Р Е Ш Е Н И Е № 54
Гр. Разград, 12 юни 2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …………..
разгледа докладваното от съдията дело № 265 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Н. Д. М. от с. П., обл.Р.
против Решение №1012-16-63/1 от 25.10.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Разград,
с което е потвърдено Разпореждане №2140-16-230/18.09.2019г. на Ръководителя по
пенсионно осигуряване, с което на основание чл.78 от КСО е отказано отпускането
на лична пенсия за инвалидност, считано от 24.02.2016г. и постановено
недобросъвестно получените суми да се възстановят.
Оспорващата излага доводи, че тези актове се явяват незаконосъобразни, тъй
като не са били налице условията за да се прекрати и откаже получаването на
исканата пенсия за инвалидност и моли съда да ги отмени. Твърди, че след отмяната
на решението на ТЕЛК не е била уведомявана кога и къде да се яви за евентуален
повторен преглед. Многократно се е обръщала към служители на НОИ и ТЕЛК, но те
й казвали, че следва да изчака да й се обадят и да я повикат за преглед.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли
съда да я отхвърли.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.118, ал.1 от КСО, от
надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по
същество тя се явява основателна по следните фактически и правни съображения:
Събраните
писмени доказателства установяват следното:
Със
Заявление вх.№2114-16-4/24.06.2016г. жалбоподателката е поискала да й се
отпусне лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална
болест на основание чл.78 от КСО. Към него е представила Експертно решение (ЕР)
№0733/02.06.2016г. на ТЕЛК Кубрат, с което при освидетелстване е определено 50%
трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране
24.02.2016г. и срок на определения процент трайно намалена работоспособност до 01.06.2017г.,
а причина за инвалидността - трудова злополука. Това решение е оспорено по реда
и при условията на чл.98, ал.6 от КСО, поради което на основание чл.98, ал.7 от КСО с Разпореждане №560304/08.07.2016 г.
на Н. Д. М. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и
професионална болест в размер на социалната пенсия за старост, считано от
24.02.2016 г.
Със свое ЕР
№0770/15.09.2017 г. НЕЛК е отменил ЕР №0733/02.06.2016г. на ТЕЛК Кубрат и на
основание чл.45, ал.2 от Правилника за устройството и организацията на работа
на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи (в действащата тогава редакция) е върнал преписката за
ново освидетелстване. Съгласно приложената разпоредба при заболявания, по които
ТЕЛК не се е произнесла и са съществували към момента на постановяване на
експертното решение, НЕЛК отменя и връща експертното решение на ТЕЛК за ново
произнасяне. В мотивите към отменителното решение на
НЕЛК е посочено, че има налична медицинска документация, която сочи, че лицето
страда от Артериална хипертония, което
заболяване е съществувало преди постановяване на ЕР на ТЕЛК, а тя не се е
произнесла по него. След постановяване на ЕР №0770/15.09.2017г. на НЕЛК с
Разпореждане №2146-16-152/25.10.2017г. изплащането на пенсията на лицето е
спряно на основание чл.95, ал.2 от КСО.
След връщане
на преписката за ново разглеждане няма последващо произнасяне с ЕР на ТЕЛК Кубрат. С оглед на това с Писмо изх.№ 2114-16-4412/12.08.2019г.
директорът на ТП на НОИ е изискал информация за движението на това
производство. В писмото е посочено, че процедурата по освидетелстване на жалбоподателката
не е приключила и пенсионният орган не може да завърши пенсионното производство
по заявлението за отпускане на личната пенсия за инвалидност поради трудова
злополука и професионална болест. В тази връзка е указано, че лицето следва да
се призове по надлежния ред, а при наличието на субективни причини, които
създават пречки за приключване на процедурата, да бъдат уведомени със
съответните документи за да се прецени дали
физическото лице дължи връщане на надвзета сума. В отговор на това писмо Председателят
на ТЕЛК е изпратил Писмо изх.№1274/31.08.2019г., в което сочи, че лицето писмено е призовано да се яви за освидетелстване
пред ТЕЛК на 10.11.2017г. и с обр.разписка №1703/14.11.2017г.
за 23.11.2017г.. Въпреки двукратното редовно призоваване то не се е явило за
преглед, не са представени нови данни и документи, а наличната документация е
била недостатъчна за преценка на здравния статус на лицето. С оглед на това
ТЕЛК е прекратила преписката на основание- неявил се.
При тези
данни е прието, че Н. Д. М. няма определен процент трайно намалена
работоспособност, тъй като въпреки редовното призоваване, не се е явила за ново
освидетелстване. При липсата на ЕР, с което се определя процент на
неработоспособност и то поради недобросъвестно поведение от нейна страна, с
процесното Разпореждане №2140-16-230/18.09.2019г. на Ръководителя по пенсионно
осигуряване е постановен отказ да се отпусне исканата пенсия за инвалидност,
считано от 24.02.2016г.; прекратяване на изплащането на отпуснатата пенсия и
възстановяване на недобросъвестно получените суми от лицето поради установено
виновно поведение. Същото е било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ
Разград по реда на чл.117 от КСО. В жалбата си Н. М. е заявила, че не е била
надлежно уведомявана да се яви за ново освидетелстване пред ТЕЛК и не би си
позволила такова поведение, още повече, че освидетелстването е изцяло в неин
интерес. Тези възражения не са приети за основателни от решаващия орган и със
свое Решение №1012-16-63/1 от 25.10.2019г. той е отхвърлил жалбата, като е
възприел изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в
разпореждането. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето
производство.
Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден от
оправомощен административен орган, в кръга на неговата териториална и
материална компетентност, в предвидената писмена форма. То обаче е
незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и норми, в противоречие с материалния закон и
преследваната от него цел.
За да постанови оспорените актове пенсионните органи са се позовали изцяло
на твърденията, изложени в Писмо изх.№1274/31.08.2019г. на председателя на
ТЕЛК. Това писмо обаче не съставлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и не се ползва с формална доказателствена сила.
Изложените в него твърдения са оспорени с подадената жалба пред Директора на ТП
на НОИ, поради което административният орган е бил длъжен да събере
допълнителни доказателства дали, как и кога жалбоподателката е била уведомена
да се яви пред ТЕЛК. След като не е сторил това, той е допуснал нарушение на
чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като не е изяснил всички факти и обстоятелства от
значение за случая и не е положил усилия за служебно събиране на
доказателствата.
В хода на съдебното производство са изискани доказателства от ТЕЛК във
връзка с уведомяването на Н. М. да се яви за преглед/справка пред комисията.
Постъпили са писма с аналогично съдържание на изложеното в Писмо
изх.№1274/31.08.2019г. и отново е приложена обр.разписка
№1703/14.11.2017г., за която се установи, че е подписана от съпруга на
жалбоподателката. Други доказателства не са ангажирани. При анализа на представените
писмени доказателства съдът намира, че М. не е била надлежно уведомена. Липсват
каквито и да е данни, че тя е била уведомена по някакъв начин да се яви пред
ТЕЛК на 10.11.2017г., както и на 23.11.2017г. Приложената към делото обратна
разписка, подписана от нейния съпруг, не опровергава този извод. В нея не се
съдържа информация какво писмо/съобщение е връчено на получателя, поради което
не може да се приеме, че лицето е било писмено надлежно уведомено да се яви за
преглед пред ТЕЛК. С оглед на това съдът приема, че липсват доказателства,
които да установяват недобросъвестно поведение на жалбоподателката.
Наред с това липсват и доказателства, които да установяват, че
производството по освидетелстване на лицето е приключило. Според чл.41, ал.2 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи (Правилника) медицинската
документация на лицата, които са подали заявление за освидетелстване
(преосвидетелстване) или са подлежали на редовно преосвидетелстване и след
редовно призоваване не са се явили на преглед в ТЕЛК/НЕЛК, се връща в РКМЕ.
Както беше посочено по-горе жалбоподателката не е била редовно призовавана да
се яви на преглед във връзка с нейното освидетелстване/преосвидетелстване пред ТЕЛК, поради което не са били налице
основанията да се върне нейното медицинско досие в РКМЕ.
Нещо повече, съгласно чл.40, ал.1, т.3 (сега т.4) от Правилника в този
случай ТЕЛК е следвало да издаде ЕР само
по документи без преглед на лицето, след като комисията сама е приела, че то е
редовно призовано и не се явява. В Писмо
изх.№1274/31.08.2019г. на Председателя на ТЕЛК се твърди, че медицинската
документация не е достатъчна да се вземе решение по документи, още повече, че
състоянието на М. няма да отговаря на здравния статус към момента на
първоначалното освидетелстване от ТЕЛК преди повече от три години, тъй като
заболяването е от травматично естество и търпи възможна динамика към подобрение
в следствие на проведеното лечение.
Съдът намира, че тези твърдения не следва да се кредитират. ТЕЛК е колективен
орган и решенията, включително и решението по чл.40, ал.1, т.3 (сега т.4) от
Правилника следва да се вземе с участието на всички членове на комисията. По
делото не са представени доказателства, че изобщо комисията на свое заседание
повторно е обсъждала наличните медицински документи, за да прецени приложението
на тази разпоредба. Още повече, че в отменителното
решение на НЕЛК е посочено единствено и само, че следва да се извърши ново
освидетелстване във връзка с установеното заболяване Артериална хипертония,
което е съществувало преди датата на постановяване на ЕР на ТЕЛК, но не е било
съобразено от комисията ( чл.45, ал.2 от Правилника). Липсват указания да се
събират нови доказателства или да се извърши повторен преглед във връзка с
травматичното увреждане на жалбоподателката.
Липсват и доказателства, които да установяват, че извършените осигурителни
плащания са получени недобросъвестно от жалбоподателката. В КСО не се съдържа
легална дефиниция на понятието "добросъвестност" и или
„недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания. С оглед на общите
принципи на правото и съгласно трайната съдена практика, добросъвестно получени
са тези суми, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното
убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат. Следователно недобросъвестно
ще е лицето, което е знаело или е предполагало, че няма право да получи
съответното осигурително плащане, както и когато съзнателно невярно е
декларирало или пък не е декларирало факти и обстоятелства, от значение за
получаването на осигурителното плащане. Недобросъвестността не се предполага, а
следва да бъде установена, като в тежест на административния орган е да докаже
при условията на главно и пълно доказване недобросъвестност при получаване на
пенсията за инвалидност от жалбоподателката. В случая такива доказателства не
са ангажирани.
Не се твърди и не се установява, че тя съзнателно е затаила, укрила или невярно
декларирала известни на нея факти, за които е знаела или е била длъжна да знае,
че са относими към отпусната лична пенсия за инвалидност. Не се установява и
субективно отношение и съзнание у Н. М., че получаваната от нея пенсия не й се
дължи, поради факти и обстоятелства, които представляват пречка за това.
С оглед на това съдът приема, че към датата на постановяване на
административния акт, не са били налице фактически и правни основания, посочени
в оспорените административни актове, поради
което те се явяват издадени в
противоречие с материалния закон.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1012-16-63/1 от 25.10.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Разград и потвърденото
с него Разпореждане №2140-16-230/18.09.2019г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване,
с което е отказано да се отпусне лична пенсия за инвалидност поради трудова
злополука и професионална болест на Н. Д. М., считано от 24.02.2016г.; прекратено
е изплащането на отпуснатата пенсия и постановено възстановяване на
недобросъвестно получените суми от лицето поради установено виновно поведение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ
: /п/