Р Е
Ш Е Н
И Е-14
Гр.Видин, 25.03.2015 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен съд гражданска
колегия в открито
заседание на двадесет и пети февруари две
хилядна и петнадесета година в
състав:
Председател: Д. М.
Членове:
при секретаря В.К. и в присъствието
на прокурора В. Д. като
разгледа докладваното от Съдията М.
гр. дело № 126 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Исковете
са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1и т. 3 от ЗОДОВ.
Предявени
са от С.М. ***, действащ чрез адвокат пълномощника си Н. А., адвокат от
Адвокатска колегия град В., против П. на Р. Б.
град С. с цена на иска за неимуществени вреди в размер на 200 000
лв. и имуществени вреди и пропуснати ползи в размер на 95 669.32 лв. В
течение на производството по делото ищецът е направил изменение на исковата си
претенция за имуществени вреди, като е увеличил иска за платени адвокатски
възнаграждения за досъдебното производство от 5000 лв. на 5 250 лв. и е
увеличил исковете си за обезщетение в размер на законната лихва върху внесената
гаранция и върху иззетата на досъдебното производство сума в размер на 11 980
лв., както и на законната лихва върху главницата по изпълнителен лист от
30.07.2012 година.
Ищецът
поддържа, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди, като пряка и
непосредствена последица от противоправни действия на П. на Р. Б., поради
следните обстоятелства :
Поддържа,
че на 29.04.2010 година е започнато ДП № 155/2010 година по описа на ОДМВР –
град В.срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК и му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Вследствие на повдигнатато обвинение срещу него е бил внесен обвинителен акт от
О. п. град В. за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2 предложение І и ІІ
във вр. ал. 1 от НК извършено за периода от месец март 2006 година до месец май
2008 година в град В., за това, че без съответното разрешение по чл. 11, ал. 1
от Закона за банките и чл. 13, ал. 1 от ЗКИ, като физическо лице е извършвал по
занятие банкови сделки и е получил значителни неправомерни доходи в размер на
207 040 лв. С присъда № 19 от 07.05.2012 година по НОХД № 132/2011 година по
описа на В. о. с. е бил признат за виновен по обвинението и му е било наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години и глоба в размер на
7 000 лв. С решение № 427 по ВНОХД № 950/2012 година С. а. с. е отменил
присъдата на Видински окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане на О. п.
– В. Впоследствие били извършени
многобройни процесуални действия, като с постановление от 25.10.2013 година по
ДП № 155/2010 година на ОД на МВР – В. е било прекратено наказателното
производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, поради липса на извършено
престъпление, което постановление е влязло в законна сила като необжалвано.
Ищецът
поддържа, че през време на досъдебното производство по отношение на него са
взети мерки за неотклонение и мярка за процесуална принуда, както следва : по
НЧД № 258/2010 година на В. о. с. е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража” като определението на ВОС е било потвърдено от САС. Мярката за
неотклонение взета от 02.05.2010 година и в последствие, по жалба на ищеца, с
определение от 28.06.2010 година е била изменена в гаранция в размер на
100 000 лв., която гаранция е била коригирана от САС на 5 000 лв. Ищецът
поддържа, че с постановление от 02.05.2010 година му е била наложена мярка за
процесуална принуда – забрана за напускане пределите на Р. Б. която е била
отменена с постановление от 11.01.2013 година.
В
исковата молба се съдържат и обстоятелства на които се позовава ищеца във
връзка с образувано производство пред КУИППД по което са извършвани процесуални
действия.
В
исковата молба ищецът поддържа, че против него е било повдигнато и обвинение по
чл. 255, ал. 1 от НК И ал. 3 във вр. с чл. 26 от НК за укриване на данъци в
размер на 78 000 лв. по това обвинение му било наложено административно
наказание – глоба в размер на 2000 лв.
Ищецът
поддържа, че така извършените и описани по-горе действия на ответната страна са
незаконни и в резултат на тях, като пряка и непосредствена последица ищецът е
претърпял неимуществени вреди. Като такива ищецът сочи, че действията на
прокуратурата по време на ДП са разгласявани широко пред обществеността и са
причина за уронвани престижа, честта, достойнството и доброто му име като
човек, родител и гражданин ползващ се с добро име. Ищецът претърпял душевни
страдания от произнесените против него присъди, а така също и в резултат на
продължилата 67 дни мярка а неотклонение „задържане под стража”. Поддържа, че е
претърпял и сериозно влошаване на здравословното състояние, като е било
констатирано заболяване „шизоафективно разстройство”, както и преходни
церебрални исхимични пристъпи.
Ищецът
поддържа, че е претърпял имуществени вреди и пропуснати ползи, които подробно е
описал в исковата молба, като е оценил имуществените си вреди в размер на
95 669.32 лв. Поискал е ответната страна да бъде осъдена да му заплати
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 95 669.32 лв.
На
основание чл. 131 от ГПК съдът е връчил препис от исковата молба на ответника,
който в указания му срок е подал писмен отговор, в който е оспорил предявените
искове изцяло по основание и размер. В писмения отговор ответникът е поискал от
ищеца да конкретизира, в какъв размер неимуществени вреди ищецът претендира за
всяко едно от наказателните производства. Посочва, че прокуратурата не носи
отговорност за осъдителната присъда по НОХД № 132/2011 година на ОС – В., която
е произнесена по реда на инстанционният контрол, а така също не носи
отговорност и за дейността на КУИППД. По отношение на претендираните
имуществени вреди е оспорил претенцията за заплатен адвокатски хонорар, тъй
като не е доказан вида на плащането на хонорара , а за претенцията за
пропуснати ползи поддържа, че следва да бъде доказано, че пропуснатото
увеличаване на имуществото е очаквано и сигурно. Поддържа, че иззетите суми за
парична гаранция и сумата в размер на 11 980 лв. не са били иззети от
банкова сметка ***, поради което същият не може да претендира лихва, като
пропусната полза върху тези суми. Оспорени са и претенциите за вреди от лихва
върху сума по договор за заем от 2006 година и 2010 година, тъй като тези
договори представляват частни документи и нямат достоверна дата. Такива
аргументи са изложени и по отношение претенцията по договор за банков кредит,
тъй като претендираните имуществени вреди по тази точка не са в причинна връзка
с действията на п. По отношение претенцията за пропуснати ползи от дейност като земеделски производител
се поддържа, че тази претенция не е доказана.
От
представените по делото доказателства, о. с. приема за установено следното :
По
делото са приложени НОХД № 255/2011 година по описа на ВОС, ЧНД № 123/2011
година и цялото досъдебно производство водено против ищеца, от които е видно,
че с постановление от 30.04.2010 година
по ДП № 155/2010 година по описа на ОД на МВР – град В. ищецът С.М.З. е бил
привлечен за обвиняем за престъпление по чл. 252, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК
за това, че за периода 03.01.2007 година до 09.01.2009 година в град В. извършвал
по занятие банкови сделки без да има разрешение по ЗКИ, като е предоставял кредити
на различни лица срещу задължението да върнат получените суми с договорена
лихва и с тази си дейност е получил значителни неправомерни доходи. По това
обвинение е внесен обвинителен акт пред ВОС и образувано НОХД № 132/2011
година, по което с присъда № 19 от 07.05.2012 година ищецът е признат за
виновен по повдигнатите обвинения и му е наложено наказание „лишаване от
свобода” в размер на 5 години при първоначален „общ” режим.
С
решение № 427 постановено по ВНОХД № 950/2012
година С. а. с. е отменил изцяло присъдата на ВОС и е върнал делото за ново
разглеждане на О. п. – В.. След връщане на делото ищецът отново е бил привлечен
за обвиняем с постановление от 08.04.2013 година за престъпление по чл. 252,
ал. 2, предл. ІІ във вр. с ал. 1 от НК.
С постановление от 25.10.2013 година на
О. п. град В. е било прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ –
155/2010 година по описа на ОД на МВР – В. водено срещу С.М.З. по чл. 252, ал.
2, предл. 1 и 2 във вр. с ал. 1 от НК и отменена мярката за неотклонение
„гаранция” в размер на 5 000 лв. Постановлението е постановено на
основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК –
деянието не е извършено от дееца и не
съставлява престъпление.
Във
връзка с повдигнатото обвинение на 02.05.2010 година ОП – В. е направила искане
за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”, която е взета с
определение от 02.05.2010 година по ЧНД № 258/2010 година по описа на В. о.с.
Мярката е потвърдена с определение от 13.05.2010 година по ВНЧД № 161/2010
година по описа на С. а. с.. Мярката за неотклонение е изменена в парична
гаранция на 28.06.2010 година по ЧНД № 368/2010 година по описа на ВОС, като
размера на паричната гаранция е намален в размер на 5 000 лв. с
определение от 06.07.2010 година по ВНЧД № 247/2010 година по описа на САС.
Във
връзка с повдигнатите обвинения по отношение на ищеца е била взета и мярка - забрана за напускане пределите на РБ на
02.05.2010 година, която е отменена с постановление на ОП град В. на 11.01.2013
година.
През
същия период против ищеца е било повдигното обвинение по чл. 255, ал. 1 във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения в размер на 4 913.88 лв., като с присъда от 14.05.2012 година
по НОХД № 255/2011 година
на ВОС същият е признат за виновен по повдигнато обвинение, като на основание
чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност, като му е
наложил глоба в размер на 2 000 лв.
От така
установените обстоятелства, които не се оспорват от страните следва да се
приеме, че са налице хипотезите на чл. 2, ал. 1,т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ.
Безспорно
се установява, че по отношение на ищеца е била взета мярка „задържане под
стража” във връзка с повдигнато обвинение, която в последствие е била отменена,
а обвинението е приключило с осъдителна
присъда, тъй като образуваното наказателно производство е било прекратено
поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Обстоятелствата за
ангажиране на отговорността на правозащитните органи в случая П. на Р. Б. са
налице по отношение на повдигнатото обвинение по ДП № 155/2010 година по описа на
ОД на МВР – В., но не и във връзка с действията на прокуратурата по повдиганото
обвинение по чл. 255, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК. По това обвинение ищецът е
бил признат за виновен, но му е било наложено административно наказание на
основание чл. 78а от НК, тъй като са били налице условията за това.
Отговорността
на ответната страна се ангажира във връзка с действията, които органите на
прокуратурата са предприели по отношение на ищеца по привличането му като
обвиняем, повдигане на обвинение за извършено престъпление от същия и по
исканията за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”, които са
обективирани в процесуалните действия по ДП № 155/2010 година на ОД на МВР – В.
и образуваните по него наказателни дела
В тази връзка е основателно възражението
на ответната страна с депозирания писмен отговор, че прокуратурата не носи
отговорност за действията, които е предприела КУИППД, поради което
представените в тази връзка доказателства не следва да се обсъждат.
По отношение претенцията за
причинени неимуществени вреди :
По делото са изслушани свидетели
и заключение на съдебно – психиатрична експертиза, както и са представени
писмени доказателства за здравословното състояние на ищеца.
Разпитаният по делото свидетел Т.
заявява, че живее в съседство с ищеца и е бил свидетел как преди около четири
години жандармерия и криминална полиция влезли в дома на ищеца, след което
същият бил изведен с белезници. Имало около 30-40 свидетели и близките на
ищеца. В последствие се разчуло , че се касае за задържане на лихвари, което
били съобщено и в националните новини. След арестуването на ищеца хората в
квартала си променили драстично отношението към него и никой не искал да общува
със семейството му. След като бил пуснат от ареста ищецът бил стресиран,
притеснен, говорил леко несвързано и бил много разстроен. Не общувал с
никого и ходел с наведена глава.
Свидетелят заявява, че ищецът се занимавал със селскостопанска дейност, като
отглеждал стадо с над петдесет броя овце, но след ареста баща му разпродал
животните, а някой от тях били откраднати. Свидетелката Т. заявява, че е
работила съвместно с ищеца в негова фирма, като заедно построили жилищно - търговска
кооперация в кварта „строител”. За акцията по задържането на ищеца разбрала
чрез сутрешния блок на БТВ. Отишла в дома на ищеца, но не могла да влезе в дома
му, защото имало полиция и много хора. Провеждал се обиск и видяла как извеждат
ищеца с белезници. Свидетелката заявява, че ищецът бил земеделски производител,
имал около 60-70 овце, които след задържането му били продадени, а част от
измрели. Свидетелката заявява, задържането на ищеца било широко отразено във
всички медии, поради което много хора си променили мнението за ищеца. Гледали
го като престъпник, което му повлияло зле и бил сринат психически. Свидетелката
заявява, че имал задължение към лице на име Р. и след излизането от ареста
ищецът му изплатил около 10 000 лв. неустойки.
Назначената по делото съдебно –
психиатрична експертиза, дава заключение, че ищецът страда от „Шизоафективно
разстройство” като съдебно наказателните производства са стресогенни събития с
отрицателен заряд и на фона на предразположения, поради фамилна обремененост са
допринесли за проявление на заболяването. Вещо лице дава заключение, че от 2012
година до момента на изготвяне на експертизата ищецът, не е търсил психиатрична помощ.
По делото са представени епикризи
и амбулаторни листове, в които е отразено, че ищецът страда от артериална
хипертония, белодробно сърце, като е прекарал инсулт преди години и е налице
страдание от психичен характер от около две години, което е отразено в епикриза
на лист 61 от делото изготвена на 02.11.2012 година.
От така установените
обстоятелства съдът приема, че ищецът е претърпял мъки и страдания, изразяващи
се в емоционален стрес и болестни прояви, вследствие на проведените против него
процесуално – следствени действия. Свидетелите заявяват, че същият е преживял
тежко задържането си и широко медийно отразяване на този факт, вследствие на
което е изпитвал неудобство и притеснение от промяната на отношението на хората
от неговото обкръжение в отрицателен смисъл. От писмените доказателства се
установява, че ищецът е имал здравословни проблеми преди започване на
наказателното производство против него, които в следствие на преживеният стрес
са се обострили, като констатираното шизоафективно разстройство е било временно
проявление, тъй като вещото лице е отразил в заключението си, че от 2012 година
ищецът не е търсил психиатрична помощ.
Обсъждайки всички тези
обстоятелства и вземайки предвид обстоятелството, че задържането на ищеца е
продължило за времето от 02.05.2010 година до 28.06.2010 година, както и
отчитайки обстоятелството, че цялото наказателно производство е проведено и
приключило в разумни срокове в рамките на около три години и с оглед критерия
на чл. 52 от ЗЗД, съдът приема, че на ищеца ще следва да се присъди обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. по
справедливост. В останалата част предявеният иск до пълния му размер ще следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на претендираните
имуществени вреди :
По делото е била назначена
съдебно - икономическа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че
по ДП № 155/2010 година, по НЧД № 258/2010 година и по НЧД № 368/2010 година
ищецът е заплатил адвокатски хонорари общо в размер на 5 250 лв., като с
тази сума иска се явява основателен и доказан.
По отношение на претенцията по т.
3.2 от исковата молба съдът приема същата за недоказана. Ищецът не установява,
че внесената от него парична гаранция в размер на 5 000 лв. е била на
спестовен влог за да претендира лихвата, която е изгубил от същата сума, а по
делото е установено, че сумата от 11 980 лв. е била иззета при обиск от
дома на ищеца, а не е била вложена на влог в банка. Недоказана е претенцията и
по отношение на загубата от продажбата на златните накити, поради задържането
им като веществено доказателство.
Недоказана е претенцията по т.3.3
от исковата молба за изплатена неустойка по договор сключен между ищеца и лицето
Р. Л. М.. Претендирана неустойка е била уговорена от страните с допълнително
споразумение по волята на ищеца, поради което не може да се приеме, че същата
представлява пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно изискването на чл. 4
от ЗОДОВ.
Неоснователна е претенцията по
т.3.4. по тази точка ищецът поддържа, че е изпитвал финансови затруднения които
са довели до преустановяване на плащанията по банков кредит от 06.02.2007
година. Самият ищец поддържа, че претендираните вреди е претърпял в резултат на
действията на КУИППД, поради което ответникът не носи отговорност за причинени
вреди.
Недоказана е претенцията по
т.3.5. по тази точка ищецът посочва, че е бил регистриран като земеделски
производител и е продавал мляко и животни. Поради задържането му същият не е
бил в състояние да организира отглеждане на животни и плащане на работниците.
По тази причина е претърпял вреда и пропусната полза в размер на 40 028
лв. през 2010 година.
Назначената по делото съдебно –
икономическа експертиза дава заключение след справка в ТД на НАП – В. и ОД З. и
г. – В., че ищецът няма подавани годишни данъчни декларации за 2007 и 2008
година, за които години е бил регистриран като земеделски производител, но не е
декларил размера на приходите и печалбата от земеделската дейност. На това
основание съдът приема, че на това основание исковата претенция е недоказана.
По изложените съображения съдът приема,
че претенцията за имуществени вреди, ще следва ад се уважи за сумата 5 250
лв., като в останалата част до пълния и размер ще следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна и недоказана.
В петитума на исковата молба не
са претендирани лихви по обезщетението.
Ищецът е представил списък на
разноските, по който претендира да му се присъдят разноски в размер на
2 077 лв. С оглед уважената част от иска съдът приема, че по компенсация
на ищеца следва да се присъдят 200 лв. разноски по делото.
По изложените съображения О. с.
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
П. на Р. Б. град С. да заплати на С.М.З. с ЕГН ****, действащ чрез пълномощника
си адвокат Н. А. от АК – град В., съдебен адрес град В., адвокат А. сумата
15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
в следствие процесуални действия по ДП № 155/2010 година по описа на ОД на МВР
град В. на основание чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ и да му заплати
обезщетение за имуществени вреди на същото основание в размер на 5 250 лв.
представляващи изплатени адвокатски
възнаграждения по досъдебно и съдебно производство и да му заплати 200 лв.
разноски по делото за тази инстанция по компенсация, като исковете за
неимуществени вреди и имуществени вреди в останалата им част до пълния размер –
ОТХВЪРЛЯ.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването
му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: