Р Е Ш Е Н И Е

№183

 

гр. Русе, 15.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

     ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ

 

    като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 282 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.

  Делото е образувано по жалба на Я.Т.А., ЕГН **********,***, чрез адв. И.П. – длъжник по изпълнително дело № 20209140400034, срещу постановление от 10.02.2020 г. на частен съдебен изпълнител В.Н., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Русенски окръжен съд, с което е отказал да прекрати изпълнително дело № 20209140400034 изцяло, както и по отношение на сумите: 250 лв. адвокатско възнаграждение за образуване и водене на делото и 66 лв. авансови такси и разноски с ДДС.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното постановление. Твърди се, че по процесното изпълнително дело, предмет на което е лично незаместимо действие следва по аналогия да се прилага чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК, съгласно който ако длъжникът докаже, че е изпълнил задълженията си изпълнителното дело се прекратява. Сочи се, че жалбоподателката стриктно е спазвала задължението си за предаване на детето Б. А., а детето не е вземано от бащата по негово решение. С жалбата се иска да бъде отменено обжалваното постановление, с което съдебния изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя Р.Б.А., в което се изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че в разпоредбата на чл. 433, ал.1 от ГПК са изброени изчерпателно хипотезите, при които изпълнителното производство подлежи на прекратяване и в същата не фигурират случаите, когато вземането, предмет на принудително изпълнение е за лично незаместимо действие. Доколкото задължението за предаване на дете е за периодично изпълнение и не се погасява с еднократното му престиране същото не може да бъде прекратено поради изпълнение на задължението. Твърди се, че длъжницата продължава да осуетява режима на лични отношения на бащата с децата, като същите не са му били предадени на 06.03.2020 г., както и на 05.06.2020 г., за което има искания да бъдат наложени глоби.

Съдебният изпълнител е изготвил мотиви по повод на подадената жалба, в които се излагат съображения за неоснователност на същата. Твърди се, че задължението за предаване на дете е за периодично изпълнение и по аргумент от чл.433, ал.1, т. 8 ГПК по отношение на задължението за издръжка, така и това задължение не се погасява с еднократното му престиране. Следователно докато длъжникът има задължение да предава дете във връзка с определения режим на лични отношения с бащата следва да има и висящност на изпълнителното дело.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

По основателността на жалбата Русенски окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20209140400034 по описа на ЧСИ В.Н. е образувано по молба на взискателя Р.Б.А., въз основа на изпълнителен лист срещу длъжника Я.Т.А., като майка и законен представител на малолетните деца Ф. Р. А. и Б. Р. А. във връзка с определен режим на лични отношения между бащата Р.А. и малолетните деца.

По изпълнителното дело е приложен приходен касов ордер за сумата 66 лв. – авансова такса за образуване на изпълнително дело, както и договор за правна защита и съдействие между взискателя и адв. Д. П. с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева за образуване и водене на изпълнителното производство.

По изпълнителното дело е извършено имуществено проучване на длъжника и е наложен запор върху банкови сметки за събиране на разноските.

При така установените факти става ясно, че изпълнителното дело е образувано за принудителното изпълнение на лично незаместимо действие – предаване на дете на бащата във връзка с определен със съдебно решение режим на лични отношения. Това задължение има периодичен характер, поради което не се погасява с еднократно изпълнение. В случая неприложими са хипотезите на чл. 433, ал.1 т.1 от ГПК, която се отнася само за парични вземания и на т.8, от която изрично е изключено задължението за издръжка, имащо също периодичен характер. Прекратяване на изпълнително дело, образувано за изпълнението на задължение за предаване на дете въз основа на определен режим на лични отношения с другия родител може да настъпи единствено при наличието на предпоставките на чл. 433, ал.1, т. 2-4 ГПК, както и на основание чл. 433, ал.2 от ГПК при навършване на пълнолетие на децата, в който случай задължението за предаване на детето се погасява окончателно. Въз основа на изложеното въззивният съд намира, че не са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство.

По отношение на жалбата в частта за разноските – 66 лева авансови такси за образуване на изпълнителното дело и 250 лева адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело, въззивният съд намира следното:

Съдебният изпълнител е определил дължимите разноски по изпълнителното дело в поканата за доброволно изпълнение, която е надлежно връчена на длъжника на 15.01.2020 г. Този акт на съдебния изпълнител в частта относно разноските подлежи на самостоятелен съдебен контрол въз основа на жалба от длъжника в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Жалба против постановлението за разноските, обективирано в поканата за доброволно изпълнение не е подавана от длъжника и няма данни за постановяването на решение в този смисъл, поради което актът на съдебния изпълнител за определяне на разноските е влязъл в сила. Ето защо и в тази част обжалваното постановление на съдебния изпълнител се явява законосъобразно.

Поради  изложеното по-горе, жалбата на Я.Т.А. в се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

 

Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:  

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата на Я.Т.А., ЕГН **********,***, чрез адв. И.П. – длъжник по изпълнително дело № 20209140400034, срещу постановление от 10.02.2020 г. на частен съдебен изпълнител В. Н., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Русенски окръжен съд, с което е отказал да прекрати изпълнително дело № 20209140400034 изцяло, както и по отношение на сумите: 250 лв. адвокатско възнаграждение за образуване и водене на делото и 66 лв. авансови такси и разноски с ДДС.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                              

  2.