№ 27445
гр. София, 06.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20221110118219 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Сергей Г. С. против ТП на Национален осигурителен
институт- София град.
Относно допустимостта на иска: Съгласно нормативните изисквания, предвидени в
ЗУТОССР, процесуална предпоставка за разглеждането на иск за установяване на трудов и
осигурителен стаж е представянето на удостоверение по реда на чл. 5 ЗУТОССР към
исковата молба. В конкретния случай, работодателят е заличен без правоприемник, като е
представено удостоверение от съответното поделение на НОИ в уверение на това, че в
осигурителния му архив липсват писмени данни за претендирания от ищеца стаж. С оглед
изложеното, налице са предпоставките на чл. 5 ЗУТОССР, което обуславя допустимостта на
предявения иск.
Подадената искова молба отговаря на формалните изисквания на чл. 127 и чл. 128
ГПК, налице е активна и пасивна процесуална легитимация, както и валидна размяна на
книжа, което обуславя насрочване на делото в открито съдебно заседание. Следва да бъде
насрочено открито съдебно заседание, за което да се призоват страните. На страните следва
да бъде съобщен, изготвения от председателя на състава проект за доклад по делото; следва
да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. В
исковата молба са направени искания за събиране на писмени и гласни доказателствени
средства- чрез разпит на свидетели. Исканията са допустими и се отнасят до основни факти
от предмета на доказване, което обуславя основателността им.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА публично съдебно заседание за 10.11.2023 г. от 9,30 часа, за която дата да
се призоват страните.
1
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДАВА седмичен срок на ищеца, считано от връчване на настоящото определение, да
уточни искането си за събиране на писмени документи по реда на чл. 186 ГПК, като
конкретизира документите, които иска да бъдат събрани по посочения ред, на основание чл.
101 ГПК, като му
УКАЗВА, че при неизпълнение на дадените указания, искането ще бъде оставено без
уважение.
ДАВА седмичен срок на ищеца, считано от връчване на настоящото определение, да
посочи пред кой орган ще послужи удостоверението, на основание чл. 101 ГПК, като му
указва, че при неизпълнение на дадените указания, искането ще бъде оставено без уважение.
ДАВА възможност на ищеца да сочи гласни доказателствени средства, чрез разпит на
двама свидетели, при режим на довеждане, относно обстоятелството полагал ли е труд
ищецът при „Веминг“ ЕООД за периода 03.12.2019г.- 11.05.2020г., като му
УКАЗВА на ищеца в срок най- късно да първото съдебно заседание да представи
доказателства, че свидетелите отговарят на изискванията, регламентирани в разпоредбата на
чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР, т.е. да са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател
през периода, през който е положен претендираният стаж.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания, искането за събиране
на гласни доказателствени средства ще бъде оставено без уважение.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че доброволното /извънсъдебно
уреждане на отношенията е най- благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.
На основание чл. 146 ГПК, съобщава на страните проект за доклад:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 2 ЗУТОССР.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че в периода 03.12.2019г.-
11.05.2020г. между него и „Веминг“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение,
възникнало по силата на трудов договор. В исковата молба са изложени са фактически
твърдения относно съдържанието на трудовото правоотношение. Ищецът навежда
твърдения, че работодателят е прекратил дейността си без правоприемник. Същият сочи, че
времето, през което е полагал труд по трудово правоотношение в дружество, не е признато
за осигурителен стаж, поради неизпълнение на задължения от страна на работодателя да
внесе дължимите вноски за държавното обществено осигуряване. В исковата молба са
наведени доводи, че е полагал труд за период от една година, пет месеца и двадесет дни,
което обстоятелство било отразено в трудовата му книжка.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено наличието на осигурителен стаж в периода 03.12.2019г.-
11.05.2020г., във връзка с осъществявана от него трудова дейност при посочения
работодател, съгласно условията предвидени в трудовия договор.
2
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът навежда
доводи за недопустимост на предявения иск, като сочи че правният интерес за предявяването
му е обусловен от липсата на документи, удостоверяващи наличието на трудов стаж поради
тяхното изгубване или унищожаване. По същество, в отговора са наведени доводи за
неоснователност на предявения иск. Ответникът счита, че искането следва да бъде
разгледано по реда на административното правораздаване, а не по специалния ред за защита,
предвиден в ЗУТОССР. Същият излага доводи, че след извършена проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване (ДОО) на „Веминг“ ЕООД, приключила със
съставянето на Констативен протокол, е установено, че дружеството се явява фиктивен
осигурител, който не е осъществявал стопанска дейност, а е назначавал лица с висок месечен
осигурителен доход, за които не са внасяни осигурителни вноски, като цел е била
неправомерното облагодетелстване от фондовете на ДОО. В тази връзка ответникът сочи, че
на дружеството са издадени задължителни разписания за заличаване на подаваните от
дружеството данни по чл. 5, ал. 4 КСО за 24 лица, сред които и ищецът. В отговора са
развити съображения, че в случая няма доказателства, че дружеството е получило в
действителност парични средства от дейността си, поради което същото не би могло да
изплаща трудовите възнаграждения на своите служители. На следващо място, същият
поддържа, че след извършена проверка от страна на контролните органи на НОИ е
констатирано, че ищецът не е престирал труд. Според ответника след заличаването на
данните по чл. 5, ал. 4 КСО, от дружеството повторно са подадени данни за лица по реда на
КСО, за което била извършена нова проверка от страна на контролните органи, която била
достигнала до същите констатации, както първоначално извършената проверка. Сочи, че
вследствие на посоченото, на дружеството отново са издадени Задължигелни предписания за
заличаване на подаваните от дружеството данни по чл. 5, ал. 4 КСО за 24 лица, сред които и
ищецът. Поддържа, че с влезлите в сила административни актове в резултат на проведено от
компетентните органи на НОИ административно производство по спазването на
осигурителното законодателство, категорично се опровергават твърденията на ищеца за
придобит осигурителен стаж при посочения осигурител, доколкото са събрани
доказателства, от които може да бъде направен извод за липсата на полагане на трудова
дейност при работодателя, от страна на ищеца. Оспорва истинността на представените с
исковата молба документи, удостоверяващи наличието на трудов стаж.
В обобщение, ответникът счита предявения иск за недопустим и неоснователен, поради
което моли съда да остави без разглеждане същия, респективно- да го отхвърли.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото, пълно и
главно, че в рамките на процесния период е полагал труд при посочения работодател,
съгласно условията по сключения трудов договор, съответно е получавал дължимото
трудово възнаграждение, след извършване на необходимите удръжки от страна на
работодателя, в качеството му на осигурител по смисъла на КСО.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже по делото обстоятелствата
3
препятстващи признаването на осигурителния стаж на ищеца при посочения работодател.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, ведно с призовките за първото по
делото заседание, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4