Решение по дело №185/2022 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 февруари 2023 г. (в сила от 13 февруари 2023 г.)
Съдия: Елена Стойнова Чернева
Дело: 20227210700185
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

6

Гр. Силистра, 13 февруари  2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                                                  Съдия: Елена Чернева

при секретаря Виолина Рамова, като разгледа докладваното от съдията адм. д № 185 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Производството по делото е образувано по жалба О.И.Х. с ЕГН/ЛНЧ **********, с настоящ адрес ***, срещу Заповед № ЗСПД/Д-СС/3018/23.09. 2022 г. на директора на ДСП-Силистра, с която е отказано  отпускане на еднократна месечна помощ за ученик по чл. 10а, ал. 1 от Закона за социални помощи за деца относно детето М.П.Х..

 Жалбоподателката счита, че оспорваното решение е незаконосъобразно и моли за отмяната му. Твърди, че съпругът ѝ П. Х., който е баща на детето М., е придобил българско гражданство и са налице предпоставки за изплащането на помощ за детето, което е първокласник през настоящата учебна година.

Ответник по жалбата е Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“– Силистра. Упълномощеният процесуален представител - юриск. И. З. изразява становище, че  жалбата е неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството пред административния орган е започнало по заявление–декларация вх. № ЗСПД/Д-С-СС/3018 от 12.09.2022 г. на О.И.Х., в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетното дете М.П.Х. с ЕГН/ЛНЧ **********, с което на основание чл. 10а от ЗСПД е поискано отпускане на еднократна помощ за първокласник. Към заявлението е била приложена Служебна бележка с изх.№ 645 / 01.09.2022 г., че детето е записано като ученик в първи клас за учебната 2022-2023 г. в СУ "Никола Йонков Вапцаров" Силистра.

Във връзка подаденото заявление е издадена процесната заповед № ЗСПД/Д-СС/3018/23.09. 2022 г. на директора на ДСП-Силистра, с която е отказано  отпускане на еднократна месечна помощ за ученик по чл. 10а, ал. 1 от Закона за социални помощи за деца относно детето М.П.Х.. Като основание за отказа е посочено, че семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, имат право на семейни помощи, ако получаването им е предвидено в друг закон или международен договор, по който Република България е страна, а международен договор между нашата страна и Република Украйна, чиито граждани са родителите, липсва. 

Оспорването на посочената заповед е основание за иницииране на настоящото производство, в което, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, законосъобразността на акта следва да бъде преценена съобразно всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

В настоящият случай компетентността на издателя на оспорената заповед произтича от закона. Съобразно чл. 10, ал.4 от ЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. Процесният административен акт е издаден именно от директора на ДСП-Силистра и в рамките на предоставените му правомощия.

 При издаването на заповедта е спазена изискуемата от закона форма, като изложените фактически и правни основания позволяват проверка на материалната ѝ законосъобразност. Не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила.

Спорът е концентриран около материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона.

В настоящия случай при подаването на заявлението-декларация за отпускането на помощта майката на детето е посочила, че и двамата родители са украински граждани.

Разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД предвижда право на семейни помощи за деца за чуждите граждани и семействата на чужди граждани, при наличие на две комулативно предвидени предпоставки: 1. постоянно пребиваване и отглеждане децата в страната  и 2. получаването на такива помощи да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Наличието на първата предпоставка не е спорно. Втората предпоставка визира две алтернативни хипотези. В случая не е установено наличието на нито една от тях. Действително с оглед на водещата се война в Украйна Европейският съвет активира за пръв път Директивата за временна закрила на бежанци, с което се даде възможност на украинците, които влизат на територията на страните членки на ЕС, да получат незабавна помощ. В рамките на тази помощ е включена и възможността за получаване на социално подпомагане, но това подпомагане, в съответствие с възможността, дадена от чл. 29, параграф 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, е ограничено до основните обезщетения, които се предоставят на българските граждани - тези по Правилника за приложение на закона за социално подпомагане. Ето защо не може да се приеме, че получаването на помощ по ЗСПД от украински граждани е нормативно предвидено.  Не е налице и договор между двете държави, предвиждащ изплащането на подобни помощи.

Към жалбата обаче е приложено заверено копие от личната карта на бащата на детето М.П.Х., издадена на 30. 09. 2022 г. от МВР-Силистра. Видно от документа е обстоятелството, че бащата на детето междувременно е придобил българско гражданство, без обаче по делото да има данни кога точно е станало това. Придобиването на българско гражданство след постановяването на заповедта не е факт по чл. 142, ал. 2 от АПК, който би могъл да промени с обратна сила фактическите основания за издаването ѝ. Ако към датата на постановяването на заповедта обаче (23.09.2022 г.)  вече е бил издаден указа, по силата на който М. Х. станал български гражданин, то заповедта би почивала на неверни фактически установявания и би било необходимо разглеждането на различни предпоставки за  отпускането на помощта. Макар въз основа на предоставените данни органът да е извършил необходимите проверки във връзка с гражданството на родителите, неговото процесуално поведение също търпи критики, тъй като ако бяха предприети своевременни мерки за връчването на заповедта, а същата не беше изпратена след повече от месец от издаването ѝ, когато срокът по чл. 31, ал. 4 от ППЗСПД е изтекъл,  жалбоподателката би могла въз основа на новите обстоятелства, които са настъпили, да сезира органа с ново искане. Наличието на толкова сериозно колебание относно фактите, при които е издадена оспорената заповед, налага отмяна на постановения акт и връщане на преписката на органа за ново произнасяне след допълнително изясняване на факта от кой момент бащата на детето е придобил българско гражданство.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-СС/3018/23.09. 2022 г. на директора на ДСП-Силистра, с която е отказано  отпускане на еднократна месечна помощ за ученик по чл. 10а, ал. 1 от Закона за социални помощи за деца относно детето М.П.Х. с ЕГН/ЛНЧ ********** по заявление–декларация вх. № ЗСПД/Д-С-СС/3018 от 12.09.2022 г. от О.И.Х. с ЕГН/ЛНЧ **********.

 

Връща преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото решение.

 

Решението е окончателно - чл. 10, ал. 6, изр. последно от ЗСПД.

 

                                                                                Съдия: