РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. В. Търново, 26.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на шестнадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
ИЛИЯН БЛАГОЕВ |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10077 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2021г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от *** Н. К.,
в качеството му на пълномощник на „Краси“ ЕООД от гр. София, срещу Решение
№75/18.02.2021г. по АНД №19/2021г. по описа на Великотърновския районен съд, с
което решение е потвърдено Наказателно постановление №НП-ПБЗН-ВТО-2/20.11.2020г.
на директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“/РДПБЗН/ – В. Търново, с което на касатора
за нарушение по чл. 34, ал. 1, т. 1, чл. 3 и чл. 5, т. 1 от
Наредба№8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 265, ал. 2 от ЗМВР
е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. и е осъден касаторът да заплати на РЗПБЗН – В. Търново разноски по
делото. Релевират се оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения
– касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал.
1, изр. ІІ от ЗАНН. Моли за отмяна на решението на районния съд и постановяване
на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – РДПБЗН – В. Търново, чрез пълномощника си по делото, оспорва подадената
жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира за
присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Представител на Окръжна прокуратура – В. Търново заема
становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност на решението
на районния съд.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №75/18.02.2021г. по АНД №19/2021г. състав на
Великотърновския районен съд е потвърдил Наказателно постановление №НП-ПБЗН-ВТО-2/20.11.2020г.
на директора на РДПБЗН – В. Търново, с което на „Краси“ ЕООД за нарушение по
чл. 34, ал. 1, т. 1, чл. 3 и чл. 5, т. 1 от Наредба№8121з-647/01.10.2014г., на основание чл. 265, ал. 2 от ЗМВР
е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. За да постанови този
резултат съдът е приел, че от обективна страна по делото е безспорно установено
извършване на нарушение по посочените текстове на Наредба
№8121з-647/01.10.2014г., не са допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство,
като няма основание за приложение на чл. 265, ал. 3 от ЗМВР. Направен е окончателен
извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Така постановеното решение е правилно.
По делото от
фактическа страна е било прието, че при извършена проверка от контролни органи
на ответника по касация е установено, че в склад за земеделска техника, находящ се в с. Петка Каравелово, обл.
В. Търново и стопанисван от „Краси“
ЕООД, се съхранява земеделска продукция/зърно/ в насипно състояние, с която се
извършват товарни дейности. Това обстоятелство, според административнонаказващият
орган и въззивният съд представлява нарушение на
нормативно установените изисквания за пожарна безопасност. Складът за
земеделски инвентар е с категория на пожарна опасност Ф5Д, клас на функционална
пожарна опасност Ф5.2, а помещенията за съхранение на зърно са с категория на
пожарна опасност Ф5В, съгласно изискванията по Таблица №2 към чл. 8, ал. 2 от
Наредба №Iз-1971/29.10.2009г. за строително-технически
правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, издадена от МВР и
МРРБ. Оттам е прието извършване на нарушение по чл. 34, ал. 1, т. 1 от Наредба
№8121з-647/01.10.2014г., за което се налага санкцията по чл. 265, ал. 2 от ЗМВР.
В подробно
изложените в касационната жалба оплаквания се съдържа съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения, обосновани с твърдения за неуведомяване на
представител на дружеството за образуване на административнонаказателното
производство и отправяне на покана за съставяне на АУАН, като последният явна е
съставен в отсъствие на нарушител. Направените възражения настоящият състав
счита за неоснователни.
На първо
място следва да се посочи, че оплакванията за допуснати съществени процесуални
нарушения при описание на нарушението са били направени и поддържани и пред
районният съд, който ги е обсъдил и е изложил правилни и последователни мотиви
защо не ги възприема. Тези изводи се споделят напълно от касационната
инстанция. На второ място по отношение на установените от обективна страна
елементи от състава на нарушението не е имало спор по делото.
В разпоредбата
на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН е визирано, че акт може да се състави в отсъствие на
нарушителя, само ако е известен, но не може да се намери или ако след покана не
се яви. Липсва спор по делото, че покана по чл.
40, ал. 2 от ЗАНН не е връчвана на представител на нарушителя, но видно от
съдържанието на самия АУАН, той е връчен на управителя на дружеството на
21.10.20120г./в деня на съставянето му/, който се е запознал със съдържанието
му, включително и с възможността да депозира възражение в три дневен срок по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН. Изрично управителят на дружеството е посочил, че
възражения към момента на подписване на съставения АУАН няма.
Поради това настоящият състав счита, че
дружеството е упражнило в пълен обем правото си на защита на административната
фаза от процеса. Формалното изготвяне на АУАН преди връчването му на представител
на дружеството не може да се приема за съществено процесуално нарушение, тъй
като по никакъв начин не е накърнило правно защитим интерес на дружеството касатор. Последното е имало възможност да се запознае с
АУАН, след като му е връчено и да се защити адекватно. Да се приеме обратното
би означавало да се предаде ненужно формален характер на административнонаказателното
производство, което би противоречало на целта и на духа на закона.
При съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление е спазена предвидената процедура, същите съдържат
задължителните реквизити съгласно изискванията на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН и са съставени в срок, от компетентен орган, в предвидените
форма и съдържание. Материалноправната норма е
приложена правилно и законосъобразно. В хода на развилото се административнонаказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
Не е налице
и касационното основание нарушение на закона. При безспорно установената
фактическа обстановка и липсата на установени допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административно-наказателното производство, изводът на въззивният съд не може да бъде друг.
Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да
бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателно се явява искането
на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 100 лв., съгласно чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид на фактическата и
правна сложност на делото.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр.
с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №75/18.02.2021г. по АНД №19/2021г.
по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е потвърдено
Наказателно постановление №НП-ПБЗН-ВТО-2/20.11.2020г. на директора на
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – В. Търново.
ОСЪЖДА „Краси“ ЕООД от гр. ..., ЕИК ... да заплати на
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – В. Търново
разноски по делото за касационната инстанция в размер на 100/сто/лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.