Определение по дело №1760/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4252
Дата: 29 ноември 2018 г.
Съдия: Светлана Тодорова Кирякова
Дело: 20183101001760
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………../……….11.2018г.,

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на ……………..………ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Д. ПИСАРОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:          СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                                           ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

възз.частно търговско дело № 1760 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 във вр.чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

Възз.ч.т.дело № 1760/2018год. по описа на ВОС е образувано по частна жалба на Л.И.К. с ЕГН ********** и Д.А.К. с ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Илия Златев от САК, против Определение № 333 от 05.07.2018г., постановено по гр.дело № 911/2017г. по описа на  Райнен съд Девня, с което съдът е спрял производството по същото гражданско дело по приключване на производството по гр.д.№ 5843/2018г. на ВРС, на осн.чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

Искането за спиране е инициирано от ищеца по делото „Еффект“ ЕООД ЕИК *********, който се позовава на висящо пред Районен съд Варна исково производство с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 от ГПК под № 5843/2018г. за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист, изд. по гр.д. № 915/2015г. по описа на ВРС, за чието принудително изпълнение е образувано и е висящо изп.д. № 310/2016г.  по описа на ЧСИ с рег. № 718 на КЧСИ.

С обжалваното определение районият съд е приел, че образуваното пред Районен съд гр.Варна гр.д.№ 5843/2018г. с предмет установяване в отношенията между страните, че Л.И.К. не дължи на „Еффект“ ЕООД ЕИК ********* сумата по изп.д. № 20167180400310 на ЧСИ рег.№ 718 на КЧСИ в размер на 8 702.87 лева, образувано въз основа на ИЛ по влязло в сила решение по гр.д. № 915/2015г. по описа на ВРС, чието събиране се счита от ищеца по гр.д. № 911/2107г. по описа на РС Девня за накърнено от ответника със сделката, предмет на исковото производство, е от значение за правилното решаване на спора с правно основание чл.135 от ЗЗД, поради което е постановил спиране на разглежданото пред него дело.      

От така постановения съдебен акт са останали недоволни ответниците по гр.д. № 911/2017г. по описа на РС Девня, които настояват, че между двете дела липсва връзка, която да обосновава спиране производството по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД. Настоява се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото с указания за продължаване на производство.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответникът по частната жалба „Еффект“ ЕООД ЕИК *********, депозира писмен отговор, в който изразява становище за нейната недопустимост, съотв. за неоснователността й.     

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, при надлежно учредена представителна власт за пълномощника, в срока по чл.275 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съда. Спирането на производството по чл.229,ал.1,т.4 ГПК се разглежда като процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск, поради което и на осн.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК срещу определението за спиране може да бъде подавана частна жалба.

Производството по жалбата е допустимо и същата подлежи на разглеждане по същество :

 Счита се, че основанието по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Производството по гр.д.№ 911/2017г. по описа на ВРС е образувано по молба на „Еффект“ ЕООД ЕИК ********* срещу Л.И.К. с ЕГН ********** и Д.А.К. с ЕГН **********,***, с която е заявен за разглеждане конститутивен иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца на договор за продажба на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 51 том VII рег.№ 2049 дело № 673/2013г. на Нотариус рег. № 226, акт № 18 том 10 д. № 1824 вх.рег. № 3820 от 19.09.2013г.  

В исковата молба са изложени фактически твърдения за наличие на две вземания, въз основа на които ищецът се легитимира като кредитор на първия ответник - Л.И.К., а именно : установеното с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 915/2015г. по описа на ВРС, по силата на което Л.К. е осъден да заплати на „Еффект“ ЕООД ЕИК *********  сумата от 6565 лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени от ответника на дружеството-ищец, в качеството му на негов управител в периода от 21.11.2012г. до 30.04.2013г., изразяващи се в разпореждане с парични средства на дружеството от банкови сметки, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2015г. до окончателното плащане, на осн.чл.145 от ТЗ.

По отношение на второто вземане е посочено само, че е образувано в.т.д. №93/2017г. по описа на Апелативен съд Варна, което е спряно до приключване на н.о.х.д. №167/2017г. по описа на ВОС с влязла в сила присъда. Ищецът не е пояснил произхода и вида на вземането, същото не е индивидуализирано по основание и размер, при което обстоятелствата, на които се основава иска, а именно тези, които обосновават качеството на кредитор на ищеца, са останали неизяснени. Исковата молба следва да бъде поправена.

Нередовността на исковата молба в тази насока обуславя преждевременност на постановеното спиране на производството по водения иск, доколкото са налице данни за предприето действие от страна на първия ответник за оспорване чрез самостоятелен иск само на едно от вземанията, на които се позовава в качеството си кредитор ищцовото дружество.

Поради неизправяне на констатираната нередовност на исковата молба в тази насока, при което биха се установили по ясен и категоричен начин фактите, въз основа на които ищецът се позовава като кредитор, легитимиран да заяви иска по чл.135 от ЗЗД, определението за спиране на производството по него следва да бъде отменено, включително и за да бъде изяснен въпроса дали ищецът счита и висящността на спора по в.т.д. № 93/2017г. /вземането, предмет на което също следва да бъде изяснено, както се посочи по-горе/  като основание за спиране на производството по гр.д. № 911/2017г. по описа на Районен съд Девня.            

Обжалваното определение следва да бъдат отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за последващи процесуални действия, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Определение № 333 от 05.07.2018г., постановено по гр.дело № 911/2017г. по описа на  Райнен съд Девня, с което съдът е спрял производството по същото гражданско дело по приключване на производството по гр.д.№ 5843/2018г. на ВРС, на осн.чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

ВРЪЩА гр.дело № 911/2017г. на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                    2.