№ 8518
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110142356 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 215660/28.07.2023 г. на „.” АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43, представлявано
от ., против „.“ АД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Г. М. Димитров № 1, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 от КЗ за
сумата от 418,40 лева, предявен като частичен от 821,80 лева, която сума представлява
неизплатена стойност на възникнало регресно право на застрахователя по застраховка
„Каско на МПС” срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
увреждащия автомобил, за платено от ищеца застрахователно обезщетение за щета №
./24.04.2023 г. по л.а. ”Мазда ЦХ5”, рег.№ СВ8534ТА, причинени при ПТП на 22.04.2023 г.
в района на гр. София, с включени ликвидационни разноски от 15 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 22.04.2023 г. в гр. София настъпило ПТП между
лек автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК № . и лек автомобил ”Мазда ЦХ5”, рег.№
СВ8534ТА. Твърди, че водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ с ДК № . виновно е причинил
процесното ПТП, за което е изготвен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е
отразено, че при осъществяване маневра изпреварване на МПС с рег. № СВ8534ТА, водачът
на което е спрял, за да пропусне друг участник в движението, поради неспазване на
достатъчно странична дистанция, ударил увредения автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК № ..
В следствие на ПТП-то за увредения автомобил са настъпили щети.
Между ищцовото дружество и собственика на л.а.“ Фолксваген Поло“ с ДК № .
имало сключена застраховка „Каско на МПС“, валидна към датата на ПТП. След подадено
искане е заведена щета с № ./24.04.2023 г. Нанесените имуществени вреди в резултат на
ПТП били оценени в размер на 806.80 лв., като след прихващане с насрещно дължими
вноски по премията по полицата в общ размер на 412.69 лв., на 15.05.2023 г. на
застрахованото лице е изплатен остатък от обезщетението в размер на 394.11 лв. Ищецът
твърди, че към датата на настъпване на ПТП виновният водач бил застрахован при
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
1
валидна към датата на настъпване на ПТП-то. Сочи, че е предявено искане до ответното
дружество с регресна покана, получена от ответника на 29.05.2023 г. Ответникът не е
изплатил претендираното застрахователно обезщетение. Ищецът претендира съда да му
присъди главница в размер на 418.40 лв., предявен като частичен от 821.80 лв., ведно с
разноските за ликвидиране на щетата в размер на 15 лв. и лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Моли съда да уважи исковата
претенция и да му присъди разноски.
Ответникът в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва изцяло иска. Оспорва иска като неоснователен, като моли съда да го отхвърли
изцяло, а при евентуалност, да намали размера на присъденото обезщетение, тъй като
размерът бил завишен. Твърди, че на процесната дата застрахованият при ответното
застрахователно дружество водач на лек автомобил не бил нарушил императивните
разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане,
съответно не е причинил произшествието, поради което липсвал основният елемент от
фактическия състав на деликта, противоправно поведение. Счита, че правилно ответното
дружество се е произнесло с отказ за изплащане на претендираната сума, като не били
постъпвали възражения от страна на ищеца срещу отказа за плащане. Счита, че ответното
дружество с извънпроцесуалното си поведение не е дало повод за завеждане на исковата
претенция. Оспорва фактическите твърдения в исковата молба. Счита, че са налице
обстоятелства, изключващи вината на водача на лекия автомобил, застрахован при
ответника. Оспорва механизма на настъпване на ПТП и вината на водача на автомобила,
застрахован при него. Оспорва претендираните вреди. Твърди, че от приложените
документи, било видно, че вредите за застрахования при ищеца автомобил били настъпили
от удар при отваряне на вратата, докато автомобилът е бил в паркирано или спряно
състояние, поради което счита, че вината за настъпване на ПТП има единствено водачът,
застрахован при ищцовото дружество, тъй като е нарушил ЗДвП, предприемайки маневра
излизане от паркинг, без да има предимство. При евентуалност, прави твърдение за
съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС. Оспорва иска и по размер, счита, че
същият е завишен. Твърди, че по увредения автомобил имало запазени части, които е
следвало да бъдат приспаднати при определяне на обезщетението. Моли съда да отхвърли
иска и да му присъди разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
С определението от 14.09.2023 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства:
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на произшествието
22.04.2023 г. по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между „.“ АД и собственика на „Фолксваген Поло“ с рег. № .; наличие на валидна
застраховка „Каско на МПС“, валидна към датата на ПТП-то за увредения лек автомобил
”Мазда ЦХ5”, рег.№ СВ8534ТА при ищцовото дружество - „.” АД. Ето защо и на основание
чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Между страните по делото не е спорно и от събраните по делото доказателства се
установяват и обстоятелствата, че между процесните автомобили е настъпило на 22.04.2023
2
г. пътно-транспортно произшествие в гр. София, в кв. „Дружба 1“ на ул. „5029-та“, както и
че ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 806,80 лева,
след прихващане с насрещно дължими вноски от премия по полица (3-та и 4-та) в общ
размер на 412,69 и чрез изплащане на 15.05.2023 г. на остатъка от обезщетението в размер
на 394,11 лева по сметката на застрахованото лице.
За установяване на обстоятелствата, при които е настъпило събитието, е приет
двустранен протокол за ПТП и са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелите Л. В., управлявала застрахования при ответника автомобил, и К. Л. – пътник в
застрахования при ищеца автомобил.
В двустранния констативен протокол е описано следното: на 22.04.2023 г., около 9:30
часа, лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № . се движи по ул. „5029-та“ с посока на
движение от бл. 8 към бл. 17, при което предприема маневра за изпреварване на паркиран
лек автомобил ”Мазда ЦХ5” с рег.№ СВ8534ТА, по време на която реализира ПТП с
паркирания автомобил, водачът на който отваря вратата. В протокола за ПТП водачът на
лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № . е направил писмено изявление, с които е
признал вината за настъпване на събитието.
Страните не спорят, а и от показанията на свидетелите се установява, че пътят, на
който е настъпило събитието, е бил двупосочен – с по една лента за движение във всяка
посока, че в дясната пътна лента спрямо посоката на движение в спряно състояние се е
намирал увредения автомобил ”Мазда ЦХ5”, предна лява врата (шофьорската), на който е
била отворена, че за да заобиколи спрелия автомобил, лек автомобил „Фолксваген Поло“ е
навлязъл в насрещната лента за движение.
Според показанията на свидетеля К. Л., управлявал лек автомобил ”Мазда ЦХ5”, пред
него на улица е имало паркиран напречно на пътя камион, който е разтоварвал и е затворил
пътя; водачът се е намирал в дясната част на лентата за движение и е изгасил двигателя на
автомобила си, като шофьорската врата била отворена около 15 см. Водачът на лек
автомобил „Фолксваген Поло“ го заобиколил като навлязъл в насрещната лента за движение
и се качил на отсрещния тротоар, при което ударил предна лява врата и лявото огледало за
странично виждане.
Според показанията на свидетелката Л. Вречан, управлявала лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. № ., при предприета от нея маневра за заобикаляне на спрелия в
дясна лента лек автомобил ”Мазда ЦХ5”, водачът на последният е отворил вратата, при
което е настъпило съприкосновение между автомобилите. При предприемане на маневра по
заобикалянето му е подала светлинен сигнал, като друг автомобил, който да ограничава
видимостта между двата автомобила, не е имало.
При тези доказателства, съдът намира за установен следния механизъм: водачът на
лек автомобил „Фолксваген Поло“ е предприел маневра по заобикаляне на спрелия в
дясното платно на двулентов път, с по една лента за движение в двете посоки, с подаден
светлинен сигнал за предприемане на маневрата, при извършаването на която, водачът на
лек автомобил ”Мазда ЦХ5” отваря вратата на управлявания от него автомобил и поради
липса на достатъчно дистанция между двата автомобила е налице съприкосновение между
предна лява врата и ляво огледало на лек автомобил ”Мазда ЦХ5” и предна дясна врата и
дясно странично огледало на лек автомобил „Фолксваген Поло.
Съгласно чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДВП водач, който има намерение да предприеме
изпреварване, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство, а съгласно
разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят
отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано,
след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. В
случая и двамата водачи са нарушили посочените разпоредби от ЗДвП. Водачът на лек
автомобил „Фолксваген Поло“ е предприел маневра заобикаляне на спрения автомобил, без
да осигури достатъчно странично разстояние, а от своя страна водачът на спрения
3
автомобил е отворил вратата си без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, доколкото е имал възможността да възприеме изпреварващото го
МПС. Предвид горното съдът приема, че събитието е настъпило поради виновното и
противоправно поведение и на двамата водачи, като приносът им за това еднакъв, доколкото
не се установява друго.
От съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че в момента, в
който лекият автомобил е започнал изпреварването, водачът на спрелия автомобил е
отворил вратата си. Изложените в обратния смисъл свидетелски показания на свидетеля Л.
съдът не кредитира в тази им част, доколкото в протокола изрично същият е отбелязал, че
събитието е настъпило при отваряне на вратата. Единствено фактът, че водачът на лек
автомобил „Фолксваген Поло“ е „признал“ вина, без да се сочат и установят по делото
конкретни факти, от които съдът да достигне до извод за изключителна вина на този водач,
не разколебава горното заключение. Ето защо съдът приема за основателно своевременно
релевираното от ответника възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съгласно
който основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Доколкото съдът счита, че и двамата
водачи носят еднакъв принос за настъпване на събитието, то размерът на съпричиняването е
50 %.
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно
автотехническата експертиза, неоспорено от страните, според което щетите по процесния
автомобил са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на произшествието.
Налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на въпроса в какъв
размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на
касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО,
съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес - увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части, а в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част. Ето защо, обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът, респективно застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от
Постановление № 7/1978 г. на Пленума на ВС, съгласно които при обезщетяване по реда на
деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта.
Съгласно заключението на САТЕ стойността необходима за възстановяване на щети
на лек автомобил ”Мазда ЦХ5”, изчислена на база средни пазарни цени възлиза на 1154,80
лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, като в случая извършеното плащане е в
по-нисък размер, а именно 806,80 лева. Съдът приема, че сумата 15 лева, претендирана като
разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла
на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума. Общият размер на дълга възлиза на 821,80 лева. От тази сума ответникът
дължи половината, предвид извода на съда за наличие на съпричиняване от 50 %.
Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде уважен за сумата
418,40 лева, а именно за пълния размер, предявен в настоящото производство като частичен
иск.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
4
осъден да заплати сторените от ищеца разноски в обща размер на 440 лева, от които 50 лева
– държавна такса, 40 лева – депозит за свидетел, 250 лева – депозит авто-техническа
експертиза, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Г. М. Димитров № 1 да заплати на „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43, представлявано от ., по иск с правно
основание чл. 411 от КЗ за сумата в размер на 418,40 лв. (четиристотин и осемнадесет
лева и четиридесет стотинки), предявен като частичен от 821,80 лева, представляваща
регресно вземане по щета № ./24.04.2023 г. по л.а. ”Мазда ЦХ5”, рег.№ СВ8534ТА,
причинени при ПТП на 22.04.2023 г. в района на гр. София, с включени ликвидационни
разноски от 15 лв., ведно със законната лихва върху главницата 28.07.2023 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Г. М. Димитров № 1 да заплати на „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43, представлявано от ., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 440 (четиристотин и четиридесет) лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5