Р Е Ш Е Н И Е
№ 260018 11.09.2020 година гр. Омуртаг
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Районен съд
- Омуртаг
на петнадесети
юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
секретар Стела Викторова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията Н. З. административно наказателно
дело номер № 95, по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от П. В. Д., с адрес: ***,
против Електронен фиш, серия К № 3451572, издаден от ОДМВР Т., с който му
е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание
чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДП, за нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДП, установено с автоматизирано техническо средство. В жалбата е посочено, че издаденият електронния фиш е незаконосъобразен,
тъй като след пътния знак Д11 с надпис „***“, в посока на движение към гр. С., бил
поставен пътен знак В26, ограничаващ максимално допустимата скорост на движение
на 60 км/ч, поради което превишението на скоростта било 11 км/ч и нарушението
следвало да се санкционира с глоба в размер на 50.00 лева, на основание чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДП. Към жалбата са приложени снимки на пътен участък, на които
са видни пътните знаци Д11, В26 описани в жалбата, разпечатани от https//www.google.com/maps.
Поради изложеното в жалбата се иска да бъде намалена наложената на
жалбоподателя глава на 50.00 лева. В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и поддържа жалбата.
Ответникът –
ОДМВР – гр. Т., редовно
призован не изпраща представител по делото. Представено е писмено становище от
директора на ОДМВР - Т., в което се сочи, че жалбата е неоснователна, а
процесния електронен фиш е законосъобразен, като са изложени подробни
съображения в подкрепа на тези твърдения.
Районна прокуратура – Т., Териториално
отделение – Омуртаг, редовно призована не изпраща
представител и не изразява становище по делото.
Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима,
и след като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
От
приложения към административнонаказателната преписка Електронен фиш, серия К № 3451572, е видно, че със същия на жалбоподателя
е наложено административно наказание
глоба в размер на 100.00 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182,
ал. 1, т. 3 от ЗДП, за извършено на 03.03.2020 г., в 16.36 часа, в обл. Т., с. ***,
на ул. ***, в близост до кръстовището с ул. ***, посока на движени към гр. С., с
МПС – лек автомобил марка „Шкода“, модел „О.“, с рег. № ***, нарушение, квалифицирано
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 11743с4. Сочи се в електронния фиш, че разрешената скорост била
50 км/ч, а установената скорост 71 км/ч и превишаването на разрешената скорост
било с 21 км/ч, като е уточнено, че бил отчетен толеранс на измерената скорост
от -3 км/ч. За доказване извършването на нарушението е приложена снимка № 11743С4/0154570,
на която на 03.03.2020 г., в 16:36:17.7 часа, е заснето МПС с рег. № ***.
Посочено е в описания снимков материал, че локацията е с GPS координати: 43.109153
26.264582, както и че максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч, а
засечената скорост 74 км/ч. Отразено е и разстоянието, от което е направена
снимката – 165 м. На описаната снимка ясно се вижда пътен знак Д12 – край на
населено място, с надпис „***“. Приложени са по делото и удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г., издадено от
Български институт по метрология, със срок на валидност 07.09.2027 г. за
преносима система за контрол на скоростта на МПС, с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, вписана в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № 5126 и приложение към него, в което подробно
е описан посочения тип средство за измерване и неговите характеристики. Видно е
от приложеното писмо изх. № АУ-000029-64140/11.12.2017 г. от Дирекция „Изпитване
на средства за измерване, устройства и съоръжения“ при Български институт по
метрология, че е извършена първоначална проверка на преносима система за
контрол на скоростта на МПС, с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип ARH CAM S1, № 11743С4 и че същата съответства на одобрения тип. От
приложения Протокол за проверка № 72-С-ИСИС от 29.10.2019 г. се установява, че
описаното по-горе АТС е преминало и последваща проверка. Приложени са разпечатки
от Google Карти, на които е обозначено точното място на визираните в описания
снимков материал GPS координати. Към делото са приложени, справка от АИС КАТ
съдържаща данни за датата на съставяне на процесния ел. фиш – 11.03.2020 г.,
датата на връчването му – 18.03.2020 г., известие за доставяне, както и
доказателства относно датата на подаване на жалбата – 26.03.2020 г. Видно е от
приложената справка от централна база КАТ, че описаното в обжалвания ел. фиш МПС
е собственост на жалбоподателя. От приложения Протокол за използване на АТСС от
03.03.2020., ведно със снимка, на която ясно е видно позиционирането му. В
цитирания протокол са отразени всички данни за техническото средство, датата на
използването му, мястото на контрол – с. ***, общ. А., ул. ***, посока В. - С.,
максимално разрешената скорост, началния и крайния час на осъществяването на
контрол, брой часове, номерата на първото и последно изображения, брой
установени нарушения и др. Приложени са Заповед № 8121з-205/27.02.2018 г. на
министъра на вътрешните работи, Организационно-технологични правила за работа
със „Стационарно преносими уреди за контрол на скоростта“, Заповед № 8121з-1524/09.12.2016
г. на министъра на вътрешните работи. Приложени са и представените от
жалбоподателя разпечатка от Google Карти, информация по заявление за достъп до
обществена информация вх. № ЗДОИ-48/05.06.2020 г., ведно с постановеното по
това заявление Решение № РД-ОИ-46/17.06.2020 г. на председателя на УС на АПИ.
От предоставената по реда на ЗДОИ информация на жалбоподателя се установява, че
през 2015 г. по програма „Транзитни пътища V“ била извършена рехабилитация на
път І-4 в участъка „*** – Омуртаг“, от км 180+500 до км 197+746, в който се
намирало и с. ***, като началото и края на регулацията на селото в посока С. – В.
били при км190+987, а в посока В. – С. при км 191+792. Посочено е, че в обхвата
на рехабилитацията била положена нова хоризонтална маркировка и били подменени
изцяло вертикалната сигнализация и ограничителните системи за пътища, като на
км 191+644, в изпълнение на проекта бил монтиран пътен знак В26, ограничаващ
скоростта на движение до 60 км/ч, но през месец април 2020 г. този знак бил
премахнат от служители на РПС – А..
Обсъждайки събраните по делото
доказателства съдът намира жалбата за неоснователна. Съдът намира, че
случая не са налице сочените от жалбодателя нарушения. В процесния електронен
фиш е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизираното
техническо средство, като е посочен идентификационния номер на същото. От
приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г, издадено от Български институт по метрология, със срок на
валидност 07.09.2027 г. за преносима система за контрол на скоростта на МПС, с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, е видно, че
същата е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 5126, а от приложеното писмо изх. № АУ-000029-64140/11.12.2017 г.
от Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ при
Български институт по метрология, се установява, че е извършена първоначална
проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС, с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743С4 и че посочената
система съответства на одобрения тип, а от Протокол за проверка № 72-С-ИСИС от
29.10.2019 г. се установява, че описаната система е преминала и последваща
проверка. В обжалвания електронен фиш е описано точното място на извършване на
нарушението, както и посоката на движение на лекия автомобил – към гр. С.. В
приложената снимка № 11743С4/0154570 от 03.03.2020 г., направена в 16:36:17.7
часа, ясно се вижда, че към момента на констатиране на нарушението автомобилът
на жалбоподателя се е намирал непосредствено до пътен знак Д12, обозначаващ
края на населеното място с. ***, в посока гр. С.. От приложените разпечатки от
Google Карти се установява точното място на визираните в снимката GPS координати.
Ето защо съдът счита за безспорно доказано, че нарушението, за което санкциониран
жалбоподателя е извършено в населено място. Според общото правило, установено в
чл. 21, ал. 1 ЗДП, скоростта на движение на леките автомобили в населени места,
не трябва да превишава 50 км/ч., като изключенията от това правило - когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, следва да се сигнализират с пътен знак, посочващ
въвеждането на различната скорост - чл. 21, ал. 2 ЗДП, като съгласно чл. 79, ал.
1 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, въвеждането
на ограничение на допустимата максимална скорост на движение се извършва с
пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от посочената наредба регламентира, че пътните
знаци за въвеждане на забрана в т. ч. и В26, се поставят се непосредствено
преди участъка от пътя, за който се отнася забраната, като съгласно чл. 61, ал.
3 от наредбата в общия случай са в сила до следващото кръстовище. Когато
дължината на зоната на действие на въведена с пътен знак забрана е по-голяма от
2000 м, пътният знак се повтаря на разстояния на всеки 1000 м., като в тези
случаи под пътните знаци, въвеждащи забрана, се поставят допълнителни табели
Т2, които указват разстоянието до края на зоната на действие на забраната - чл.
61, ал. 5 /ред. ДВ бр. 13 от 14.02.2020 г. / и ал. 6 от същата наредба. В
случая от приложената по делото информация предоставена от АПИ по реда на ЗДОИ
се установява, че към датата на извършване на нарушението действително в
участъка на ПП І-4 минаващ през с. ***, общ. А., обл. Т., е бил поставен знак
В26, ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч, като от посоченото в
информацията метонахождение на този знак и твърденията на самия жалбоподател се
установява, че знака е бил поставен след пътен знак Д11, означаващ началото на
населеното място с. ***, в посока В. – С.. От приложените по делото разпечатки
от Google Карти и снимковия материал от АТС, се установява, че нарушението е
констатирано непосредствено преди пътен знак Д12, обозначаващ края на
населеното място с. ***, като до това място от мястото, на което се сочи, че е
бил поставен пътен знак В26, по протежението на ПП І-4 са налице две кръстовища.
Не са налице доказателства по делото в случая да е налице хипотезата по чл. 61,
ал. 5 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци /ред. ДВ бр. 13 от 14.02.2020 г. /.
Следователно е била налице хипотезата по чл. 61, ал. 3 от същата наредба, според
която действието на пътен знак В26 е било до първото кръстовище, а нарушението
е констатирано след второто кръстовище. Ето защо съдът счита, че в случая
правилно е определена нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 1 от ЗДП, съгласно
която максимално разрешената скорост на движение в населено място на автомобил
от категорията на заснетия е 50 км/ч, както и санкционната разпоредба - чл. 189,
ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДП, съгласно която за превешаване
на максимално разрешената скорост в населено място от 21 до 30 км/ч, санкцията
е глоба в размер на 100.00 лева. Обжалвания електронен фиш съдържа всички
изискуеми реквизити, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДП. Съгласно чл. 188, ал. 1
ЗДП Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение,
като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая
жалбоподателя не е декларирал, че е предоставил управлението на описаното в
процесния електронен фиш МПС на друго лице и следователно правилно е установено
авторството на нарушението. Наложеното административно наказание глоба в размер
на 100.00 лева, както бе посочено по-горе, е определено в съответствие с
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДП. Предвид изложеното, съдът счита, че
извършеното нарушение е доказано по несъмнен начин и при реализиране на
административно наказателната отговорност не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Ето защо атакувания електронен фиш следва да бъде
потвърден като законосъобразен.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К № 3451572, издаден от ОДМВР - Т., с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка
с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДП, е наложено административно наказание глоба в
размер на 100.00 лева на П. В. Д.,***, с
ЕГН **********, за установено с преносима система за контрол на скоростта на
МПС, с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с4,
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Т. в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени
в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Невяна Захариева