РЕШЕНИЕ
№ 15792
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110140502 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу А. Н.
Д., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 201,59 лв., от които 153,83 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия през периода м.05.2019 г. до 30.04.2020 г., за
топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ведно със законната лихва от 20.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 47,76 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 23.06.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата А. Н. Д. в качеството й на наследник на
Л. С. Г. е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия
/ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, като ответницата има качеството на битов клиент на ТЕ въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответницата топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатила дължимата
цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответницата е изпаднала в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозирана молба от ответницата А. Н. Д., с който
поддържа, че е погасила чрез плащане претендираните от ищеца суми за главница,
мораторна лихва и лихва за забава, за което представя доказателства –разписка от *** от
05.02.2024 г. за сума в размер на 213 лв. Моли съда да отхвърли предявените искове, като
възложи разноските по делото в тежест на ищеца, тъй като ответницата не е дала повод за
завеждане на делото.
1
На 19.02.2024 г. е постъпила молба от ищеца, в която се сочи, че с извършеното от
ответницата плащане в размер на 213 лв. са погасени задължението за законната лихва към
момента на плащане, мораторна лихва и съдебни разноски, както и частично за главницата,
като остават дължими част от главницата в размер на 53,40 лв. и юрисконсултско
възнаграждение.
На 20.03.2024 г. е депозирана молба от ответницата А. Н. Д., с която поддържа, че
твърденията на ищеца, че останала непогасена част от главницата са неоснователни,
доколкото в платежното нареждане изрично е описано кои точно задължения към ищцовото
дружество погасява по смисъла на чл. 76, ал. 1 ЗЗД – за главница, мораторна лихва и лихва
за забава. Отправя искане до съда да прекрати делото и да възложи разноските в тежест на
ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за
заплащане на продажната цена.
По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
С оглед твърденията на страните с приетия без възражения доклад по делото на
основание чл. 153 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
производството всички обстоятелства, изграждащи фактическите състави на процесните
вземания за главница и лихва за забава, а именно, че: 1) през исковия период ответникът има
качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот като собственик
на същия; 2) процесният имот е топлоснабден; 3) за исковия период до имота е доставяна
топлинна енергия в размер на исковата сума; 4) за исковия период е извършвана услугата
дялово разпределение на топлинна енергия на цена, възлизаща на исковата сума; 5) налице е
забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия и
дяловото разпределение, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за
мораторна лихва в размер на исковите суми.
Предвид отделените за безспорни между страните обстоятелства се налага извод, че в
полза на ищеца са възникнали вземания срещу ответника за стойност на доставена топлинна
енергия и мораторна лихва върху нея в размер на исковите суми.
Видно от представените по делото доказателства за плащане – разписка от *** от
05.02.2024 г., както и съобразно изричното признание на процесуалния представител на
ищеца в молбата му от 19.02.2024 г., поддържано и в о.с.з. на 21.05.2024 г., след завеждане
на исковата молба в съда, ответникът е извършил плащане в размер на сумата от 213 лв.
При това положение правният спор по настоящото дело се концентрира върху
обстоятелството дали с извършеното плащане процесните вземания са били изцяло погасени
от ответника или не.
В приетата по делото разписка от *** от 05.02.2024 г. за сумата от 213 лв.
наредителят е отбелязал, че погасява главница и лихви по гр.д. № 40502/2023 г. по описа на
СРС, 61 състав, аб. № 150375. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има
към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да
2
погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. В случая, при извършване на плащането
ответникът изрично е посочил поредността на задълженията си към ищеца, поради което
съдът приема, че посредством извършеното плащане от страна на ответника са погасени
всички суми, които са заявени от ищеца и са предмет на настоящето дело. Изчислена по реда
на чл. 162 ГПК законната лихва върху главницата, начислена от датата на подаване на
исковата молба в съда -20.07.2023 г. до окончателното плащане на процесните суми –
05.02.2024 г., възлиза на сумата от 11,41 лв., поради което, съдът приема, че с извършеното
плащане тя също е била погасена. Съдът намира за ирелевантен за настоящия спор начина,
по който ищецът е осчетоводил извършеното от ответника плащане и отнасянето му към
съдебни разноски по делото, доколкото е налице конкретно посочване на задълженията, към
което погасяване те са насочени, както и законово предвиден ред, по който да става това.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че с извършеното от ответника в хода на
делото плащане в размер на 213 лв. всички процесни вземания, предмет на същото, в общ
размер от 201,59 лв., включително и законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 20.07.203 г. до окончателното плащане – 05.02.2024 г., следва да се считат за
изцяло удовлетворени. Предвид изложеното, предявените срещу ответника искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
По разноските:
С оглед изхода на спора и по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът А. Н. Д. с поведението
си е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе изцяло разноските по
производството, макар и исковете да са отхвърлени поради извършено в хода на процеса
погасяване. В производството ищецът е направил разноски в общ размер на 150 лв., от които
50 лв. – заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение (определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ), които на основание чл. 78, ал. 2 ГПК следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, кв.
„***“, ул. „***“, бл. ***, ап. ***, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. Н. Д., ЕГН ********** да заплати на
„***“ ЕАД сумата в общ размер на 201,59 лв., от които 153,83 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода м.05.2019 г. до
30.04.2020 г., за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл.
***, вх. ***, ет. ***, ведно със законната лихва от 20.07.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането, и сумата от 47,76 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 23.06.2023 г., като погасени чрез плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“, бл. ***, ап.
***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 150 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4