Присъда по дело №156/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 48
Дата: 8 април 2019 г. (в сила от 7 август 2019 г.)
Съдия: Светлана Димитрова Митрушева Атанасова
Дело: 20192330200156
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

Мотиви:

ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия Д.Ж.Й. *** за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК

По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от „Силма 60“ ООД гр.Я. срещу подсъдимия за сумата от 397.20лв. за причинени имуществени вреди от престъплението.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт. Счита същото за безспорно установено въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. За извършеното престъпление пледира на подсъдимия да се определи наказание от една година лишаване от свобода, което да се отложи за изтърпяване за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.Гражданският иск се преценя за основателен и доказан и се пледира за уважаването му.

Гражданският Ищец „Силма 60“ ООД Ямбол, чрез процесуалния си представител поддържа иска срещу подсъдимия. Счита същия за основателен и доказан и моли за уважаването му в пълен размер, ведно с произтичащите законни последици.

Подсъдимият Д.Й. участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник-адвокат. Несе признава за виновен по предявеното му обвинение като дава обяснения във връзка с него. Чрез защитата си изразява становище за недоказаност на обвинението и моли за постановяване на оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:

През 2018г фирма „Силма 60“ ООД Ямбол имала строителен обект на ул.“Б.“ № **. В тази връзка в началото на годината на няколко пъти наемала роми, сред които и подсъдимия, за разтоварване на строителни материали на обекта.

На 23.04.18 подсъдимият решил да отиде до строителния обект на ул.“Б.“ № ** и да извърши кражба на вещи. В изпълнение на намисленото на посочената дата Й. се качил на  четвъртия етаж на строежа и с помощта на носения с него нож отрязал 60 м. от опънатия между първи и пети етаж кабел СВТ 3х2.5 и го взел със себе си. Взел също 1 кашон със 100бр. алуминиеви , ъглови планки, след което с отнетите вещи напуснал обекта. Вещите отнесъл в дома си . През следващите дни обгорил изолацията на кабела и продал получения метал на св. С.. Получените средства похарчил за лични нужди.

През неустановен точен ден в периода 23.04.18 – 21.05.18 Й. решил отново да отиде на строителния обект и да извърши кражба на вещи. В изпълнение на намисленото отишъл до строителния обект на ул.“Б. ** и от там свалил от стените  40 м. електрическа инсталация за  ключове и контакти СВТ 3х1.5. Взел също 10бр алуминиеви профили за „Еталбонт“ с дължина от по 1 м. отнетите вещи отнесъл в дома си. Обгорил изолацията на кабела , след което продал същия и алуминиевите планки и  профили на св. В.. Получените средства похарчил за лични нужди.

На 21.05.2018г подсъд. Й. отново отишъл на строителния обект на „Силма 60“ ООД, находящ се на ул. Б.“ № **. От стените на втория етаж на същия свалил 20м. ел. кабел от електрическа инсталация за осветление – СВТ 3х1.5. Отнесъл кабела в дома си, където обгорил обвивката му и на следващия ден го продал на неизвестно лице.

Собственик на вещите и от трите деяния била фирма „Силма 60“ ООД Ямбол

От заключението на изслушаната по делото оценителна експертиза се установява , че общата стойност на отнетите от  Й. вещи възлиза на 397.20лв.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена отчасти въз основа на обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитаните по делото свидетели П., П., В., С., дадените в хода на досъдебното производство показания та св. В. в прочетените им от съда части, от писменото заключение на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице Д., въз основа на приложените по делото писмени доказателства – протокол за доброволно предаване – 2бр. , удостоверение от Агенцията по вписванията, справка за съдимост, а така също и въз основа на приложените веществени доказателства  - нож.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: подсъдимият с деянията си е осъществил както от обективна , така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК, тъй като в периода 23.04.2018 – 21.05.2018г в гр. Я. от строителен обект на фирма „Силма 60“ ООД Ямбол, находящ се на ул.“Б.“ № **, чрез използване на техническо средство нож е отнел чужди движими вещи на обща стойност 397.20лв. от владението на собственика им „Силма 60“ ООД Ямбол с *** Д.П. и П.П., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на продължавано престъпление.

Налице е извършено от подсъдимия продължавано  престъпление по см. на чл. 26 от НК, съставомерно по горепосочените текстове на наказателния закон. Й. е  извършили  три отделни деяния, които по отделно осъществяват различни състави на едно и също престъпление – кражба.  Всяко едно от тези деяния е извършено през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява  от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Авторството на всяко едно от деянията се установява по несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка съдът отказа да даде вяра на обясненията на подсъдимия, в частта им, в която отрича да е извършил процесните деяния, като приема същите за защитна реакция и опит за избягване на наказателната отговорност за извършените от него противоправни деяния. От обясненията на подсъдимия и показанията на св. П. се установява,че Й. е бил наеман на строителния обект за разтоварване на строителни материали, поради което последният несъмнено е бил запознат както с обстановката на обекта, така и с наличните инсталации и строителни материали. Отделно от това показанията на св. П. за вида и количеството на отнетите вещи съответстват изцяло на показанията на св. В. и С. относно това кога и какво са закупили от подсъдимия. По делото липсват данни П., В. или С. да са заинтересовани от изхода на делото или да са в каквито и да било взаимоотношения с подсъдимия , за да се приеме, че чрез даване на неверни показания се стремят да ангажират наказателната отговорност на последния. Предмет на престъплението са били чужди движими вещи, които към датата на отнемането им са притежавали определена парична стойност. При определяне на конкретния размер на същата съдът даде вяра на заключението на вещото лице, като компетентно и обективно изготвено, и неоспорено от страните по делото. Владението върху процесните вещи се е упражнявало от техния собственик – търговско дружество „Силма 60“ ООД. С отнемането на вещите от  фактическата  власт на собственика подсъдимият е прекъснал упражняваното от него владение и е  установил свое такова. Липсвало е предварително съгласие от страна на законните представители на собственика   за извършването на това своене.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че за извършване на една от кражбите подсъдимият е използвал нож, който , съгласно практиката на ВКС, представлява техническо средство по смисъла на чл. 195 ал.1 т.4 НПК и води до квалифициране на деянието  и цялостната квалификация на извършеното престъпление по чл. 195 ал.1 т4 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал  с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че лишава от фактическа власт досегашния собственик на вещите, предвиждал е преминаването им в негова фактическа власт и пряко е целял нейното установяване. Същият е имал изградени представи, че извършва едно от деянията посредством използване на техническо средство - нож.  Налице е била и користна цел при извършване на деянията, за което свидетелства обстоятелството, че непосредствено след осъществяването им  подсъдимият  се е разпоредили с процесните вещи, в свой интерес.

При определяне вида и размера на наложеното  на подсъдимия наказание съдът взе предвид следното: От една страна взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления по настоящем в страната. От друга страна взе предвид невисоката стойност на предмета на престъплението, младата възраст на подсъдимия. С оглед на всичко това съдът   определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства , в минималния, предвиден в текста на закона размер, а именно лишаване от свобода за срок от една година.

Същевременно съдът прецени, че изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни и същевременно и най-лекото , предвидено в текста на закона наказание от една година лишаване от свобода не е несъразмерно тежко за извършеното, поради което отказа да приложи разпоредбата на чл. 55 НК

Тъй като наложеното на подсъдимия наказание е до три години лишаване от свобода, същият е с чисто съдебно минало и съдът прецени, че за  поправянето и превъзпитанието му не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание на осн. Чл. 66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на същото за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът счете гражданският иск за обезвреда за основателен и доказан в пълен размер. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че гражданския ищец е претърпял вреди, съизмеряващи се със стойността на отнетото му имущество.  Тъй като до приключване на съдебното следствие отнетите вещи не са били възстановени на собственика им съдът уважи иска в пълен размер. Тъй като се касае за вземане на деликтно основание неговата изискуемост, респективно лихвоносност възниква от момента на увреждащото събитие. То защо върху размера на гражданския иск съдът присъди законна лихва считано от 21.05.18г до окончателното изплащане на сумата.

На осн. Чл. 189 НПК съдът осъди подсъдимият да заплати направените по делото разноски в размер на по 70.38, вносими в полза на републиканския бюджет по сметката на ОД МВР Ямбол, 30лв., вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на  50лв.

По изложените съображения съдът постанови съдебния си акт.

 

                                                                                                                                                           Районен съдия: