Решение по дело №7112/2016 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

28.03.2017г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 7112/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. ***, против И.Д.И., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№4805/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. *** 27316. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода 01.06.2004-30.04.2016г. и не е погасил задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника И., че дължи сумата от общо 581,54лв.  от които сумата от 506,65лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г и сумата от 75,19лв- лихва за забава, за периода 04.01.2014-24.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. Моли съдът да конституира като трето лице помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София.

С определение № 4767/28.11.2016г, „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София, е конституирано като трето лице- помагач на страната на ищеца. Същото е представило изисканите от съда писмени доказателства, приети към делото.

 Ответникът И.Д.И., в срока за отговор, изразява становище за неоснователност на предявения иск. В с.з. същият не оспорва качеството си потребител на ТЕ, но се оспорва начина на нейното изчисление.

 Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №3116/30.06.2016г., по ч. гр.д.№ 4805/2016г. по описа на ПлРС, срещу издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

По делото се установява също и факта на публично оповестяване на  общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

Не се спори между страните по делото, че отв. И.И. е собственик на топлоснабден имот, на адрес гр***, за който имот, е открита партида на негово име, с аб. № 27316.

По делото е изслушана и приета СТЕ, от заключението по която се установява следното: имотът на отв. И. се намира в топлофицирана жилищна сграда, с два входа, с общ отопляем обем на сградата- 7731,94 куб.м. и отопляемият обем на имота- 139,24 куб. м. В имота на ответника, са демонтирани отоплителните тела и не се ползва топла вода. Установено е че, за отопление в банята се използва щранг- лира- еднаква за всички бани в сградата, изработена от два броя гладки тръби, с диаметър 1 ½ “ и дължима 2,50 м. ВЛ е установило, че делът на ТЕ, отдадена от сградната инсталация се определя в съответствие с т.6.1.1 от Методиката за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост- Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването №16-334/06.04.2007г. ВЛ е изчислило конкретния дял на имота от ТЕ, отдадена от сградната инсталация- 0,5229 MWh. ВЛ е дало в табличен вид дела на имота от ТЕ, отдадена от сградната инсталация, за периода м.ноември  2013г.- м. април 2016 година. ВЛ е дало в табличен вид и стойността на ТЕ, в MWh, изразходвана от щранг- лирата, за същия период. В заключение ВЛ е посочило, че абонатната станция, на ***, е доставяла ТЕ за процесния период; жилището на отв. И. е получавало дял от ТЕ от сградната инсталация и отопление в баня. При изготвяне на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител- третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София, са спазени изискванията на Методиката за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост- Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването №16-334/06.04.2007г.  ВЛ е посочило, че начислената ТЕ е в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. В с.з. ВЛ поддържа изготвеното заключение и посочва, че неговите изчисления напълно съвпадат с данните, предоставени му от топлинния счетоводител. ВЛ посочва също, че ответника не му е осигурил достъп до имота и не се е свързал с него на оставеният тел. Номер. ВЛ посочва, че след като не му е бил осигурен достъп до имота, е проверил техническият проект на вътрешната отоплителна инсталация на сградата, съхраняван от ТЕЦ-Плевен.

По делото е изслушана и приета и ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответникът, с аб. №27316, е използвал доставяната от ищеца ТЕ, за процесния период, която във връзка с консумираната ТЕ, за всеки календарен месец, е възниквало задължение за плащане на определена сума, за което са издавани данъчни фактури. Сумите са начислявани въз основа на изготвени отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ, в сградата, на база отчет на уредите за дялово разпределение, а при ползване на топла вода- на база показанията на водомерите. ВЛ е установило, че стойността на потребената ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г., е общо в размер на 506,65лв.- главница, от която- сумата от 204,19лв- сума за отопление, сумата от 296,10лв- ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и  сумата от 6,36лв- услуга дялово разпределение. ВЛ е установило, че в имота има 0 бр. водомери и 0 бр. уреди.; начислените суми за отопление- без ИРУ- щранг- лира в банята. ВЛ е посочило, че сумите  за ТЕ, отдадена от сградната инсталация са изчисление въз основа на действителния обем на жилището-139,24 куб. м. –което съвпада със заключението по СТЕ. Сумите помесечно са дадени от ВЛ в табличен вид. ВЛ е посочило, че за периода 01.05.2016-14.12.2016г., няма плащане. ВЛ посочва също, че тези суми съответстват на счетоводните записвания на ищеца. ВЛ е изчислило и лихвата за забава върху главницата от 506,65лв., за периода 04.01.2014-24.06.2016г., в размер на 75,19лв.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: 

Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая, облигационната връзка между доставчика на ТЕ-ищеца ТЕЦ- Плевен и потребителя-ответник в настоящето производство, е възниква въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Нормата на чл.153, ал.6 от ЗЕ постановява, че клиентите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съобразно §1, т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е и щранг- лирата. 

Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.

 Съобразно представените и приети по делото доказателства, съдът намира за безспорно установен факта, че ответника в настоящето производство- И.И., има качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се на посочения по- горе адрес в гр. Плевен, както и на потребител на ТЕ за процесния период, и съответно дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ. Съдът намира, че в случая, от събраните по делото доказателства се установи факта на реалното доставяне на начислената ТЕ, от страна на ищеца, до имота на ответника. Безспорно по делото се установи, че в имота на отв. И. има само щранг- лира в банята, която няма самостоятелен измервателен уред, което е съобразено при изчисляването на дължимите суми. В Методиката за дяловото разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост- Приложение №1 към Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването-чл.61, ал.1, е посочено, че при наличие на щранг- лира, без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път. По делото не се събраха доказателства в подрекрепа на твърденията му за неправилно изчисление на  доставяната ТЕ до жилището му. В представената по делото от страна на ответника писмена защита, озаглавена „ възражение” не се съдържат твърдения по същество на спора, а се излагат съображения относно верността и правилността на  заключението по СТЕ, които не следва да се обсъждат от съда.

С оглед на изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 581,54лв., от които сумата от 506,65лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г и сумата от 75,19лв- лихва за забава, за периода 04.01.2014-24.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-29.06.2016г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №3116/30.06.2016г., по ч. гр.д.№ 4805/2016г. по описа на ПлРС

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, и направеното от страна на ищеца искане за присъждане на разноски, следва отв. И., да бъде осъден да заплати на ищеца направени разноски по делото. Съобразно нормата на чл. 78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1- или в размер  от 100лв. до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв. С оглед на това, общият размер на дължимите разноски е сумата от 435лв-вкл. Юрк. Възнаграждение, държавна такса и разноски за вещи лица.

Отв. И., следва да понесе и направените разноски по ч.гр.д.№4805/2016г. В случая, съдът също определя размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на  правната помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва да се определи минимален размер на юрк. възнаграждение от 50лв. При общ размер на разноските от 75лв- от които- 25лв.- държавна такса и 50лв- юрк. възнаграждение, след съответно изчисление, съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е сумата от 5,03лв.

Следва издадената заповед за изпълнение №3116/30.06.2016г., по ч. гр.д.№ 4805/2016г. по описа на ПлРС, да бъде обезсилена, за разликата над предявеното в настоящето производство вземане, до  пълният му претендиран размер.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че И.Д.И., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от Й. ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона”, №128, сумата от общо 581,54лв., от които сумата от 506,65лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г. и сумата от 75,19лв- лихва за забава, за периода 04.01.2014-24.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-29.06.2016г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №3116/30.06.2016г., по ч. гр.д.№ 4805/2016г. по описа на ПлРС

 ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, И.Д.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ  ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от Й. ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата от 435лв., съставляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, И.Д.И., ЕГН **********,***,ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ  ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от Й. ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата 5,03лв съставляваща направени разноски по ч.гр.д.№ 4805/2016г. на ПлРС.

ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение №3116/30.06.2016г., по ч. гр.д.№ 4805/2016г. по описа на ПлРС, ЗА РАЗЛИКАТА НАД предявените суми от 506,65лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г. и сумата от 75,19лв- лихва за забава, за периода 04.01.2014-24.06.2016г., до пълният претендиран размер.

 

Решението се постановява с участието на третото лице- помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София.

 

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: