Решение по дело №941/2018 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 243
Дата: 1 август 2019 г. (в сила от 27 август 2019 г.)
Съдия: Юлияна Василева Цонева Йорданова
Дело: 20183310100941
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

243 , 01.08.2019г., гр.Исперих

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На пети юли през 2019 година,

в публично заседание, в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна Цонева

Секретар: Детелина Витанова,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 941 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

            Постъпила е искова молба от А.А.Д., ЕГН-********** ***, действащ чрез упълномощен адв.Н.Х.,***, съдебен адрес:***, офис 3, против Община-Самуил, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с.Самуил, обл.Разградска, ул.”Хаджи Димитър” № 2, представлявана от кмета Бейтула Мюмюн, като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на „Поземлен недвижим имот, с начин на трайно ползване – Нива, с площ от 4.712 дка, съставляващ имот № 123003, находящ се в землището на с.Кривица, в местността „Кьоклюк”, четвърта категория, при граници и съседи: имоти №№ 123004, 022001 и 000154, като имотът е образуван от имот № 123002, заедно с построените в имота: 1.Едноетажна жилищна сграда с площ от 58 кв.м. и 2.Едноетажна жилищна сграда с площ от 55 кв.м.“, който е придобит въз основа на давностно владение от 1989г. до завеждане на исковата молба. Ищецът твърди, че от раждането си живее в този имот, който бил закупен от прадядо му Мехмед Зайчар през 30-те години на миналия век, без оформени писмени документи. След закупуването на имота, прадядото построил и двете жилищни сгради в имота. Впоследствие имотът бил наследен от сина на собственика, а именно от Давид Севдалинов Д. (дядо на ищеца), като в имота живеели заедно неговото семейство и семейството на неговия син (баща на ищеца). Ищецът твърди, че още приживе, през 1989г. дядо му подарил на него този имот, като в същия продължили да живеят дядо му, баба му, ищецът и неговото семейство. По този начин твърди, че неговите наследодатели владеят и ползват имота от 1930г., а впоследствие той и неговото семейство, считано от 1989г. Това владение не е обезпокоявано от никого и не е прекъсвано, като останалите наследници на дядо му нямали никакви претенции за имота. През посочените години ищецът е ползвал и построените в имота сгради, като дворното място е засявал с различини земеделски култури. Твърди, че този имот не е бил включван в блок на ТКЗС, не е одържавяван, не е отнеман фактически и е запазил статута си на частна собственост, като е владян в реални граници, поради което не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Имотът, обаче, бил включен в списъка на незаявените за възстановяване земеделски земи, преминаващи в управление на Община Самуил по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ и впоследствие актуван като частна общинска собственост, с което ищецът обосновава правния си интерес от подаване на настоящия иск.

            В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК ответникът Община-Самуил, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с.Самуил, обл.Разградска, ул.”Хаджи Димитър” № 2, представлявана от кмета д-р Бейтула Сали Мюмюн, депозира такъв, като заявява становище, че искът е допустим, но неоснователен и моли за отхвърлянето му. Твърди, че процесният имот е предоставен за стопанисване и управление на Общината като земя по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, останала след възстановяването на правата на собствениците, като е включен в Приложение № 1 към Раздел І, т.1 от Протоколно решение № 12/29.07.2008г., одобрено със Заповед № 48/22.10.2008г. на Директора на ОД „Земеделие“-гр.Разград и е актуван като общинска частна собственост с АЧОС № 1729/13.05.2013г. След направена справка в регистрите на Община-Самуил не са установени данни за собственост на А.А.Д. и неговите наследодатели.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Претендирания от ищеца имот № 123003 в землището на с.Кривица, видно от представените по делото Скица № К01513/23.10.2018г., издадена от ОСЗ-гр.Исперих и Удостоверение за данъчна оценка № **********/13.12.2018г., изд. от Община-Самуил, представлява Нива с площ от 4.712 дка, четвърта категария, находяща се в местността „Кьоклюк”, при граници и съседи: имоти №№ 123004, 022001 и 000154.

            В същия имот № 123003 в землището на с.Кривица, на името на ищеца А.А.Д., ЕГН-********** *** собствени жилищни сгради на административен адрес: с.Кривица, ул.“Ивайло“ № 102, както следва: Жилище с площ от 58 кв.м., с прилежащо мазе със същата площ от 58 кв.м. и Жилище с площ от 55 кв.м., съгласно представено Удостоверение за данъчна оценка № **********/24.10.2018г., изд. от Община-Самуил.

            Разпитаните по делото свидетели Бюлент Шеит Мехмед и Нуртен Мехмед Хасан, двамата познати на ищеца, от които първият свидетел живял в с.Кривица до миналата година – втори братовчед на ищеца, с когото са изживяли общо детство в селото, а втората свидетелка – живяла в с.Кривица от 1985г. до 2001г., като е работила в Кметството като секретар и после в земеделската кооперация на селото, непротиворечиво описват процесния имот, като дават показания, че се намира в края на с.Кривица, последен имот и се води на административен адрес: ул.“Ивайло“ № 102. Описват имота като продълговат, с голямо дворно място – над 4.5 дка според първия свидетел и около 4.000 дка според втората свидетелка. Обясняват, че ищецът А. е живял в този имот от раждането си, защото в същия имот са живели и неговите родители, и баба му и дядо му, от които е останал имота, като свидетелката Нуртен Хасан е заварила А. да живее в имота, когато самата тя е заживяла в селото през 1985г. Твърдят, че в имота е имало керпичена къща, строена от дядото на А. и в която са живяли трите поколения, като понастоящем била полуразрушена. Имало и стопански постройки в имота, с други помещения, в които складирали земеделската продукция от градината. През 1989г. А. и близките му се изселили в РТурция, но всяка година след това си идвали РБългария, като плащали данъците за този имот и оставали в къщата. А. също се завръщал често в имота, поддържал го, като заявил, че някой ден ще се върне да живее в него. Заедно със свидетеля Бюлент Мехмед ходили в Община-Самуил, в Технически отдел да търсят документи за имота, като искал да си го възстанови, включително да си го закупи от Общината, тъй като сега имотът се водел като непотърсена земя по чл.19 от ЗСПЗЗ и е станал общинска собственост. Същият свидетел Бюлент Мехмед обяснява, че от 2003г. А. ежегодно си идва в България, като оставал по няколко месеца. Почиствал градината, събирал орехи. Никой друг не е ползвал имота и не е живял в него, освен А.. По-миналата година идвал заедно с баща си да почистват имота, като обяснява, че последните години А. е бил въпрепятстван да се връща често в България вследствие на заболяване, заради което не му позволявали да шофира. Втората свидетелката също дава показания, че няма спомени някой друг да е влизал да живее в процесния имот.

Според заключението вх.№ 1436/05.04.2019г. на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвено въз основа на направени справки в Техническата служба на Община-Самуил и в ОСЗ-гр.Исперих, офис Самуил, както и извършен оглед на место, процесният имот се намира в непосредствена близост до регулацията в източната част на с.Кривица, но никога не е бил в регулация. При огледа вещото лице е констатирало, че през последните години имотът не се ползва/обработва, като в западната част съществуват сгради, които са необитаеми и в лошо техническо състояние. При направеното проучване, вещото лице не е установило наличие или данни за документи за собственост и съответно движение на собствеността върху процесния имот в годините от 1930г. до влизането в сила на плана за земеразделяне, респ. картата на възстановената собственост в землището на с.Кривица. Не са открити данни за водени отчуждителни процедури по отношение на процесния имот. Поради липса на архивен картен материал и разписни листи към него, идентификация на имота не може да се направи, както и не може да се установи претърпял ли е промени във времето относно площта и границите му.

Установено от констатациите на същата експертиза, както и видно от представените по делото писмени доказателства, за процесния имот е съставен Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 1729/13.05.2013г., на основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за общинската собственост и Протоколно решение 12/29.07.2008г., одобрено със Заповед № 48/22.10.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“-гр.Разград. Експертизата установява, че по официални данни имотът се стопанисва от Община-Самуил, съгласно цитирания АЧОбС, като съществува в реални граници, но към момента на огледа не се обработва. Включен е в списъка на предадените имоти по чл.19 от ЗСПЗЗ за стопанисване и управление на Община-Самуил и преминали в общинска собственост, съгласно Приложение № 1 към Раздел І, т.1 от цитираното Протоколно решение 12/29.07.2008г., под № 329.

При разпита в съдебно заседание, вещото лице, изготвило експертното заключение,  пояснява, че процесният имот има ясни, видими граници, като е ограден с плет. Определя имота като ясак, тъй като има очертани граници, но не е в населеното място, а извън регулация, има жилищна сграда и е адресно регистриран, и е ползван, като не е приобщаван към нива на ТКЗС.

 В производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в общ размер на 225.00 (двеста и двадесет и пет), които претендира и които включват: 50.00 лева - заплатена ДТ при образуване на делото; 15.00 лева – заплатена ДТ за издадени 3 броя съдебни удостоверения, 10.00 лева – заплатена ДТ за вписване на исковата молба и 150.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по назначената експертиза. Тъй като е представляван по делото безплатно от адвокат Ел.К., съгласно Договор за правна защита и съдействие от 27.03.2019г., адвокатът претендира възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата. Ответната страна не е направила разноски и не е предявила претенции за такива.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните  правни  изводи: Предявеният иск има своето правно основание в разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.64, ал.2 от Закона за общинската собственост - положителен  установителен иск, с който ищецът търси съдебна защита във възникнал спор за материално право, а именно установяване със сила на присъдено нещо, че процесният имот е негова собственост на основание давностно владение, което право се оспорва от ответната Община-Самуил, заявила права върху същия имот чрез издаден и ползващ я Акт за частна общинска собственост.

Разгледан по същество – искът е основателен. Съгласно чл.77 от Закона за собствеността (ЗС) правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. От доказателствата по делото се установи, че процесният имот е принадлежал и е останал от дядото и бабата на ищеца, като в него са живели и са го ползвали три поколения, вкл. и след влизане в сила на картата на възстановената собственост, респ. планът за земеразделяне в землището на с.Кривица, като не е установено движение на собствеността. Дотогава, както и през следващите години праводателите на ищеца, както и самият той, не са губили владението върху имота, доколкото не се установи същият да е  бил стопанисван или завладян от другиго. Не се събраха доказателства процесният имот да е бил внасян в блокове на ТКЗС или по друг начин да е бил отнеман от владението на ищеца или неговите праводатели чрез отчуждаване или одържавяване.

По този начин и Община–Самуил не е могла да стане собственик на обсъждания имот след влизане в сила на одобрената карта на възстановената собственост за землището на с.Кривица, тъй като не са били налице предпоставките на чл.19 от ЗСПЗЗ за придобиването на собствеността. Съгласно цитираната разпоредба, незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост. В приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ  попадат само земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но които не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок. В общинския поземлен фонд влизат само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по този ред, Общината не може да го придобие на основание чл.19 от ЗСПЗЗ (вж. Решение № 427/21.07.2009 г. по гр.д.№ 3255/ 2008 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 21/04.02.2011 г. по гр.д № 1327/2009 г. на ВКС; Решение № 249/04.07.2011 г. по гр.д.№ 621/2010 г. на ВКС- по чл. 290 от ГПК).

 По делото безспорно се установи, че претендираният имот – ясак, е със статут (носи характеристиките) на земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, което не означава автоматично, че подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. Съгласно чл.10 от същия ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на закона подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане (ограничаване) от държавата на правото на лична (частна) собственост по отношение на определена категория имоти - земеделските земи, като в този смисъл не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, какъвто е случаят с процесния имот, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ  (в този смисъл Решение № 79/10.04.2013г. по гр.д.№ 612/2012 г. на ВКС, I г.о., Решение № 197/10.05. 2011г. по гр.д.№ 430/2010г. на ВКС; Решение № 765/28.10.2010г. по гр.д № 1987/2009г. на ВКС, г.о., Решение № 798/16.11.2010г. по гр.д.№ 3303/2008г. на ВКС и др., постановени по чл. 290 от ГПК). Процесният имот № 123003 не попада в хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, поради което спрямо него не намира приложение разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ.

Ето защо, същият неправилно е актуван и като частна общинска собственост с Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 1729/13.05.2013г., на основание чл.19 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение 12/29.07.2008г., одобрено със Заповед № 48/22.10.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“-гр.Разград. Същевременно ответната Община-Самуил  

 

 

 

не е навела твърдения и не е представила доказателства за придобиване на имота на друго правно основание. Актът за общинска собственост е официален документ с декларативно действие, т.е. няма правопораждащ ефект по отношение на собствеността, която удостоверява (арг. от чл.5, ал.2 и ал.3 от Закона за общинската собственост). По този начин и въз основа на събраните по делото доказателства, се опроверга тази констатираща правото на собственост функция на ползващия ответната Община-Самуил АЧОС, че процесният имот, находящ се в землището на с.Кривица, обл.Разградска, в местността „Кьоклюк”, имот № 123003, с площ от 4.712 дка, при граници и съседи: имоти №№ 123004, 022001 и 000154, е частна общинска собственост. Към момента на съставянето на АЧОС, ищецът А.А.Д. е придобил собствеността върху него по давностно владение, продължило над 10 години. Като се прибави и владението на неговите праводатели, фактически са владели процесния имот много повече от 10 години, обработвали са го явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого. Работили са го като свой и никой не е предявил претенции към имота. В този смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели, което налага извода за упражнявана непрекъсната фактическа власт с намерение за своене върху процесния имот и придобиването му от претендиращия ищец на основание чл.79 от ЗС. Същевремнно ответната страна не ангажира противопоставими доказателства за съществувалите във времето забрани за придобиване по давност на процесния имот, съставляващи пречки за прилагането на този институт. Дори и към момента, когато процесният имот е бил предаден за стопанисване на Община-Самуил с Протоколно решение 12/29.07.2008г., одобрено със Заповед № 48/22.10.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“-гр.Разград, то собствеността върху процесния имот е била вече преминала в патримониума на претендиращия ищец в резултат от изтеклата придобивна давност.

            Въз основа на горното  

 

 

 

предявеният установителен иск се явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен изцяло.

            По силата на приращението по чл.92 от Закона за собствеността, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея.

             

 

 

 

По отношение на ползващия понастоящем Община-Самуил Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 1729/13.05.2013г., то с оглед изхода на делото, доколкото разрешава възникналия между страните спор за материално право, то в компетентността на общинската администрация е да отмени оборения Акт по аргумент от чл.64, ал.1 във вр. с ал.2 от Закона за общинската собственост - имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало се отписват от актовите книги, със заповед на Кмета на Общината и се предават на собственика. Заинтересованите лица следва да адресират искане за отмяна на противопоставимия им АЧОС до компетентния орган.

  При горния изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него съдебни и деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло, като са доказани в размера от 225.00 лева.

Тъй като ищецът е представляван по делото от упълномощен адвокат при предоставена безплатна правна защита и съдействие, съгласно сключения с адвоката Договор от 27.03.2019г., то съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата, при осъждане на насрещната страна за разноски, адвокатът, предоставил безплатната помощ има право на адвокатско възнагражение и то е дължимо лично на адвоката, в случая адв. Е.К., АК-гр.Силистра. Дължимото възнаграждение, съобразно цената на иска (материалния интерес) и съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 344.23 лева и следва да  бъде присъдено в този размер.

            Воден от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.64, ал.2 от Закона за общинската собственост, по отношение на Община-Самуил, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с.Самуил, обл.Разградска, ул.”Хаджи Димитър” № 2, представлявана от кмета Бейтула Мюмюн, че ищецът А.А.Д., ЕГН-********** ***, е собственик, на основание изтекла в негова полза придобивна давност (давностно владение), на „Поземлен недвижим имот, с начин на трайно ползване – Нива, с площ от 4.712 дка, съставляващ имот № 123003, находящ се в землището на с.Кривица, в местността „Кьоклюк”, четвърта категория, при граници и съседи: имоти №№ 123004, 022001 и 000154, заедно с построените в имота: 1.Едноетажна жилищна сграда с площ от 58 кв.м. и 2.Едноетажна жилищна сграда с площ от 55 кв.м.“.

            ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Община-Самуил, ЕИК: *********,  представлявана от кмета Бейтула Мюмюн, ДА ЗАПЛАТИ:

            - на ищеца А.А.Д., ЕГН-********** сумата от 225.00 (двеста двадесет и пет) лева – направени от страната съдебни и деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска и

            - на адв.Е.К., АК-гр.Силистра, предоставила на ищеца безплатна адвокатска помощ, сумата от 344.23 (триста четиридесет и четири лева и 23 ст) лева – дължимо възнаграждение, при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от иска.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: