Р
Е Ш Е Н И Е № 260114 /
7.4.2022г.
гр.
П., 07.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и втора
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 365 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба и уточнителни такива, подадени от Б.С.Т. с ЕГН ********** и Д.И.Т. с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес: *** срещу Н.Г.К. с ЕГН ********** Й.П.К. с ЕГН **********
и П.Н.К., с ЕГН ********** и тримата с постоянен асрес: град С., **, район „Т**",
ж.к. ". Ищците твърдят, че на 26.05.2010г., с нотариален акт № **на Н. З.,
вписан в НК под № *** са дарили на дъщеря си М.Б.К. техен съсобствен недвижим
имот – УПИ, находящ се в землището на село С., община П., ул."******,
който по плана за регулация и застрояване на село С., утвърден със заповед №
2070 от 17.11.2000г. на кмета на община П., представлява УПИ ХИ-435, в квартал
40, с площ на имота по скица от 966 кв.м., при граници по скица: от запад -
улица, от север - УПИ ***, от изток - УПИ ***и от юг - УПИ ***, а при граници
по нотариален акт: улица, Т.М.Р., Г.Т. Р., братя М.и Н.С., заедно с изградената
в западната част на същия урегулиран поземлен имот масивна жилищна сграда със
застроена площ от 65 кв.м., състояща се от сутерен от две стаи и етаж от две
стая и кухня, построена през 1939г., като са си запазили правото да ползват
имота пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно.
Допълват, че в периода от 1980 до
1994г., в същото УПИ са изградили и масивна жилищна сграда със застроена площ
от около 200 кв.м., изградена в южната част на парцела. Твърдят, че тук
посочената жилищна сграда е тяхна и не са се разпореждали с нея по какъвто и да
е начин. Сочат, че не са правили отказ от запазеното им безвъзмездно и
пожизнено право на ползване, на дарения имот, което право на ползване са
осъществявали до месец октомври 2015г., когато същото им е било отнето от
ответниците.
Твърдят също, че месец май 2015г., в
град Т.- К.дъщеря им е упълномощила
съпруга си П.Н.К., да продаде на когото намери за добре имота, който нейните
родители са й дарили и, върху който имат запазено право на ползване, от което и
до момента не са се отказвали. Допълват, че с нотариален акт № ***, дело № */**.,
на Н. З., вписан в НК под № ***, П.К., като пълномощник на М. К., е продал на
майка си Й.П.К. недвижимия имот, който ищците са били дарили на дъщеря си, като
в нотариалният акт за продажба обаче вече е посочено, че имотът се продава
„заедно с всички трайни подобрения и приращения, включващи и масивна жилищна
сграда, със застроена площ от около 200 кв.м., изградена в южната част на
поземления имот, воля за което не е изразявана в упълномощителната сделка, а и
дъщеря им никога не е била собственик нито на подобренията и приращенията в
имота, нито на тази сграда.
Твърдят, че през месец октомври 2015г.
са установили, че ключалката на входната врата на къщата им в с. С. е сменена и
те нямат достъп до нея, по повод на което след справка в Службата по вписвания
и са установили, че зет им е продал на майка си имота, заедно с тяхната къща,
от който момент процесния имот се ползва от тримата ответници.
Твърдят също, че с последваща сделка,
обективирана в нотариален акт № ***., на Н. З., вписан в НК под № *** П.Н.К.
купува от Н.Г.К. и Й.П.К. процесните имоти.
Намират, че описаните между ответниците
прехвърлителни сделки са нищожни по посочените съображения.
Твърдят също, че при земетресението в
град П., от месец май 2012г. къщата, която са дарили през 2010г. е пострадала и
с решение на Община П., за отстраняване на щетите по тази къща, са отпуснати 10
000 лева, които през месец април 2013г. са преведени от Община П., по банкова
сметка *** - П.К.. Същият обаче вместо да отстрани щетите по къщата я събаря и
през месец октомври 2015г. се нанася в къща, разположена в южната част на
парцела. Поясняват, че в момента в мястото има само една къща, която е тяхна
собственост.
С оглед на изложеното молят съд да
постанови решение, с което да ги признае за собственици и да осъди ответниците
да им предадат изградената в южната част на УПИ ***, находящ се в землището на
с.С., общ.П., ул."Х. *** по плана на с.С., с площ на имота по скица от 966
кв.м., масивна жилищна сграда, както и да предадат ползването върху дворното
място.
Ответниците Й.К. и П.К. депозират
отговор в срок. Й.К. намира предявените искове за недопустими и неоснователни.
Конкретно поддържа, че не е собственик и не владее процесните имоти.
Присъединява се към изложеното в отговора, депозиран от П.К..
П.К. намира, че предявените искове са
допустими единствено срещу него, но неоснователни.
Поддържа, че той и бившата му съпруга М.К.
са построили нова жилищна сграда в дворното място и са се нанесли в нея през
2011 г. През 2015 г. във връзка с уреждане на имуществени отношения между
съпрузите процесният имот е прехвърлен от М.К. на Й.К., но тя никога не го е
владяла и ползвала, а именно той е продължил да живее в него. Не оспорва, че е
закупил имота по силата на сключената на 22.02.2018 г. сделка за
покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № ***, дело № ***г. от Й.К. и П.К.,
поради което към момента на завеждането на исковото производство Й.П.К. не е
собственик и не владее гореописания недвижим имот.
Представя хронологично данни относно
правоприемството в собствеността. Конкретно сочи, че на 24.04.1970 г. е
съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание
обстоятелствена проверка, съгласно който С.Т. Р. /баща на ищеца Б.С.Т./ е
признат за собственик на Дворно урегулирано място от 997 кв. м., съставляващо
парцел ***, в кв. 64 по плана на с. С.. ***окръг, с построената върху него
жилищна сграда. Допълва, че съгласно скица, издадена на 03.12.1993 г. от кмета
на Община П. в дворното място е съществувала само една сграда - посочената в
гореописания нотариален акт (която е различна от процесната по делото). Тази
скица била презаверена на 28.05.1995 г., като в нея е отбелязано и че „Парцела
няма изменение”.
Твърди, че С.Т. Р. е починал на ***г. и
е оставил като свои наследници дъщеря си Е.С.М.и сина си Б.С.Т.. Твърди, че по
повод подадено от ищците заявление, Община П. е издала Удостоверение за
търпимост на складово помещение, построено в южната част на УПИ XII - 435 в кв.
40 по действащия регулационен план на с. С., общ. П. - това е именно
постройката, която попада на мястото на новоизградената жилищна сграда, предмет
на настоящия съдебен спор.
Твърди, че в молбата от 30.06.2009 г. Б.С.Т.
и Е.С.М.посочват, че са собственици на имота по наследство, както и че в него
има изградени - Масивна жилищна сграда с площ от 65 кв. м., построена през 1935
г., която съществува във вида, в който е построена и - Складово помещение с
площ от 50 кв. м„ построено през 80 година, което „съществува към настоящия
момент във вида, в който е построено”, но в удостоверението от общината било
посочено , че и двете сгради са по 65 кв.м., което предполага, че е техническа
грешка.
Твърди, че Б.С.Т. е станал единствен
собственик на процесния имот на 26.10.2009 г., когато е придобил ½
идеална част от сестра си - ЕМ. СВ. МЛ., като в НА за продажба на недвижим имот
№ ***, дело № ***г., на нотариус Н. З.била описана само Масивната жилищна
сграда със застроена площ от 65 кв.м., но не и Масивната постройка, представляваща
складово помещение.
Не оспорва, че на 26.05.2010 г. Б.С.Т. и
Д.И.Т. даряват на дъщеря си М.Б.К. УПИ XII - 435, с площ от 966 кв.м., заедно с
изградената в западната част на същия урегулиран поземлен имот Масивна жилищна
сграда със застроена площ от 65 кв.м., построена през 1935 г., като са си
запазили пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху дарения имот.
Твърди, че владението на имота е
предадено от дарителите на дъщеря им и на него в деня на сделката, като от този
момент те нито са го владели повече, нито под каквато и да било форма са
упражнявали своето запазено право на ползване, поради което същото е погасено
по давност. Твърди още, че след направеното дарение двамата съпрузи започват да
строят на мястото на складовото помещение, находящо се в южната част на имота,
нова жилищна сграда, която е различна от построената през 1935 г. и пострадала
от земетресението сграда и е предмет на исковата претенция. Строежът на
сградата е напълно завършен през 2011 г. и от тогава съпрузите П.К. и М.К. се
нанасят и живеят в нея, като този ответник към момента продължава да живее там.
Твърди, че в изграждането на сградата са вложени значителни средства, като
прави възражения за задържане до заплащане на подобренията, в случай че
предявения иск бъде уважен.
Излагат се допълнителни факти относно
твърденията за построяване на сградата и нейното владение.
Не оспорва посочената от ищците
упълномощителна сделка, както и последвалите транслативни такива. Сочи, че в
НА, с който той придобива имота за първи път е посочена процесната сграда,
именно защото при предходните сделки тя не е съществувала като такава, а е
изградена от съпрузите П.К. и М.К. след извършването на гореописаното дарение.
Допълва, че ц Решение от 09.01.2017 г. по гр. д. № 6421/2016 г. на Софийския
районен съд, 83 с-в е прекратен бракът между съпрузите П.К. и М.К.
В отговора на исковата молба се излагат
допълнителен анализ, който излиза извън предмета на доказване и не следва да
бъда възпроизвеждан в настоящият проект на доклад, както и преповтаряне на вече
изложената фактология.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира разноски.
С определение на съда, производството по
делото е прекратено спрямо ответника Н.К. тъй като е починал.
Починал е и ищеца Б.С.Т., като на
основание чл. 227 ГПК в производството като страни са конституирани Н.Б. СВ. – МЛ.,
М.Б.К. и И.Б.Т. – МК., наред със другия ищец Д.И.Т..
В съдебно заседание страните поддържат
своите претенции и възражения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, а и от
представените писмени доказателства се установява, че Б.С.Т. и Д.И.Т. са
придобили УПИ ХИ-435, в квартал 40, с площ на имота по скица от 966 кв.м., при
граници по скица: от запад - улица, от север - УПИ ***, от изток - УПИ ***и от
юг - УПИ *** - по
силата на универсално правоприемство от наследодател - Б.С.Т. (1/2 идеална част), а
останалата 1/2 идеална част чрез покупко - продажба с праводател ЕМ.СЛ.МН.. В
договора за покупко продажба от 26.10.2009 г., съгласно представения по делото
НА, е упоменато единствено УПИ ХИ-435, заедно с изградената в западната част на
имота масивна жилищна сграда със ЗП 65 кв.м., построена през 1935 г.,
представляваща търпим строеж.
На 26.05.2010г., с нотариален акт № **на
Н. З., вписан в НК под № *** Б.С.Т. и Д.И.Т. са дарили на дъщеря си М.Б.К. УПИ
ХИ-435, заедно с изградената в западната част на имота масивна жилищна сграда
със ЗП 65 кв.м., построена през 1935 г., представляваща търпим строеж, като
дарителите са си запазили правото на ползване пожизнено.
Съгласно пълномощно, заверено в
Консулството на Република България в Торонто, М.Б.К. упълномощава П.Н.К. да продаде
собствения ѝ недвижим имот - УПИ ХИ-435, заедно с изградената в западната
част на имота масивна жилищна сграда със ЗП 65 кв.м.
С нотариален акт № ***, дело № */**., на
Н. З., вписан в НК под № ***, П.К., като пълномощник на М.К. продава на майка
си Й.П.К. процесния недвижимия имот, като в нотариалният акт за продажба е
посочено, че имотът се продава „заедно с всички трайни подобрения и приращения,
включващи и масивна жилищна сграда, със застроена площ от около 200 кв.м.,
изградена в южната част на поземления имот.
С последваща сделка, обективирана в
нотариален акт № ***. на Н. З., вписан в НК под № *** П.Н.К. купува от Н.Г.К. и
Й.П.К. процесното УПИ, като вече са упоменати и жилищна сграда, със застроена
площ 199,30 кв.м. и гараж със застроена площ от 67,51 кв.м., за които е
издадено удостоверение за търпимост от 29.12.2015 г.
По делото е представена молба от Б.Т. и ЕМ.
МН., адресирана до Община П. за издаване на удостоверение за търпимост на масивна
жилищна сграда с площ 65 кв.м., построена в западната част на УПИ и складово
помещение с площ от 50 кв.м., построено в южната част на УПИ, като е посочено,
че това е станало преди 07.04.1987 г. В резултата е издадено удостоверение за
търпимост от 02.07.2009 г. за посочените сгради.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетели.
К. Х. е заявил, че познава Б.Т. от дълги
години. Сочи, че спорния имот, назован „незавършения строеж“ първоначално е бил
изграден от Т. през 1993 – 1994 г. и е служил за автосервиз. Имало е временен ламаринен
покрив, под който са складирани авточасти. Заявява, че след земетресението през
2012 г. е участвал в комисия по оценка на щетите, като към този момент Т. и
съпругата му са живеели в другата къща на втория етаж, а незавършения строеж е
бил в почти първоначален вид. Заявява, че Т. е споделил с него, че през 2015 г.
достъпа до имота му е ограничен. Спомня си, че автосервиза е бил с размери 7 на
5 метра с малък офис и тоалетна, но е бил непригоден за живеене.
ИВ. Ц., живеещ в съседство е заявил, е
познава имота. В него имало изградена къща и гараж, където Т. е работел.
Разпознава на снимковия материал незавършения строеж, като сочи, че това са
били гаражите, служили за автосервиз. Идентично с другия свидетел описва
временния покрив. Заявява, че до 2006 – 2007 г. често е посещавал Т., но след 2010
г. не е влизал. Наясно е , че гаражите са преустроени от ответника, като сочи,
че това е станало след земетресението. Тогава е съборен и втория етаж от
старата къща, тъй като е пострадал от земетресението. Описва спорната сграда
като двоен гараж с тоалетна и стаичка с дИВ. и маса.
Мина СВ. – МЛ. в качеството си на
свидетел (сега страна) е заявила, че спорната сграда е била автосервиз с
халета, тоалетна и баня, която е разполагала с временен покрив, изградена 1993
– 1994 г. Заявява, че разпознава спорната сграда на снимките, приложени по
делото, липсват мазилката и прозорците. Сочи, че гаражите са били много високи,
тъй като е предвиждано в тях да влизат камиони. Заявява, че достъпа на баща
ѝ до имота е ограничен от ответника през 2015 г. Заявява, че знае за преустройството
на гаражите, което е станало след 2010 г., през която година баща ѝ е
дарил имота на друга от своите дъщери – М., бивша съпруга на ответника.
Заявява, че не е влизала в имота по – често до 2010 г. Заявява, че спорната
сграда е построена от баща ѝ и достроявана от ответника. Дострояването е
станало след като баща ѝ е дарил имота на сестра ѝ. Влизала е в
спорната сграда през 2012 г. след СМР, но не знае дали сестра ѝ и
ответникът са живели там заедно. Заявява, че баща ѝ е притежавал и
съседен имот с фургон.
КР. КР.ов е заявил, че познава Т., като
е работил за него в автосервиза в периода от 1995 до 1997 г. Описва спорната
сграда като гараж в автосервиз с плоча, с
офис, тоалетна, ток и вода. През 1997 г. постройката е била идентична със снимката
по делото от л.92.
В. Т. е заявил, че е бил нает от
ответника за извършване на СМР, че от 2014 г. живее в съседство и през период
на СМР не е виждал Б.Т. в двора на къщата.
С. Б. е заявил, че в качеството си на
лице упражняващо дейност по сигнално охранителна дейност е изградил СОТ система
за ответника през 2011 г., а през 2015 г. е поставено и видеонаблюдение.
Заявява,че при посещенията на имота достъп му е осигуряван единствено от
ответника, като не е виждал Б.Т. там.
СД. СД.в е заявил, че през 2010 г. по
възлагане на ответника е участвал в изграждането на нова ограда в Имота, нови
стени на незавършената сграда съгласно снимковия материал по делото, изграждане
на гараж. Пояснява, че сградата от снимките е била с площ приблизително на два
гаража с пробита плоча. Твърди, че е участвал в изграждането на канализация, ел.
инсталация, излята е нова плоча и е надградена съществуващата сграда, като са
обособени два жилищни етажа. Заявява, че за извършените СМР му е заплатено от
ответника. Заявява, че е срещал Б.Т. там, като същият е идвал съботите,
преспивал е в другата къща и си е тръгвал.
В. ИБ. е заявил, че през 2010 г. е
участвал в доизграждане на процесната къща със свои служители. Сочи, че е била
на етап плоча, без покрив, които е изграден от него, добавена е плоча на терасата,
поставен е гипсокартон, боядисани са и двата етажа, изградени са бани, кухня,
поставена е топлоизолация. Довършителните СМР отнели около 5-6 месеца, през
който период неговите служители пребивавали в другата къща. Заявява, че е срещал
Б.Т., който е идвал от време на време, но не е участвал в СМР.
По делото е представена и приета снимка
от „Google street
view“,
от която е видно, че през м. март 2012 г. имота е с изградена висока ограда,
релсова входна врата, а спорната сграда е в завършен вид.
По делото са допуснати, изслушани и
приети първоначална и допълнителна СТЕ. В тях вещото лице е посочило, че в
южната част на УПИ ХИ-435 е била построена сграда (1980 – 1994 г.) на един етаж,
без покрив, със стени от тухли, които поради липсата на външна мазилка са
частично разрушени на самите зидове, която е ползвана за автосервиз. През 2010
г. е започнало изграждането на сега съществуващата сграда, заградена със плътна
ограда с височина от 2,20 метра. Тази сграда е със ЗП от 330,29 кв.м. и РЗП
528,48 кв.м. Тя включва жилищна сграда, гараж и три навеса, като изграждането
им е продължило от 2010 г. до 2018 г. основното строителства, а до 2020 г. са
правени довършителни работи. Сегашната сграда ползва част от конструкцията на
старата сграда с площ от 101 кв.м., като същата е видоизменена, подобрена и
разширена. Премахвани са стени, правени са нови основи, нови колони, нови
стени, нова плоча, направен е надзид, изграден е дървен покрив, нова дограма,
изcяло
нови електро и ВиК инсталации, отоплителна система, поставена е топлоизолация и
настилки. Пояснява, че стойността, с която се е увеличила тази на УПИ , като
резултат от така изграденото е 259 354,00 лева. Изчислено е също, че
стойността на сградата с РЗП 528,48 кв.м. е в размер на 294 721,00 лева,
което не включва съществуващата сграда.
Допълва, че старата сграда е значително
увредена след земетресението през 2012 г., като към настоящия момент тя също е
ремонтирана, но съществуващите два етажа е запазен само първия.
В допълнителната СТЕ е направена
съпоставка, подкрепена със снимков материал, от който се установява подмяната
на компрометираните тухли от старата сграда с нови, изграждането на допълнителни
стени. Посочено е, че оставащата от терена площ от 135 кв.м. не може да се
ползва без да се нарушава прилежащата площ на сградите. В съдебна зала поддържа
така изготвеното заключение, като сочи, че единствените индиции, че старата
сграда се ползва е разположението на новата, но не може да се установи каква
част. Подчертава, че всичко е преправяно, тъй като старата сграда се е рушала.
Налице са и други доказателства по
делото, но поради тяхната неотносимост същите не следва да бъдат обсъждани.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи.
Районен съд П. е сезиран с субективно и
обективно, кумулативно съединени осъдителни искове правно основание чл. 108 ЗС,
с които ищците молят съда да установи със сила на пресъдено нещо съществуването
на право на собственост и осъждане на ответниците да предадат на Д.И.Т., Н.Б. СВ.
– МЛ., М.Б.К. и И.Б.Т. – МК. (последните три конституирани в рамките на
производството като наследници на Б.С.Т.), изградената в южната част на УПИ ***,
находящ се в землището на с. С., общ.П., ул."Х. *** по плана на с.С., с
площ на имота по скица от 966 кв.м., масивна жилищна сграда, както и да се
предаде ползването върху дворното място на Д.И.Т. (със запазено право на
ползване съгласно с нотариален акт № 181/26.05.2010г., том I, рег.№ 2138, дело
№ 136 на Н. З.), доколкото след смъртта на Б.С.Т. същото е
погасено и не е преминало към неговите наследници съгласно чл. 59, ал. 1 ЗС.
Съдът намира, че предявените искове са
процесуално допустими, като не споделя защитната теза (застъпена и в писмената
защита), че то е недопустимо спрямо ответника Й.П.К., тъй като това разбиране е
в пряко противоречие с приетото в т. 3Б на ТР 4/2014 от 14.03.2016 г.
Спорът в настоящото производство се
концентрира върху правото на собственост върху сграда със ЗП от 330,29 кв.м. и
РЗП 528,48 кв.м., включваща жилищна сграда, гараж и три навеса, разположена в южната
част на УПИ ***, находящ се в землището на с. С., общ.П., ул."Х. *** по
плана на с.С., с площ на имота по скица от 966 кв.м.
В рамките на съдебното производство,
ищецът обосновават активната си материална легитимация и носител на спорното
материално право като твърди, че след като тази сграда не е изрично включена в
разпоредителната сделка от 26.05.2010г., то тя не е станала собственост на М.К.,
поради което действащия от нейно име пълномощник – ответникът не е могъл да се
разпореди с нея и впоследствие да я придобие.
Съгласно чл. 77 ЗС правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона. От приложените по делото доказателства, съдът приема че Б.С.Т.
се е легитимирал като собственик на ¾ от УПИ ***, находящ се в землището
на с.С., общ. П. като ½ е придобита по силата на универсално
правоприемство от неговия наследодател, а другата ½ се поделя между него
и съпругата му - Д.И.Т. (арг. чл. 21, ал. 1 СК) по силата на транслативната
сделка от 26.10.2009 г., когато е придобита ½ идеална част ЕМ. СВ. МЛ., съгласно
НА за продажба на недвижим имот № ***, дело № ***г., на нотариус Н. З..
Съдът приема също, че Б.С.Т. и Д.И.Т. са
се разпоредили изцяло с притежаваната от тях собственост в полза на М.К. с
нотариален
акт № 181/26.05.2010г., том I, рег.№ 2138, дело № 136 на Н. З., като са си
запазили пожизнено право на ползване.
В чл. 92 ЗС е уредена оборима презумпция,
че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху
нея, освен ако е установено друго. Ето защо съдът приема, че в резултат на
разпоредителната сделка от 26.05.2010г. М.К. е станала собственик не само на УПИ
***и построената в западната част жилищна сграда, а и на сградата в южната част
(предмет на спора по делото), която към онзи момент е била с предназначение
гараж за ремонтни дейности. По този въпрос е налице произнасяне на ВКС с Решение
№ 125 от 29.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 616/2019 г., II г. о., ГК и цитираното
в него Решение № 120 от 22.10.2014 г. по гр. д. № 2928/2014 г. на ІІ г. о., в
което се приема, че при прехвърляне на земята купувачът придобива и
подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като
предмет на сделката; запазването на собствеността върху сградата, отделно от
земята, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята
оборена презумпцията по чл. 92 ЗС.
Ирелевантно обстоятелство е това дали
същите са законни строежи или не, като в конкретния случай спорната сграда е
вече е била със статут на търпим строеж съгласно удостоверение за търпимост от
02.07.2009 г.
Ирелевантно обстоятелство по прилагането
на чл. 92 ЗС е и каква е била застроената площ на съществувалата сграда. По
делото бяха събрани данни, описващи сградата с размер на два гаража, седем на пет
метра, 50 кв.м. съгласно заявеното от Б.С.Т. в заявлението за издаване на
удостоверение за търпимост, 101 кв.м. съгласно СТЕ и други, но съдът не намира
за необходимо да изследва това обстоятелство по изложения тук правен извод.
В Решение № 37 от 04.04.2017 г. по гр.
д. № 3180/2016 г. на І г. о. се изхожда от горното принципно разбиране, но
същевременно се прави уговорката, че във всички случаи действителната воля на
страните следва да се извлича чрез тълкуване както на нотариалния акт, така и
на изявленията и поведението на страните при сключване на договора, на фактите
около сключването на договора, на други сделки между страните или с трети лица.
В същия смисъл са Решение № 370 от 06.07.2009 г. по гр. д. № 994/2008 г. на I
г. о., Решение № 292 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 931/2009 г., I г. о. В
представения по делото НА за дарение липсват изрични уговорки, запазващи
правото на собственост върху гаражите, сега спорната жилищна сграда. По делото
липсват данни за други сделки, при които Б.С.Т. и Д.И.Т. са се разпореждали със
свое имущество за да се направи съпоставка с начина на изразяване на волята им.
По делото се установи безпротиворечиво, че спорната сграда се е ползвала за
търговска дейност – ремонт на автомобили, като данни за последно извършвана
такава дейност е 1997 г., докогато св. КР. КР.ов е бил ангажиран също. След
този момент, липсват данни да са извършвани дейности по ремонт, а към 2010 г.
сградата е била в недобро състояние, с течащ покрив, без мазилка и рушащи се
стени, поради което съдът приема, че за Б.С.Т. е отпаднал и интереса от нейното
експлоатиране за целите, за които е била изградена. Съдът приема, че
първоначално приложения снимков материал визуализира състоянието на сградата
именно към 2010 г. (макар да са налице противоположни свидетелски показания),
изхождайки от снимка от „Google street view“, от която се установява, че през
м. март 2012 г. спорната сграда е в завършен вид, изграден втори етаж и траен покрив.
В допълнение следва да се посочи, че тази сграда има обслужващо характер имота,
тъй като е била пряко и единствено предназначена да обслужва извършваната от Б.С.Т.
търговска дейност. Същата не е била пригодна за живеене и обитаване в нито един
момент до преустройството ѝ от ответника, поради което съдът приема, че
презумпцията на чл. 92 ЗС не е оборена. Ето защо предявеният иск за признаване,
че ищците са собственици на спорната сграда и осъждане на ответниците да им я
предадат е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Само за пълнота следва да се посочи, че
съдът приема ответника за собственик на спорната сграда, и по правилото на чл. 97
ЗС, тъй като по делото се установи, че първоначално построения гараж е
значително преустроен (разширен, надграден) именно от него, като единствено отделни
елементи конструкцията му се включват в значително по обемната нова сграда.
Искът за предаване владението върху УПИ
по повод запазеното право на ползване съдът намира също за неоснователен. Съдържанието
на вещното право на ползване се определя от правомощието да се ползва вещта
съобразно нейното предназначение и да се събират плодовете й без да се изменя
съществено нейната субстанция. Законът определя, че погасяването на това вещно
право се осъществява при смъртта на субекта - негов носител, при погИВ.е на
вещта, както и при неупражняването на правомощието в течение на пет години,
т.е. във всички случаи погасяването на ограниченото вещно право е правна
последица от нереализирането на правомощието за ползване на вещта. По делото
вече бяха изложени мотиви, че вещното право на ползване, запазено в полза н а
Б.С.Т.
е погасено с неговата смърт, поради което единствен такъв титуляр е останал
ищецът Д.И.Т.. Същевременно обаче, съдът намира, че това нейно право е
погасено. По делото не са представени никакви доказателства, че то е
упражнявано след разпоредителната сделка от 2010 г. Единствено св. К. Х. е
заявил, че първоначалните ищци са живеели в старата къща, но това е било
възможно до земетресението през 2012 г., в която насока са показанията на
всички свидетели, тъй като след това къщата е станала опасна за обитаване. Ето
защо съдът приема, че след 22.05.2012 г. правото на ползване от Т. не е
упражнявано, поради което е погасено преди подаване на исковата молба по
настоящото дело – 20.01.2020 г.
Конкретните твърдения, че спорната
сграда е построена с участието и средствата на Б.С.Т. в периода от 1980 до
1994г. до размер от около 200 кв. застроена площ останаха недоказани и
опровергани от всички свидетели. Дори да бе така, той, респективно неговите
наследници биха имали парично вземане, но не и право на собственост върху
спорната сграда. Не са нищожни разпоредителните сделки от 2015 и 2018 г., с
които ответникът в качеството си на пълномощник на М.К. първо продава, а после
придобива имотите. Същият не е излязъл от обема на представителната му власт и
не се е разпоредил с нещо, което М.К. не притежава. Дори да бе прието обратното
(относно собствеността), продажбата на чужда недвижима вещ не е нищожна, а
непротивопоставима на собственика. Извършването на две сделки с една цел е абсолютно
безпредметно с оглед оповестителното действие на вписването на искова молба за
собственост, но всеки сам избира подхода, който да избере за да достигне
желаната цел.
При тези правни изводи за
неоснователност на исковите претенции, съдът не следва да коментира и да се
произнася по евентуално заявено възражението за задържане.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски, но при
този изход от спора такива не следва да му бъдат присъдени.
Ответникът също е претендирал разноски
за процесуално представителство в размер на 3100 лева, от които 2400 лева по
договор и 700 лева по три анекса. Заявени са още 180 лева за транспортни
разходи за явяване в ОСЗ, 500 лева за СТЕ, 5 лева за съдебно удостоверение, 10,50
лева за пощенски разходи, както таксите, заплатени за банкови преводи.
Ищецът е направил възражение за прекомерност,
което съдът намира за основателно. Цената на иска е 24536,40 лева. Минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 1280 лева, но предвид фактическата и
правна сложност на делото съдът счита, че справедливо тава е в размер на 2000
лева. Следва да се присъдят и 700 лева за явяване в съдебни заседания по
правилото на чл. 7, ал. 9 от Наредба 1 за минимални адвокатки възнаграждения,
макар и в три от тях да не са извършвани никакви съдопроизводствени действия по
обективни причини. Основателна е молбата за сумата в размер на 500 лева –
депозит за СТЕ и 5 лева за съдебно удостоверение. Останалите разноски не следва
да се присъждат. По искането за транспортни и пощенски разходи не са
представени никакви доказателства, а и да бяха техния размер не подлеци на
възстановяване, доколкото право на страната е да организира транспора си и
средствата за комуникация, но този избор не следва да бъде вменяван в тежест на
другата страна. По същите съображения не следва да бъде присъждана сумата за
банкови такси, доколкото тя е предмет на друго правоотношение между банка и
клиент и не би могла да бъде възложена в тежест на трето лице.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
Д.И.Т.,
ЕГН ********** и конституираните в производството
наследници н Б.С.Т. - Н.Б. СВ. – МЛ.,
ЕГН ********** М.Б.К., ЕГН ********** и
И.Б.Т. – МК., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 108 ЗС за признаването им за собственици спрямо Й.П.К. с ЕГН ********** и П.Н.К., с ЕГН ********** *** на изградената в
южната част на УПИ ***, находящ се в землището на с. С., общ. П., ул. "Х. ***
по плана на с. С., с площ на имота по скица от 966 кв.м., масивна жилищна
сграда със ЗП от 330,29 кв.м. и
РЗП 528,48 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.И.Т. и конституираните в производството наследници н Б.С.Т.
- Н.Б. СВ. – МЛ., М.Б.К.
И И.Б.Т. – МК. иск с правно
основание чл. 108 ЗС за осъждане на Й.П.К. и П.Н.К. да предадат изградената в южната част на УПИ ***,
находящ се в землището на с.С., общ. П., ул. "Х. *** по плана на с.С., с
площ на имота по скица от 966 кв.м., масивна жилищна сграда със ЗП от 330,29
кв.м. и РЗП 528,48 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.И.Т. иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на Й.П.К.
и П.Н.К. да предадат владението върху УПИ ***, находящ се в землището на
с.С., общ. П., ул. "Х. *** по плана на с.С., с площ на имота по скица от
966 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.И.Т., Н.Б. СВ. – МЛ., М.Б.К. и И.Б.Т.
– МК. да заплатят на Й.П.К. и П.Н.К. сума в общ размер на 3205,00 лева – 400,63 лева всеки един от ищците на всеки един от
ответниците, представляващи разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________
Вярно
с оригинала М. Я.