Решение по дело №637/2021 на Административен съд - Стара Загора

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№317                                                  15.07.2022г.                              гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

при секретар  Ива Атанасова

и с участието на прокурор

като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 637 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

            Образувано е по жалба на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, кв. „Три чучура“, бл.21, вх. Б, ет. 6, ап. 18, представлявано от управителя С.А.К., против Ревизионен акт № Р-16002420007763-091-001/ 29.07.2021г., издаден от С.А.Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П.З.К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена и изменена с Решение № 505/ 21.09.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително установения корпоративен данък за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., съответно в размер на: 5 753.88лв., 4 000.00лв., 4 968.78лв., 8 543.00лв., 13 500.14лв. и 14 146.00лв., с прилежащите лихви: 3 696.57лв., 2 162.50лв., 2 182.30лв., 2 881.12лв., 3 187.79лв. и 1 548.32лв.

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон. Изложени са оплаквания, че събраните доказателства са преценени едностранчиво без да е спазен, уредения в чл. 3 от ДОПК принцип за обективност. Жалбоподателят счита, че органите по приходите не са изпълнили задължението си да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за определяне на задълженията на дружеството. Изтъква, че не са събрани относимите доказателства и не са извършени надлежни насрещни проверки на доставчиците по посочените в РД фактури за установяване на реалното осъществяване на доставките. Сочи се и допуснато нарушение на чл.120, ал.2, изр. 2 от ДОПК, тъй като органът по приходите не е обсъдил направените срещу ревизионния доклад възражения и напълно е игнорирал допълнително представените доказателства. Освен това, отбелязва се, че събраните в хода на ревизионното производство документи са били превратно тълкувани, в резултат на което не е направен обективен анализ на действителните факти, което е довело до погрешни правни изводи, по отношение на допълнително установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО и прилежащите лихви. В тази връзка, счита че оспорения ревизионен акт, съдържа констатации и изводи, които не са обосновани и противоречат на материалния закон. Поддържа, че от представените в хода на проведеното ревизионно производство доказателства по несъмнен начин се установява както реалността на осъществените доставки на стоки, така и фактическото извършване на услугите - предмет на фактурираните доставки. Развити са и съображения за това какво следва да представи данъчно задълженото лице, за да се признаят за данъчни цели разходите по процесните фактури, като се твърди, че дружеството е изпълнило тези свои задължения, а ревизиращите органи не са обсъдили представените доказателства. По подробно изложени в жалбата доводи е направено искане Ревизионен акт № Р-16002420007763-091-001/ 29.07.2021г., в частта потвърден с Решение № 505/ 21.09.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира и направените по делото разноски.

            Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, за което излага подробни съображения в представеното писмено становище.

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002420007763-020-001 от 11.12.2020г., издадена от С.А.Г., на длъжност Началник сектор в отдел Ревизии при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, с обхват задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2019г. и за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2014 до 31.12.2019г. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: П.З.К. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Г. И. П. – главен инспектор по приходите /л.17, т.I от делото/. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 17.12.2020г. по електронен път /л.20, т.I/. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002420007763-020-002/ 16.03.2021г., /л.21, т.I/, издадена и подписана от С.А.Г., Началник сектор, срокът за приключване на ревизията е определен като такъв до 17.05.2021г. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедта за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.

            С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, в хода на ревизията, са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице, с които са изискани първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри и търговска документация, извършени са справки, присъединени са доказателства и са съставени протоколи за извършени насрещни проверки; предприети са действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД.

            Въз основа на извършената на дружеството ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – П.З.К. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Г. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите е съставен и подписан Ревизионен доклад № Р-16002420007763-092-001/31.05.2021г. /л.95-165, т.I от делото/, с който по отношение на ревизираното лице „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД гр. Стара Загора, се предлага установяване на допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО, както следва: за 2014г. в размер на 5753.88 лева и лихви 3602.26 лева, за 2015г. в размер на 4000.00 лева и лихви 2096.94 лева, за 2016г. в размер на 4968.78 лева и лихви 2100.86 лева, за 2017г. в размер на 8765.75 лева и лихви 2812.57 лева, за 2018г. в размер на 13500.14 лева и лихви 2966.52 лева и за 2019г. в размер на 14146.00 лева и лихви 1316.47 лева. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от П. К. и от Г. П., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

            Направени са констатации, въз основа на които е прието, че не следва да бъдат признати за данъчни цели разходите, отразени по сметки 601 (парно отопление, екопелети, камери, компютърни консумативи и конфигурации, препарати и др.) и 602 (проектиране, подготовка на документи, счетоводни, финансови, консултантски, административни услуги, проучване на пазари, транспортна услуга, реклама, услуга по договор и др.), въз основа на фактури, издадени от „ЛАНБГ“ ЕООД, „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД, „ФУЛ-БГ“ ЕООД. ЕТ „С. - П. - Д.Г.", „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, „НАЙК - ВКП“ ООД, „КИАН - ПКВ“ ЕООД, „ЧАР ТАКСИ Г“ ЕООД и „ЧАР ТАКСИ 2020“ ЕООД, подробно описани в РД. Прието е, че на основание чл.26, т.1 и т.2, чл.10, ал.1 и ал.4, чл.67 и чл.78 от ЗКПО с тези разходи следва преобразуван счетоводния финансов резултат на дружеството в посока увеличение за всяка от годините, включени в ревизирания период, както следва: за 2014г. в размер на 50 100.00 лева, за 2015г. в размер на 40 000.00 лева, за 2016г. в размер на 48 100.00 лева, за 2017г. в размер на 85 430.00 лева, за 2018г. в размер на 135 001.40 лева и за 2019 г., съответно в размер на 140 752.00 лева. Отделно от това, в РД се съдържат и констатации, че освен с посочените разходи, се следва и допълнително увеличение на счетоводния финансов резултат за следните периоди: за 2014г. със сума в общ размер на 7 438.76 лева, в т.ч. 1823.98 лева - неотчетени приходи; 554.24 лева - начислен годишен КД по ГДД за 2013г., неоснователно включен в общия размер на разходите за 2014г.; приключени, без документ, салда по сметки 304 и 498, съответно в размер на 1267.94 лева и в размер 3792.60 лева; за 2016г. - със сумата от 1587.80 лева, представляваща начислен годишен КД за 2015г., неоснователно включена в общия размер на разходите за 2016г. и за 2019г. – със сумата от 708.00 лева неотразени приходи от продажби, поради погрешно осчетоводена фактура № 0...3164/ 07.01.2019г., издадена от ревизираното лице на ЗК „УНИКА“ АД.

            В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че „АЙ ЕФ СИ ТРУП“ ЕООД е застрахователен брокер, съгласно Удостоверение № 265-ЗБ/ 23.11.2010г., издадено от Комисията за финансов надзор/л.410, т.II/ и за периода на ревизията извършва застрахователно посредничество.

            С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за коректното определяне на данъчните задължения на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД на основание чл. 37, ал. 3. чл. 53 и чл. 56. ал. 1 от ДОПК, са му били връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/, както следва: ИПДПОЗЛ № Р-16002420007763-040-001/ 16.12.2020г./л.316, т.IX от делото/ и ИПДПОЗЛ № Р-16002420007763-040-002/ 16.04.2021г./л.385, т.II/. С тях са изискани цялата заведена счетоводна отчетност за периода от 01.01.2014г.-31.12.2019г., счетоводен и данъчен амортизационен план, индивидуален сметкоплан, инвентарна книга, счетоводни регистри, оборотни ведомости, главна книга за всяка година от ревизирания период, всички документи, данни, сведения и книжа по приходните и разходните операции на дружеството за ревизирания период за удостоверяване на документалната обоснованост на събитията и сделките - първични и вторични счетоводни документи - фактури за покупки и за продажби; приемо-предавателни протоколи, банкови извлечения, оригинали и заверени копия на документи за разплащане по фактурите, копия на договори с контрагенти и анекси към тях, справка за счетоводно отразяване на фактурите и др.; декларация за притежавани търговски обекти, от които се осъществява дейността – документи за собственост или договори за наем; договори за счетоводно обслужване, както и заверени копия на пълномощни или документи, свързани с упълномощаване. Допълнително са изискани всички документи, с които разполага ревизираното лице във връзка с получени доставки по фактури, издадени от доставчиците „ЛАНБГ“ ЕООД, „ФУЛ-БГ“ ЕООД, ЕТ „С. – П. – Д.Г.“, „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД„НАЙК – ВПК“ ООД.

            В изпълнение на тези искания, от ревизираното лице, са представени документи и писмени обяснения, подробно описани в РД. Извършени са и насрещни проверки на основните доставчици на ревизираното лице, за което са издадени съответните ПИНП.

            Ревизията е предхождана от извършена на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/, приключила с Протокол № П-16002420053757-073-001/ 05.11.2020г. /л.67-л.73, т.III/. Този протокол и доказателствата, събрани в хода на проверката, са присъединени към настоящото ревизионно производство с протокол № Р-16002420007763-ППД-001/ 22.02.2021 г./л.1, т.III от делото/.

            Освен това с протокол № 1678294/ 21.05.2021г. /л.54 и сл., т.II/ в хода на ревизията е извършено присъединяване на доказателства, а именно резултати от извършени справки в информационната система на НАП, съдържащи данни за ревизираното лице и неговите доставчици.

            Въз основа на направените при проверките констатации и събраните в хода на ревизионното производство доказателства органите по приходите са направили извод, че не е налице основание да бъдат признати за данъчни цели осчетоводените от „АЙ ЕМ СИ ГРУП“ ЕООД разходи за доставки на стоки и услуги по фактури, издадени от доставчици му „ЛАНБГ“ ЕООД, „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД, „ФУЛ-БГ“ ЕООД. ЕТ „С. - П. - Д.Г.", „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, „НАЙК - ВКП“ ООД, „КИАН - ПКВ“ ЕООД, „ЧАР ТАКСИ Г“ ЕООД и „ЧАР ТАКСИ 2020“ ЕООД. Конкретно, по доставчици е установено следното:

            По отношение на доставката от „ЛАНБГ“ ЕООД гр. Карнобат, с ЕИК *********: Дружество е издател на фактура **********/ 10.11.2014г. ./л.345,гръб, т.IX/ с предмет „изграждане на парно отопление с материали на клиента“ – 1 бр. на стойност 13 100.00 лева. Установено е, че тази сума е намерила отражение в общия размер на разходите по ОПР на РЛ за 2014г., като разходи за материали.

            На „ЛАНБГ“ ЕООД е извършена насрещна проверка, завършила с протокол № П-02000221040880-141- 001/ 29.04.2021 г. /л.412, т.II/. Съставеното за целите на проверката ИПДПОЗЛ е било връчено по реда на чл.32 от ДОПК. В протокола от извършената насрещна проверка е отразено, че не са представени изисканите от проверяваното лице документи и писмени обяснения, свързани с процесната доставка. Не са представени доказателства за реално извършена доставка, няма данни за материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставка на „изграждане на парно отопление с материали на клиента“, както и има ли предходен доставчик.

            При проверка в информационния масив на НАП, е установено, че в „ЛАНБГ“ ЕООД няма назначавани лица по трудови правоотношения за периода  01.01.2014г. - 31.12.2014г., нито са изплащани възнаграждения на лица по извънтрудови правоотношения. От справката за регистрирани фискални устройства/ФУ/ е констатирано, че дружеството има регистрирано ФУ за „обект за предоставяне на далекосъобщителни услуги“ в гр. Карнобат. При извършен преглед относно оборотите на това фискално устройство на „ЛАНБГ" ЕООД за периода от издаване на процесната фактура - 10.11.2014г. до 31.12.2014г. са констатирани обороти, които са в значително по-ниски размери от стойността по фактурата /13 100.00лв/, като сума в този размер не се установява да е отчетена. Установено е, че за 2014г. е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО с декларирана основна дейност - „търговия на дребно с хляб, хлебни, захарни и сладкарски изделия“.

            Във връзка с доставката от „ЛАНБГ“ ЕООД първоначално, от ревизираното лице - „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД, са представени заверено копие на процесната фактура и документи/счетоводни регистри/, свързани с осчетоводяването й. Не е представен документ за плащане по фактурата – фискална касова бележка от фискално устройство, въпреки че по счетоводни данни е отразено плащане в брой на 01.12.2014г. По повод допълнително изискана информация във връзка с доставката с ИПДПОЗЛ № Р-16002420007763-040-002 / 16.04.2021г./л.385, т.II/, при извършено посещение от органите по приходите в офиса на счетоводната кантора, обслужваща ревизираното лице, документирано с Протокол №1678295/28.04.2021г. /л.402 си сл., т.II/ е представена единствено декларация от С. К., управител на „Ай Еф Си Груп" ЕООД, с вх.№9036/ 29.04.2021г. /л.392, т.II/. Според даденото в нея обяснение, „договор не е сключван, а материалите са закупени от С. К. като физическо лице без документ, тъй като складовете за материали не издават фактури на физически лица, а само складова разписка, която не съхранява“.

            Въз основа на така установените факти, ревизиращият екип е приел, че липсват доказателства, удостоверяващи реално извършена доставка на услуга „изграждане на парно отопление с материали на клиента" по фактура №0...18/10.11.2014г., издадена от „ЛАНБГ" ЕООД. Отбелязано е, че липсват доказателства за доставка и транспорт на материалите, както и за приемо-предаване на услугата. Такива не са били представени както от доставчика по фактурата, така и от ревизираното лице. Констатирано е още, че по счетоводни данни за ревизирания период 2014г. - 2019г., в инвентарната книга на ревизираното лице няма заведен актив „парно отоплителна инсталация". С оглед на това и предвид липсата на фискална касова бележка от фискално устройство е прието, че не са налице доказателства за документално обоснован разход по посочената фактура.

            С оглед изложеното и на основание чл.26, т.2, и чл. 10, ал.1 и ал.4 от ЗКПО, ревизиращият екип не е признал като разход за данъчни цели, отчетената в общия размер на разходите на дружеството за 2014 г., сума в размер на 13100.00 лв. по ф-ра №0...18/10.11.2014г., издадена от „ЛАНБГ“ ЕООД, тъй като не е документално обоснована по смисъла на този закон. Освен това, изложени са доводи, че визираният разход за „изграждане на парно отопление“, не следва да бъде признат за данъчни цели и на основание чл.67 от ЗКПО, тъй като касае придобИ.е на дълготраен материален актив по смисъла на СС № 16 - Дълготрайни материални активи. Изтъкнато е, че съгласно цитираната разпоредба счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели. Въз основа на това е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2014г. с 13 000.00 лева.

            По отношение на доставката от „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД гр. Свиленград, с ЕИК *********: Дружеството е издало фактура № **********/ 30.06.2016г. /л.346, гръб, т.IX /, с предмет на доставката, посочен в съставения първичен счетоводен документ „счетоводни и финансово консултантски услуги“ – 1 бр. на стойност 18 000.00 лева. Установено е, че тази стойност е отразена през 2016г. по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги" и е намерила отражение в общия размер на разходите на дружеството за 2016г.

            На „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД е била извършена насрещна проверка, приключила с протокол № П-16002621040757-141- 001 / 30.03.2021 г./л.375, т.II/, в констативната част на който е отразено, че в хода на проверката е било връчено ИПДПОЗЛ. В изпълнение на това искане от страна на проверяваното лице с вх. № ВхР-1791/29.03.2021 г. /л.378, т.II/, са представени заверено копие на фактура № 10/30.06.20216 г./л.382, т.II/ с посочено в нея съдържание на стопанската операция – „счетоводни и финансови консултантски услуги“ 1 бр., на стойност 18000.00 лв.; заверено копие на извлечение от банковата сметка на „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД, от което е видно, че разплащането на фактурата е извършено по банков път на 07.07.2016 г./л.381, т.II/; както и журнал на сметка 410 - Клиенти, от който е видно, че фактурата е осчетоводена по дебита на сметка 410 срещу кредитиране на сметка 702, за отчитане на прихода от услугата./л.380, т.II/. Представено е и писмено обяснение от управителя на дружеството В. К. Ф./л.379, т.II/ съгласно което, издадената фактура от „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД е за извършени: 1. Счетоводни услуги: извършване на проверка на счетоводния отдел на фирмата /която обслужва дружеството АЙ ЕФ СИ ГРУП ЕООД/, отразяване обективно текущото финансово състояние на фирмата, организиране формата на счетоводство, финансово планиране; 2. Финансови консултации относно работния процес: данъчно планиране на дейността, консултиране на бизнес схеми, легално оптимизиране на данъците, данъчно планиране на дейността, ефективни данъчни спестявания съобразени с изискванията на закона за счетоводството, вътрешна система за контрол, бизнес данъчно консултиране, консултации и изготвяне на план за възнагражденията на служителите. В протокола от насрещната проверка е отбелязано, че не са представени други доказателства за реално извършване на доставка по цитираната фактура, като договори с приложения към тях, анекси, приемно-предавателни протоколи или други съпътстващи документи, доказващи реалността на извършената доставка. Посочено е, че не се представят справки и/или отчети и др. документи, които да са свързани с фактурираната доставка на услуга. Не са представени и доказателства за наличие на материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на счетоводни и финансово консултантски услуги. От извършени справки в ИМ на НАП е установено, че „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД не притежава персонал, назначен по трудови правоотношения и не е изплащало възнаграждения по извънтрудови правоотношения. В същото време, по отношение на управителя на дружеството – В. К. Ф. е констатирано, че е работил по трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор от 31.10.2013г. със ЗД „ЕВРОИНС“ АД и към 31.12.2016г. този трудов договор не е прекратен.

            В хода на ревизията, във връзка с тази доставка, от „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД, са представени единствено заверено копие от процесната фактура и документ за плащането й по банков път. В РД е посочено, че от страна на ревизираното лице не са представени никакви други доказателства за получени счетоводни и финансово консултантски услуги, по издадената от „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД фактура. В тази връзка е отбелязано, че за периода 2014г. – 2019г. счетоводното обслужване на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД се извършва от счетоводното предприятие „НАЙК-ВКП" ООД, чийто управител е и съставител на ГФО. Установени са и множество фактури, издадени от „НАЙК-ВКП“ ООД с предмет счетоводни услуги, които били отразени в счетоводството на ревизираното лице. Прието е, че доколкото не са представени доказателства за извършването на услугите, съответно за лицата, които пряко са били ангажирани с извършването на спорната доставка, не се установява реалното им П.тиране, а се касае за едно фиктивно фактуриране, без реално осъществяване на такива от доставчика – „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД. С оглед на това, от ревизиращите органи е обоснован извод, че отразеният разход по сметка 602, не е документално обоснован и не следва да се признава за данъчни цели по реда на чл.26, т.2, чл.10, ал.1 от ЗКПО, като счетоводния финансов резултат за 2016 г. бъде увеличен с 18 000.00 лева.

 

            По отношение на доставката от „ФУЛ – БГ“ ЕООД гр. Стара Загора, с ЕИК *********: Дружеството е издател на 2 бр. фактури, както следва: фактура № **********/ 17.12.2015г. /л.349, т.IX/, с предмет на доставката, посочен в съставения първичен счетоводен документ „Куполна IR Камера HIKVISION, 720TVL PICADIS, 3.6 mm широкоъгълен обектив“ – 24 бр. на стойност 6 000.00 лева и фактура № **********/ 16.12.2015г. /л.349, гръб, т.IX/, с предмет „Проектиране и изграждане на видеонаблюдение на обекти-Стара Загора и Варна“ - 1бр., на стойност 15 000.00 лева. Установено е, че стойността по фактура № **********/ 17.12.2015г. е отразена по дебита на сметка 601 „Разходи за материали“, а стойността по фактура № **********/ 16.12.2015г. - по дебита на сметка 602 „разходи за външни услуги“, като и двете фактури са намерили отражение в общия размер на разходите на дружеството по ОПР за 2016г.

            На „ФУЛ – БГ“ ЕООД е била извършена насрещна проверка, приключила с Протокол № П-16002421041010-141- 001/ 29.04.2021г. /л.413, т.II/. Съставеното за целите на проверката ИПДПОЗЛ/л.161, т.III/ е било връчено по реда на чл.32 от ДОПК. В протокола от извършената насрещна проверка е отразено, че не са представени изисканите от проверяваното лице документи и писмени обяснения, свързани с процесните доставки. Посочено е още, че „ФУЛ – БГ“ ЕООД е с прекратена регистрация по реда на ЗДДС, считано от 02.12.2014г., поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Не са представени доказателства за реално извършена доставка, няма данни за материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставка на „Куполна IR Камера HIKVISION, 720TVL PICADIS, 3.6 mm широкоъгълен обектив“ - 24 бр. и „Проектиране и изграждане на видеонаблюдение на обекти - Стара Загора и Варна“ - 1 бр., както и документи, свързани с наличие на предходни доставчици по фактурите.

            От присъединените справки, изготвени от информационната система на НАП, органите по приходите са констатирали, че за периода от 01.01.2015 до 31.12.2015г. във „ФУЛ - БГ" ЕООД е имало две назначени лица по трудови договори на длъжност продавач, разносна търговия и технически сътрудник и няма изплатени суми през 2015г. по извънтрудови правоотношения. Установено е, че дружеството е подало ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, в която не са декларирани приходи и разходи за 2015 г. От справката за регистрирани данни за фискални устройства за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г. /л.117-л.122, т.II/ е установено, че „ФУЛ – БГ“ ЕООД е имало 2бр.ФУ /ЕКАФП/, които обаче са били дерегистрирани, както следва: на 21.08.2014г. за търговски обект - офис в гр. Карнобат и на 01.04.2015г. за обект в гр. Стара Загора. В тази връзка е посочено, че поради дерегистрация на фискалните устройства към датата на издаването на фактурите м.12.2015г., както и след това до 31.12.2016г., когато ревизираното лице „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД е отразило плащания по счетоводни данни по двете фактури в брой, „ФУЛ – БГ“ ЕООД не е имало възможност да издаде фискални касови бележки за получени плащания в брой.

            От ревизираното лице - „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД, първоначално са представени заверени копия на процесните две фактури и документи/счетоводни регистри/, свързани с осчетоводяването им. Не са представени документи за плащане по фактурата – фискална касова бележка от фискално устройство, въпреки че по счетоводни данни е отразено плащане в брой. Във връзка с допълнително изискана информация с ИПДПОЗЛ № Р-16002420007763-040-002 / 16.04.2021г./л.385, т.II/, по повод доставките от „ФУЛ – БГ“ ЕООД, от управителя на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД, С. К. е представена единствено декларация с вх.№9036/ 29.04.2021г. /л.392, т.II/, в която се сочи, че договори не са сключвани, като всичко е на база устна договорка, тъй като фирмите се познават.

            Въз основа на изложеното, ревизиращите органи са приели, че липсват доказателства, удостоверяващи реално извършени доставки по „проектиране и изграждане на видеонаблюдение на обекти - Стара Загора и Варна“ и за покупка „купулни камери“, по издадените от „ФУЛ-БГ" ЕООД фактури. Изтъкнато е, че както от доставчика, така и от ревизираното лице не са представени каквито и да било съпътстващи доставките документи – договори, анекси приемо-предавателни протоколи и пр. С оглед на това и предвид липсата на издадени фискални касови бележки от фискално устройство е прието, че не са налице доказателства за документално обоснован разход по посочените фактури. Отделно от това, се изтъква, че доставките по горецитираните фактури имат характер на суми за придобИ.е на дълготрайни материални активи, по смисъла на СС № 16 - Дълготрайни материални активи, а по счетоводни данни за ревизирания период 2014г. - 2019г., в инвентарната книга на ревизираното лице няма заведен актив „система за видео наблюдение“. Обоснован е извод, че процесните счетоводни разходи неправилно са посочени като разход на дружеството, още повече, че фактурите са от 2015г., а са отразени счетоводно в ревизираното лице през 2016г. С оглед на изложеното е прието, че отчетените разходи по см. 601 и 602 не следва да се признават за данъчни цели по реда на чл.26, т.2, чл.10, ал.1 и ал.4, чл.67 от ЗКПО, като счетоводния финансов резултат за 2016г. бъде увеличен с 21 000.00 лева.

            По отношение на доставките от ЕТ „С. - П. - Д.Г.“ гр. Стара Загора, с ЕИК *********: Едноличният търговец е издател на 15 бр. фактури/л.348, гръб и л.350-л.352, т.IX, съответно на л.333-л.341, т.II/, подробно описани в констативната част на съставения РД, с предмет „проектиране на инсталация“, „проектиране на отоплителна инсталация“, „еко пелети“, „препарати за почистване“, „рекламни материали“, „почистване“, „реклама“, „освежаване, боядисване, почистване“ и др. под. Установено е, че процесните фактури, са отразени в счетоводството на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД по сметки 601 и 602, съответно през 2014г., 2015г. и 2018г. Във връзка с доставките, от ревизираното лице с вх.№ 726/ 12.01.2021г. /л.342, т.IX/ и с вх.№ 726#1/ 16.03.2021 г. /л.332, т.II/, са представени единствено заверени копия на фактурите, в които е посочено плащане в брой и квитанции за извършеното плащане, съответно счетоводни регистри за осчетоводяването им. В тази връзка с ИПДПОЗЛ № Р-16002420007763-040-002/ 16.04.2021г./л.385, т.II/ подробно е била изискана допълнителна информация за получените доставки на стоки и услуги. От „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД е представена само цитираната по-горе декларация с вх. № 9036/ 29.04.2021г. /л.392, т.II/, в която е посочено, че относно фактурите, издадени от ЕТ „С.-П.-Д.Г.“, договори не са сключвани.

            Въз основа на данните от направените справки в ИМ на НАП/л.81-л.90, тII/, документирани с протокол № 1678294/ 21.05.2021г. /л.54 и сл., т.II/, по отношение на ЕТ „С.-П.-Д.Г.“ с ЕИК *********, органите по приходите са констатирали, че този доставчик, през периода, в който е издал фактурите /01.12.2014г.-11.12.2018г./ е имал само едно лице, назначено на трудов договор на длъжност продавач-консултант; няма изплатени суми по извънтрудови правоотношения през 2014г., 2015г. и 2018г. Установено било, че едноличният търговец не е подал Годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014г., за 2015г. и 2018г., както и че не е имал регистрирани фискални устройства, нито е притежавал превозни средства през процесния период.

            По отношение на издадените през 2014г. два броя фактури с №**********/ 01.12.2014г. на ст/ст 12500.00 лв. с предмет на доставка: проектиране на отоплителна инсталация и №**********/ 09.12.2014г. на ст/ст 12500.00 лв. с предмет на доставка: проектиране на инсталация, органите по приходите са приели, същите имат характер на суми за придобИ.е на дълготраен материален актив по смисъла на СС № 16 - Дълготрайни материални активи и неправилно са отразени по счетоводни данни през 2014 г., като разходи на дружеството. Установено е, че по счетоводни данни за ревизирания период 2014г.-2019г., в инвентарната книга на ревизираното лице няма заведени активи „отоплителна инсталация“ и „инсталация“. В хода на ревизията с Протокол № 1678296/ 27.04.2021г./л.393, т.II/ е документирано посещение на обект в гр. Стара Загора, в който „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД, осъществява дейността си на застрахователен брокер. Посочено е, че в обекта не се установява да има отоплителна инсталация, а има монтиран климатик. Във връзка с издадените през 2015г. четири броя фактури/л.350, гръб –л.352, т.II/, касаещи доставки на общо 120 тона еко пелети, на обща стойност в размер на 40 000.00 лева, е констатирано, че в посетения обект няма възможност за съхранение на подобни количества еко пелети. В РД се отбелязва, че и доставчикът не разполага с превозни средства, с които да извърши доставката на пелети.

            За останалите фактури, издадени през 2018г. с предмет „препарати за почистване“, „рекламни материали“, „почистване“, „реклама“, „освежаване, боядисване, почистване“ и др. под. от органите по приходите е констатирано, че в нито една от тях няма вписани мярка, количество и единична цена. В РД е отбелязано, че предвид липсата на съпроводителни документи, не става ясно какви реклами са извършвани, какви обекти са почиствани и на кои дати е извършвано почистване. Няма количества и вид на фактурираните препарати за почистване, както и на рекламните материали. Във връзка с услугите по почистване е посочено, че от счетоводството на ревизираното лице се установява, че същото е ползвало услуги по почистване на офис от доставчика „ОПР-РА-1“ ЕООД.

            При така установените факти, ревизиращият екип е приел, че липсват доказателства, удостоверяващи реално извършени доставки на услуги и стоки, документирани с гореописаните фактури, издадени от ЕТ „С. П.- Д.Г." на ревизираното лице „Ай Еф Си Груп" ЕООД, поради което разходите по тях не са документално обосновани. Изтъкнато е и обстоятелството, че не са представени и фискални касови бележки от фискално устройство за извършени плащания по фактурите. Прието е, че отразеният разход по сметки 601 и 602 не следва да се признава за данъчни цели по реда на чл.26, т.2, чл.10, ал.1 и ал.4, чл.67 от ЗКПО, като счетоводния финансов резултат за 2014г., 2015г. и 2018г. бъде преобразуван в посока увеличение, съответно с 25 000.00 лв., 40 000.00 лв. и 79 932.40 лв.

 

            По отношение на доставките от „КИАН - ПКВ“ ЕООД гр. Стара Загора, с ЕИК *********: Дружеството е издател на 5 бр. фактури/л.404-л.407, т.II/ през периода от 27.11.2017г. до 01.12.2017г., подробно описани в констативната част на съставения РД, с предмет „компютърни консумативи“ и „компютърни конфигурации“. Установено е, че процесните фактури, са отразени в счетоводството на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД по сметка 601 – разходи за материали през 2017г. По повод тези доставки от ревизираното лице са представени единствено процесните фактури, придружени от квитанции за извършено плащане в брой. Не са представени фискални касови бележки, издадени от фискално устройство. Освен към една от фактурите, а именно фактура № **********/ 27.11.2017г. с предмет „компютърни консумативи“ на стойност 9850 лева, към останалите не е приложен опис за вида на стоките.

            От извършените справки в ИМ на НАП, по отношение на доставчика „КИАН-ПКВ” ЕООД органите по приходите, са констатирали, че това дружество не е имало регистрирани фискални устройства за посочения период, за 2017г. не е подало ГДД по чл.92, ал.1 от ЗКПО, респективно не е декларирало извършвана дейност през 2017г., не са отчетени приходи от продажби и реализирани разходи. Установено е още, че към 31.12.2015г. и към 31.12.2016г. „КИАН – ПКВ“ ЕООД няма налични активи. Обосновано е заключение, че не са налице данни за материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на процесните доставки. Отделно от това се отбелязва, че едноличен собственик на капитала и управител на това дружество е В.В. П., която е и управител на счетоводната кантора, която обслужва ревизираното лице, а именно: „НАЙК-ВКП“ ООД. Посочено е, че в инвентарната книга на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД не фигурират активи, закупени от „КИАН - ПКВ" ЕООД. Според ревизията посочените доставки имат характер на суми за придобИ.е на дълготрайни материални активи по смисъла на СС № 16 - Дълготрайни материални активи и неправилно са отразени по счетоводни данни през 2017 г., като разходи на дружеството. Прието е, че отразеният разход по см. 601 не следва да се признава за данъчни цели по реда на чл. 26, т. 2, чл. 10, ал. 1 и ал. 4, чл. 67 от ЗКПО, като счетоводния финансов резултат на ревизираното лице за 2017г. бъде увеличен с 43 000.00 лв.

            За 2017г. е установено, че са осчетоводени разходи и по 2 бр. фактури/л.408, т.II/, издадени от доставчиците - „ЧАР ТАКСИ Г“ ЕООД и „ЧАР ТАКСИ 2020“ ЕООД, съответно с предмет „транспортна услуга по договор 2017г. — 1 518.987 км“ на стойност 1 200 лв. и „транспортна услуга по договор 2017г. — 1 518.987 км“ на стойност 1 200 лв. В РД е посочено, че от ревизираното лице, освен процесните фактури, придружени с фискални касови бележки, не са представени сключени договори за транспортните услуги, не става ясно какви са дестинациите на транспорта, в каква връзка е осъществен същият и свързан ли е с дейността на дружеството, която е застрахователно посредничество. Прието е, че отразените разходи по сметка 602 – разходи за външни услуги, като несвързани с дейността, не следва да се признава за данъчни цели по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО, като счетоводния финансов резултат за 2017г. бъде увеличен с 2 400.00 лв.

            По отношение на доставките от „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД гр. Смолян, с ЕИК *********: Дружеството е издател на 8 бр. фактури./л.132-л.150, т.III/ през периода от 02.11.2018г. до 13.12.2018г., подробно описани в констативната част на съставения РД. Като предмет в една от фактурите е посочено „проучване на пазари“ – 1бр., а в останалите първични счетоводни документи като предмет е посочен „договор за доставка на услуга“. Установено е, че процесните фактури, са отразени в счетоводството на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД по сметка 602 – разходи за външни услуги през 2018г.

            В хода на ревизията, с ИПДПОЗЛ № Р-16002420007763-040- 001 /16.12.2020г./л.316.т. IX/, от ревизираното лице, са изискани доказателства за получени доставки по цитираните фактури. В отговор, от управителя на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД е представена единствено декларация /л.343, т.IX/, в която се заявява, че фактурите, издадени от „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД са били представени при извършена предходна проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол № П-16002420053757-073-001/ 05.11.2020г. /л.67-л.73, т.III/. В тази връзка, цитираният протокол и доказателствата, събрани в хода на проверката, са присъединени към настоящото ревизионно производство с протокол № Р-16002420007763-ППД-001/ 22.02.2021 г./л.1, т.III от делото/. При проверката от „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД са били представени процесните 8 бр. фактури, издадени от „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД/л.62, гръб – л.66, 79, гръб и л.81, гръб, т.III/, ведно с договори към някои от тях.

            В РД е посочено, че АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД не е представило други документи, удостоверяващи получени доставки по фактурите, издадени от „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД. Отбелязано е, още че по счетоводни данни, във фактурите е отразено плащане в брой, но от ревизираното лице не са представени приложени към фактурите, фискални касови бележки, издадени от фискално устройство. В хода на ревизионното производство, допълнително с ИПДПОЗЛ № Р-16002420007763-040-002/16.04.2021г./л.385, т.II/ са изискани доказателства за получените доставки по фактурите, издадени от „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД. По повод на това искане не са представени допълнителни доказателства, а е приложена единствено цитираната по-горе декларация с вх.№9036/ 29.04.2021г. /л.392, т.II/ от управителя на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД, в която обаче не са дадени никакви обяснения по отношение на получените доставки по тези фактури.

            В хода на ПУФО е била извършена и насрещна проверка на доставчика „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД, документирана с ПИНП № П-16002120140031-141-001/ 25.08.2020г. /л.3, т.III/. При проверката е било връчено ИПДПОЗЛ, в изпълнение на което от страна на проверяваното лице, са представени процесните 8 бр. фактури с приложения към тях, както следва:

            1. Фактура №**********/ 02.11.2018г. /л.150, т.III/ с предмет на доставката проучване на пазари-1бр. и договор за възлагане от 02.11.2018г./л.150, гръб-л.151, т.III/ за извършване на проучвания и анализ на застрахователния пазар за срок от една година.

            2. Фактура №**********/ 07.11.2018г. /л.132, т.III/ с предмет на доставката „договор за доставка на услуга-1бр.“ и Договор от 07.11.2018г. за доставка на пелети 22т. /л.132, гръб, т.III/, които следва да бъдат доставени на адрес - гр. Стара Загора, като е договорено, че транспорта от гр. Смолян до гр. Стара Загора е за сметка на доставчика. Приложен е Протокол към ф-ра №1/ 07.11.2018г./л.144, т.III/ за предадена стока: пелети 22 т.

            3. Фактура №**********/ 08.11.2018г./л.134, т.III/ с предмет на доставката „договор за доставка на услуга-1бр.“ Приложен е Договор за доставка на реклама и наем на търговска площ, от 08.11.2018г./л.134, гръб, т.III/ за реклама в складовата база на „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД в гр. Смолян на изображения и текстове на „АЙ ЕФ СИ ГРУП" ЕООД, предлагани на всички клиенти.

            4. Фактура №**********/ 09.11.2018г. /л.135, т.III/ с предмет на доставката „договор за доставка на услуга-1бр.“ Приложен е Договор №12/ 09.11.2018г. за маркетингова услуга/л.135, гръб, т.III/, сключен за срок от 6 месеца.

            5. Фактура №**********/ 06.11.2018г. /л.138, т.III/ с предмет на доставката „договор за доставка на услуга-1бр.“ Приложен е договор от 06.11.2018г./л.138, гръб, т.III/, за доставка на стоки и услуги - пелетна камина с водна риза и пакет Burnit с пелетна горелка, които следва да бъдат доставени в гр. Ст. Загора, в офиса на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД. Приложен е и Протокол към ф-ра №**********/ 06.11.2018г./л.137, т.III/ за предадена стока: пелетна камина с водна риза и пакет Burnit с пелетна горелка.

            6. Фактура №**********/ 14.11.2018г. /л.142, т.III/ с предмет на доставката „договор за доставка на услуга-1бр.“ Приложен е Протокол към ф-ра №6/ 14.11.2018г. /л.142, т.III/ за услуга: свързване на камина с водна риза към инсталация.

            7. Фактура №**********/ 15.11.2018г. /л.143, т.III/ с предмет на доставката „договор за доставка на услуга-1бр.“ Приложен е Протокол към ф-ра №7/ 15.11.2018г. /л.143, т.III/ за стока: декоративна камина на био етанол.

            8. Фактура №**********/ 13.12.2018г./л.140, т.III/ с предмет на доставката „договор за доставка на услуга-1бр.“ Приложен е Протокол към ф-ра №**********/ 13.12.2018г. л.140, т.III/ за стока: пелети 8 тона.

            При насрещната проверка, от доставчика „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД е представена и декларация /л.131, т.III/, в която се сочи, че доставката е извършена от Е. Т. Ч., като стоките са транспортирани с превозно средство, собственост на дружеството. Декларирано е, че фактурите са платени в брой, а сумата е получена от Р. Б. С., управител. Посочено е, че „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД разполага с персонал, като е представена и ведомост за работни заплати, в която за м.11/2018г. фигурират две лица - Е. Т. Ч. и Р. Б. С..

            От извършените справки в ИМ на НАП, по отношение на доставчика „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД органите по приходите, са констатирали, че посочените две лица, са били назначени на трудов договор в дружеството, съответно Е. Т. Ч. на длъжност шофьор лекотоварен автомобил и Р. Б. С. - на длъжност началник склад. Посочено е, че няма данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения/л.75, т.II/. От Справка за превозни средства с данни предоставени от КАТ/л.80, т.II/, е установено, че това дружество не е притежавало превозни средства.

            Въз основа на събраните доказателства, в РД е прието, че не са представени документи за плащане по всички гореописани 8 бр. фактури, въпреки, че по счетоводни данни е отразено плащане в брой. Изтъкнато е, че не са представени приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи приемо-предаване на стоки и услуги, както и документи, свързани с удостоверяване извършването на услугите, за които са представени договори за услуги. По отношение на представените протоколи към някои от фактурите, ревизиращите органи са посочили, че в нито един от тях не фигурира: № и дата на протокола, имената на представителите на дружеството-доставчик и дружеството-получател, удостоверили предаването и приемането на стоката, съответно на услугата, липсва дата и място на предаване на стоката, както и на изпълнение на услугата. Отбелязано е, че не са представени никакви документи, които да са били изготвени във връзка с извършените услуги и да удостоверяват фактическото изпълнение по договорите за услуги - така напр. няма приложени доказателства за извършените услуги по „проучване на пазари“, „реклама и наем на търговска площ“, „маркетингова услуга“, нито в какво са се изразили. По отношение твърденията, че стоките са доставени с превозно средство на доставчика, в РД са изложени доводи, че в хода на ревизията не са представени документи, удостоверяващи собственост на транспортното средство, с което е извършен превоза на пелети и камини, предмет на доставките по обследваните фактури, издадени от „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД; не са представени пътни листи и товарителници за извършен превоз на стоки /камини и пелети/. Обоснован е извод за липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на гореописаните доставки на стоки и услуги. Изтъкнато е, че наетите в дружеството-доставчик две лица не са в състояние да изпълнят договорените услуги, съгласно договорите за услуги, както и да доставят фактурираните камини и пелети, и извършат свързаните с това товаро-разтоварни дейности.

            По отношение доставките по фактура №**********/ 06.11.2018г. и фактура №**********/ 14.11.2018г., касаещи доставка на пелетна камина с водна риза и пакет Burnit с пелетна горелка и услуга по свързване на камина с водна риза към инсталация, ревизията е приела, че същите имат характер на суми за придобИ.е на дълготраен материалин актив по смисъла на СС № 16 - Дълготрайни материални активи и неправилно са отразени по счетоводни данни през 2018 г., като разходи на дружеството. Установено е, че по счетоводни данни за ревизирания период в инвентарната книга на ревизираното лице няма заведени активи „пелетна камина с водна риза и пакет Burnit с пелетна горелка“ и „декоративна камина на био етанол“. Отделно от това, от извършеното посещение в офиса на ревизираното лице, документирано с Протокол № 1678296/ 27.04.2021г./л.393, т.II/, органите по приходите не са установили монтирана отоплителна инсталация, както и възможност за съхраняване на тонове еко пелети.

            При тези факти, ревизиращият екип е направил констатация, че в случая липсват доказателства, удостоверяващи реално извършени доставки на услуги и стоки, документирани с гореописаните фактури, издадени от „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД. С оглед на това и предвид липсата на фискални касови бележки от фискално устройство е прието, че не са налице доказателства за документално обоснован разход по процесните фактури. Допълнително, са изложени доводи, че разходите с характер на ДМА, не следва да бъдат признати за данъчни цели и на основание чл.67 от ЗКПО, съгласно който счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели. Прието е, че отразеният разход по сметка 602 – разходи за външни услуги, не следва да се признава за данъчни цели по реда на чл.26, т.2, чл.10, ал.1 и ал.4, чл.67 от ЗКПО, като счетоводния финансов резултат за 2018г. бъде увеличен с 55 069.00 лв.

            По отношение на доставките от „НАЙК – ВКП“ ООД - гр. Стара Загора с ЕИК *********, в хода на ревизията е установено, че това дружество е издател на 36 бр. фактури/л.82-127, т.III/, подробно описани в констативната част на РД, издадени през периода 2014г. – 2019г. Като предмет на доставките в съставените първични счетоводни документи е посочено: „предоставяне на административни услуги“, „счетоводна услуга“, „съгласно договор“, „съгласно договор за доставка“, „подготовка на документи за Комисията за финансов надзор“, „счетоводно обслужване“, „проучване на международни пазари за търговия със застраховки“. Установено е, че процесните фактури, са отразени в счетоводството на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД по сметка 602 – разходи за външни услуги през периодите, в които са издадени, както и в общия размер на разходите на дружеството по ОПР за съответните финансови години - 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018.г. и 2019г.

            В хода на ревизията, с ИПДПОЗЛ № Р-16002420007763-040- 001 /16.12.2020г./л.316.т. IX/, от ревизираното лице, са били изискани доказателства за получени доставки по цитираните фактури. В отговор, от управителя на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД е представена единствено декларация /л.343, т.IX/, в която се заявява, че фактурите, издадени от „НАЙК - ВКП“ ООД са били представени при извършена предходна проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол № П-16002420053757-073-001/ 05.11.2020г. /л.67-л.73, т.III/. В РД се посочва, че към декларацията са били приложени също така счетоводни регистри, от които се установява начина на осчетоводяване на фактурите, но не са представени други документи по отношение действителното изпълнение на доставките. В тази връзка, цитираният протокол и доказателствата, събрани в хода на проверката, са присъединени към настоящото ревизионно производство/л.1, т.III от делото/. При извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства, от „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД са били представени процесните 36 бр. фактури, издадени от „НАЙК - ВКП" ООД, ведно с договори към някои от тях/л.82, – л.127, т.III/ в т.ч. договор за счетоводно-консултантско обслужване от 03.01.2017г., със срок на действие от м.01/2017г. до м.12/2017г. с договорено възнаграждение за целия период на действие на договора в размер на 5817,36лв. без ДДС/л.118, т.III/, както и 18 бр. договори от 2019г. /л.82, гръб – л.117/, приложени към всяка една издадена фактура от „НАЙК-ВКП" ООД през 2019г.

            В РД е посочено, че АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД не е представило други документи, удостоверяващи получени доставки по фактурите, издадени от „НАЙК - ВКП“ ООД. Изтъква се още, че по счетоводни данни, във фактурите е отразено плащане в брой, но към повечето от фактурите не са приложени фискални касови бележки от ФУ за плащане в брой.

            На „НАЙК - ВКП“ ЕООД е извършена насрещна проверка, завършила с протокол № П-16002421041075-141- 001/ 25.03.2021г./л.351, т.II/. Във връзка с насрещната проверка е връчено ИПДПОЗЛ от 09.03.2021г./л.168, т.III/, с което са изискани договорите между „Найк – ВКП“ ООД и АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД; заверени копия на всички фактури; счетоводни документи/първични и вторични/ съставени във връзка с извършени услуги по описаните фактури; документи свързани с плащанията; доказателства за реално извършване на доставки по издадените фактури – договори, анекси, оферти, и др., приемно-предавателни протоколи, както и всички други съпътстващи документи, доказващи реалността на доставките, като бъдат конкретизирани вида и характера на всяка една услуга; изискани са и документи, удостоверяващи предаването на данни/информация/материали/други документи от „АЙ ЕФ СИ ГРУП" ЕООД за осчетоводяване и такива, необходими за извършването на всички други дейности, фактурирани от „НАЙК – ВКП“ ООД; доказателства за необходимите трудови и материални ресурси за осъществяване на доставката, лицата, извършили услугите, тяхната квалификация относно възможността за извършване на доставките; начин на калкулиране на цената на всяка услуга и нейните елементи – материали, труд и пр.

            В отговор на това искане, от страна на проверяваното лице, са представени заверени копия на фактурите, издадени на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД за периода 2014г. – 2019г. и сключени договори/л.174–л.210, т.III/, хронологичен регистър на сметки 411 - Клиенти с партньор ревизираното лице за периода 2014г. – 2019г./л.176-178, т.III/ и сметка 501 - каса, както и ведомост за работни заплати към м.11.2019г./л.198, т.III/. Представена е и писмена декларация/л.199, т.III/ от управителят на „НАЙК - ВКП“ ООД – В.В.Ж., в която се декларира, че всички фактурите за продажба са включени в дневниците за продажба на дружеството в съответния период, като същите са осчетоводени. Посочва, че фактурите са платени в брой, а лицето внесло сумите в касата на „НАЙК-ВКП“ ООД е С. К.. Твърди, че всички услуги са извършвани от офиса на дружеството в ****. Изтъква че в „НАЙК – ВКП“ ООД има назначен персонал, в подкрепа на което прилага ведомост за заплати към 11.2019г./л.198, т.III/. Относно изисканата информация, касаеща фактурите и договорите за предоставяне на персонал, се посочва, че персонал е бил предоставен на разположение на „АЙ ЕФ СИ ГРУП" ЕООД и е извършвал услуга на това дружество съгласно дейността му. Уточнява, че към тези фактури има приложение, от което е видно изработените човекочасове. Във връзка с документите, изработени за „АЙ ЕФ СИ ГРУП" ЕООД за Комисията за финансов надзор, дава обяснение, че справките са изработвани в сайта на Комисията, съгласно чл.325 ал.1 от Кодекса на застраховането. Декларира, че по повод фактурираните услуги не са съставяни приемо-предавателни протоколи.

            По данни от информационната система на НАП и направена справка за актуалното състояние на всички действащи трудови договори за периода 01.01.2014г. – 31.12.2019г. /л.106, т.II/ от органите по приходите е установено, че доставчикът „НАЙК – ВКП“ ООД е разполагал с лица, назначени по трудови правоотношения за икономически дейности с код по КИД 2008: 4724 „Търговия на дребно с хляб, хлебни, захарни и сладкарски изделия“ и с код по КИД 2008: 6920 „Счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации“, като преобладаващо е била посочена дейност - „Търговия на дребно с хляб, хлебни, захарни и сладкарски изделия“.

            Въз основа на така представените документи и писмени обяснения, ревизиращите органи са установили, че „НАЙК – ВКП“ ООД извършва счетоводно обслужване на ревизираното лице през ревизирания период, изразяващо се в текущо въвеждане на счетоводна информация, съставяне на ГФО, СД по ЗДДС, ГДД и пр. В тази връзка, по част от фактурите, за които са налице данни за документална обоснованост, ревизиращият екип е признал отчетените разходи за счетоводно обслужване за данъчни цели.

            При ревизионното производство е бил извършен и анализ в ИС „Бизнес статистика“ на фирми с код на дейност 6622 „Дейности на застрахователни брокери и агенти“ за периода 2014г. - 2019г. в района на гр. Стара Загора. Във връзка с направения анализ е изготвена Справка, съдържаща наименования и ЕИК на дружества/л.398, т.II/, които са извършвали този вид дейност и са имали обороти, сходни с тези на ревизираното лице. Въз основа на тази справка, от шест дружества е изискана информация и документи, свързани с цената на счетоводната услуга, фактурирана от фирмата, извършвала счетоводното им обслужване. Получените данни са подробно описани в РД и РА, като е направен извод, че за голяма част от издадените фактури от „НАЙК-ВКП“ ООД не са представени убедителни доказателства, че се явява реален извършител на фактурираните услуги на посочената стойност и в съответния обем.

            В РД е направен подробен анализ на фактурите, издадени от „НАЙК – ВКП“ ООД, по които като получател е вписано ревизираното лице „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД, като е направена съпоставка с представените договори и приложения към тях. За някои от фактурите, органите по приходите, са установили основания за непризнаване за данъчни цели на разходите по тях, формирани въз основа на констатацията, че не са представени доказателства, удостоверяващи изпълнение на услугите, нито от доставчика, нито от получателя. Изтъкнато е, че наличието на сключен договор, към част от фактурите не е достатъчно основание да се приеме, че е налице реално извършена сделка, тъй като договорът установява единствено и само едно облигационно отношение между две страни, които са го подписали. Посочва се, че липсват данни какво реално е извършил изпълнителят по тези договори, както и че при проследяване на процесните фактури не се установява реалното им П.тиране, а е налице само едно фиктивно фактуриране от страна на „НАЙК-ВКП" ООД. В тази връзка се сочи, че по отношение на представените договори за счетоводно обслужване за 2019г, към всяка една от фактурите, е установено, че същите имат един и същ предмет - извършване на счетоводни услуги на основание чл.34, ал.2 от Закона за счетоводството, както и че периодите в тях се припокриват. Установено е също така, че в нарушение на чл.26, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството, фигурират осчетоводени разходи през 2019г., които по фактури и приложени договори към тях се отнасят за периода на 2020г./л.82-86, т.III/. Изложени са и съображения, че в представените договори не се съдържат конкретни данни за това в какво се изразява извършената счетоводна услуга. По отношение на представените 3 бр. договори за предоставяне на персонал от 02.10.2019г./л.101, гръб, т.III/, от 01.11.2019г. /л.112, т.III/ и от 04.12.2019г. /л.115, т.III/ е прието, че не са представени доказателства, удостоверяващи изпълнение на подобна услуга. Изтъкнато е, че предвид липсата на приемо-предавателни протоколи, както и на материали, които да са свързани по някакъв начин с отчитането на услугата, от представените договори и приложения към тях не става ясно какви конкретни дейности са извършени и как са отчетени. Отбелязано е например, че в Приложение 1 към тези договорите се сочи, че е извършена подготовка на документи за банков кредит, подготовка на документи за търг и подготовка на документи за архив, но в ревизионното производство не се установява „АЙ ЕФ СИ ГРУП” ЕООД да е получател на банкови кредити или да е участвало в тръжни процедури. В РД е посочено, че горните констатации за липса на конкретни доказателства за реално изпълнение на фактурираните услуги се отнасят и важат в пълна степен и досежно представените 2 бр. договори за реклама и наем на търговска площ от 04.11.2019г. /л.88, гръб, т.III/ и от 11.11.2019г./л.89, гръб, т.III/, както и по отношение на договора за възлагане на дейности на подизпълнител от 08.10.2019г. /л.110, т.III/. Отделно от това, ревизиращият екип е отбелязал, че по отношение на една част от доставките, са представени единствено процесните фактури. Така например, установено е, че е фактурирана услуга за „проучване на международни пазари за търговия със застраховки“ на стойност 9100 лева с ДДС/л.124, т.III/. Посочва се, че към нея липсват както договори, така и приемо-предавателни протоколи, което прави невъзможно да се установи какви точно дейности са извършени във връзка с фактурираната услуга, как е определена цената, какви материали са изготвени, какви конкретни проучвания са извършени и по какъв начин е отчетено изпълнението пред получателя. Подобна е констатацията и по отношение на доставката по фактура № **********/12.12.2014г./л.126, гръб, т.III/, на стойност 12000 лева, за подготовка на документи за Комисията за финансов надзор, за която също не са представени никакви доказателства за изпълнението й - няма приложена фискална касова бележка, не е представен договор или други съпътстващи документи.

            Констатираните факти и обстоятелства, идентични на изложените до тук, са описани подробно за всяка от процесните фактури на стр.68 – стр.75 от РД/съответстващи на л.128, гръб – 132, т.I от делото/.

            Въз основа на горното е прието, че на ревизираното лице не следва да му бъдат признати за данъчни цели разходите, отразени по сметка 602 – разходи за външни услуги за 2014г. в размер на 12 000.00 лв., за 2016г. - 9 100.00 лв., за 2017г. - 40 030.00 лв. и за 2019г. - 140 752.00 лв. по 23 бр. фактури, издадени от „НАЙК – ВКП“ ООД, подробно описани в констативната част на РД в табличен вид на стр.78–стр.89 от РД/съответстващи на л.133, гръб - л.139 в т.I от делото/.

            Извън изложеното до тук, както бе посочено и по-горе, в РД се съдържат констатации за неотразени и недекларирани приходи по издадени фактури, неправилно отразени счетоводно суми за корпоративен данък, приключени салда по сметки 304 и 498, недекларирани увеличения и намаления на СФР с данъчни и счетоводни амортизации. Конкретно, от органите по приходите е установено, по години , както следва че с ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2014г., от „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД са декларирани общо приходи в размер на 126062.83 лв., в т.ч. нетни приходи от продажби: 126062.83 лв. Отбелязано е, че по данни от подадените СД по ЗДДС, извършените доставки от ревизираното лице за 2014г. са общо в размер на 127886.81 лева. Във връзка с така констатираната разлика в размер на 1823.98 лева, от ревизиращите органи са били изискани допълнително документи и писмени обяснения. С вх. № 726#3 / 14.05.2021 г. /л.174, т.II/, от „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД са представени 4 бр. фактури за доставка с предмет „комисионно възнаграждение по договор“/л.196, т.II/, които не са намерили отражение в счетоводството на РЛ. Отделно от това, било установено още, че неоснователно ревизираното лице е отразило в общия размер на разходите за 2014г. и суми в размер на 554.24 лева, 3792.60 лева и 1267.94 лева, представляващи съответно начислен корпоративен данък по ГДД за 2013г., както и приключени, без документ, салда по сметки 498 и 304, съгласно представената в хода на ревизията декларация Вх.№ 726#4/ 25.05.2021г./л.124, т.II./. Прието е, че на основание чл.78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат на „АЙ ЕФ СИ ГРУП" ЕООД за 2014г., счетоводният финансов резултат следва да бъде преобразуван в посока увеличение с посочените приходи и разходи, чийто общ размер е 7 438.76 лева.

            В РД е посочено, че и за 2016г. в общия размер на разходите е намерила отражение сума в размер на 1587.80лв., осчетоводена по сметка 452 - Разчети за данък върху печалбата. Изтъкнато е, че тази сума представлява начислен годишен корпоративен данък по ГДД по ЗКПО за 2015г., поради което неправилно е включена в общия размер на разходите за 2016г. и със същата следва да бъде преобразуван счетоводния финансов резултат за 2016г. в посока увеличение.

            Недекларирани приходи от продажби са констатирани и за 2019. Посочено е, че с ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2019г. от дружеството, са били декларирани общо приходи в размер на 291326,90 лв., в т.ч. нетни приходи от продажби: 291326,90 лв. По СД по ЗДДС, се установява, че декларираните доставки за 2019г. са общо в размер на 292034.90 лева. Разликата в размер на 708.00лв. е установено, че е формирана от погрешното осчетоводяване на фактура № 0...3164/ 07.01.2019г./л.411, т.II/, издадена от ревизираното лице на ЗК „УНИКА“ АД. Посочено е, че фактурата е на стойност 786.46 лв., а по счетоводни данни е намерила отражение сума в размер на 78,46 лв., отразена по кредита на см-ка 703 „Приходи от продажби на услуги“. Прието е, че на основание чл.78 от ЗКПО счетоводният финансов резултат на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД за 2019г. следва да бъде увеличен с посочената сума в размер на 708.00 лева.

            В РД е направено и уточнение, че ревизираното лице не е извършило преобразуване на счетоводния финансов резултат за всяка една от годините, включени в ревизирания период, със счетоводните и данъчни амортизации. В тази връзка е посочено, че тъй като в случая данъчните амортизации са равни на счетоводните, това обстоятелство не води и до промяна на резултата в подадените ГДД по чл.92, ал.1 от ЗКПО.

            Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 02.06.2021г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.174, т.I от делото). Срокът за подаване на възражение и представяне на доказателства е бил удължен по молба на ревизираното лице до 16.07.2021г., видно от уведомление № Р-16002420007763-РУС-001/ 16.06.2021г./л.196, т.I/

            На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице е подадено възражение с вх.№ 14050/ 16.07.2021г./л.201 и сл, т.I/, с което оспорва направените от органите на приходната администрация констатации и изводи, като счита същите за необосновани. В тази връзка изтъква, че в нарушение на материалния закон не са признати отразените разходи по фактурите, издадени от процесните доставчици. По подробно изложени съображения се възразява срещу предложените за установяване задължения за корпоративен данък по ЗКПО. Представя и допълнителни документи/л.215-л.230, т.I и л.218-323, т.II/, за които заявява, че желае да бъдат обсъдени и взети предвид от ревизиращите органи.

            Въз основа на съставения Ревизионен доклад № Р-16002420007763-092-001/ 31.05.2021г. и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от С.А.Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П.З.К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002420007763-091-001/ 29.07.2021г., с който на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за периода 2014г. - 2019г. в общ размер на 51134.55 лева и лихви за просрочие в размер на 15733.72 лева. С ревизионния акт, след преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, изцяло са потвърдени констатациите в ревизионния доклад, като са приети направените в него фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задължения по видове и периоди. Възражението срещу РД е преценено като неоснователно, като са изложени подробни мотиви относно наличието на основания за извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за всяка от годините, включени в ревизирания период, с непризнати за данъчни цели разходи, отразени по сметки 601 и 602, въз основа на фактури, издадени от „ЛАНБГ“ ЕООД. „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД, „ФУЛ-БГ“ ЕООД, ЕТ „С. - П. - Д.Г.", „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, „НАЙК - ВКП“ ООД, „КИАН - ПКВ“ ЕООД, „ЧАР ТАКСИ Г“ ЕООД и „ЧАР ТАКСИ 2020“ ЕООД, подробно описани в доклада от ревизията. Издателите на РА са коментирали и представените към възражението документи, като са посочили, че те по никакъв начин не променят установените при ревизията факти и обстоятелства и направените фактически и правни изводи. Посочено е, че тези документи не са били представени в хода на ревизията, въпреки, че са изисквани многократно и изрично от ревизираното лице, както и от неговите доставчици, при извършените им насрещни проверки. Отделно от това се сочи, че в голямата си част тези документи, са в противоречие със събраните при ревизията доказателства. Изложени са доводи, с които се оспорва тяхната истинност и достоверност, като е обосновано заключение, че така представените документи са съставени единствено за целите на ревизионното производство.

            Ревизионният акт е връчен на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД на 02.08.2021г., по електронен път, видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.90, т.I от делото/.

            В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до Директора на Дирекция ОДОП – гр. Пловдив на 16.08.2020г. жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик с вх.№ 15720/ 16.08.2021г./л.39, т.I/

            С Решение № 505/ 21.09.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в производство по чл.155 ал.2 от ДОПК, РА № Р-16002420007763-091-001 от 29.07.2021г., е потвърден в частта относно допълнително установения корпоративен данък за 2014г., 2015г., 2016г., 2018г. и 2019г., съответно в размер на: 5 753.88лв., 4 000.00лв., 4 968.78лв., 13 500.14лв. и 14 146.00лв., с прилежащите лихви: 3 696.57лв., 2 162.50лв., 2 182.30лв., 3 187.79лв. и 1 548.32лв. и изменен в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2017г. от 8 765.75 лева на 8 543.00 лева, ведно с прилежащите лихви от 2 956.24 лева на 2 881.12 лева. След обсъждане на всички оплаквания на ревизираното лице за издаване на РА в нарушение на процесуалния и на материалния закон, с решението на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив са потвърдени констатациите въз основа на които е прието, че следва да бъде извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. 2018г. и 2019г. по реда на чл.26. т.1 и т.2, вр. чл.10 ал.1 и ал.4, чл.78, чл.67 от ЗКПО, съответно със сумите, представляващи отчетени разходи за външни услуги и за материали по фактури, издадени от „ЛАНБГ“ ЕООД. „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД, „ФУЛ-БГ“ ЕООД, ЕТ „С. - П. - Д.Г.", „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, „НАЙК - ВКП“ ООД, „КИАН - ПКВ“ ЕООД, „ЧАР ТАКСИ Г“ ЕООД и „ЧАР ТАКСИ 2020“ ЕООД. Изтъква се, че данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от документалното им доказване и с оглед необходимостта от извършването им за реализиране на целите и предмета на дейност на предприятието. За да бъде признат счетоводен разход за данъчни цели, ЗКПО поставя допълнителни изисквания като: извършването му да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; да е налице съпоставимост на приходи и разходи; разходът да е пряко относим към отчетния период, за който е намален финансовия резултат; разходът да не представлява „скрито разпределение на печалбата“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО; разходът да не е отчетен при хипотезите за отклонение от данъчно облагане по реда на раздел IV от Глава първа на закона. Въз основа на фактическите установявания е прието, че в случая липсват конкретни доказателства, че процесните доставки са били реално осъществени от посочените доставчици и че са действително извършени във връзка с дейността на ревизираното лице. Посочено е, че реалното наличие на доставка не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или счетоводни регистри за съответния период. Изтъкнато е, че за целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурите. Излагат се и съображения, че само наличието на фактури не може да бъде основание за признаване на разходите по тях, след като действителното извършване на същите не е установено по безспорен начин. В допълнение, с оглед констатацията в РД, че липсват доказателства за реалното осъществяване на посочените услуги, решаващият орган е направил извод, че в конкретния случай, намира приложение и разпоредбата на чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО, според която за отклонение от данъчно облагане се счита и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. Обоснован е извод, че отнесено към конкретиката на настоящия казус, това означава, че с процесните разходи, за които не е доказано да са били действително извършени, се цели увеличение на общите разходи и съответно намаляване на отчетените печалби от тази дейност. В решението са изложени и доводи относно констатацията в ревизионния доклад, че фактури, платени в брой, не са придружени от фискална касова бележка, издадена съобразно специфичните изисквания на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерството на финансите. С оглед на това са изложени съображения, че след като по законодателен път е поставяно изискване за притежание на фискална касова бележка от фискално устройство, отговарящи на реда, определен с наредбата на министъра на финансите, то е без значение какви са причините и чия е вината, поради която издадените процесни фактури не са придружени от фискален бон или придружаващият такъв не отговаря на законовите изисквания. Обоснован е извод, че в конкретния случай не са спазени изискванията на чл.10, ал.4 от ЗКПО. В тази връзка е изтъкнато, че цитираната норма има императивно съдържание и същата е насочена към дисциплиниране на стопанските субекти при отчитане на разходите за данъчни цели, респективно за предотвратяване на случаите на укрИ.е на продажби и приходи от тях. В решението са обсъдени и представените с жалбата 3 бр. доклади и 2 бр. протоколи, касаещи доставките от „НАЙК – ВКП“ ООД. Изложени са аргументи, че същите не оборват направените констатации от ревизията, тъй като видно от съдържанието им, с тях не се удостоверява, че изброените дейности са реално осъществени от „НАЙК- ВКП" ООД в посочения обем и на фактурираните стойности.

            С оглед на изложеното е обоснован извод, че правилно с РА процесните разходи не са признати за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, респ. е доначислен корпоративен данък за същата, ведно с прилежащите лихви.

            В допълнение се сочи, че по отношение осчетоводените разходи за изграждане на парно отопление, охранителна система, закупени компютърни конфигурации и консумативи, камина, горелка, камери, рекламно пано, проучване на пазари, които (дори и да се се приеме, че са реално осъществени и свързани с дейността на лицето, макар да липсват доказателства за това) по същество ще бъдат използвани за повече от един отчетен периоди и съответно имат характер на дълготрайни активи, т.е. неправилно са отразени като текущи разходи. Споделени са изводите на ревизиращите органи, че приложение намира разпоредбата на чл.67 от ЗКПО, която предвижда че счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не следва да се признават за данъчни цели.

            За неоснователни са приети и изложените от жалбоподателят процедурни възражения, обосновани с твърдения, че не са събрани относимите доказателства, че не са извършени насрещни проверки на доставчиците за установяване реалното осъществяване на доставките и че са игнорирани представените доказателства по възражението по РД. В тази връзка е изтъкнато, че в хода на ревизията са били направени насрещни и служебни проверки на всички доставчици, а представените с възражението срещу РД документи, са били обсъдени от издателите на РА по отделно за всеки доставчик, като са съпоставени със събраните в хода на ревизията доказателства, в резултат на което са констатирани конкретни несъответствия и противоречия между тях.

            В заключение, решаващият административен орган е констатирал, че от органите по приходите е била допусната изчислителна грешка в РД, пренесена и в РА, по отношение на допълнително установения корпоративен данък за 2017г. Посочено е, че в таблицата за декларирано/установено/разлика за 2017г. (стр. 97 от РД), неправилно е посочено като установена данъчна печалба в размер на 103 841.72 лв., вместо 101 614.16 лв. и съответно като разлика сумата в размер на 87 657.56 лв., вместо 85 430.00 лв. С оглед горното, с решението е изменил РА в тази част, както следва: корпоративен данък за 2017г. от 8 765.75 лв. на 8 543.00 лв. и лихви в размер от 2 956.24 лв. на 2 881.12 лв.

            Решение № 505/ 21.09.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е връчено „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД по електронен път на 27.09.2021г. /л.37, т. I от делото/.

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;  удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество  РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис, както и доказателства, представени и събрани по искане на оспорващото дружество.

            На основание чл.192 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК по искане на жалбоподателя по делото са изискани документи от трети неучастващи по делото лица - „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, ТД на НАП Пловдив и „НАЙК – ВКП“ ООД. Представените от тези лица документи са приети като доказателства по делото.

            За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на жалбоподателя, е назначена и изпълнена съдебно – счетоводна експертиза /основна - л.265-л.274 и допълнителна - л.302-л.303 в том I от делото/. Съобразно поставените задачи, вещото лице е описало подробно за всеки доставчик, какви фактури, договори и съпътстващи документи, са приложени, с каква кадрова и техническа обезпеченост са разполагали доставчиците, кога и как са платени фактурите, начин на осчетоводяване при доставчика и жалбоподателя. По отношение на фактура №18/10.11.2014г. на стойност 13 100.00 лева с предмет „изграждане на парно отопление“, издадена от „ЛАНБГ“ ЕООД, в заключението и при изслушване на експертизата вещото лице посочва, че тя неправилно е отчетена при жалбоподателя като текущ разход по сметка 601 – разходи за материали. Счита, че направения разход е във връзка с изграждането на материален актив - парно отопление и приложими в случая са разпоредбите на чл.50 от ЗКПО и НСС 16. Уточнява, че всички разходи по изграждане и въвеждане в експлоатация на ДМА формират неговата стойност. При проверка в счетоводството на доставчика, вещото лице е констатирало, че това дружество е преустановило стопанска дейност и няма запазени документи, във връзка с извършената доставка. Плащането по доставката е в брой и като такова е било осчетоводено при жалбоподателя с дата 01.12.2014г., а при доставчика на датата на издаване на фактурата – 10.11.2014г. По отношение на фактура № 10/30.06.2016г. на стойност 18 000.00лв. с предмет „счетоводни и финансово консултантски услуги”, издадена от „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД е посочено, че същата е отчетена по сметка 602 – разходи за външни услуги. Фактурата е платена по банков път и е надлежно осчетоводена, както при доставчика, така и при жалбоподателя. Във връзка с поставения въпрос, с каква кадрова и материална обезпеченост е разполагал доставчика, вещото лице е посочило, че през 2016г. „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД няма регистрирани трудови договори и не са изплащани суми по извънтрудови правоотношения. По отношение на доставчика „ФУЛ – БГ“ ЕООД, вещото лице е констатирало, че от него са издадени две фактури, както следва: ф-ра №**********/16.12.2015г. на стойност 15 000.00лв. с предмет „проектиране и изграждане на видеонаблюдение на обекти-Стара Загора и Варна“, отчетена като текущ разход по сметка 602 - разходи за външни услуги и по ф-ра №**********/17.12.2015г. за покупка на 24 бр. камери на стойност 6 000.00лв., която е отчетена като текущ разход по сметка 601 - разходи за материали. Посочва, че разходите по тези фактури, касаят придобИ.ето и изграждането на ДМА, поради което неправилно са отразени като текущи разходи. Конкретно по отношение на закупените камери отбелязва, че въпреки, че по отделно стойността им е под стойностния праг за дълготраен актив /700лв./, същите са елемент от дълготрайния актив – система за видеонаблюдение и следва да бъдат заведени като такива. Относно разплащането по фактурите, вещото лице е установило, че в счетоводството на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД е отразено плащане в брой. Отделно от това се сочи, че доставчикът не е имал назначени по трудов договор лица или по извънтрудови правоотношения. Експертизата е констатирала още, че в счетоводството на „ФУЛ – БГ“ ЕООД няма запазени документи от дейността на това дружество. По отношение на доставките от ЕТ „С.-П.-Д.Г.”, вещото лице е посочило, че всички получени фактури от този доставчик, подробно описани в заключението, са осчетоводени като текущ разход по сметка 601 - разходи за материали. Съгласно счетоводните регистри, на жалбоподателя и доставчика, плащанията по фактурите са извършени в брой. Вещото лице посочва, че  съгласно обясненията на счетоводителката на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД, транспортът на стоките, по издадените фактури е бил за сметка на доставчика. Относно кадровата и материална обезпеченост на доставчика, вещото лице е установило, по данни от счетоводителката на ЕТ „С.-П.-Д.Г.”, че този търговец не е имал назначени лица за периода 2014г.-2018г., а по данни от РД в същия период е имало назначено по трудов договор едно лице, на длъжност продавач-консултант и не са изплащани суми по извънтрудови правоотношения. Посочено е, че съгласно справка за превозните средства, предоставена от КАТ – доставчикът не е притежавал ПС. Отбелязано е още, че в счетоводството на ЕТ „С.-П.-Д.Г.“ няма съхранени документи. По отношение на доставките от „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД, се посочва, че всички фактури, издадени от този доставчик са осчетоводени при жалбоподателя като текущ разход по сметка 602 - разходи за външни услуги, като платени в брой. При изслушване на експертизата, вещото лице посочва, че и разхода по фактура 126/06.11.2018г. с предмет „пелетна камина с водна риза“ е отчетен неправилно, тъй като и в този случай се касае за придобИ.е на ДМА. Отбелязва се, че от счетоводството на доставчика не са предоставени доказателства за наличие на стоките, предмет на издадените фактури. Уточнява в тази връзка, че в Отчета за приходите и разходите за 2018г. на „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД, публикуван в Търговския регистър, не е отразена балансова стойност на продадени активи. Относно кадровата и материална обезпеченост на доставчика, вещото лице е установило, че към датата на издаване на процесните фактури е имало едно назначено лице на трудов договор – Е. Т. Ч., на длъжност продавач консултант. Във връзка с транспорта на стоките се посочва, че не са представени документи, показващи транспортирането им, не са установени и данни „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД да е разполагало с превозни средства. Изтъква се, че освен обяснението на управителката на това дружество, няма документи за превозното средство, с което е извършен транспорта. По отношение на фактурите, издадени от „НАЙК - ВКП“ ООД, вещото лице е посочило, че „АЙ ЕМ СИ ГРУП“ ЕООД ги е осчетоводило като текущ разход по сметка 602 – разходи за външни услуги. Разплащането по фактурите е било извършено в брой. Изтъкнато е, че доставчика на счетоводни услуги - „НАЙК - ВКП“ ЕООД, издал процесните фактури е отразил същите в дневниците за продажбите. Въз основа на справки за актуалното състояние на действащите трудови договори, вещото лице е посочило за всяка от годините с какъв счетоводен и административен персонал е разполагал доставчикът - „НАЙК – ВКП” ООД. Според заключението на експертизата, „АЙ ЕФ СИ ГРУП” ЕООД не е получавало счетоводни услуги - идентични като предмет и обем на услугите по процесните фактури от „НАЙК - ВКП" ООД от други доставчици.

            В допълнителното заключение, съобразно поставената задача, от вещото лице са проследени извършените плащания в брой, по процесните фактури, издадени от доставчиците на жалбоподателя. Посочено е, че за всички процесни фактури, осчетоводени като платени в брой, няма приложени фискални касови бележки. Уточнено е, че единствено за 5 бр. фактури, издадени от „НАЙК – ВКП през 2016 и 2017г., подробно описани в табличен вид в заключението има приложени служебни бонове.

            По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата В.В.Ж. и П.М.В..

            Свидетелката В.Ж. заявява, че е съдружник и управител в „НАЙК – ВКП“ ООД. Посочва, че освен счетоводни услуги до преди няколко години фирмата се е занимавала и с търговия на дребно на хранителни стоки, като бившият и съпруг е бил управител на магазини. Дружеството й е обслужвало счетоводно „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД до 2021г, включително. Изтъква, че към всяка фактура, която е издала за извършените услуги има договор и приемо-предавателни протоколи, в които били описани действията/работата, която е извършвала. Уточнява, че по повод ревизията на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД и е била извършена насрещна проверка, при която е представила всички документи. Обяснява, че счетоводните услуги, които е извършвала на жалбоподателя са за работни заплати, осчетоводяване на ДДС, приходни и разходни документи. Относно административните услуги, които е предлагала са били такива за подготовка на документи за Комисията за финансов надзор - два пъти годишно, отдавала е персонал под наем, когато дружеството е имало нужда някой да работи по административни дейности, като например за участие в търгови, подготовка на документи за кредит и лизинг, проучване на пазари и др. под. Посочва, че в собствения си магазин за хранителни стоки, е раздавала флаери, които са поставяни в торбичките на клиентите, имало е и рекламна табела на сградата. Доколкото си спомня през 2019г. на „НАЙК – ВКП“ ООД е била направена ревизия, като са били признати за приходите по издадените фактури, в това число и фактурите за услуги, издадени на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД. Отбелязва, че за задълженията на „НАЙК – ВКП“ ООД има образувано изп. дело и бившият й съпруг ги плаща чрез публичен изпълнител. Свидетелката заявява, че си спомня доставчиците „ЛАНБГ“ ЕООД, „ФУЛ-БГ“ ЕООД, ЕТ „С.-П.–Д.Г.“ и „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, тъй като те също са й били клиенти. Пояснява, че управителят на „ЛАНБГ“ ЕООД и на „ФУЛ – БГ“ ЕООД е едно и също лице - И. Г. Д., а представляващ на ЕТ „С.-П.–Д.Г.“ е била Д.Г., която е починала преди няколко години. На „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД управител е Р. С.. Посочва, че за сделките извършвани между тези доставчици и „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД, тя запознавала управителите им, тъй като тези дружества са предлагали материали и услуги, каквито са били необходими на жалбоподателя. По повод на тези доставки сочи, че всички първични документи, договори и протоколи, с касови бележка, са й били предоставяни лично на нея. Относно фактурите, издадени от „ЧАР ТАКСИ“, свидетелката си спомня, че тази фирма е била наета за транспорт при една голяма кампания на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД.

            Свидетелката П.М.В., заявява, че е била служител в „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД от 2011г. до 2019г, като е била назначена на длъжност продавач-консултант и е сключвала застраховки. Посочва, че е извършвала и други дейности във фирмата, които са ежедневни, водила е кореспонденция с клиенти, съставяла е отчети. Пояснява, че дружеството има офиси в Стара Загора, Сливен и Варна. По отношение на доставчика „ЛАНБГ“ ЕООД си спомня, че този контрагент е правил проект за различните видове отопление. Пояснява, че кореспонденцията, плащанията и издаването на фактурите между „ЛАНБГ“ ЕООД и „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД са се извършвали в офиса на фирмата в Стара Загора. Изтъква, че за всички услуги е имало договори и приемо-предавателни протоколи. Свидетелката посочва, че се е срещала лично в офиса на жалбоподателя с управителя на „ЛАНБГ“ ЕООД, който се казвал И.. Той донесъл фактурата и доколкото си спомня, плащането е било в брой. Обяснява, че стандартното, което се прави в този случай, е било издаването на разходен касов ордер/РКО/. Свидетелката не си си спомня към фактурата да е имало придружителни документи. Уточнява се, че никой от предложените варианти за отопление не е бил избран да се реализира, като отоплението на офисите, в един период е било с климатици, а след това на пелети. На следващо място, посочва, че познава и доставчикът „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД – гр. Свиленград и неговия управител – В. Ф., който лично е носил фактурите и документите. Заявява, че тази фирма е извършвала проучване на застрахователните пазари и е давала счетоводни консултации във връзка с дейността на АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД. По отношение на доставчикът „ФУЛ-БГ“ ЕООД, свидетелката твърди, че той е правил проект за видеонаблюдение и е изградил система за видеонаблюдение. Уточнява, че от тази фирма са били закупени и камерите за видеонаблюдение за трите офиса в Стара Загора, Сливен и Варна. Не си спомня точно коя година са извършени доставките, но изтъква, че камерите са били монтирани. Документите за доставката били представени на място в офиса на жалбоподателя, от собственика на „ФУЛ-БГ“ ЕООД, който се казвал И.. Свидетелката твърди, че познава и доставчикът ЕТ „С.-П.-Д.Г.“, като пояснява, че управителите са се срещали в офиса в Стара Загора. Във връзка с доставките от тази фирма, свидетелката си спомня, че през 2018г. са правили основен ремонт на офисите в Стара Загора и Сливен, а тази фирма е била наета за това, след което е направила и почистване на офисите. Посочва, че от този доставчик са закупувани и препарати за почистване, както и флаери и други рекламни материали за офисите в Стара Загора и Сливен. При извършването на доставките освен фактури, са се подписвали приемо-предавателни протоколи, а от страна на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД, са се издавали РКО. Свидетелката не си спомня дали са се издавали касови бонове. Изтъква, че тези документи са се предавали на „НАЙК-ВКП“ ООД. Относно доставчикът „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, свидетелката посочва, че през 2018г. от него е била закупена пелетната инсталация - пелетна камина с водна риза, както и пелети, с които се е отоплявал офиса. Пелетите били доставяни с транспорт на доставчика, а са съхранявани зад самия офис, където има вътрешен двор. Свидетелката твърди, че тази фирма е правила и проект за отоплителна инсталация, някъде през 2014г., като тогава проектът не се е реализирал, а се е осъществил по-късно. Отделно от това, се сочи, че този доставчик е бил използван и за рекламиране на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД в неговата база, като за това е имало сключен договор за реклама. Според свидетелката същият този доставчик е правил и проучване на застрахователните пазари, но не може да си спомни, през коя година е станало това. Уточнява, че във връзка с доставките на тези услуги и материали е контактувала с управителя на тази фирма, но не си спомня името му. Счита, че към всяка фактура има договор и приемо-предавателни протоколи. По отношение на разплащането, посочва, че се е извършвало в брой в офиса на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД, за което е бил издаван РКО. Не си спомня, от страна на доставчика да е издаван друг документ, удостоверяващ плащането, освен фактура. За доставчика „ЧАР ТАКСИ“ свидетелката посочва, че през 2017г. се е наложило да го ползват по време на застрахователната кампания през м. декември, за да извършва разнос на полиците по клиенти. Не си спомня колко пъти са ползвани услугите им. Уточнява, че през 2017г. по време на кампанията, в офиса са работили трима служители, като никой от тях не е разполагал с автомобил. По отношение на „НАЙК-ВКП“ ООД, свидетелката заявява, че тази фирма е обслужвала счетоводно „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД през цялото време, докато тя е работила при жалбоподателя. Според нея, счетоводното обслужване е включвало услуги с личен състав и ТРЗ. Освен счетоводните услуги, „НАЙК-ВКП“ ООД е изготвяла и окомплектовала документи към КФН, и е предоставяла персонал, който е бил използван за изготвянето на тръжни документи. Свидетелката посочва още, че с „НАЙК-ВКП“ ООД са имали договор за реклама, във връзка с който е бил използван техен обект, в който са били оставяни флаери и рекламни материали на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД. Доколкото си спомня и на витрината на обекта на „НАЙК-ВКП“ ООД е имало поставена реклама. Изтъква, че счетоводната кантора е била ползвана и във връзка с договор за лизинг. Свидетелката заявява, че е ходила в офиса на „НАЙК-ВКП“ ООД и е носила документи, като при посещенията си е виждала, че тази фирма разполага със служители и компютри. Не познава служителите, тъй като не се е запознавала с тях, но познава управителката – В.Ж..

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002420007763-091-001/ 29.07.2021г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

            Оспорването на РА № Р-16002420007763-091-001/ 29.07.2021г., потвърден и изменен с Решение № 505/ 21.09.2021г. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

            Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-2433/ 16.12.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.26-л.29, т. I от делото/. В случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002420007763-020-001 от 11.12.2020г., е издадена от С.А.Г. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-2433/16.12.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002420007763-020-001 от 11.12.2020г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002420007763-020-002 от 16.03.2021г., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – С.А.Г..

            Възложената ревизия на „Ай ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД е извършена от определените със ЗВР № Р-16002420007763-020-001 от 11.12.2020г. органи по приходите – П.З.К. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Г. И. П. – главен инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002420007763-092-001/ 31.05.2021г. /чл.117, ал.1 от ДОПК/.

            Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16002420007763-091-001  от 29.07.2021г. е издаден от С. Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД и от П. К. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.

            Посочените по-горе, заповед за възлагане на ревизия, заповедта за изменението й, съставения въз основа на ревизията Ревизионен доклад № Р-16002420007763-092-001/ 31.05.2021г. и РА № Р-16002420007763-091-001 от 29.07.2021г., са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R в т.I от делото/. От представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

            Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от него.

            Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 31.05.2021г., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

            В жалбата се сочат допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на регламентирания в чл.3 от ДОПК принцип на обективност в административното производство, което възражение на жалбоподателя не е обосновано с конкретни твърдения в тази насока. Изложени са само общи съждения, че органите по приходите не са изпълнили задължението си да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за определяне на задълженията на дружеството, тъй като не са събрали относимите доказателства, съответно не са направили обективен анализ на действителните факти, поради което формирания извод, относно допълнително установените задължения за корпоративен данък, е погрешен.

            Съдът намира това възражение за неоснователно. Жалбоподателят е бил запознаван с всички действия и актове на приходната администрация, при предоставена възможност да реализира защитата си. От преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата; при формирането на фактическите и правните изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите органи или да са извършени действия, надвишаващи законовите им правомощия. Органите по приходите са изпълнили служебното си задължение да съберат доказателства за установяване на истината относно спорните доставки, като като противно на твърденията в жалбата, са извършили насрещни проверки на преките доставчици и служебни справки в регистрите, водени от НАП. В хода на ревизията от жалбоподателя са изискани доказателства за осъществяването на доставките. По молба на ревизираното лице срокът за представяне на документи е бил удължен/л.337-л.338, т.IX/, като по този начин му е дадена и допълнителна възможност да ангажира доказателства и да организира защитата си. Удължен е бил срокът и за представяне на възражение и доказателства срещу ревизионния доклад/л.195-л.196, т.I/. Ревизиращите органи са събрали по надлежния ред предвидени в ДОПК доказателства, като относимостта и значението им за установените публични държавни вземания, е въпрос на материална законосъобразност на РА. Няма основание да се приеме и че някое от действията на органите на приходната администрация, извършени за изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства, не е в съответствие с реда и средствата, предвидени в ДОПК за тяхното установяване. Правото на защита на данъчно задължения субект не е накърнено, съответно не е налице съществено процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА на това основание. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от анализа на доказателствата и формираните фактически и прави изводи, не може да обуслови извод за липса на обективност и на безпристрастност на ревизиращите органи.

            Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл.120, ал.2, изр.2 от ДОПК, изразяващо се в необсъждане на направените срещу ревизионния доклад възражения и игнориране на допълнително представените доказателства. Тук следва да се посочи, че в РА са изложени подробни и конкретни мотиви, касаещи именно представените към възражението доказателства и направените в тази връзка оплаквания. От издателите на РА изрично е оспорена достоверността на представените документи, доколкото същите не са били представени в хода на ревизията, въпреки, че са били изискани, както и по причина, че така представените документи са в противоречие с останалите доказателства. Направено е заключение, че представените нови документи са съставени единствено и само за целите на ревизионното производство. В този смисъл, съдът намира, че така направеното обсъждане, приключило с мнение за неоснователност на подаденото възражение срещу РД, изцяло покрива нормативните изисквания на чл.120, ал.2, изр.2 от ДОПК.

            Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

            Спорът между страните в настоящото производство касае извършеното от органите по приходите преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството в посока увеличение за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., на основание чл.26, т.1 и т.2, вр. чл.10, ал.1 и ал.4 и чл.67 от ЗКПО, съответно в размер на 50 100.00 лв., 40 000.00 лв., 48 100.00 лв., 85 430.00 лв., 135 001.40 лв. и 140 752.00 лв., както и допълнително установения в тази връзка корпоративен данък за всяка от годините както следва: за 2014г. в размер на 5 753.88 лева и лихви 3 696.57 лева; за 2015г. в размер на 4 000.00 лева и лихви 2 162.50 лева; за 2016г. в размер на 4 968.78 лева и лихви 2 182.30 лева; за 2017г. в размер на 8 543.00 лева и лихви 2 881.12 лева; за 2018г. в размер на 13 500.14 лева и лихви 3 187.79 лева и за 2019г. в размер на 14 146.00 лева и лихви 1 548.32 лева. Конкретно, предмет на оспорване с жалбата, са сумите, с които е увеличен счетоводния финансов резултат на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД, представляващи непризнати за данъчни цели разходи, отразени по сметка 601-разходи за материали (парно отопление, еко пелети, камери, компютърни консумативи и конфигурации, препарати и др.) и сметка 602-разходи за външни услуги (проектиране, подготовка на документи, счетоводни, финансови, консултантски, административни услуги, проучване на пазари, транспортна услуга, реклама, услуга по договор и др.), по фактури, издадени от „ЛАНБГ“ ЕООД, „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД, „ФУЛ-БГ“ ЕООД, ЕТ „С. - П. - Д.Г.", „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, „НАЙК - ВКП“ ООД, „КИАН - ПКВ“ ЕООД, „ЧАР ТАКСИ Г“ ЕООД и „ЧАР ТАКСИ 2020“ ЕООД. От фактическа страна, отказът да се признаят за данъчни цели процесните разходи се основава на съображения, че не е доказано реалното извършване на доставките от посочения във фактурите доставчик, както и поради това, че за плащанията, извършени в брой не е налице фискална касова бележка, издадена от ФУ.

            Съгласно чл. 18 от ЗКПО, данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон. Положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба, а отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба. Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба. Според чл. 22 от същия закон, данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, с данъчните постоянни разлики, данъчните временни разлики и други суми предвидени в тази част.

            Приема се, че данъчните постоянни разлики, изброени в чл. 26 от ЗКПО, са израз на фискалната политика на държавата за предотвратяване както на избягването на данъци, така и на двойното облагане. Те засягат данъчния финансов резултат еднократно, в годината на счетоводното начисляване на съответния разход или приход и не участват повече при неговото определяне. Въведени са законодателно по съображения за предотвратяване на неправомерно намаляване на данъчната основа или за да не се насърчава неправомерното поведение на данъчните субекти.

            Принципът на документалната обоснованост е уреден в чл. 10 от ЗКПО, като според алинея първа счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Чл.3, ал.3 от ЗСч поставя изискването „предприятията да осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон.“ Следователно не се признават такива счетоводни разходи, за които задълженото лице не разполага с документи, отговарящи на нормативните изисквания на ЗКПО и ЗСч, включително и когато тези документи не отразяват вярно описаната в тях стопанска операция. Когато фактурите не документират реално извършени доставки, този принцип се явява нарушен, тъй като фактурите не отразяват вярно означената в тях стопанска операция, което е основание за преобразуване на финансовия резултат на субекта при условията на чл.26, т. 2 ЗКПО, според който не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.

            От така посочената регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка с предмет прехвърляне собствеността върху стока, респ. с предмет извършване на услуга, е условие /предпоставка/ за признаването на извършения разход за данъчни цели. Реалното извършване на доставка е положителен факт от обективната действителност, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за осъществени сделки, както и писмени доказателства за осъществяването им, съответно с вида и естеството на доставките. Липсата на такива доказателства може да обоснове извод за липса на реално извършени доставки, съответно липса на документална обоснованост по смисъла на чл.10 от ЗКПО.

            Отделно от това, в чл.10, ал.4 от ЗКПО законодателят определил начинът, по който следва да бъде извършено документиране на разходите за данъчни цели. Съгласно цитираната разпоредба, данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели. Тази норма има императивно съдържание, същата е насочена към дисциплиниране на стопанските субекти при отчитане на разходите за данъчни цели, респективно за предотвратяване на случаите на укрИ.е на продажби и доходи от тях, поради което не може да бъде тълкувана разширително. Следователно, и при реални доставки, извършените за тях разходи няма да бъдат признати за данъчни цели, ако не е спазен предвидения за това ред.

            В ДОПК не се съдържат особени правила относно разпределението на доказателствената тежест в производство при ревизия по общия ред на чл.112–120 ДОПК, поради което субсидиарно приложение намират правилата за доказване, установени в АПК и ГПК (арг. от § 2 ДР на ДОПК). „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД черпи права от признаването за данъчни цели на разходите по спорните фактури, претендирайки ги по съдебен ред след отказ за признаването им с ревизионния акт, поради което на основание чл.154, ал.1 ГПК и чл.170, ал.2 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже, че разходите, отчетени въз основа на процесните фактури, са документално обосновани по смисъла на ЗКПО и могат да бъдат признати за данъчни цели. Жалбоподателят носи тежестта да докаже реалността на доставките по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт, че такива доставки са осъществени и именно в това основно твърдение се състои възражението му срещу незаконосъобразността на РА. Същият следва да проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у съда в съществуването на фактите и връзките между тях. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест, както административният решаващ орган, така и съдът, имат правото, но и задължението да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Доказателствената тежест в производството е указана от съда с разпореждане от 18.11.2021г., като на страните е предоставена възможност да предприемат съответните процесуални действия.

            В съдебното производство жалбоподателят не доказа наличието на основание да бъдат признати за данъчни цели процесните разходи по фактурираните доставки на стоки и услуги от посочените по-горе доставчици – не се събраха и достатъчно преки или косвени доказателства, установяващи реалността на доставките. Не се установи и спазването на общите и особените изисквания, които Законът за счетоводството и Законът за корпоративното подоходно облагане въвеждат, за да бъде признат един разход за данъчни цели.

            По отношение на непризнатите за данъчни цели разходи по фактура **********/ 10.11.2014г./л.345,гръб, т.IX/, издадена от от „ЛАНБГ“ ЕООД гр. Карнобат. Като предмет на доставката в издадения първичен счетоводен документ е посочено „изграждане на парно отопление с материали на клиента“ – 1 бр. на стойност 13 100.00 лева. Правилно органите по приходите са приели, че с представените доказателства, а именно процесната фактура, с данни за осчетоводяването й и декларация от С. К., управител на „Ай Еф Си Груп" ЕООД с вх.№9036/ 29.04.2021г. /л.392, т.II/, не може да се установи реалността на доставката. Действително, но едва с възражението срещу РД, от „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД са били представени допълнителни документи/л.215 – л.230, т.I и л.218 – л.229, т.II/, във връзка с издадената фактура. Представени били договор за проучване и изследване на варианти за отопление от 12.09.2014г./л.215, гръб, т.I/, 3 бр. разходни касови ордери от 12.09.2014г, 17.10.2014г. и 10.11.2014г./л.216-л.217, тII/, приемо-предавателен протокол от 10.11.2014г./л.217, гръб, т. I/, 3 бр. доклади за проучване и изследване на варианти за най-подходящо отопление за всеки един от офисите на дружеството в гр. Стара Загора, гр. Сливен и гр. Варна, възлагателни писма и оферти за монтаж на различни видове отоплителни уреди и системи. На първо място, следва да бъде отбелязано, че основателно от издателите на РА е посочено, че представянето на тези документи не съответства на даденото в хода на ревизията обяснение от ревизираното лице по повод връченото му ИПДПОЗЛ. Изрично в декларация с вх. № 9036/ 29.04.2021г. /л.392, т.II/, управителят на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД е заявил във връзка с тази доставка, че „договор не е сключван, а материалите са закупени от С. К. като физическо лице без документ, тъй като складовете за материали не издават фактури на физически лица, а само складова разписка, която не съхранява“. Това обосновава заключение и налага да се приеме, че представените с възражението документи, предвид липсата на достоверна дата, са били съставени за нуждите на ревизионното производство, с оглед да бъде обосновано по някакъв начин оспорването на констатациите в РД. Отделно от това, на следващо място, следва да се подчертае, че така представените документи, не установяват извършването на процесната услуга, тъй като по никакъв начин не могат да бъдат свързани с предмета на фактурираната доставка, който е „изграждане на парно отопление с материали на клиента“ – 1 бр. Представеният договор от 12.09.2014г. има за предмет извършването на съвсем различна услуга, а именно „проучване и изследване на варианти за отопление“ за офисите на жалбоподателя в гр. Стара Загора, гр. Сливен и гр. Варна. Не може да бъде отнесен към фактурата и приемо-предавателния протокол от 10.11.2014г., от съдържанието на който е видно, че с него не се удостоверява приемо-предаване на фактурираната услуга - „парно отопление с материали на клиента“. Напротив, в него е посочено, че са приети 3 бр. доклади за проучване и изследване на варианти за най-подходящо отопление и 7 бр. оферти. Освен това, за констатираното несъответствие, досежно предмета на доставката установен в съдържанието на представените документи, свидетелства и цитираната декларация/л.392, т.II/, с която от жалбоподателя е дадено обяснение, според което във връзка с тази доставка са закупувани материали, макар и това да е било извършено от управителя на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД в качеството му на физическо лице. Но не става ясно, нито какви са били тези материали, нито за какво са били необходими, ако се приеме, че предмет на доставката е единствено проучване на варианти за отопление, а не изграждане на парно отопление. В този смисъл, буди недоумение и обстоятелството, защо сумата по процесната фактура е била осчетоводена по дебита на сметка 601-Разходи за материали и като такава е намерила отражение в общия размер на разходите по ОПР на ревизираното лице за 2014г., при положение че се твърди, че се касае за разход за извършена услуга.

            От изложеното следва, че ангажираните от ревизираното лице доказателства не могат да установят реалността на доставката. В случая липсват убедителни доказателства за извършване и предаване на фактурираната услуга. Касае се за твърдяно извършване на услуга по изграждане на парно отопление с материали на клиента, но няма никакви данни къде е извършена, какви материали са използвани и как са транспортирани. Липсват каквито и да е било данни дори и като индиция, че доставчикът е разполагал и с необходимия кадрови и техническа ресурс за изпълнение на фактурираната от него доставка на услуга. Поради непредставянето на документи и писмени обяснения от страна на доставчика от органите по приходите е била извършена проверка в информационния масив на НАП, при която е установено, че в „ЛАНБГ“ ЕООД няма назначавани лица по трудови правоотношения за периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г., нито са изплащани възнаграждения на лица по извънтрудови правоотношения. Установено било още, че за 2014г. от „ЛАНБГ“ ЕООД е била подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО с е декларирана основна дейност - „търговия на дребно с хляб, хлебни, захарни и сладкарски изделия“. По отношение разплащането по фактурата, от събраните по делото доказателства, включително и от заключението на вещото лице се установява, че не е представена фискална касова бележка от фискално устройство, въпреки че по счетоводни данни е отразено плащане в брой. Във връзка с представените разходни касови ордери от 12.09.2014г, 17.10.2014г. и 10.11.2014г., в които са посочени авансови плащания по договора от 12.09.2014г., се установява, че същите не съответстват на отразените счетоводни записвания по сметка 501-Каса при жалбоподателя по отношение на процесната фактура. В РА е отбелязано, че по счетоводни данни е отразено плащане в брой на 01.12.2014г., а не на датите на издаване на РКО, факт който се потвърждава и от заключението на вещото лице. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че органите по приходите правилно са отказали, на основание чл.26, т.2, и чл. 10, ал.1 и ал.4 от ЗКПО, да признаят като разход за данъчни цели, отчетената в общия размер на разходите на дружеството за 2014г., сума в размер на 13 100.00 лв. по издадената от „ЛАНБГ“ ЕООД фактура, тъй като не е документално обоснована по смисъла на този закон.

            В допълнение, като самостоятелно основание да не бъде признат процесния разход за данъчни цели и с него да бъде увеличен счетоводния финансов резултат на ревизираното лице е посочена разпоредбата на чл. 67 от ЗКПО. Констатирано е, че по счетоводни данни за ревизирания период 2014г. - 2019г., в инвентарната книга на ревизираното лице няма заведен актив „парно отоплителна инсталация“. Основателно в тази връзка е прието, че извършеният разход по процесната фактура, касае придобИ.е на дълготраен материален актив по смисъла на чл.50 от ЗКПО, във връзка с НСС № 16 - Дълготрайни материални активи, което се потвърждава и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно чл.50 от ЗКПО, данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от: 1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице; т.2. седемстотин лева. В случая се касае за разходи, за изграждането на отоплителна инсталация, която ще бъде използвана за повече от един отчетен период и чиято стойност превишава 700 лева и съответно има характер на дълготраен актив. С оглед на това, приложение намира именно разпоредбата на чл.67 от ЗКПО, според която счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели. Съгласно чл.48, т.1 от ЗКПО данъчни амортизируеми активи са данъчните дълготрайни материални активи.

            Правилно с РА не са признатите за данъчни цели и разходите по фактура № **********/ 30.06.2016г. /л.346, гръб, т.IX /, издадена от „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД гр. Свиленград. Като предмет на доставката в цитираната фактура е посочено „счетоводни и финансово консултантски услуги“ – 1 бр. на стойност 18 000.00 лева. В хода на ревизията, по отношение на тази доставка от ревизираното лице са представени единствено процесната фактура и документ за плащането й по банков път. При извършената му насрещна проверка, от доставчика са представени заверено копие на фактура № 10/30.06.20216 г./л.382, т.II/ с посочено в нея съдържание на стопанската операция – „счетоводни и финансови консултантски услуги“ 1 бр., на стойност 18000.00 лв.; заверено копие на извлечение от банковата сметка на „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД, от което е видно, че разплащането на фактурата е извършено по банков път на 07.07.2016 г./л.381, т.II/; както и счетоводни регистри за отчитане на прихода от услугата/л.380, т.II/. Представено е било и писмено обяснение от управителя на дружеството В. К. Ф./л.379, т.II/. С възражението срещу РД са представени допълнителни документи във връзка с доставката/л.230-л.249, т.II/, които не са били представени по време на ревизията, въпреки, че са били надлежно изискани. Представени са: Договор за финансова и маркетингова консултация от 11.06.2016г./л.230, гръб, т.II/ Доклад за изследване на развитието на пазара на застраховки/л.232, т.II/; Приемо-предавателен протокол от 30.06.2016г./л.243, гръб, т.II/; Договор за счетоводни консултации от 14.06.2016г./л.244, т.II/; Доклад от 30.06.2016г.; Приемо-предавателен протокол от 30.06.2016г./л.246, т.II/. 2 бр. дипломи за висше образование на В. К. Ф., управител на „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД. От така представените доказателства обаче не може да се установи реалността на доставката на фактурираната услуга. Същите не кореспондират по никакъв начин с дадените в хода на ревизията писмени обяснения от доставчика – „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД/л.379, т. II/, според които процесната фактура е за извършени „1.Счетоводни услуги: извършване на проверка на счетоводния отдел на фирмата /която обслужва дружеството АЙ ЕФ СИ ГРУП ЕООД/, отразяване обективно текущото финансово състояние на фирмата, организиране формата на счетоводство, финансово планиране; и 2. Финансови консултации относно работния процес: данъчно планиране на дейността, консултиране на бизнес схеми, легално оптимизиране на данъците, данъчно планиране на дейността, ефективни данъчни спестявания съобразени с изискванията на закона за счетоводството, вътрешна система за контрол, бизнес данъчно консултиране, консултации и изготвяне на план за възнагражденията на служителите.“ От съдържанието на представените договори, доклади и приемо-предавателни протоколи, не се установява извършването на твърдените дейности в тяхната конкретика. Липсва каквато и да било индивидуализация на фактурираната услуга, не се установява в какво точно се изразяват дадените консултации и какво конкретно е извършено. В представения доклад към договора за финансова и маркетингова консултация се съдържат само общи теоретични разработки и статистически данни, касаещи застрахователните посредници. Именно и поради тази причина основателно в РА е отбелязано, че ако бе реално извършена подобна услуга, то от нея би следвало да е налице икономически ефект, а в случая при ревизираното лице не се установява промяна, породена от извършената услуга, което означава че подобна информация и анализ не са му били необходими. По идентичен начин стои въпросът и с представения договор за счетоводни консултации от 14.06.2016г., в който общо са договорени задълженията на изпълнителя „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД, което не позволява да се индивидуализира това, което е фактурирано. В този смисъл, не са налице доказателства какви са възложените счетоводно-консултантски услуги, извършени ли са такива и в какво конкретно се изразяват, от кого, кога, какво договаряне и консултации конкретно са постигнати, извършени и по какви въпроси. Предметът на фактурираните услуги, не се установява и от приложените към този договор доклад и приемо-предавателен протокол, в които по идентичен начин са посочени общи дейности. Не се съдържа достатъчно необходима информация в какво се изразяват посочените във фактурата услуги и как е определена единичната им, което не позволява да се установи начина на калкулиране на цената и нейните елементи – материали и вложен труд. Не става ясно и къде изпълнителят по договора е извършил преглед на счетоводната документация, която видно от посоченото в договора е доста обемна, как му е предадена от възложителя и пр. Какви конкретни счетоводни консултации са извършени не се установява и от разпитаните по делото свидетели, чиито показания са твърде общи и не съдържат информация, която би могла да внесе яснота относно механизма и предмета на това което е фактурирано.

            На следващо място, съдът счита, че липсват и документи, установяващи възможността на доставчика да извърши фактурираните консултантски и счетоводни услуги, които предвид спецификата си, предполагат наличие на нает квалифициран персонал. Доказателства в тази връзка, не са представени. От извършени справки в ИМ на НАП е установено, че „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД не притежава персонал, назначен по трудови правоотношения и не е изплащало възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Това обстоятелство обосновава извод за липса на кадрова обезпеченост на „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД, да извърши услугите в срока и в обема, в който това се претендира. Това заключение не се разколебава от представените с възражението срещу РД дипломи за завършено висше образование на управителя на това дружество - В. К. Ф., тъй като по отношение на него е констатирано, че е работил по трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор от 31.10.2013г. със ЗД „ЕВРОИНС“ АД и към 31.12.2016г. този трудов договор не бил е прекратен.

            При така установените факти, съдът намира, че разходите по процесната фактура, издадена от „Ф.И ИНВЕСТ“ ЕООД не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, поради което същите основателно не са признати за данъчни цели.

            По отношение непризнатите за данъчни цели разходи по 2 бр. фактури, издадени от „ФУЛ – БГ“ ЕООД гр. Стара Загора /л.349, т.IX/. Като предмет в издадените първични счетоводни документи „Куполна IR Камера HIKVISION, 720TVL PICADIS, 3.6 mm широкоъгълен обектив“ – 24 бр. на стойност 6 000.00 лева и „Проектиране и изграждане на видеонаблюдение на обекти-Стара Загора и Варна“ - 1бр., на стойност 15 000.00 лева. Във връзка с тези доставки, в хода на ревизията, са били представени единствено заверени копия на процесните две фактури, счетоводни регистри свързани с осчетоводяването им и писмени обяснения от управителя на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД - С. К./л.392, т.II/, в които се сочи, че „договори не са сключвани, като всичко е на база устна договорка, тъй като фирмите се познават“. Едва с възражението срещу РД, допълнително са били представени:/л.250-л.253, т.II/ Договор за покупко-продажба от 10.12.2015г.; Разходен касов ордер от 17.12.2015г. за закупуване на камери; Приемо-предавателен протокол от 12.12.2015г.; Договор за изграждане на системи за видеонаблюдение от 01.11.2015г.; Разходен касов ордер от 01.11.2015г. за аванс за проект и поставяне на видеонаблюдение; Разходен касов ордер от 16.12.2015г. за проект и поставяне на видеонаблюдение; Приемо-предавателен протокол от 16.12.2015г. Правилно органите по приходите са приели, че с представените доказателства не може да се установи реалността на доставката. И тук, както бе отбелязано по-горе и за доставчика „ЛАНБГ“ ЕООД, представяните документи не кореспондират с даденото в хода на ревизията писмено обяснение от ревизираното лице по повод връченото му ИПДПОЗЛ, в което е заявено изрично, че „договори не са сключвани“. За пълнота, следва да се уточни, че по отношение на тези доставки, от „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД, са били изисквани доказателства с 2 бр. ИПДПОЛЗЛ/л.316, т.IX и л.385, т.II/, отделно от това и срокът за представяне на документи и писмени обяснения е бил удължаван по молба на ревизираното лице, но такива не са били представени. Депозираните с възражението срещу РД доказателства е станало едва след като жалбоподателят се е запознал с констатациите на органите по приходите относно това какви точно документи не са били представени, което дава основание същите да се приемат като съставени единствено за целите на ревизионното производство, но не и за обосноваване реалността на доставките. Освен това, в приемо-предавателните протоколи не е указано мястото на тяхното съставяне и къде е извършено предаването на стоките и услугата, още повече, че се касае твърдяно изграждане на видеонаблюдение в офиси на жалбоподателя, които се намират в гр. Стара Загора и гр. Варна.

            С оглед на изложеното, съдът намира, че представените от ревизираното лице доказателства не могат да установят реалността на доставките. В случая липсват убедителни доказателства за извършване и предаване на фактурираните стоки и услуги. Не са налице каквито и да е било данни, че доставчикът е разполагал и с необходимия кадрови и техническа ресурс за изпълнение на процесните доставки. Поради непредставянето на документи и писмени обяснения от страна на доставчика от органите по приходите е била извършена проверка в информационния масив на НАП, при която е установено, че за периода от 01.01.2015 до 31.12.2015г. във „ФУЛ – БГ“ ЕООД е имало две назначени лица по трудови договори на длъжност продавач, разносна търговия и технически сътрудник и няма изплатени суми през 2015г. по извънтрудови правоотношения. Установено е, че дружеството е подало ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, в която не са декларирани приходи и разходи за 2015г. Отделно от това, експертизата е констатирала още, че в счетоводството на „ФУЛ – БГ“ ЕООД няма запазени документи от дейността на това дружество. По отношение разплащането по фактурите, от събраните по делото доказателства, включително и от заключението на вещото лице се установява, че липсват фискални касови бележки от фискално устройство, въпреки че по счетоводни данни са отразени плащания в брой. Освен това, видно от приложената справка за регистрирани данни за фискални устройства за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г. /л.117-л.122, т.II/ се установява, че „ФУЛ – БГ“ ЕООД към датата на издаването на фактурите м.12.2015г., както и след това до 31.12.2016г., когато ревизираното лице „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД е отразило плащания по счетоводни данни по двете фактури в брой, „ФУЛ – БГ“ ЕООД не е регистрирано ФУ /ЕКАФП/ и следователно не е имало възможността да издаде фискални касови бележки за получени плащания в брой. По отношение на допълнително представените разходни касови ордери от 01.11.2015г, 16.12.2015г. и 17.12.2015г., следва да бъде отбелязано, че същите не съответстват изцяло на отразените счетоводни записвания по сметка 501-Каса при жалбоподателя по отношение на процесните фактури, което се установява, както от констатациите в РА, така и от заключението на вещото лице. Само за пълнота, следва да се посочи, че и обстоятелството, че двете процесни фактури, са издадени през 2015г., поради което и неправилно са посочени като разход от дружеството през 2016г.

            Предвид на това, съдът счита, че с РА правилно е отказано, на основание чл.26, т.2, и чл. 10, ал.1 и ал.4 от ЗКПО, да бъдат признати за данъчни цели отчетените разходи по сметки 601 и 602 за 2016г. в общ размер на 21 000.00 лева, по издадените от „ФУЛ-БГ“ ЕООД фактури, тъй като не са документално обосновани по смисъла на този закон.

            Освен това, следва да бъдат споделени и констатациите на органите по приходите, че разходите във връзка с доставките по горецитираните фактури имат характер на суми за придобИ.е на дълготрайни материални активи, по смисъла на НСС № 16 - Дълготрайни материални активи, поради което неправилно са отразени като текущи разходи. Това неправилно осчетоводяване е установено и от вещото лице, според което закупените камери, въпреки че по отделно тяхната стойност е под стойностния праг за дълготраен актив /700лв./ са елемент от дълготрайния актив – система за видеонаблюдение и следва да бъдат заведени като такива. В този смисъл, съдът намира, че е изпълнена хипотезата на чл.67 от ЗКПО, според който счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели.

            На следващо място, правилно с РА не са признатите за данъчни цели и разходите по 15 бр. фактури /л.348, гръб и л.350-л.352, т.IX, съответно на л.333-л.341, т.II/, издадени от ЕТ „С. - П. - Д.Г.“ гр. Стара Загора, с предмет „проектиране на инсталация“, „проектиране на отоплителна инсталация“, „еко пелети“, „препарати за почистване“, „рекламни материали“, „почистване“, „реклама“, „освежаване, боядисване, почистване“ и др. под. Установено е, а и не се спори, че процесните фактури, са отразени в счетоводството на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД по сметки 601 и 602, съответно през 2014г., 2015г. и 2018г. Във връзка с доставките, в хода на ревизията, от ревизираното лице, са представени единствено заверени копия на фактурите, квитанции към ПКО за извършено плащане и писмено обяснение/л.392, т.II/, в което е посочено, че „относно фактурите, издадени от ЕТ „С.-П.-Д.Г.“, договори не са сключвани“. И за този доставчик, отново с възражението към РД, от „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД, са били представени множество документи – възлагателни писма, приемо-предавателни протоколи, РКО, оферти и доклади/л.254-л.282, т.II/. Така представените документи са частни, не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на отразените в тях обстоятелства, нито с достоверна дата по отношение на трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 от АПК, каквито безспорно са НАП. Обстоятелството, че въпросните документи са представени едва с възражението против РД, въпреки че са били надлежно и изрично изискани от жалбоподателя, който е заявил, че такива не са съставяни, поставя под съмнение датата на изготвянето им. Жалбоподателят е имал възможността да представи същите своевременно, още повече, че липсват каквито и да било данни, да са съществували някакви пречки за това. Липсата на доказателства, които да удостоверяват по безспорен начин дата и място на съставянето на представените документи, мотивира съда да приеме, че същите са съставени единствено за целите на обжалването. А само въз основа на представените фактури и приложените към тях квитанции, не може да се приеме, че в случая фактурираните доставки са реално извършени.

            Освен това, не са налице и доказателства, установяващи потенциалната възможност на доставчика да осъществи, описаните във фактурите доставки. От приложените справки от ИМ на НАП/л.81-л.90, т.II/ е видно, че ЕТ „С.-П.-Д.Г.“ през периода, в който е издал фактурите /01.12.2014г.-11.12.2018г./ е имал само едно лице, назначено на трудов договор на длъжност продавач-консултант и няма изплатени суми по извънтрудови правоотношения през 2014г., 2015г. и 2018г. Установява се също, че едноличният търговец не е подал и Годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014г., за 2015г. и 2018г., както и че не е притежавал превозни средства през процесния период. В тази връзка, не става ясно, как, от кого, с какви средства са извършени фактурираните услуги. Предвид спецификата на някои от услугите - „проектиране на инсталация“, „проектиране на отоплителна инсталация“, „реклама“, изпълнението на същите предполага наличие на нает квалифициран персонал. Доказателства в тази насока, касаещи квалификацията и образованието на лицата, извършвали процесните услуги, не са представени. Не са налице и данни да е ползван подизпълнител. Изложеното обосновава извод за липса на кадрова и техническа обезпеченост на ЕТ „С.-П.-Д.Г.“, да извърши услугите в обема, в който това се претендира. Това заключение не се разколебава и от констатациите на вещото лице, което също е установило, че този доставчик не разполага с наети лица и превозни средства. В този смисъл, остава неизяснен въпроса, как и от кого са били доставени общо 120 тона еко пелети, по четири броя фактури/л.350, гръб –л.352, т.II/,издадени в периода 30.10.2015. и 21.12.2015г. Не се ангажираха и убедителни доказателства къде и как са съхранявани тези големи количества пелети, предвид на обстоятелството, че в хода на ревизията, при извършено посещение в обекта на жалбоподателя е констатирано, че в него няма такава възможност. Отделно от това, не е ясно и за какво са използвани закупените количества еко пелети, при положение, че видно от Протокол № 1678296/ 27.04.2021г./л.393, т.II/, с който е документирано посещението в офиса на ревизираното лице, не се установява да е била изградена и да съществува такава отоплителна инсталация. Констатирано е по счетоводни данни, че такъв актив не е бил заведен и в инвентарната книга на АЙ ЕФ СИ ГРУ“ ЕООД.

            По отношение разплащането по фактурите, от събраните по делото доказателства, включително и от заключението на вещото лице се установява, че не са представени фискални касови бележки от фискално устройство, въпреки че по счетоводни данни е отразено плащане в брой. В тази връзка, следва да се посочи, че от приложената по делото справка от ИМ на НАП, касаеща регистрирани данни за ФУ/л.86, т.II/, е видно че ЕТ „С.-П.-Д.Г.“ не е имал регистрирани фискални устройства за периода от 01.01.2012г. до 06.11.2019г.

            Въз основа на изложеното съдът намира, че разходите, по издадените от ЕТ „С. П.- Д.Г.“ фактури, не са документално обосновани и правилно с РА не са признати за данъчни цели по реда на чл.26, т.2, и чл. 10, ал.1 и ал.4 от ЗКПО и с тях е увеличен счетоводния финансов резултат за 2014г., 2015г. и 2018г., съответно с 25 000.00 лв., 40 000.00 лв. и 79 932.40 лв.

            Що се касае до издадените от същия доставчик през 2014г. два броя фактури с №**********/ 01.12.2014г. на ст/ст 12500.00 лв. с предмет на доставка: „проектиране на отоплителна инсталация“ и №**********/ 09.12.2014г. на ст/ст 12500.00 лв. с предмет на доставка: „проектиране на инсталация“, следва да бъдат споделени изводите на органите по приходите, че същите имат характер на суми за придобИ.е на дълготраен материален актив по смисъла на НСС № 16 - Дълготрайни материални активи и неправилно са отразени по счетоводни данни през 2014 г., като текущи разходи на дружеството. В тази връзка по отношение на тези разходи е налице и основанието на чл.67 от ЗКПО, според който същите не следва да бъдат признати за данъчни цели.

            По отношение непризнатите за данъчни цели разходи по 5 бр. фактури, издадени от „КИАН - ПКВ“ ЕООД гр. Стара Загора /л.404-л.407, т.II/ с предмет „компютърни консумативи“ и „компютърни конфигурации“. Установено е, а и не се спори, че по счетоводни данни процесните фактури, са отразени в счетоводството на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД през 2017г. по сметка 601 – разходи за материали. Правилно органите по приходите са приели, че с представените доказателства, а именно фактури и квитанции към ПКО за извършено плащане в брой, не може да се установи реалността на доставките. Противно на твърденията в жалбата, договори във връзка с тези доставки не са представени. Във фактурите, липсва каквато и да било индивидуализация на това което се продава. Няма приложени приемо предавателни протоколи или други документи, удостоверяващи вида на компютърните конфигурации и консумативи. Единствено към една от фактурите, а именно фактура № **********/ 27.11.2017г. с предмет „компютърни консумативи“ на стойност 9850 лева, е приложен опис/л.404, т.II/, от който обаче не може да се установи кога и къде е извършено приемо-предаването, посочената в него стока. ПридобИ.ето на фактурираните компютърни конфигурации, не се установява и от представената инвентарната книга на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД, в която не фигурират активи, закупени от „КИАН - ПКВ" ЕООД. Освен това, следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства не е установена и разполагаемостта със стоките предмет на доставките от страна на доставчика „КИАН – ПКВ“ ЕООД, предвид констатираното при ревизията, че към 31.12.2015г. и към 31.12.2016г. в счетоводния баланс на „КИАН – ПКВ“ ЕООД няма налични активи. Също така от приложената справка от ИМ на НАП/л.94, т.II/ за 2017г. това дружество не е подало ГДД по чл.92, ал.1 от ЗКПО, респективно не е декларирало извършвана дейност през 2017г. и не са отчетени приходи от продажби и реализирани разходи. По отношение разплащането по фактурите, следва да се посочи, че не са представени фискални касови бележки от фискално устройство, въпреки че по счетоводни данни е отразено плащане в брой. От представените справки в ИМ на НАП, по отношение на доставчика „КИАН-ПКВ” ЕООД е видно, че това дружество не е имало регистрирани фискални устройства за посочения период/л.93, т.II/. С оглед на изложеното, съдът намира, че с РА правилно е отказано да бъдат признати за данъчни цели, на основание чл.26, т.2, и чл. 10, ал.1 и ал.4 от ЗКПО, отчетените разходи по сметка 601 за 2017г. в общ размер на 43 000.00 лева, по издадените от „КИАН-ПКВ“ ЕООД фактури, тъй като не са документално обосновани по смисъла на този закон.

            Освен всичко друго, ако и да бяха реално осъществени тези доставки на стоки, по отношение на разходите за тях е налице хипотезата на чл.67 от ЗКПО, тъй като същите имат характер на суми за придобИ.е на дълготрайни материални активи по смисъла на НСС № 16 - Дълготрайни материални активи. Касае се за закупени активи, чиято стойност е над 700 лева и по същество ще бъдат използвани за повече от един отчетен период, поради което неправилно са отразени по счетоводни данни през 2017г., като текущи разходи на дружеството.

            По отношение на констатациите в РА, направени по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО, се касае за извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2017г. със сума в размер на 2 400.00 лева, представляваща отчетени разходи по сметка 601 за транспортни услуги по 2 бр. фактури/л.408, т.II/, издадени от доставчиците - „ЧАР ТАКСИ Г“ ЕООД и „ЧАР ТАКСИ 2020“ ЕООД, за които е прието, че не са свързани с дейността на ревизираното лице. По силата на цитираната разпоредба, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността. В този обхват са всякакви разходи, които не са присъщи за дейността или потенциално не създават доход за дейността на данъчно задълженото лице, като разходи за материали, услуги и стоки, чието предназначение е за лични цели и/или актив, който не се ползва в дейността, вкл. се ползва от съдружник, собственик, управител или неговото семейство или др. в тази насока. Съобразено е, че данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от документалното им доказване и с оглед необходимостта от извършването им за реализиране целите и предмета на дейност на предприятието. За да бъдат признати процесните разходи е необходимо доказване на реалното им ползване за дейността на дружеството, каквото в конкретния случай не се установи. Не са представени доказателства, които да укажат връзка между посочените разходи и дейността на ревизираното лице. Не са представени сключени договори или други съпътстващи доставките документи, които да сочат в какво са се е изразили тези услуги и по какви дестинации. Приложени са единствено процесните фактури и фискални бонове, от които обаче по никакъв начин не може да се установи дали услугите са извършени по повод дейността на дружеството, която е застрахователно посредничество. За първи път едва в хода на съдебното производство, разпитаните свидетели, заявяват, че транспортните услуги, са били ползвани по време на кампания, провеждана от „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД през 2017г. Тези показания, съдът намира за твърде общи и счита, че не следва да бъдат кредитирани. Освен, че не внасят яснота по отношение на конкретните транспортни услуги – техния вид и обем, същите не кореспондират с други събрани по делото доказателства, касаещи било транспортната услуга, било обстоятелството, че подобна кампания е била проведена от жалбоподателя. В този смисъл, правилно с РА процесните разходи, като несвързани с дейността, не са признати за данъчни цели по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО и счетоводния финансов резултат за 2017г. е увеличен с 2 400.00 лева.

            Само за пълнота, следва да се отбележи, че непредставянето на съпътстващи документи, предвид липсата на каквато и да било индивидуализация на фактурираните транспортни услуги, налага извод, че същите не са реално извършени, поради което се явява изпълнена и хипотезата на чл.26, т.2, вр. чл.10, ал.1 от ЗКПО – налице са разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.

            По отношение непризнатите за данъчни цели разходи по 8 бр. фактури /л.132-л.150, т.III/, издадени от „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД гр. Смолян през периода от 02.11.2018г. до 13.12.2018г. с предмет „проучване на пазари“ и „договор за доставка на услуга“. Във връзка с тези доставки, от ревизираното лице и от доставчика са представени процесните фактури, ведно с договори и протоколи към някои от тях, находящи се на л.132-л.151, т.III/. От така представените доказателства обаче не може да се установи реалността на доставките. На първо място, налице е несъответствие в съставяните документи. Макар в издадените фактури да е посочено, че се касае за доставка на услуги, видно от приложените договори и протоколи към фактури, някои от тях имат за предмет доставка на стоки. Подобни съществени разминавания в документирането на доставките, навеждат на извод, за едно само формално, издаване на документи, без да са налице реални стопански операции. На следващо място, по повод на обследваните доставки не са представени приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи приемо-предаване на стоки и услуги, както и документи, свързани с удостоверяване извършването на услугите, за които са представени договори за услуги. Наличието на сключен договор, не е достатъчно основание да се приеме, че е налице реално извършена доставка на услуга. По отношение на представените протоколи към някои от фактурите, следва да бъдат споделени констатациите на ревизиращите органи, че в нито един от тях не фигурира: № и дата на протокола, имената на представителите на дружеството-доставчик и дружеството-получател, удостоверили предаването и приемането на стоката, съответно на услугата. Липсват съществени, определящи доставката елементи - дата и място на предаване на стоката, както и на изпълнение на услугата. С оглед на това, тези протоколи не са в състояние да установят реално извършено приемо-предаване.

            Освен това в хода на ревизията, въпреки, че са били изискани, не са представени никакви документи, които да са били изготвени във връзка с извършените услуги и да удостоверяват фактическото изпълнение по договорите за услуги - така напр. няма приложени доказателства за извършените услуги по „проучване на пазари“, „реклама и наем на търговска площ“, „маркетингова услуга“, нито в какво са се изразили. Следва да се отбележи и обстоятелството, че такива доказателства, не са били представени и в предхождащата ревизията ПУФО, приключила с Протокол № П-16002420053757-073-001/ 05.11.2020г./л.67, т.III/, присъединен в настоящото ревизионното производство/л.1, т.III от делото/. В тази връзка и по съображенията, подробно изложени по-горе, съдът не кредитира представените едва с възражението срещу РД документи, с които е направен опит за документално оформяне на фактурираните доставки на стоки и услуги. С оглед на изложеното, съдът намира, че представените от ревизираното лице доказателства не могат да установят реалността на доставките.

            На следващо място, от събраните по делото доказателства, не се установява и твърдяното от жалбоподателя, че процесните стоки, по изследваните фактури са доставени с превозно средство на доставчика. Както от приложената справка от ИМ на НАП, така и от заключението на вещото лице, се установява, че „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД не е притежавало превозни средства. Това се потвърждава и от представения, по реда на чл.192 от ГПК, талон за регистрация на МПС/л.331, т.I/, от който е видно че същото е собственост на управителя на дружеството-доставчик, но не и на самото дружество. Отделно от това, не са представени пътни листове и товарителници за извършен превоз на стоки /камини и пелети/, договори за наем на МПС и пр. Не са налице каквито и да е било данни, че доставчикът е разполагал и с необходимия кадрови и техническа ресурс за изпълнение на процесните доставки. В „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД е имало назначени по трудов договор две лица, съответно Е. Т. Ч. на длъжност шофьор лекотоварен автомобил и Р. Б. С. - на длъжност началник склад и не са изплащани суми по извънтрудови правоотношения/л.74 и л.75, т.II/. В този смисъл, липсват и документи, установяващи възможността на доставчика да извърши фактурираните услуги по проучване на пазари, маркетинг и реклама, които предвид спецификата си, предполагат наличие на нает квалифициран персонал. Доказателства в тази връзка, не са представени. Това обстоятелство обосновава извод за липса на кадрова обезпеченост на „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, да извърши услугите в обема, в който това се претендира. Освен това, следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства не е установена и разполагаемостта със стоките предмет на доставките от страна на доставчика, предвид констатираното и от страна на вещото лице, че от счетоводството на това дружество на са предоставени доказателства в тази насока, както и че в Отчета за приходите и разходите за 2018г. на „ГРИЙН ЛАЙТ КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД, публикуван в Търговския регистър, не е отразена балансова стойност на продадени активи. По отношение разплащането по фактурите, следва да се посочи, че по делото не са представени фискални касови бележки от фискално устройство, факт, който е потвърден и от заключението на вещото лице, въпреки че по счетоводни данни е отразено плащане в брой.

            Извън изложеното до тук, по отношение разходите по фактура №**********/ 06.11.2018г. и фактура №**********/ 14.11.2018г., касаещи доставка на пелетна камина с водна риза и пакет Burnit с пелетна горелка и услуга по свързване на камина с водна риза към инсталация, следва отново да бъдат споделени, изводите на ревизията, че за тях приложение намира разпоредбата на чл.67 от ЗКПО, тъй като същите имат характер на суми за придобИ.е на дълготраен материален актив по смисъла на НСС № 16 - Дълготрайни материални активи. Изцяло в този смисъл е и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Отделно от това, като обстоятелство относимо към реалността на доставките по цитираните фактури, е и констатираното в хода на ревизията с Протокол № 1678296/ 27.04.2021г./л.393, т.II/, че в офиса на жалбоподателя не се установява монтирана отоплителна инсталация.

            Правилно с РА не са признатите за данъчни цели и разходите по 23 бр. фактури/л.82-127, т.III/, издадени от „НАЙК – ВКП“ ООД, подробно описани в констативната част на РД в табличен вид на стр.78–стр.89 от РД/съответстващи на л.133, гръб - л.139 в т.I от делото/ с предмет: „предоставяне на административни услуги“, „счетоводна услуга“, „съгласно договор“, „съгласно договор за доставка“, „подготовка на документи за Комисията за финансов надзор“, „счетоводно обслужване“, „проучване на международни пазари за търговия със застраховки“.

            По отношение на тези доставки, от ревизираното лице и от доставчика са представени всички процесни фактури, договори за счетоводни услуги/обслужване/, 3 бр. договори за предоставяне на персонал, както и приложения №1 и №2 към договорите, 2 бр. договори за реклама и наем на търговска площ и договор за възлагане на дейности на подизпълнител/л.82-л.127, т.III/. От „АЙ ЕФ СИ ГРУП ЕООД са представени и счетоводни регистри, от които е видно осчетоводяването на фактурите. От така представените доказателства обаче не може да се установи реалността на доставките на фактурираните услуги.

            Принципно, относно доставките на услуги от значение е обезпечеността на доставчика за извършването им, надлежното предаване и приемане изпълнението на услугите, наличието на краен обективно установен резултат от тях. Договорените услуги – дори без изричен писмен договор, следва да са конкретни и да е определен способът за предоставянето им на възложителя. Необходимо е да има доказателства за извършването им от изпълнителя и съответното им прехвърляне на получателя.

            В процесните фактури за доставка на счетоводни услуги, издадени от „НАЙК – ВКП“ ООД не се сочи конкретна счетоводна услуга, която да е извършена. Не се съдържа достатъчно необходима информация в какво се изразяват посочените във фактурите услуги и как е определена единичната стойност на услугите, което не позволява да се установи начина на калкулиране на цената на услугите и нейните елементи – материали и вложен труд.

            Липсващата индивидуализация на вида на услугите не може да се извлече и от договорите за счетоводни услуги, които са еднотипни, идентични и общо формулирани договори за счетоводно обслужване, в които не се съдържа конкретно описание на вида на услугите. В по-голяма част от договорите в чл. 1 е посочено, че това счетоводно обслужване се състои в извършването на услуги и дейности, описани подробно в Приложение №1. Но в представените приложения №1 към тези договори/там където такива са приложени/, също не са посочени конкретни по вид и обем счетоводни услуги. В тях общо са договорени задълженията на изпълнителя „НАЙК – ВКП“ ООД, което не позволява да се индивидуализира това, което е фактурирано. В този смисъл, не са налице доказателства какви са възложените счетоводни услуги, проучвания, извършени ли са такива и в какво конкретно се изразяват, от кого, кога, какво договаряне и консултации конкретно са постигнати, извършени и по какви въпроси. Още повече, че от представените договори за счетоводно обслужване за 2019г, към всяка една от фактурите е видно, че същите имат един и същ предмет - извършване на счетоводни услуги на основание чл.34, ал.2 от Закона за счетоводството и периодите в тях се припокриват. Предмета на фактурираните услуги, не се установява и от показанията на разпитаната като свидетел В.Ж., управител на „НАЙК – 2010“ ООД, която общо посочва в какво се е изразявало, извършваното от нея счетоводно обслужване. Това обаче не може да внесе каквато и да било яснота относно конкретната услуга, която е извършена по дадена фактура.

            По делото освен процесните фактури не се представят други документи, доказващи реалното извършване на услугите. Не са представени и приемо-предавателни протоколи, като в тази връзка, следва да бъде отбелязано, че с нарочна писмена декларация/л.199, т.III/, представена в хода на ревизията, управителят на „НАЙК - ВКП“ ООД – В.В.Ж. е декларирала изрично, че по повод фактурираните услуги не са съставяни приемо-предавателни протоколи. Не се представиха и други съпътстващи документи във връзка с извършените счетоводни услуги или носители на информация, които да съдържат данни за извършената работа, както и доказателства за извършването им и начина, по който те са достигнали до възложителя – „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД. Не се установява и в какво се изразява счетоводното обслужване. От представените по делото приложения №2 към договорите за счетоводно обслужване, освен изложеното по-горе, не се установява приемане и предаване на конкретен резултат по договорена и извършена счетоводна услуга - липсва описание на това което се предава, съотв. приема, неговия вид и количество. С тях страните са договорили по-скоро начина на формиране на възнаграждението на изпълнителя, като същите наподобяват на ценоразпис, но не и на конкретно договорено възнаграждение за определена работа. Отделно от това, липсва каквато и да било информация за предаване на счетоводни документи от жалбоподателя на „НАЙК - ВКП“ ООД, както и такава за последващата им обработка от този доставчик на услугата, поради което наличието на договор и издаването на фактура не представляват доказателства за реално изпълнение на услугата. Наличието на водено счетоводство на жалбоподателя не обусловя извод, че то е водено от „НАЙК – ВКП“ ООД, по начина по който това се претендира, предвид липсата на каквито и да било писмени данни.

            По отношение на представените с възражението срещу РД допълнителни доказателства – договори, приемо-предавателни протоколи, доклади и разходни касови ордери/л.306-л.322, т.II/, освен че не следва да бъдат кредитирани, по подробно изложените по-горе мотиви, но трябва да се отбележи, че в тях също не се съдържа конкретна информация за това в какво се състои изпълнението на фактурираните услуги, какво конкретно е извършено, съответно предадено. Така напр. относно услугата „проучване на международни пазари за търговия със застраховки“ е представен доклад/л.311, т.II/, в който се заявява, че е бил проучен пазарът за застраховки на Гърция, а в приемо-предавателния протокол се посочва, че това проучване е предадено. Очевидно е, че такива документи не са в състояние да установят връзка между процесната фактура и сочените доставки. Фактурата не е самостоятелен отделен документ, а част от документите, които се съставят в рамките на търговския и счетоводен процес, а за процесните услуги съдът приема, че в счетоводната документация на ревизираното лице и неговия доставчик липсва документален поток на сделката, който да позволява да се провери дали тези доставки са действително извършени.

            Не водят до друго заключение и представените 3 бр. договори за предоставяне на персонал от 02.10.2019г./л.101, гръб, т.III/, от 01.11.2019г. /л.112, т.III/ и от 04.12.2019г. /л.115, т.III//. Освен изложеното до тук, касаещо договорите за счетоводно обслужване, тези договори са изключително неясни. В тях се говори, както за възложител и изпълнител по договора, така и за наемател и наемодател. Към всеки от договорите за предоставяне на персонал, са представени приложения в които е отбелязано най-общо, че е извършена подготовка на документи за банков кредит и подготовка на документи за търг. В тази връзка, следва да бъдат споделени изводите на ревизията, че не са налице каквито и да било данни „АЙ ЕФ СИ ГРУП” ЕООД да е получател на банкови кредити или да е участвало в тръжни процедури.

            С оглед на изложеното, съдът намира, че в конкретния случай, е налице пълно несъответствие в съдържанието на представените документи, което не позволява по никакъв начин да се определи предмета на услугите, посочен в издадените фактури, още по-малко да се установи дали същият е изпълнен.

            Освен изложеното, следва да бъде отбелязано, че за фактури, които са издадени и осчетоводени през 2019г., от приложените към тях договори за счетоводни услуги, се установява, че същите касаят периода на 2020г./л.82-86, т.III/ и в нарушение на чл.26, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството, са включени в общия размер на разходите за 2019г. Цитираната разпоредба предвижда, че ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.

            На следващо място, не се установиха и предоставени, от сочения доставчик, услуги за реклама. Липсват каквито и да било съпътстващи подобна доставка документи, от които може да се определи, какъв е бил нейния предмет и в какво се е изразявала. Освен 2 бр. фактури с предмет „предоставяне на административна услуга“ и приложените към тях договори за реклама и наем на търговска площ /л.88-л.89, гръб, т.III/, са налице единствено твърденията на разпитаната по делото свидетелка В.Ж., която посочва, че рекламата на „АЙ ЕФ СИ ГРУП” ЕООД е извършвана чрез флаери и рекламна табела, която е била поставена на сградата на собствения й магазин за хранителни стоки. Доказателства обаче в тази връзка не са ангажирани. Не става ясно, как, от кого, с какви средства е създаден рекламния продукт, как същия е предаден на получателя. Няма представени мостри, проекти на рекламните материали, нито друг вид конкретизация на заданието, по начин, който позволява то действително да бъде индивидуализирано. При липсата на приемо-предавателни протоколи или други косвени доказателства, индикиращи, че процесните доставки са изпълнени и то именно от посоченото във фактурите лице, то обоснован е изводът на органите по приходите, че отчетените разходи по тези фактури не са документално обосновани и не следва да бъдат признати за данъчни цели.

            По отношение на разплащането по фактурите, следва да бъде отбелязано, че от страна на жалбоподателя не са представени фискални бонове към процесните фактури, а в счетоводството на дружеството са отразени плащания в брой, по дебита на сметка 501 – Каса в левове. Тази констатация, се потвърждава и от заключението на вещото лице, което сочи, че за всички процесни фактури, осчетоводени като платени в брой при „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД, няма приложени фискални касови бележки, включително и за фактурите, издадени от „НАЙК – ВКП“ ООД. Вещото лице е уточнило, че единствено за 5 бр. фактури, издадени от „НАЙК – ВКП през 2016 и 2017г., подробно описани в табличен вид в допълнителното заключение има приложени служебни бонове. В тази връзка следва да бъде отбелязано обаче, че тези дубликати не изпълват изискването на чл.10, ал.4 от ЗКПО за притежаването на фискална касова бележка от фискално устройство.

            Констатациите и изводите за липса на реални доставки, противно на твърденията на жалбоподателя, не се опровергават и от съставения ревизионен акт на доставчика, с който е прието, че декларираните като извършени от „НАЙК – ВКП“ ООД доставки на големи стойности не са доказани и посоченият във фактурите ДДС е изискуем на основание чл. 85 от ЗДДС – вж. стр. 4 от приложения по делото РД № Р-16002419000413-092-001/14.10.2019г., издаден на „НАЙК-ВКП“ ООД/л.307-л.327, т.I/. В тази връзка, следва да бъде отбелязано, че макар тези констатации, като предмет на друго ревизионно производство да не са определящи, същите пряко касаят част периодите на извършване на процесните доставки, поради което обосновано могат да се ползват като аргумент в подкрепа на извода на ревизиращите, че доставките не са реално извършени.

            Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че органите по приходите основателно са отказали да признаят за данъчни цели разходите, отразени по сметка 602 – разходи за външни услуги за 2014г. в размер на 12 000.00 лв., за 2016г. - 9 100.00 лв., за 2017г. - 40 030.00 лв. и за 2019г. - 140 752.00 лв. по 23 бр. фактури, издадени от „НАЙК – ВКП“ ООД, подробно описани в констативната част на РД в табличен вид на стр.78–стр.89 от РД/съответстващи на л.133, гръб - л.139 в т.I от делото/.

            В допълнение следва да бъде посочено, че въз основа на фактическите установявания за липса на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от процесните доставчици, правилно Директорът на Дирекция ОДОП Пловдив е приел, че е осъществена и хипотезата на отклонение от данъчно облагане по чл. 16, ал.2, т.4 от ЗКПО. Тази норма предвижда че възнаграждението, платено за услуги, които не са реално извършени, се счита за отклонение от данъчно облагане. За да може плащането по дадена доставка да бъде признато като разход по реда на ЗКПО и съответно да бъде намален финансовия резултат, е необходимо доставката да бъде реално извършена, какъвто настоящият случай не е. С отчитането на разходи за услуги, които не са осъществени, дружеството е целяло заобикаляне на данъчния закон и избягване на данъчно облагане. В подкрепа на този извод, основателно решаващият административен орган е изтъкнал и констатацията, че фактурите, за които е отразено, че са платени в брой, не са придружени от фискални касови бележки, издадени съобразно специфичните изисквания на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерството на финансите. Този факт бе потвърден и от допълнителното заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. В тази връзка правилно е посочено, че това от своя страна е самостоятелно основание, документирания с процесните фактури разход да не бъде признат за данъчни цели, съгласно чл.10, ал.4 от ЗКПО.

            В т. 2 на чл. 26 от ЗКПО е посочено, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъл на този закон. При наличие на предпоставки по чл. 10, ал. 4 ЗКПО, и не е опровергана констатацията, че фактурите не са придружени от фискални бонове от ЕКАФП на издателя на фактурите, разходите по издадените фактури от горепосочените доставчици правилно не са признати за документално обосновани и с тях е преобразуван финансовия резултат на търговеца за ревизираните години.

За пълнота на изложението, по отношение на извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2014г., за 2016г. и за 2019г., съответно в размер на 7438.76 лева, 1587.80 лева и 708.00 лева, във връзка с неотразени и недекларирани приходи по издадени фактури, неправилно отразени счетоводно суми за корпоративен данък, приключени салда по сметки 304 и 498., следва да бъде посочено, че не са представени доказателства, опровергаващи направените от ревизиращите органи констатации, които съдът счита за правилни. С оглед на това, обосновано с РА с тези суми е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат. РА е обжалван в цялост, но отсъстват конкретни възражения относно неблагоприятните правни изводи в тази му част.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореният Ревизионен акт № Р-16002420007763-091-001/ 29.07.2021г., с който на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода 2014г.-2019г., е правилен и законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 527.11 лева, определено съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК   Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Три чучура“, бл.21, вх. Б, ет. 6, ап. 18, представлявано от управителя С.А.К., срещу Ревизионен акт № Р-16002420007763-091-001/ 29.07.2021г., издаден от С.А.Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П.З.К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена и изменена с Решение № 505/ 21.09.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително установения корпоративен данък за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., съответно в размер на: 5 753.88лв., 4 000.00лв., 4 968.78лв., 8 543.00лв., 13 500.14лв. и 14 146.00лв., с прилежащите лихви: 3 696.57лв., 2 162.50лв., 2 182.30лв., 2 881.12лв., 3 187.79лв. и 1 548.32лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА „АЙ ЕФ СИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Три чучура“, бл.21, вх. Б, ет. 6, ап. 18, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата 2 527.11 лева /две хиляди петстотин двадесет и седем лева и единадесет ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: