Р
Е Ш Е Н И Е
№ 17
гр. Разград, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 296 по описа
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 КСО.
Постъпила е жалба от А. С. Щ. от с. К., общ. И. против Решение № 1012-16-277/1 от 23.11.2022 г. на
ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане №
2140-16-442 от 27.10.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което
на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В жалбата се твърди, че оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и неправилни, тъй като административният
орган е следвало да зачете периода на военната служба като действителен
осигурителен стаж. Моли решението да бъде отменено и преписката да бъде върната
на пенсионния орган за ново произнасяне. Претендира разноски.
Ответникът
не изразява становище по делото.
Разградският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със
заявление вх. № 2113-16-688 от 01.08.2022 г. А.
С. Щ. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 68 КСО. Към датата на подаване на заявлението е имал навършени 69 години
и 4 месеца. Предвид представените писмени доказателства му е зачетен следния осигурителен
стаж: от I категория труд - 2 години, 10 месеца и 14 дни; от II категория труд - 4 години, 7 месеца и 21 дни и от III категория труд - 7 години, 6 месеца и 4 дни. Или общо: 15 години и 9
дни. Този стаж включва и времето на отбиване на редовната военна служба от 2
години и 1 ден, премината през периода 16.01.1973 г. – 16.01.1975 г.
С
Разпореждане №
2140-16-442 от 27.10.2022 г. ръководителят по
пенсионно осигуряване е приел, че заявителят има изискуемата възраст, но няма
15 години действителен осигурителен стаж. Зачел е периодът на военната служба
за осигурителен стаж, но е счел, че не е действителен по смисъла на § 1, ал. 1,
т. 12 от ДР на КСО. Поради това е преценил, че лицето не отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 КСО
и е отказал да му отпусне лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
Разпореждането
е било предмет на административен контрол пред ръководителя на ТП на НОИ –
Разград, който го е потвърдил с оспореното пред съда Решение №
1012-16-277/1 от 23.11.2022 г.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският
административен съд намира следното:
Жалбата
е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Решението е постановено от оправомощен
административен орган, в надлежната форма, има изискуемото от чл. 59, ал. 1 АПК
съдържание и при издаването му не са нарушени административнопроизводствените
правила.
Материалният закон обаче е приложен
неправилно. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст се придобива, ако до 31 декември 2016 г. лицата имат навършени 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст. Към датата на подаването на заявлението необходимата възраст е 66
години и 10 месеца, и е безспорно по делото, че жалбоподателят отговаря на това
условие. Има и изискуемия действителен осигурителен стаж от най-малко 15
години. Към момента на издаване на оспорените актове понятието „действителен
стаж“ е било определено в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО като действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение или времето, през
което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено
за инвалидност, старост и смърт. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит
през периода 1973 г. - 1975 г., поради което съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО
неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999
г. разпоредби. Относимата разпоредба е чл. 81 от отменения Правилник за
прилагане на Закона за пенсиите, съгласно който изслужената наборна военна
служба се зачита за трудов стаж от трета категория. Наборната служба е
задължителна и действителна служба във въоръжените сили (чл. 9 от Закона за
всеобщата военна служба в НРБ, обн., изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от
27.02.1996 г.). Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през
което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено
правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото
законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен осигурителен
стаж при пенсиониране, съгласно чл. 9, ал. 7 КСО.
Следва да се отбележи, че със Закона за
допълнение на КСО (Обн. ДВ, бр. 8 от 25.01.2023 г., в сила от 29.01.2023 г.)
разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР
на КСО е допълнена, като периодът на наборната служба изрично е признат за
действителен стаж.
Предвид горното оспореното решение е
постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което
подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 АПК, а преписката следва да се
върне на пенсионния орган за ново произнасяне, при което да се изпълнят
дадените указания по тълкуване на закона.
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят
има право на разноски, които са своевременно предявени и доказани в размера на
500 лв.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 1012-16-277/1 от 23.11.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград и
потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-442 от 27.10.2022 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване.
ВРЪЩА преписката на ръководителя по
пенсионно осигуряване за ново произнасяне при спазване на дадените указания по приложението на
закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград да заплати на А. С. Щ. за разноски по делото сумата 500 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.