№ 75
гр. Благоевград, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора Р. Андр. Г.
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251200600120 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда №58/14.11.2024г.,постановена по НОХД №575/24 г.,РС- п. е признал
подсъдимия С. В. Д., от гр. п. за ВИНОВЕН в това, че в периода 24.03.2022г. –
28.03.2022г. в гр. п., при условията на продължавано престъпление, когато две
деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и
също престъпление, са извършени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите като сам е съставил неистински частни документи -
удостоверения за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на МПС и ги е употребил, като ги е предал
на лицата, на чието име са били издадени, за да се удостовери пред органите
на МВР, че лицата са преминали прегледи, че са физически и психически
годни, за да им бъдат издадени свидетелства за управление на моторно
превозно средство, както следва:
- на 24.03.2022г в гр. п. сам е съставил неистински частен документ –
1
Удостоверение за здравословното състояние на водач/ кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от 24.03.2022г, на
който е придаден вид, че е издадено от д-р В.С.А., д-р М.В.Я., д-р Н.К., д-р
Т.Л.В., д-р И.П. и д-р М.Ц. и го е употребил, като го е предал на А.С.С. от с.
Л., община С., за да удостовери пред органите на РУ на МВР гр. С., че е
преминал прегледи, че е физически и психически годен, за да му бъде
издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство;
- на 28.03.2022г. в гр. п. сам е съставил неистински частен документ-
Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на МПС от 28.03.2022г, на който е
придаден вид, че е издадено от д-р В.С.А., д-р М.В.Я., д-р Н.К., д-р Т.Л.В., д-р
И.П. и д-р М.Ц. и го е употребил, като го е предал на Д.С.Г., бивш жител на с.
К., община п., за да удостовери пред органите на ОД на МВР Благоевград, че е
преминал прегледи, че е физически и психически годен, за да му бъде
издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство,поради
което на основание чл.309 ал.1 пр.1 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК и
прилагайки чл.58а, ал.4 от НК и чл.55, ал.1, т.2 б.“б“ от НК е наложил
наказание „Пробация“, включваща следните мерки за контрол и въздействие
по смисъла на чл. 42а, ал.2, т.1, т.2 от НК във връзка с ал.1 от НК, а именно:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес – за срок от 8 /осем/ месеца с
подписване на подсъдимия пред пробационен служител два пъти седмично,
съгласно чл. 42а, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 вр. с ал.4 от НК;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител – за срок от 8
/осем/ месеца.
Първоинстанционният съд е признал подсъдимия за ВИНОВЕН и в
извършването на престъпление по чл.324 ал.2 изр. първо във връзка с ал.1 от
НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК, за това , че в периода 24.03.2022г. –
28.03.2022г. в гр. п., при условията на продължавано престъпление, когато две
деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и
също престъпление,са извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите,е упражнявал професия – лекар, свързана със
здравеопазването на населението, без да има правоспособност за това, която
2
се изисква съгласно чл.183 ал.1 и ал.3 от Закона за здравето, съгласно които
„Медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за
завършено висше образование по специалности от професионални
направления „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“ и „Здравни
грижи“; лекарите и лекарите по дентална медицина упражняват медицинската
професия при условията на ал.1 и на чл.3 ал.1 от Закона за съсловните
организации на лекарите по дентална медицина“, като приел лица в сградата
на ФСМП – п.- две лица и без да разполага със съответната правоспособност
изготвил и подписал медицински документ за здравословното им състояние,
както следва:
- на 24.03.2022г в гр. п. е упражнявал професия – лекар, свързана със
здравеопазването на населението, без да има правоспособност за това, която
се изисква съгласно чл.183 ал.1 и ал.3 от Закона за здравето, съгласно които
„Медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за
завършено висше образование по специалности от професионални
направления „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“ и „Здравни
грижи“; лекарите и лекарите по дентална медицина упражняват медицинската
професия при условията на ал.1 и на чл.3 ал.1 от Закона за съсловните
организации на лекарите по дентална медицина“, като приел А.С.С. от с. Л.,
община С. в сградата на ФСМП – п. и без да разполага със съответната
правоспособност изготвил и подписал медицински документ за
здравословното му състояние;
- на 28.03.2022г в гр. п. е упражнявал професия – лекар, свързана със
здравеопазването на населението, без да има правоспособност за това, която
се изисква съгласно чл.183 ал.1 и ал.3 от Закона за здравето, съгласно които
„Медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за
завършено висше образование по специалности от професионални
направления „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“ и „Здравни
грижи“; лекарите и лекарите по дентална медицина упражняват медицинската
професия при условията на ал.1 и на чл.3 ал.1 от Закона за съсловните
организации на лекарите по дентална медицина“, като приел Д.С.Г., бивш
жител на с. К., община п. в сградата на ФСМП – п. и без да разполага със
съответната правоспособност изготвил и подписал медицински документ за
здравословното му състояние.
3
И за това престъпление,районният съд е наложил същото по вид и размер
наказание като на осн. чл.23,ал.1 от НК за извършените две престъпни деяния
е определил на подсъдимия С. Д. ОБЩО най-тежко наказание
„пробация“,включваща следните мерки за контрол и въздействие:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес – за срок от 8 /осем/ месеца с
подписване на подсъдимия пред пробационен служител два пъти седмично,
съгласно чл. 42а, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 вр. с ал.4 от НК;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител – за срок от 8
/осем/ месеца по график определен от пробационния служител, съгласно чл.
42а, ал.2, т.2 вр. с ал.3, т.1 вр. с ал.4 от НК.
С присъдата си,първата инстанция е взела отношение и по въпроса за
веществените доказателства по делото като е разпоредила шест броя
правоъгълни печати и кръгъл печат с надпис „О.М.Ц. п.“ ЕООД с надпис в
малкия кръг гр. п., както и един брой кутия мастило, да останат по делото до
изтичане срока на съхранението им,а направените по делото разноски на етап
досъдебно производство в размер на 326.58 лева, на основание чл.189, ал.3 от
НПК е възложил на подсъдимия,който да ги заплати по сметка на ОД на МВР-
Благоевград.
Делото е разгледано по реда на глава XХVII от НПК "Съкратено съдебно
следствие" в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК като подсъдимият е признал
фактите посочени в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319 НПК, е постъпил въззивен протест на
ТО-п. при РП-Благоевград.В протеста се изразява несъгласие с наложеното от
районната инстанция наказание „пробация“ и срока на същото като
прокурорът настоява на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ с приложение института на условното осъждане, или при
условията на алтернативност наказание „пробация“ ,но при завишаване срока
на същото,а именно за срок от 2 /две/ години,както и включването на
допълнителна пробационна мярка“безвъзмезден труд в полза на
обществото“.Искането на прокурора е мотивирано от съдимостта на С. Д. за
същите по вид престъпни деяния,тъй като наложеното до момента наказание
от същия вид и за същия срок не е изиграло необходимия възпитателен и
поправителен ефект спрямо него.Допълнителният протест обективира същото
4
искане,но с изразено несъгласие относно част от посочените от първата
инстанция смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства-чистото му
съдебно минало,мотива за извършване на престъплението-необходимостта от
снабдяването с парични средства за извършване операция на дясното му
око,отчетената от районния съд невисока степен на обществена опасност на
престъпленията.
Препис от въззивният протест е връчен на подсъдимия и неговия защитник,но
не са постъпили писмени възражения по реда на чл.322 от НПК.
С въззивния протест не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Благоевград
поддържа депозирания от районната прокуратура протест.
Защитникът на подсъдимия Д. оспорва протеста и моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда,тъй като на първо място правилно от районния
съд са определени смекчаващите вината обстоятелства,отчетени като
многобройни ,а на второ място акцентира върху момента,намерил централно
място във въззивния протест,касаещ „гениалната идея“ на районната
инстанция ,че разглежданата престъпна деятелност в настоящото
производство всъщност е част от продължавана престъпна дейност,тъй като
престъпленията са извършени в периода 24-28.03.2022г,а подсъдимият вече е
осъден за същите по вид престъпни деяния,но извършени на
31.03.2022г,поради което следва да бъде наказан със същото наказание
„пробация“ и при същия срок на наказание от осем месеца.Намира разумът
проявен от проверявания съд за напълно адекватен,тъй като е безспорно ,че
деянията са извършени в продължение на няколко дни,а с последното
осъждане разликата е от четири месеца,като акцентира върху факта,че
осъжданията си подсъдимият е получил като резултат на сключени с
прокуратурата споразумения,където наложеното наказание е „пробация“ за
срок от 6 и 8 месеца.В този смисъл аргументира ,че ако наказателните
производства не са били раздели,то подсъдимият би получил общо наказание
„пробация“ за срок именно от 8 месеца.Ето защо,настоява за потвърждаване
на първоинстанционната присъда.
Подсъдимият се явява лично в производството пред въззивния съд.В правото
си на лична защита сочи,че вече не работи и си е взел поука от извършеното.В
5
последната си дума иска потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Благоевградският окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с
оглед доводите на страните и служебно по реда на чл. 313 и 314 от НПК
установи следното:
Фактическата обстановка е последователно описана от районната
инстанция,която се е позовала на събраните доказателства от досъдебната
фаза на производството.На базата на този обем от доказателства е установила
фактическа обстановка,която се споделя и от въззивния съд,пред който не е
проведено съдебно следствие,но с известни корекции,касаещи отразяването на
факти като посочени от подсъдимия,които обаче не се съдържат в разпита му
като обвиняемо,респ. подсъдимо лице:
Подсъдимият С. В. Д. е в *****.Пред първата инстанция е посочил,че въпреки
пенсионната си възраст продължава да работи като ф. във ФСМП – гр.С./към
14.11.2024г/,като приложените писмени доказателства,но актуални към месец
02.2023г /справка за актуално състояние на действащи трудови договори и
справка с изх.№05-16-1/03.02.2023г на ЦСМП-Благоевград/ установяват
прекратяване на трудовото му правоотношение на 01.05.2022г.
Последният не е бил осъждан към инкриминираната дата/28.03.2022г/,но е
получил осъжданията си след тази дата за същата по вид престъпна
деятелност:
1.със споразумение №41/ 22.08.2023г,постановено по НОХД №620/2023г ,РС-
п. е наложил на подсъдимия наказание Пробация за срок от 8 месеца при двете
задължителни пробационни мерки,за извършено от него престъпление по
чл.309,ал.1пр.1 НК на 31.03.2022г и при условията на идеална съвкупност
престъпление по чл.324,ал.2,във вр. с ал.1 от НК,като на осн. чл.23,ал.1 от НК
е определил едно общо най-тежко наказание „пробация“ за срок от 8/осем/
месеца при двете задължителни пробационни мерки .
2.Със същото по вид наказание е осъден и със споразумение №11/14.03.2024г,
постановено по НОХД №170/2024г на РС-п.,влязло в сила на 14.03.2024г
отново за престъпления по чл.309,ал.1 и чл.324,ал.2,във вр. с ал.1
НК,извършени на 29.11.2021г като за посочените престъпления на осн.
чл.23,ал.1 от НК му е било наложено общо най-тежко наказание „пробация“ за
срок от 6 месеца при двете задължителни пробационни мерки.С определение
6
по посоченото нохд №170/24г, на подсъдимия е било определено едно общо
най-тежко наказание за деянията,за които е бил осъден по нохд №170/24г и по
нохд №620/2023г,и двете по описа на РС-п.,а именно наказание „пробация“ за
срок от 8/осем/ месеца ,изразяваща се в „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти
седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.На
осн. чл.25,ал.2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието по нохд
№620/2023г,считано от 31.08.2023г до 14.03.2024г.
Подсъдимият С. В. Д. работил като ф. във ФСМП –п. за времето от ****г. до
01.05.2022 година с кратки прекъсвания/на ****г е освободен от заеманата
длъжност по взаимно съгласие,но на 01.10.2008г. отново е назначен,през
м.05.2018г му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ ,на 28.03.2019г е освободен от длъжност по взаимно
съгласие,поради придобиване право на пенсия,но само няколко дни по-късно
на 01.04.2019г отново е назначен на същата длъжност.Работата му в ЦСМП –
филиал п. продължава до 01.05.2022г.,когато е освободен от длъжност на осн.
чл.325,ал.1,т.1 от КТ/.
Като лице работещо в сферата на здравеопазването решил,че може да издава
фалшиви медицински удостоверения,необходими на лицата, които заявяват
пред органите на МВР издаване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство.За целта се снабдил с печати на различни лекари, които да
използва при съставянето на неистинските удостоверения, а именно: д-р Н.К.,
д-р М.В.Я., д-р Т.Л., д-р В.А., д-р М.Ц., д-р И.П. и „О.М.Ц. п.“ ЕООД.
Свидетелят В.А. бил председател на ЛКК при „О.М.Ц.“ гр. п., той не
изпълнявал функции на общопрактикуващ лекар. Свидетел М.Л.Я. работела
като очен лекар в „Доболнична помощ“ гр. п. и като специалист по очни
болести, извършвала прегледи на лица, водачи/ кандидат водачи за издаване на
СУМПС, вписвала лицата в амбулаторен дневник и с оглед констатираното от
прегледа попълвала, подписвала и подпечатвала съответното удостоверение.
Свидетел Н.Д.К. работила като лекар със специалност уши, нос и гърло в „Д-р
Н. К. ИПСИМП УНГ“ ЕООД. В тази връзка заверявала медицински
удостоверения за водач на МПС по отношение на статус „УНГ“ след личен
преглед на лицето. Свидетел Т.Л.В. работела като невролог в Неврологичен
7
кабинет в гр. п., УИН: ****. В тази връзка свидетел В. извършвала прегледи на
лица – водачи /кандидат водачи за издаване на СУМПС, попълвала,подписвала
и подпечатвала медицински удостоверения за издаване на СУМПС на
пациенти,след извършване на клиничен преглед. Свидетелят И.С.П. работел
като лекар - началник „Хирургия“ в М. в гр. п. и в тази връзка като специалист
– хирург, извършвал прегледи на лица, водачи/ кандидат водачи за издаване на
СУМПС. Свидетелят М.Д.Ц. работел като лекар – ортопед травматолог в М. в
гр. п., както и в Доболничната помощ, УИН:**** и в тази връзка като
специалист – извършвал прегледи на лица, водачи/ кандидат водачи за
издаване на СУМПС. Последният не отразявал в книга лицата, на които
издавал медицински удостоверения.
Свидетелят А.С. е правоспособен водач на моторно превозно средство, като
последно издаденото му свидетелство за управление на МПС - № **** било с
валидност до 09.02.2022година. Към месец март 2022г той бил регистриран в
пациентската листа на д-р В.Й.Х., която е регистрирала „Д.“ ЕООД с адрес на
лечебното заведение с. С. и с. С., община С.. Тъй като трябвало да подаде
документи за издаване на ново свидетелство за управление на МПС следвало
да се снабди с удостоверение за здравословното състояние на водач/ кандидат
за придобиване на правоспособност за управление на МПС. В тази връзка,на
неустановена дата през месец март 2022г той посетил сградата на
поликлиниката в гр. п. и се свързал с неустановено по делото лице, на което
„възложил“ да му бъде издадено неистинско такова удостоверение, тъй като
нямал намерение да минава на медицински прегледи през съответните лекари
специалисти. Това лице предало данните на А.С. на подсъдимия С. Д.. На
24.03.2022г подсъдимият Д. съставил Удостоверение за здравословното
състояние на водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на МПС № 321/ 24.03.2022г, като изписал ръкописния текст в
удостоверението и положил подписи от името на д-р В.С.А., д-р М.В.Я., д-р
Н.К., д-р Т.Л.В., д-р И.П. и д-р М.Ц. и положил отпечатък от неистинските
печати от практиките на посочените лекари, с които се бил снабдил по-рано.
Посоченото Д. извършил въпреки, че не притежавал правоспособност за
издаване на такива медицински документи /няма завършено висше
медицинско образование и не можел да практикува професията „лекар“/.След
това предал изготвеното неистинско удостоверение на А.С., който заплатил
сумата от 45 лева. На 29.03.2022г А.С. подал в РУ наМВР гр. С. изискуемите
8
документи за издаване на ново валидно свидетелство за управление на МПС,
сред които било и описаното неистинско удостоверение за здравословното
състояние на водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, съставено от Д., с цел С. да удостовери пред органите на
РУ на МВР гр. С., че е преминал прегледи, че е физически и психически
годен, за да му бъде издадено свидетелство за управление на моторно
превозно средство. По време на обработката на документите в сектор КАТ при
ОД на МВР гр. Благоевград възникнали съмнения в истинността на
представеното от С. медицинско удостоверение и по този повод била
извършена проверка,а впоследствие–образувано и приключено досъдебно
производство срещу А.С. за престъпление по чл.316 пр.1 от НК във връзка с
чл.309 ал.1 от НК.
Д.С.Г. /починал, бивш жител на с. К./ бил служител на РУ на МВР гр. п. към
2022г.Той бил правоспособен водач на моторно превозно средство и тъй като
изтичал срока на валидност на последното му издадено свидетелство за
управление на МПС /№ **** валидно до 27.04.2022г/, трябвало да подаде
документи за издаване на ново свидетелство за управление на МПС,сред
които и удостоверение за здравословното състояние на водач/ кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС. На неустановена
дата през месец март 2022г той се свързал със свидетеля К.М. /шофьор на
линейка във ФСМП-п./, за да поиска съдействие по-бързо да му бъде издадено
медицинско удостоверение, като му казал, че е на работа и нямал време да
минава на медицински прегледи през съответните лекари специалисти. М. се
свързал с подсъдимия С. Д., който поел ангажимент да бъде издадено
медицинско удостоверение, но му казал, че то не може да стане за един ден,
тъй като трябвало да се мине през необходимите лекарски кабинети за
заверка.На 28.03.2022г подсъдимият съставил Удостоверение за
здравословното състояние на водач/ кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, в което обаче не изписал данните на
Д.Г.. Подсъдимият Д. изписал останалия ръкописен текст /без данните на
лицето,на името на което било издадено удостоверението/ в удостоверението и
положил подписи от името на д-р В.С.А., д-р М.В.Я., д-р Н.К., д-р Т.Л.В., д-р
И.П. и д-р М.Ц., като положил и отпечатък от неистинските печати от
практиките на посочените лекари.Посоченото Д. извършил въпреки, че не
притежавал правоспособност за издаване на такива медицински документи
9
/няма завършено висше медицинско образование и не можел да практикува
професията „лекар“/. След това се обадил на свидетеля К.М. и го уведомил, че
удостоверението е готово и че струва 30 лева. Двамата се срещнали в сградата
на ФСМП-п., където Д. предал изготвения от него неистински документ, а М.
му заплатил поисканата сума. След това изготвеното неистинско
удостоверение било предадено от М. /който не се усъмнил в истинността му,
тъй като имал доверие на Д. и знаел, че познава лекарите/ на Д.Г., който
заплатил сумата от 30 лева, с цел Г. да удостовери пред органите на РУ на
МВР, че е преминал прегледи, че е физически и психически годен, за да му
бъде издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство. Тъй
като в съставения неистински документ не били вписани данните на лицето,
на което се издава удостоверението, Д.Г. сам вписал в същото трите си имена,
ЕГН, данните на личната си карта и адреса на местоживеене. По-късно Д.Г. се
усъмнил в истинността на удостоверението за здравословното състояние на
водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС,
поради което на 04.04.2022г изготвил докладна записка, с която докладвал
случилото се на началника на РУ на МВР гр. п. и същевременно приложил
съставеното удостоверение за здравословното състояние на водач/ кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС. На същата дата
/04.04.2022г/ по реда на ЗМВР служители на РУ на МВР гр. п. извършили
проверки на помещения и моторни превозни средства за установяване на
вещи, забранени от закона, като такива не били установени. С протокол за
доброволно предаване от 07.04.2022г С. Д. предал на служител на РУ на МВР
гр. п. 6 /шест/ броя правоъгълни печати, а именно: ЕТ „Д-р М.Ц.
Индивидуална практика за специализирана извънболнична медицинска
помощ по ортопедия и травматология“ гр. п.; „О.М.Ц.“ ЕООД гр. п. рег. №
**** Д-р И.П. Хирург; „О.М.Ц.“ ЕООД гр. п. рег. № **** Д-р Т.Л. невролог;
„О.М.Ц.“ ЕООД гр. п. рег. № **** Д-р В.А. Интернист; „О.М.Ц.“ ЕООД гр. п.
рег. № **** Д-р М.В.Я. Офталмолог; Д-р Н. К. ЕООД „ИППИМП УНГ“ гр. п.
и кръгъл печат с надпис „О.М.Ц. п.“ ЕООД с надпис в малкия кръг гр. п.,
както и един брой кутия мастило.
От комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза № 47 от
09.03.2023г,изготвена от вещото лице М.В.,имаща за предмет изследване на
Удостоверение за здравословното състояние на водач/ кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС № 321 от 28.03.2022г
10
/издадено на името на Д.С.Г./ се установява, че: ръкописните текстове, с които
са изписани данните на лицето Д.С.Г. са изписани от Д.Г.; ръкописните
текстове, изписани в частта “общопрактикуващ лекар“ и „данни от клиничен
преглед на:“ са изписани от подсъдимия С. Д.; подписите, положени при
отпечатъците от печати на д-р В.А. и д-р М.Ц. са негодни за сравнително
изследване и идентификация; при печатите на д-р К. и д-р Т.Л. липсват
положени подписи; подписите, положени при печатите на д-р М.В.Я. и д-р
И.П. не са положени от тях; не може да се даде заключение дали посочените
подписи са положени от С. Д., тъй като се касае за полагане на измислени
подписи от името на друго лице; отпечатъците от печати, положени в
удостоверението, не са идентични със сравнителните отпечатъци от печати,
предоставени от лекарите, чийто имена фигурират в удостоверението;
отпечатъците от печати, положени в удостоверението са идентични със
сравнителните отпечатъци от печати, предадени с протокол за доброволно
предаване от 07.04.2022г от С. Д.;
Заключението на вещото лице Й.Б. по изготвената комплексна експертиза –
Протокол № 6 от 24.01.2024г с предмет на изследване : Удостоверение за
здравословното състояние на водач/ кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС № 321 от 24.03.2022г /издадено на
името на А.С.С./ установява, че: ръкописните текстове, с които са изписани
графите“ общопрактикуващ лекар“ и „данни от клиничен преглед на:“ са
изписани от обвиняемия С. Д.; подписите, положени срещу д-р В.А., д-р
М.В.Я., д-р Н.К., д-р Т.Л., д-р И.П. и д-р М.Ц. не са положени от тях;
отпечатъците от печати, положени в удостоверението, не са идентични със
сравнителните отпечатъци от печати, предоставени от лекарите, чийто имена
фигурират в удостоверението; отпечатъците от печати, положени в
удостоверението са идентични със сравнителните отпечатъци от печати,
предадени с протокол за доброволно предаване от 07.04.2022г от С. Д..
Тази фактическа обстановка е установена от районния съд на базата на
събрани в съответствие с процесуалния ред доказателства, имащи съществено
значение за правилното му решаване. Подсъдимият е признал фактите и
обстоятелствата визирани в обвинителния акт и е дал съгласие да не се
проверяват събраните на досъдебното производство доказателства, както и да
не се събират нови. Доказателственият материал по делото, събран в хода на
11
досъдебното производство е анализиран от първоинстанционния съд,
задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен
начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване
на делото по същество - фактът на извършване на деянието,неговото
авторство,механизмът на осъществяването му,субективното отношение на
извършителя към деянието и личността на подсъдимия.
Горепосочената фактическа обстановка е намерила своето отражение и в
обстоятелствената част на обвинителния акт,същата се подкрепя от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства и тъй като съдебното
производство пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК, в хода на същото не са събирани доказателства за нея. Същевременно
събраният доказателствен материал е еднопосочен,непротиворечив,а
съдействащото поведение на подсъдимия, състоящо се в предаването на
печатите е допринесло за изясняване на фактите.
Анализът на доказателствения материал води до извода, че подсъдимият С.
В. Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на две
престъпления:по чл.309,ал.1,пр.1 от НК,във вр. с чл.26,ал.1 НК и на това по
чл.324,ал.2,във вр. с ал.1,във вр. с чл.26,ал.1 от НК като при условията на
продължавана престъпна дейност, Д. с осъществените от него две деяния
съответно на дата-24.03.2022г и на 28.03.2022г е осъществил две
престъпления при условията на идеална съвкупност,поради което правната
квалификация дадена от първостепенния съд и изходяща от обвинението е
правилна.
Редът и начинът за издаването на удостоверения за здравословното състояние
на водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС
е регламентиран в Наредба № 3 от 11.05.2011г., издадена от министъра на
здравеопазването за изискванията за физическа годност към водачите от
различните категории и условията и реда за извършване на медицинските
прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните
категории. Резултатите от медицинските прегледи се нанасят в Удостоверение
за здравословното състояние на водач/ кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС по образец съгласно приложение № 3
от Наредба № 3/ 2011г. Заключението за съответствие на здравословното
състояние на лицето с изискванията за физическа годност се нанася в Карта за
12
оценка на физическата годност на водач/ кандидат за придобиване на
свидетелство/ правоспособност за управление на МПС по образец съгласно
приложение № 4 от Наредба № 3/ 2011 г.
В казуса,подсъдимият С. Д. е съставил две Удостоверения за здравословното
състояние на две лица-водачи/ кандидати за придобиване на правоспособност
за управление на МПС по образец съгласно приложение № 3 от Наредба № 3/
11.05.2011г.,а именно на 24.03.2022г и на 28.03.2022г.И двете удостоверения е
съставил по идентичен начин като първото, удостоверяващо здравословното
състояние на А.С.С.,а второто на Д.С.Г. са съставени по образец,съответстващ
на Наредба №3/11.05.2011г.Но издадените от него удостоверения
представляват частни документи,тъй като не са издадени от компетентните
длъжностни лица,в кръга на службата им.В този смисъл,Д. е съставил
неистински частни документи,тъй като на издадените от него медицински
удостоверения е придаден вид, че са издадени от д-р В.С.А., д-р М.В.Я., д-р
Н.К., д-р Т.Л.В., д-р И.П. и д-р М.Ц..Същевременно и двете удостоверения са
предадени на заинтересованите лица,за които са били предназначени-А.С. и
Д.Г..Тези лица са ги получили, за да удостоверят пред органите на ОДМВР-
Благоевград, че са преминали прегледи, че са физически и психически
годни,за да им бъде издадено свидетелство за управление на моторно
превозно средство.
Неистинността на съставените от подсъдимия удостоверения е доказана
безспорно в производството и в резултат на изготвените експертизи-
комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза № 47 от
09.03.2023г,изготвена от вещото лице М.В.,имаща за предмет изследване на
Удостоверение за здравословното състояние на водач/ кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС № 321 от 28.03.2022г
/издадено на името на Д.С.Г./ и експертиза на вещото лице Й.Б. по Протокол
№ 6 от 24.01.2024г с предмет на изследване : Удостоверение за
здравословното състояние на водач/ кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС № 321 от 24.03.2022г /издадено на
името на А.С.С./.И двете експертизи установяват,че ръкописните текстове, с
които са изписани графите“ общопрактикуващ лекар“ и „данни от клиничен
преглед на:“ са изписани от С. Д.; подписите, положени срещу д-р В.А., д-р
М.В.Я., д-р Н.К., д-р Т.Л., д-р И.П. и д-р М.Ц. не са положени от тях;
отпечатъците от печати, положени в удостоверението, не са идентични със
13
сравнителните отпечатъци от печати, предоставени от лекарите, чийто имена
фигурират в удостоверението;отпечатъците от печати, положени в
удостоверението са идентични със сравнителните отпечатъци от печати,
предадени с протокол за доброволно предаване от 07.04.2022г от С. Д..
Съставяйки на 24.03. 2022г и на 28.03.2022г процесните две Удостоверения за
здравословното състояние на водач/ кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС,всъщност подсъдимият Д.,без да има
необходимата за това правоспоспособност, е упражнил професията– лекар,
свързана със здравеопазването на населението.Т.е с това си поведение
последният е осъществил не само състава на престъплението по
чл.309,ал.1,във вр. с чл.26,ал.1 от НК,но и това по чл.324,ал.2,във вр. с
ал.1,във вр. с чл.26,ал.1 от НК при условията на продължавана престъпна
дейност.Районният съд е достигнал до верни изводи относно приложението на
материалния закон,осъждайки подсъдимия и за престъпление по
чл.324,ал.2,във вр. с ал.1 ,във вр. с чл.26,ал.1 от НК,тъй като е безспорно ,че С.
В. Д. не е лекар,не притежава диплома за завършено висше медицинско
образование и в този смисъл няма правото да издава Удостоверения за
здравословното състояние на водач/ кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС.Така съгласно чл.183 ал.1 и ал.3 от
Закона за здравето, „Медицинската професия се упражнява от лица,
притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от
професионални направления „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“
и „Здравни грижи“; лекарите и лекарите по дентална медицина упражняват
медицинската професия при условията на ал.1 и на чл.3 ал.1 от Закона за
съсловните организации на лекарите по дентална медицина“.
И двете престъпления:по чл.309,ал.1,пр.1 от НК,във вр. с чл.26,ал.1 от НК и по
чл.324,ал.2,във вр. с ал.1,във вр. с чл.26,ал.1 от НК представляват
продължавана престъпна дейност,тъй като са извършени през
непродължителен период от време-на 24.03.2022г и на 28.03.2022г в гр. п.,
при една и съща обстановка,по един и същи начин,при еднородност на вината
като осъществяват поотделно един и същи състав на две престъпления при
безспорност относно факта,че последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Както правилно и обосновано сочи решаващият съд в контролирания съдебен
14
акт, от субективна страна и двете престъпления са извършени от подсъдимия
при пряк умисъл,тъй като е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си. Имайки предвид, че е пълнолетно лице,
логично е съзнавал всички елементи от състава на конкретните
престъпления:това, че извършва противоправни и общественоопасно деяния
като той лично се е снабдил с фалшиви печати,удостоверяващи медицинската
практика на съответните лекари,лично е предал тези печати,за което е наличен
и протокол да доброволно предаване,както и е полагал подписи ,заместими
истинските подписи на лекарите,фигуриращи в издадените от него две
удостоверения. Освен това ,Д. е бил с пълното съзнание,че като ф. в ЦСМП
няма право да издава такива удостоверения,а последните могат да бъдат
издавани единствено и само от лица,притежаващи диплома за завършено
медицинско образование и практикуващи,поради това лекарската
професия.Ето защо,като е приел ,че Д. е извършил престъпленията с пряк
умисъл ,проверяваната инстанция е достигнала до правилен извод относно
осъществяване на деянията и от субективна страна.
Дотук изводите на проверявания съд са правилни от гледна точка на
престъпленията,тяхната правна квалификация и авторството на тези
престъпления и страните са съгласни с тях.Единственото несъгласие е по
отношение срока на наложеното наказание „пробация“ като прокурорът
счита,че следва да бъде увеличен на две години и за превъзпитанието на
подсъдимия е необходимо и включването на трета пробационна мярка,а не
само на двете задължителни по закон.Посоченото искане прави като
алтернатива на поддържаното първо такова за налагането на по-тежкото по
вид наказание,а именно „лишаване от свобода“ макар и за минимален срок
като също е на мнение,че това наказание следва да бъде отложено с
изпитателен срок от три години.В тази връзка, изразява несъгласие с мотивите
на съда,приемащи наличието на многобройни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства,отхвърляйки развитата от първата инстанция
теза,че подсъдимият не е осъждан към датата на извършване на процесните
престъпления и че ако държавното обвинение не е разделило престъпните
деяния от един и същи вид в отделни наказателни производства,то налице е
щяло да бъде едно единно продължавано престъпление както по
чл.309,ал.1,във вр. с чл.26,ал.1 НК,така и по чл.324,ал.2,във вр. с ал.1 от
НК,вр. с чл.26,ал.1 от НК.Прокурорът изразява становище,че следва при
15
индивидуализацията на наказанието задължително да бъдат взети предвид от
съда получените вече осъждания за същата по вид престъпна дейност.Не се
съгласява с отчитането на мотива за извършване на престъпленията като
смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство,а именно необходимостта от
снабдяването със средства за извършването на операция на дясното му око.
При определяне вида и размера на наказанията ,които следва да бъдат
наложени на подсъдимия С. Д.,проверяваният съд е отчел само смекчаващи
вината му обстоятелства,намирайки ги за многобройни.
Като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство е отчел изминалия
период от време от извършване на престъпленията,през който е приел
наличието на положителна промяна в поведението на подсъдимия,тъй като
след прекратяване на трудовото му правоотношение във ФСМП в п. е бил
започнал работа като ф. във ФСМП-С. и няма данни за това време да е
извършвал деяния от рода на процесните.Посоченото въззивният съд не
отчита като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство,тъй като на
първо място изминалият период от време не е значителен,а посоченият от
подсъдимия факт пред първата инстанция в правото си на лична защита,че
работи като ф. във филиала на ЦСМП в гр.С. е недоказан.Намиращите се в
кориците на делото писмени доказателства,изискани както от ЦСМП-
Благоевград,чийто филиали са в градовете п. и С.,така и от НАП относно
трудовите договори,установяват прекратяване на трудовото правоотношение
на подсъдимия Д. на 01.05.2022г. като липсват каквито и да било данни
последният да е продължил трудовата си дейност още повече,че договорът е
следвало да бъде сключен със същия работодател-ЦСМП-
Благоевград.Същевременно не са представени каквито и да било
доказателства,установяващи положителна промяна,за да бъдат коментирани в
производството и евентуално промяната, възприета като смекчаващо неговата
вина обстоятелство.Въззивният съд не възприе като смекчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство и отчетения мотив за извършване на
престъпленията-снабдяването със средства за заплащане на операция на
дясното око,която следвало да бъде извършена в края на 2021г.Последното не
може да бъде възприето ,тъй като С. Д. не е заявил такъв факт в хода на
производството пред първата инстанция,нито пък го е посочил в разпита си
като обвиняемо лице,в който междувпрочем е отказал да дава обяснения.Този
мотив е посочен в разпита му,но в друго процесуално
16
качество/свидетел/,поради което той не може да ценен.Съдържа се и в
показанията на свид.Б.С.,пред която в хода на извършваната „предварителна
проверка“ е признал и разказал както за мотива,така и за начина на
осъществяване на престъпленията.По същество С. Д. е разпитан в
извънпроцесуална форма и не по предвидения в НПК ред.В този смисъл
свид.Б.С. на практика с показанията си възпроизвежда съдържанието на
извънпроцесуалния разпит,което и предвид изричната забрана на чл.118,ал.2
от НПК е недопустимо.В този смисъл,посоченият от първата инстанция мотив
не се извежда от доказателствата,събрани по предвидения в НПК ред,поради
което не следва да бъде коментиран,още повече пък отчитан като смекчаващо
вината на подсъдимия обстоятелство.
Но въззивния съд се съгласява с изложеното от първостепенния,че
обществената опасност на самият деец не е висока,тъй като се касае за човек
на преклонна възраст/над 70 години/,пенсионер.До тази възраст последният не
е извършвал други противообществени прояви ,а последващата му съдимост
касае престъпления от същия вид.Като следващо смекчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство правилно е отчетено и проявеното от подсъдимия
съжаление като както пред първата,така и пред втората инстанция последният
заявява,че си е взел поука.Безспорно като смекчаващо вината обстоятелство
следва да бъде отчетено съдействащото поведение на подсъдимия,който сам
,доброволно е предал печатите,с които е подпечатвал двете процесни
медицински удостоверения.Налице е съдействащо поведение,тъй като
въпреки извършените претърсвания от органите на досъдебното производство
,тези печати не са били установени.Т.е, именно с този доброволен
акт,подсъдимият безспорно е съдействал за разкриване и доказване на
извършените от него престъпни деяния.
Въззивният съд също като първия намира,че чистото съдебно минало на
подсъдимия следва да бъде отчетено като смекчаващо неговата вина
обстоятелство и не за друго ,а именно заради безспорния факт,че към
28.03.2022г подсъдимият Д. не е бил осъждан.Деянията, включени в
продължаваната престъпна дейност,предмет на настоящото наказателно
производство са извършени на 24.03.2022г и на 28.03.2022г,а това по НОХД
№620/2023г –на 31.03.2022г,т.е принципно същата по вид престъпна
деятелност по това дело,подсъдимият е извършил само три дни по-късно като
е получил наказание на 22.08.2023г,в резултат на производство развило се по
17
реда на глава 29 от НПК –„пробация“ от 8 месеца при двете задължителни
пробационни мерки.
Отново в резултат на постигнато споразумение с РП-Благоевград,ТО-п. по
НОХД №170/2024г,приключило на 14.03.2024г за същите по вид
престъпления/чл.309,ал.1 от НК и чл.324,ал.2,във вр. с ал.1 от НК/,извършени
от подсъдимия на 29.11.2021г,т.е четири месеца по-рано от извършените в
настоящото производство,на подсъдимия е наложено наказание „пробация“ за
срок от 6 месеца.Макар и най-рано извършени, подсъдимият е получил
осъждането си за тях по-късно,от това по НОХД №620/2023г,по което
престъпленията са извършени на 31.03.2022г.И тъй като престъпленията по
НОХД №170/2024г са най-рано извършени ,наказанието за тях е и най-малко,а
именно „пробация“ за срок от 6/шест/ месеца при двете задължителни
пробационни мерки.При така очертаната последователност на образуване на
наказателни производства при очевидна продължавана престъпна дейност от
подсъдимото лице ,прозрението на районната инстанция не е
„гениално“,както сочи прокурорът в протеста,а очевидно и изхождащо от
фактологията и съдимостта на лицето,която обаче е настъпила след
процесната инкриминирана дейност.
Индивидуализацията на наказанието ,регламентирана в чл.54 от НК
определено не допуска налагането на по-тежко по вид и/или размер наказание
от следващи получени ,когато към датата на извършване на разглежданите
престъпления подсъдимият не е бил осъждан.С други думи към
периода,заложен в обвинението 24-28.03.2022г подсъдимият Д. е бил с чисто
съдебно минало,поради което логично е последният да получи като вид и
размер на наказанието същото или дори по-нисък размер от наложеното с
получените след този момент осъждания.
Районният съд не само че е съобразил посоченото ,но при отчитане на
смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства е достигнал до правилния
извод относно тяхната многобройност и отчитайки възрастта на
подсъдимия,осъзнаването на погрешността на неговото поведение правилно е
преценил,че и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило
несъразмерно тежко за извършените от него престъпления,поради което на
осн. чл.373,ал.2 от НПК и прилагайки чл.58,ал.4 от НК,във вр. с
чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК е заменил предвиждащото се наказание „лишаване
18
от свобода“ за престъплението по чл.309,ал.1,във вр. с чл.26,ал.1 от НК ,както
и за престъплението по чл.324,ал.2,във вр. с ал.1,във вр. с чл.26,ал.1 от НК с
наказание „пробация“.Прилагайки разпоредбата на чл.55 от НК не е наложил
и кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.324,ал.2,във вр. с ал.1 от
НК наказание „глоба“,правилно отчитайки затрудненото финансово
положение на подсъдимия и обстоятелството,че същият е пенсионер.
Наложените от районния съд като вид пробационни мерки са двете
задължителни по закон:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес – за срок от 8 /осем/ месеца с
подписване пред пробационен служител два пъти седмично, съгласно чл. 42а,
ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 вр. с ал.4 от НК;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител – за срок от 8
/осем/ месеца по график определен от пробационния служител, съгласно чл.
42а, ал.2, т.2 вр. с ал.3, т.1 вр. с ал.4 от НК.
Минималния срок на наказанието „пробация“ е от шест месеца и въпреки,че
не е отчел отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,районния съд
правилно е определил срока на това наказание,тъй като макар и неосъждан
към датата на процесните престъпления,последващата съдимост на
подсъдимия следва да бъде отчетена като отрицателна характеристична данна
в смисъла на отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство,поради което и
наказанието „пробация“ не е определено за минималния му срок.
Предвид на посочените съображения ,не може да бъде уважено искането на
прокурора за увеличаване срока на наказанието „пробация“ на 2/две/
години.Не може да бъде споделено и виждането за налагането и на трета
пробационна мярка,а именно „безвъзмезден труд в полза на обществото“ 100
часа годишно,отчитайки безспорния факт,че подсъдимият Д. е
пенсионер,който към настоящия момент е на 72 г.,поради което поисканата от
прокурора мярка е неподходяща и несъответна.
При извършени две престъпления в условията на идеална
съвкупност,приложението на разпоредбата на чл.23,ал.1 от НК е правилно и
определянето на общо най-тежко наказание също.
Следва да бъде отбелязано,че принципно са били налице условията и на
чл.25,ал.1,във вр. с чл.23,ал.1 от НК,тъй като при постановяването на
19
присъдата,районната инстанция е разполагала с данни за последващата
съдимост на С. Д..Ето защо,при задължителност за определяне на общо
наказания за осъжданията,които подсъдимият е получил по НОХД
№620/2023г и по НОХД №170/2024г,и двете по описа на РС-п. и за това по
проверяваната присъда, в производство по чл.306,ал.1,т.1 от
НПК,основателно би следвало да бъде поставен въпроса за увеличаване
размера/срока на наказанието по реда на чл.24 от НК.
По тези съображения настоящият въззивен състав намери определеното от
районния съд наказание за правилно и справедливо като последното би могло
да окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие спрямо
подсъдимия.Подсъдимият,бидейки в пенсионна възраст/на 72г/ вече е
преосмислил поведението си и е осъзнал,че явно е възприел погрешни методи
за набавяне на средства.
Правилно е произнасянето на районния съд по отношение на веществените
доказателства-предадените печати от подсъдимия,които биха могли да
послужат при разследването на евентуално извършени други престъпления от
същия вид.
Законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, РС-
п. е определил размера на разноските и ги присъдил в тежест на подсъдимия
по сметка на ОД МВР –Благоевград.
Така изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е
обоснована, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните
правила и наложеното наказание е справедливо, поради което липсват
основания за нейното изменяне или отменяне.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК,
Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №58/14.11.2024г.,постановена по НОХД №575/2024
г. на РС- п..
Решението е окончателно.
За решението да бъде съобщено на страните.
20
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21