РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 25.02.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
14260 по описа за 2020 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата О.И.К. (в хода на производството по реда на
чл. 227 ГПК е конституиран нейния наследник И.Ю.М.) твърди, че на 04.12.2019 г. е поискала да бъде издадена заповед по чл.
417 ГПК срещу Столична община, за сумата от 360 900 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението и сторените разноски, като
основанието, от което произтича вземането й е заповед № СО-РД-56-88/21.02.2014
г. на СО за изплащане на посочената сума по чл. 5, ал. 2 от Закона за
амнистията и връщане на отнети имущества. Сочи, че в образуваното заповедно
производство № 70499/2019 г. на СРС, 36 с-в е издадена заповед, като след
образуване на изпълнително дело (сумата е събрана), ответникът е депозирал възражение
по чл. 414 ГПК.
В исковата молба се поддържа, че с
укази №№ 1058/12.12.1968 г. и 766/14.05.1970 г. на
Пленум на Народното събрание, наследодателите на О.И.К. – И. Г.К.и Д.Е.К., са
били лишени от българско гражданство и е било конфискувано цялото им имущество,
в което имущество попада и недвижим имот: апартамент на трети жилищен етаж от
сградата, находящ се в гр. София, ул. „*********. Наследници
на И. Г.К.и Д.Е.К. са техните деца О.И.К. и И.И.Г..
През 2004 г. И.И.Г. се е отказ от наследството,
оставено и от двамата му родители. След влизане в сила на ЗАВОИ, през 1998 г. О.К.,
чрез пълномощник Т.Т.е подала молба за връщане на описания имот или ако реално
връщане не е възможно – за обезщетение.
След приключването съдебни дела срещу
трети лица, тъй като е било спорно дали имотът може да се възстанови реално, О.И.К.
е депозирала на 30.06.2010 г. нова молба до Столична община за обезщетение, във
връзка с която е образувана преписка № 94-А-304/30.06.2010 г. на Столична
община. Преписката е приключила със заповед № СО-РД- 56-88/21.02.2014 г., с
която кметът на Столична община е наредил на О.И.К. да бъде изплатено
обезщетение по реда на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ в размер на 360 900 лв.
С последваща
заповед № СО-РД-56-843/29.09.2014 г. на кмета на Столична община цитираната
по-горе заповед е отменена, с мотиви, че Министерство на финансите е отказало
финансиране.
О.И.К. е обжалвала тази втора отменителна заповед, като с решение, постановено по адв. дело № 2589/2019 г. на Административен съд София – град втората отменителна
заповед е отменена. Решението не е обжалвано от Столична община и е влязло в
сила.
Тъй като през годините и в различните
цитирани документи наследодателите и самата О.К. са били посочвани с различни
имена, се представят 3 бр. удостоверения за идентичност на имена на всеки един
от тях.
В исковата молба се поддържа, че са
налице предпоставките по чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ, като в полза на О.К., респ.
нейния наследник по закон, е правоимащо лице и че
реално връщане на отнетия имот е невъзможно поради преустройство. Спазена е
процедурата по Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ, като оценката
на имота е дадена от външен оценител. За спазването на закона е неотносимо дали във Фонда по Наредбата прилагане на чл. 5,
ал. 2 от ЗАВОИ има средства, като в този смисъл е решението на АСГГ и съдебната
практика.
Ответникът
Столична община оспорва изцяло исковата претенция в отговора по чл. 131 ГПК,
като сочи че дължимата сума по ЗАВОИ и заповедта се изплаща от фонда по чл. 23
от Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 ЗАВОИ. Отделно от това поддържа, че
заповедта, въз основа на която е издадена заповедта за незабавно изпълнение, не
попада в обхвата на чл. 417, т.1 от ГПК. Поддържа, че сумите дължими по ЗАВОИ,
респ. Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ, се изплащат от държавния
бюджет, а не от общинския, следователно е пасивно материално - правно
легитимиран по предявения иск. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност, считано от датата на влизането й в сила.
Третото лице – помагач Държавата, представлявана от Министерство на
финансите сочи, че не налице предпоставките за конституирането му. Поддържа, че
извън правомощията на Министерството е да упражнява контрол в процеса на
определяне и изплащане на обезщетение по чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК, намира за установено
следното:
Съгласно чл.
5, ал. 1 и ал. 2 от Закона за амнистията и връщане на отнети имущества, конфискуваните недвижими имоти по чл. 1 и по чл. 2 се връщат на лицата, от които са
конфискувани, или на техните наследници по закон, ако до влизане на този закон
в сила се намират в собственост на държавата или на държавна или на общинска
фирма, в която държавата има най-малко 51 на сто участие. Когато не са налице
условията по предходната алинея или имотите са унищожени, разрушени или
преустроени, осъдените лица се обезщетяват с друг равностоен недвижим имот или
с пари по ред и начин, определен от Министерския съвет.
Видно от
удостоверения от Министерство на правосъдието, Дирекция „Българско гражданство
и осиновяване“, И. Г.К.и Д.Е.К. са лишени от българско гражданство и е
постановена конфискация на всичките им имоти Указ № 1058 от 12.12.1968 г. на ПНС, съответно с Указ № 766 от 14.05.1970 г.
Представен е
договор за покупко- продажба № 102, том XIV, рег. 2702,
дело 2474/1946 г. на Първи нотариус при
Софийски областен съд, договор за подялба на жилищна сграда от 12.08.1946 г. с
нотариална заверка на подписите,
Видно от
удостоверение за наследници от СО, район „Средец“ № 760/05.10.2000 г.,
наследници по закон на И. Г.К., починал на 12.03.1976 г. са: И.И.Г., син; О.И.К., дъщеря и Д.И.Г., съпруга, починала през
1986 г.
От
удостоверения от СРС се установява, че И.И.К.се е
отказал от наследството и на двамата си родители, като отказите са вписани в
специалната книга на съда.
Установява се от представените по делото доказателства, че
административната преписка образуване за обезщетение по ЗАВОИ е приключила със
заповед № СО-РД- 56-88/21.02.2014 г. на кмета на Столична община, с която е
наредено да се изплати на О.И.К. сумата от 360 900 лв., представляваща
обезщетение по реда на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ, за конфискуван от наследодателите
И. Г.К.и Д.Е.К. апартамент на трети етаж на сградата, находяща
се на ул. „*********, състоящ се от четири стаи, хол, кухня и обслужващи
помещения, заедно с 20/100 идеални части
от общите части на сградата и дворното място, цялото с площ от 408,40 кв.м. състоящ
се от четири стаи, хол, кухня и обслужващи помещения. Впоследствие апартаментът
е разделен на два отделни апартамента № 3 и № 4. В заповедта
е разпоредено сумата да се изплати от фонда по
чл. 23 от Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ.
Впоследствие е издадена заповед № СО-РД-56-843/29.09.2014 г. на кмета на
Столична община, с която е отменена заповед № СО-РД- 56-88/21.02.2014 г.,
защото съгласно писмо на МФ за 2014 г. не са определени от МС други източници
на средства по чл. 23, т. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ,
във фонд „Връщане на отнети имущества“ за предоставяне от държавата на общините
за изплащане на обезщетения по ЗАВОИ.
С решение № 3743 от 03.06.2019 г., постановено по адм.
д. № 2589/2019 г. по описа на АССГ, II отд., 56 състав, е отменена по жалба на О.И.К. заповед №
СО-РД-56-843/29.09.2014 г. на кмета на Столична община. На решението е
отбелязано, че е влязло в сила на 21.06.2019 г.
На 22.01.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение
по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 70499/2019 г. по описа на СРС, 36 състав, с която
е разпоредено Столична община да заплати на О.И.К.
сумата от 360 900 лв., представляваща обезщетение по чл. 5, ал. 2 от
ЗАВОИ, ведно със законна лихва от 04.12.2019 г. до изплащане на вземането, и
12 981, 50 лв. разноски по делото: 7218 лв. за държавна такса и 5763,50
лв. за възнаграждение за адвокат.
В срок е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, и на заявителя са дадени
указания за предявяване на установителен иск по реда
на чл. 422 ГПК.
Въз основа на изпълнителния лист, издаден в заповедното производство, е
образувано изпълнително дело № 20207900400189 на ЧСИ Р.М., по което вземането е
събрано и изплатено на взискателя.
Неоснователно е възражението в отговора, че не са налице предпоставките
в чл. 417, т. 1 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение, защото в
случая става въпрос за право на ищеца да получи обезщетение по реда на ЗАВОИ
признато с влязъл в сила индивидуален акт, допускането на изпълнението на
който е възложено на гражданските
съдилища по аргумент от чл. 269, ал. 2 ГПК, доколкото със заповедта, подлежаща
на изпълнение е установено частно парично вземане.
Заповедта за обезщетяване (заповед № СО-РД-
56-88/21.02.2014 г. на кмета на Столична община), след отмяната от АСГГ на отменителната
заповед № СО-РД-56-843/29.09.2014 г. и влизането на това решение в сила е
стабилен административен акт. Следователно в правната сфера на наследодателката на ищеца О.И.К. е възникнало вземане за обезщетение в размер
на 360 900 лв.
Наличието на финансов ресурс за изплащане на паричното обезщетение не представлява
правопогасяващ правото на обезщетение й юридически
факт, още повече, че в случая то е признато с влязъл в сила административен акт
и са налице предпоставките визирани в чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ. Спазена е процедурата в закона и е
определена оценка от външен оценител в административната процедура по издаване
на процесната заповед за обезщетяване. Още повече, че
видно от представените от ответника писмени доказателства, изплащането на
обезщетения по този закон принудително е осъществявано, включително и чрез
запор на сметки на СО в образувани изпълнителни производство.
Неоснователно
е обаче възражението релевирано в отговора на
ответника Столична община, че вземането е погасено по давност, защото давността
е прекъсната на основание чл. 116, б. „б“ с депозирането на жалба срещу отменителната заповед, а видно от решението на АССГ,
жалбата е уважена. Отделно от това, в периода, когато е действала заповед №
СО-РД-56-843/29.09.2014 г. до отмяната й
с влязло в сила решение на АСГГ (21.06.2019 г.) давност няма как да тече, защото няма
административен акт, обезпечаващ правото на обезщетение.
Следователно предявеният иск по чл.
422 ГПК, за установяване по отношение на ответника Столична община, че дължи на
ищеца
И.Ю. М. (И.
С.), конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото
на първоначалната ищца О.И.К., сума в размер на от 360 900 лв., представляваща
парично обезщетение по чл. 5, ал. 2 от Закона за амнистията и връщане на отнети
имущества, за което е издадена заповед №
СО-РД-56-88/21.02.2014 г. на кмета на Столична община е изцяло е основателен и
следва да бъде уважен.
Относно разноските
В полза на ищеца, следва да бъдат
присъдени сторените разноски в настоящето производство, както следва сумата от
7218 лв. – за държавна такса, както и разноските за заповедното производство в
общ размер на 12 981,50 лв. от които 5763,50 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение и сумата от 7218 лв. – за заплатена държавна такса.
Предвид
изложените съображения, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.
422 ГПК, по отношение на Столична
община, гр. София, ул. „Московска“ № 33, че дължи на И.Ю. М. (И. С.), ЕГН **********,***, представляван от адв. Т.Б.,***, конституиран на основание чл. 227 ГПК на
мястото на първоначалната ищца О.И.К., ЕГН **********, сумата от 360 900
лв., представляваща обезщетение по чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ за апартамент на трети
жилищен етаж от сградата, находяща се в гр. София,
ул. „*********, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - от
04.12.2019 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед от 22.01.2020 г. за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 70499/2019 г. на СРС, 36 с-в,
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул.
„Московска“ № 33 да заплати на И.Ю. М. (И. С.), ЕГН **********,***,
представляван от адв. Т.Б.,***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за производството пред СГС в размер на
7218 лв. – разноски за държавна такса, както и
разноски за заповедното производство в общ размер на сумата от 12 981,50
лв.
Решението е постановено при участието на Държавата, представлявана от Министерство
на финансите, гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 102, като трето лице
помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия
при Софийски градски съд: