
имуществени вреди.
За възникване на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД следва да се установи дали са осъществени всички
елементи от фактическия състав: деяние (действие или бездействие), което е
извършено противоправно; от същото да са причинени вреди (имуществени или
неимуществени); и да е налице причинна връзка между деянието и вредите.
Наличието на вина се предполага до доказване на противното по силата на
презумптивната норма на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Доколкото в настоящия случай се
твърди, че вредите са настъпили от неправилното поддържане на тротоар, за което
задължение носел ответника, първо следва да се установи дали в действителност е
налице такова задължение и какво е неговото съдържание. Легалната дефиниция на
„тротоар“ е дадена в § 6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за
движение по пътищата, която гласи, че „тротоар“ е изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за
движение и предназначена само за движение на пешеходци. В § 6, т. 7 от ДР на
ЗДвП е предвидено, че „пътно платно“ е
общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на
платното за движение. Пътното платно и тротоарите се включват в обхвата на
пътя, който съгласно т. 1 на цитирания § 6 е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства
или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците. Аналогична
дефиниция е дадена и в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
пътищата – път е ивица от земната повърхност, която е специално пригодена за
движение на превозни средства и на пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания. В чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата е посочено, че
местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които
осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с
републиканските пътища или с улиците. Съгласно чл. 10, ал. 2 общинските пътища
са публична общинска собственост, а в чл. 19, ал. 1, т. 2 управител на всички
общински пътища е кметът на съответната община. Самото управление на пътищата е
комплексно понятие и включва широк спектър от дейности, които обаче са ясно
очертани в няколко отделни разпоредби на закона. В ал. 2, т. 3 на чл. 19 е
посочено, че управлението на пътищата включва организиране, възлагане,
финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането,
изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, а в § 1, т. 13
от Допълнителните разпоредби е доразвито понятието „ремонт на пътищата“, което
представлява дейност по възстановяването или подобряването на транспортно –
експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението. За управление и стопанисване на пътищата се говори
и в § 1, т. 1 от ДР на Наредба №1 за организиране на движението по пътищата от
17.01.2001 г. – „стопанин на пътя“ е собственикът или администрацията, която
управлява пътя. Управлението и стопанисването на пътищата пряко произтича от
функциите на общината като собственик на общинските пътища. По аргумент от чл.
2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, в обхвата на правото на
собственост на пътищата се включват всички основни елементи на пътя,
включително пътните съоръжения и пътните принадлежности. Съгласно чл. 56, ал. 2
от ЗОбС за линейните обекти на техническата инфраструктура (каквито са и
пътищата) не се съставят актове за общинска собственост, т.е. няма нужда
собствеността върху тях да се доказва чрез представянето на акт за общинска собственост.
По силата на чл. 31 от ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на
общината. Тези три отделни дейности се осъществяват чрез различни мерки, като
изцяло е прерогатив на общината да прецени кога, как и на кои пътища и улици да
извършва ремонт. Поддръжката на тротоарните пространства като част от
общинската улична инфраструктура включва привеждането им в подходящо и
безопасно състояние с оглед на обичайното им предназначение. Целта на ремонта и
поддръжката на пътното платно (в което се включват и тротоарите) е посочена в
закона - осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно,
сигурно и удобно придвижване през цялата година. Ето защо неполагането на
необходимите грижи, неизвършването на определените действия и непредприемането
на предписаните мерки винаги съставлява бездействие от страна на съответната
община – собственик. Ако в резултат на това бездействие бъдат причинени вреди
на гражданите, в тежест на съответната община се поражда отговорността да ги
репарира по предвидения за това ред. Бездействието е противоправно, тъй като то
е последица от неизпълнение на задължение, произтичащо по силата на закона, с
други думи, подобно бездействие винаги противоречи на определена правна норма
(съгласно цитираните по-горе разпоредби) и в това се изразява неговата
противоправност.
В настоящия случай Община Хасково е
собственик на тротоара, където е настъпил инцидента, и има задължение да го
стопанисва, да го поддържа в изправно техническо състояние с необходимата
маркировка, сигнализация, за да може да се осигури лесно, безпрепятствено и
спокойно придвижване на всички пешеходци. Ако на тротоарното пространство е
имало неизправности или препятствия, Община Хасково е била длъжна да ги
отстрани, или най-малко да сигнализира по достатъчно подходящ начин за тяхното
наличие, докато бъдат взети мерки за последващото им отстраняване. От събраните
по делото доказателство не се установява да са били вземани нито мерки за
премахването на въпросната дупка чрез запълване и подравняване на тротоара,
нито има данни да са вземани мерки за сигнализирането на пешеходците, че на
това място има подобно препятствие. Именно това противоправно бездействие на
ответника е станало причина за увреждане здравето на ищцата чрез причиняване на
процесната фрактура, от което са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, както и имуществени вреди по разходите за лечение
и възстановяване.
По иска за неимуществени вреди:
Настъпването на
неимуществените вреди се установява от събраните по делото доказателства, и
по-конкретно от разпитите на свидетелите П. Д. и Д.Д., както и от заключенията
по съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертиза. Свидетелката Д. е
придружавала пострадалата в момента на самия инцидент, поради което има преки и
непосредствени впечатления от случилото се. Тя подчертава, че още в момента на
падането ищцата е започнала да плаче и „да пищи“, тъй като болката е била много
силна. Свидетелката ясно си спомня, че дупката е била запълнена с листа, тъй
като е било есенно време и е настъпил сезона на листопада. Това обстоятелство
допълва горните изводи, че ответникът не само не е взел мерки за запълването на
дупката, но дори на се взети мерки за нейното почистване. Покриването на тази
дълбока вдлъбнатина с листа още повече е затруднявало лесното й забелязване от
страна на пешеходците и допълнително е увеличавало опасността от възможни
инциденти. Впоследствие Д. е посещавала и придружавала ищцата по време на
рехабилитацията и последващите оперативни манипулации както в МБАЛ – Хасково
АД, така и в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД – Стара Загора. Двете
разговаряли по телефона почти всеки ден. Посочва, че Д. имала непоносимост към
прилаганите упойки и ти преживявала много тежко. След втората манипулация в
Стара Загора периодът на възстановяване бил преживян много тежко от ищцата. В
лични разговори Д. е усещала силното отражение от случилото се върху психиката
на Д., която преживявала събитията много тежко – имала силни притеснения как ще
живее занапред, кой ще работи вместо нея, как ще се издържа. Тези притеснения
са лесно обясними, тъй като от данните по делото се установява, че до инцидента
основната работа на Д. е било стопанисването на малко кафене, с доходите от
което тя си е изкарвала прехраната. След инцидента обаче ищцата на практика е
била нетрудоспособна и се е наложило да затвори кафенето. Именно това
обстоятелство е засилвало нейните тревоги относно финансовото й бъдеще и
материалното й положение.
Свидетелят Д.Д. не е присъствал на
самия инцидент, но впоследствие е полагал изцяло грижи за ищцата като неин син,
поради което също има преки впечатления от душевното й състояние. Той
потвърждава, че след произшествието майка му е била принудена да затвори
поддържаното от нея кафене. Самият свидетел също не можел да се занимава с
кафенето, тъй като трябвало да отделя много време и внимание на майка си и да
полага грижи за нея. Затварянето на кафенето означавало не само липса на
доходи, но и нарушаване на ежедневието на пострадалата. Фактът, че вече не
можела да се издържа сама, а трябвало да разчита на издръжка от сина си също
допринесъл за тревогите й. Заел се с домакинската работа в къщи, а през
останалото време помагал на ищцата да се раздвижва. Първоначално тя ползвала
патерици, но впоследствие се наложило и допълнително раздвижване под медицинско
наблюдение в гр. Стара Загора. През цялото това време Д. изпитвала неприятни
болки и значителни неудобства както от самата фрактура, така и от няколкократно
повтарящите се манипулации, свързани с наместване на пирони и планки.
Съдебно-медицинската
експертиза по делото установява по категоричен начин причинната връзка между
деянието и вредите. Вещото лице внася яснота в два детайла от фактологията по
делото. На първо място, изяснява се, че след първоначалната операция в гр.
Хасково не е имало никакви индикации за неправилно проведена оперативна
интервенция. Напротив, вещото лице заявява, че операцията е проведена правилно,
съобразно медицинските норми и правила. Последващото усложнение във връзка с
ъгъла, под който се намира ходилото и под който ищцата е правила опити да
стъпва на земята, се дължи частично на нейните действия – от стремеж към
прекомерно опазване на болния крак, тя поддържала ходилото в изпънато
положение, което е довело до ригидност на крака и ограничаване обема на
движенията. Именно поради това се получила и контрактура на десния крак, наложила
по-нататъшна рехабилитация. Опровергава се твърдението, че интервенцията в гр.
Стара Загора е била от такова естество, че на практика се е наложило повторно
„счупване“ на крака, за да бъде наместен правилно. Всъщност, от анализа на
представената по делото медицинска документация се установява, че е извършено
само „закрито наместване без вътрешна фиксация“, т.е. в оперативната част не е
променяно това положение, което е постигнато в МБАЛ – Хасково АД. По-скоро
вещото лице приема, че е извършено пасивно раздвижване под упойка. Вторият
детайл, който се уточнява по време на разпита в с.з., касае премахването на
един от поставените винтове – т.нар. синдесмозен винт. Медицинските документи,
обаче, не позволяват да се установи кой и кога е извадил този винт. Изказано е
предположение, че вероятно това е извършено в гр. Стара Загора, но то не се
подкрепя документално, тъй като липсва описание за извършването на подобна
манипулация. Обяснението за премахването му се търси в обстоятелството, че ако
този винт е поставен по-стегнато, тогава това можело да причини болка при
раздвижването. Ето защо в случай на започнал процес на зарастване понякога се
налагало по-ранното премахване на винта. Вещото лице е категорично, че обемът
от движения на ищцата е напълно възстановен към момента на изготвяне на
експертизата, а наличието все още на болкови усещания се обяснява с наличието
на остеопороза с оглед на възрастта й, която е усложнена от проведените
манипулации, поставянето на упойка, смяната на винтове и т.н.
Съдебно-психиатричната
експертиза също внася значителна яснота по въпроса за психическото състояние на
ищцата. Безспорно е, че Д. е претърпяла неприятни изживявания, болка, страх,
раздразнение, потиснатост. От друга страна, вещото лице Д. е категорична, че ищцата
не е развила болестно състояние в резултат на инцидента, с което се опровергава
едно от твърденията в исковата молба, а именно, че при извършен преглед на
20.02.2019 г. се констатирало, че тя страдала от „смесено тревожно – депресивно
разстройство“. Всъщност продължаващите негативни изживявания са обяснени
по-скоро с продължаващите процедури по лечението. Именно те поддържали едно
състояние на тревожност. Изтъква се, че в нито един момент тя не имала такива
ясно изразени симптоми, които да бъдат квалифицирани като болестни или да
налагат нейното лечение в тесния психиатричен смисъл на това понятие.
Посещенията при психиатър са приключили с предписването на лекарства, но същите
не са били приемани редовно и съгласно предписанията, като част от медикаментите
изобщо не са приемани по лична преценка на пострадалата. Именно това дава
основание на вещото лице да приеме, че не е провеждана психотерапия в строго
медицинския смисъл на това понятие. Все пак, самият инцидент и всички
съпровождащи го събития определено са извели ищцата извън обичайния й ритъм на
живот и са изпълнили ежедневието й с раздразнителност и притеснения, които са
установени по време на личния преглед от вещото лице и от останалите данни по
делото.
С оглед на
така събраните доказателства съдът приема, че претърпените от ищцата
неимуществени вреди са в достатъчна степен ясно изразени, за да бъдат
репарирани. В тази насока се вземат предвид извършената оперативна интервенция,
сравнително продължителен възстановителен период, преживените болки,
причинените затруднение в движението и неудобства в ежедневието на ищцата,
прекъсването на трудовата дейност, което от своя страна допълнително е
съпроводено с повишаване на тревожността. От друга страна, съдът отчита, че
след първата операция в МБАЛ – Хасково АД пострадалата е следвало да положи
известни усилия при възстановяването си в домашни условия и най-вече с правилно
раздвижване на пострадалия глезен и ходилото, тъй като е имало възможност да
избегне част от настъпилите усложнения. Също така се отчита и фактът, че
твърдението за психично разстройство в резултат на инцидента остава недоказано,
а по-скоро е налице силен невротичен стрес, за който има положителна прогноза в
обозримо бъдеще. Ето защо с оглед на така събраните доказателства, настоящият
състав приема за изцяло доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди и
причинната връзка между деянието и тяхното настъпване. В действителност,
преживяното е оставило неприятен и тревожен отпечатък върху психиката на ищцата,
изразяващ се в претърпените както по време на деянието, така и след него страх,
притеснения, усещане за безпомощност и съществуващото усещане, че тя вече няма
да може да се занимава с досегашната си трудова дейност. Определено тези
преживявания са оставили негативни последици у Д. и са довели до значителна промяна
в обичайния ход на ежедневието й. В този смисъл, при спазване принципа за
справедливото обезщетяване по чл. 52 ЗЗД съдът намира, че предявеният иск за
неимуществени вреди се явява доказан и основателен до размера на 18 000
лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 26 000 лв. същият
следва да бъда отхвърлен.
По
иска за имуществени вреди:
Имуществените вреди се изразяват в
разходите, които ищцата е направила във връзка с лечението на получената травма
и с които е намаляло нейното имущество. Те включват болничните разходи,
заплащане на медицински изделия (брейс за глезен) и лекарствените средства. По
отношение на тези вреди също е безспорно установена пряката причинно-следствена
връзка – ако не е било деянието и произтеклия от него инцидент, ищцата не би
получила травматичното увреждане и оттам не би се налагало заплащането на тези
разходи. В заключението на съдебно-медицинската експертиза изрично е посочено,
че закупените от Д. лекарствени средства са изцяло съвместими с увреждането.
Размера на имуществените вреди се доказва с представените и приети по делото
писмени доказателства: фактура № 44031 от 01.11.2018 г.; фактура № 44140 от
07.11.2018 г.; фактура № 2195 от 16.11.2018 г.; фактура № 2203 от 27.11.2018
г.; фактура № 15715 от 28.11.2018 г.; фактура № 16114 от 28.11.2018 г.; фактура
№ 37383 от 28.01.2019 г.; фактура № 2986 от 28.01.2019 г.; фактура № 3024 от
14.02.2019 г.; фактура № 38026 от 14.02.2019 г., с приложени към всяка една от
фактурите фискални бонове. Общият размер на всички разходи е 1336,08 лв.,
поради което тази искова претенция се явява основателна и доказана до пълния
размер и следва да бъде уважена изцяло.
Настоящият съдебен състав не споделя
възраженията на ответника, че е останало неизяснено по какъв начин ищцата е
попаднала в дупката на тротоара, която била разположена в най-лявата част на
тротоара, а самата тя стъпила с десния си крак. Всъщност, дупката не е
разположена в най-лявата част на тротоара, а мястото й е по-скоро близо до
средата на тротоарното пространство. Освен това следва да се има предвид, че
самият тротоар е сравнително тесен и това се установява от отбелязването на
свидетелката Д., която си спомня, че двете заедно с ищцата са се движели не
една до друга, а една след друга именно поради ограничената площ. Ето защо
оттук не могат да се правят изводи, че ищцата не се е движела правилно по
тротоара. Също така не се установява несъответствие между свидетелските
показания и медицинските документи относно датата на процесното събитие –
самият инцидент се е случил на 31.10.2018 г., но вече на свечеряване и като се
отчете времето, необходимо за транспортирането на ищцата до МБАЛ – Хасково АД,
за провеждането на преглед, уточняването на диагнозата, подготовката за операция
и извършването на такава, очевидно е, че е изтекъл период от няколко часа, в
резултат на което в история на заболяването № 19153 / 683 е цитиран оперативен
протокол от 01.11.2018 г. Неправилно е позоваването, че имало неизвестност
относно момента на слагане на винтовете – има известна неяснота кога са
свалени, а не кога са сложени, като последният факт е точно установим от
медицинските документи. Предположението на вещото лице д-р Е. по-скоро сочи, че
свалянето е извършено в Стара Загора, но това обстоятелство не е от значение за
доказване фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД. Къде
точно е работил сина на ищцата (дали като международен шофьор или в рекламна
агенция) също не се отразява върху крайните изводи на съда – доказва се, че
свидетелят Д. е помагал на майка си през целия период на възстановяването и
това има отношение към установяване на затрудненото положение на пострадалата,
а не към трудовия статус на свидетеля.
По разноските:
И двете страни са претендирали
разноски, като съобразно изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищцата следва да бъдат направените по делото разноски. Ответникът не претендира
разноски и не представя списък по чл. 80 ГПК, поради което на същия не следва да
се присъждат такива съобразно с размера на отхвърлената част от иска за
неимуществени вреди. Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса в
производството. Представен е списък по чл. 80 ГПК, както и договор за правна
защита и съдействие, в които е посочено, че адвокатът е представлявал ищцата по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, т.е. при условията на безплатна адвокатска
помощ, поради което съгласно ал. 2 на същата разпоредба съдът следва да
определи възнаграждението в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. С оглед на материалния интерес и изхода на делото, на
процесуалния представител се полага възнаграждение в размер на 1110,08 лв.,
която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати. Доколкото ищцата е
освободена от заплащането на държавни такси и разноски в производството,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Хасково
и дължимата държавна такса съобразно уважената част на исковете, или сума в общ
размер от 773,44 лв. Ответникът също следва да заплати и разноските, платени от
бюджетните средства на съда за назначаване на съдебно-медицинска експертиза в
размер на 400 лв. и за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза в размер
на 300 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Община Хасково, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. Общински № 1,
БУЛСТАТ: ******, представлявана от Д.Ц. в качеството на Кмет на Общината, да
заплати на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД на Н.Б.Д., ЕГН: **********, с адрес:
***, сумата от 18 000 лв. (осемнадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, в резултат на злополука, настъпила на 31.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като иска в останалата част – до пълния предявен размер от
26 000 лв. (двадесет и шест хиляди
лева), отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА
Община Хасково, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. Общински № 1,
БУЛСТАТ: ******, представлявана от Д.Ц. в качеството на Кмет на Общината, да
заплати на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД на Н.Б.Д., ЕГН: **********, с адрес:
***, сумата от 1336,08 лв. (хиляда триста тридесет и шест лева
и осем стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на злополука, настъпила на 31.10.2018
г., ведно със законната лихва,
считано от 27.02.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община
Хасково, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. Общински № 1,
БУЛСТАТ: ******, представлявана от Д.Ц. в качеството на Кмет на Общината да заплати на адв. К.К.Г., член на ХАК, ЛН **********, служебен адрес: гр. Хасково,
бул. България № 150, ет. 2, офис 127, сумата от 1110,08 лв. (хиляда сто и десет лева и
осем стотинки), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА Община
Хасково, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. Общински № 1,
БУЛСТАТ: ******, представлявана от Д.Ц. в качеството на Кмет на Общината да заплати по сметка на Окръжен съд –
Хасково сумата от 773,44 лв. (седемстотин
седемдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща държавна
такса в производството, както и сумата от 700 лв. (седемстотин лева),
представляваща разноски от бюджетните средства на съда за назначаване на съдебно-медицинска
и съдебно-психиатрична експертиза.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :