Р Е Ш Е Н И Е
№……….../……06.2019
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при секретаря Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 786/2018 г.
по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на
„БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, ул.“Славянска“2, представлявано от В.С.С.и И.П.Г.,
за откриване на производство по несъстоятелност на „ЛЕНД ЛОГИСТИК“ЕООД /в
ликвидация/ с ЕИК ********* със седалище в гр.Варна, ул.“Цар Асен“12, ет.4,
ап.10, представлявано от ликвидатора В.Д.С.
поради неплатежоспособност.
Молителят насочва претенцията си срещу
ответника като капиталово търговско дружество. Легитимацията на молителя
произтича от твърденията за наличие на сключена между страните субективна
търговска сделка /чл. 625 ТЗ/, а ответникът е търговец, пререгистриран със
седалище в района на сезирания съд. Молбата е основавана на твърдения за
неплатежоспособност на ответника, като се сочи, че не е в състояние да
изпълнява изискуем паричен дълг по търговска сделка. Твърди се, че по сключен
между страните договор за наем на недвижими имоти № ДГ-83/15.03.2017г. от
09.03.2017г. са налице изискуеми и ликвидни вземания, както следва: в размер на
10000 евро – неплатен остатък от годишната наемна цена за 2017г. в общ размер
на 50000 евро, 428.92 лева – дължими и неплатени от наемателя застрахователни
премии за периода 01.06.2017г. – 30.09.2017г., 10473.54 лева – дължима такса
„Битови отпадъци“ за 2017г., 8442.18 лева – дължими и неплатени от наемателя
задължения за ел.енергия и такси включване, 17511.46 лева – дължими и неплатени
от наемателя задължения за вода за периода 22.09.2016г. – 19.09.2017г., 3600
евро – дължима неустойка за забава по чл.5, ал.8 от договора. Спирането на
плащанията по тези задължения се сочи като основание за обявяване на длъжника в
неплатежоспособност. Дружеството не разполага с достатъчно бързоликвидни
активи, с които да покрие задълженията.
В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ към молбата
се е присъединил и кредиторът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Драган Цанков“37. Твърди, че е
кредитор на „ЛЕНД ЛОГИСТИК“ЕООД /в ликвидация/ с вземания, произтичащи от
търговски сделки – сключени договори за банков кредит №
014LD-S-000245/30.07.2015г. и №014LD-S-000354/02.06.2017г., подробно индивидуалицирани в молбата, които са изискуеми и не са
заплатени.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че
при приемане на обекта ищцовото дружество е задържало в свое владение активи на
ответника, които са достатъчни да покрият задълженията и за които в полза на
ответника са налице насрещни вземания. В наетия имот ответникът е направил
подобрения, за които също са налице неуредени имуществени задължения. Част от
фактурите, по които се претендира плащане, са издадени след смъртта на управителя,
т.е. в период, в който дружеството е останало без представляващ. Липсва
информация кое лице е ползвало услугите, за които са издадени фактурите, на
кого са връчени и от кого е изискано плащане. Поддържа се, че ищецът е приел
обекта от лице без представителна власт, с което е сключил споразумение за
безвъзмездно ползване на активите на ответника, с ясното съзнание, че
дружеството няма представляващ и че безвъзмездните доставки между търговски
дружества са нищожни.
За да се произнесе
по молбата на главния кредитор „Българо-Американска
Кредитна Банка” АД, съдът прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Легитимирана да иска откриване производство
по несъстоятелност на търговец е страна, чието парично вземане е изискуемо и
произтича от търговска сделка. В конкретния случай ищецът основава
легитимацията си на съществуването на вземания по договор за наем.
От представените доказателства –
договори за наем от 12.10.2012г. и от
09.03.2017г., фактури за наем за периода 01.01.2017г.
– 31.12.2017г., за такси за битови отпадъци, за вноски по застрахователна
премия и консумативи за вода и ел.енергия, може да се направи извод, че банката
е кредитор на ответното дружество с изискуемо парично вземане. Видно от
представените нотариални покани, договорът за наем е прекратен от ищеца след
едноседмично предизвестие, считано от 17.10.2017г. Липсват твърдения и данни за
настъпил в по-ранен момент правопрекратяващ факт,
поради което следва да се приеме, че за периода 01.01.2017г.
– 17.10.2017г. страните са обвързани от валидна облигационна връзка и дължат
изпълнение по нея. След разваляне на договора за наем държането върху наетия
имот е предадено на наемодателя с приемо-предавателен протокол 2/06.11.2017г.,
поради което следва да се приеме, че до този момент ищецът е бил изправна
страна по отношение на задължението си да предостави и осигури ползването на
наетия имот. След като е получил
изпълнение по договора, ответникът дължи заплащане на уговорената наемна цена,
както и консумативните разноски, такса „Битови отпадъци“ и застрахователни
премии, които съгласно чл.7, ал.1 и 4 от договора са за негова сметка. По
делото не са наведени твърдения и представени доказателства за заплащане на
дължимата наемна цена и консумативи от страна на ответното дружество. Вземанията
са установени и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Доколкото
в настоящото производство не се решава със сила на пресъдено нещо въпросът за
съществуването на вземанията на кредитора и техния размер, съдът намира, че
точният размер на дълга не следва да се преценява за обосноваване на
легитимацията на кредитора.
Тъй като договорите за наем са
сключени между търговски дружества във връзка с осъществяваната от ответника
търговска дейност, същите безспорно имат характера на търговска сделка по
смисъла на чл. 286, ал.1 ТЗ. С оглед на това съдът намира, че
представените договори за наем и фактури за потребени
комунални услуги легитимират ищеца като кредитор на ответника с изискуемо
парично вземане с произход търговска
сделка.
Неплатежоспособността е фактическо,
обективно състояние на търговеца, свързано най-вече с финансовия му статус.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ – неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по
търговска сделка или публичноправно задължение към държавата, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. При
преценката на платежоспособността на търговеца следва да се има предвид
обстоятелството разполага ли същият с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си, без да се поставят в опасност интересите на кредиторите. С
оглед на това, при определяне на стойността на
имуществото на длъжника не следва да се взема под внимание стойността на
дълготрайните материални активи, с които
длъжникът разполага, тъй като осребряването има за резултат преустановяване на
търговската дейност на дружеството, със същото се постига ефекта на откритото
производство по несъстоятелност и се поставят в опасност интересите на кредиторите.
В разглеждания случай съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства налага извод, че ответникът е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуеми задължения, възникнали на
основанията, визирани в чл.608, ал.1 от ТЗ. От заключението на допуснатата първоначална ССЕ и
допълнителна комплексна СОСЕ се установява, че в периода 2015г. – 2017г. дружеството
реализира загуба от дейността си, която нараства, т.е. дейността на търговеца
не е рентабилна. След 2013г. коефициентите за ликвидност на дружеството са
извън препоръчителните стойности, т.е. краткотрайните му активи не са
достатъчни за покриване на текущите му задължения към доставчици, персонал и
НАП. Извършените разходи за дейността надвишават приходите от нея, като
същевременно е налице и отрицателно съотношение между стойностите на
краткотрайните активи и текущите задължения. По отношение на коефициентите на
автономност и задлъжнялост, през целия изследван период е видно, че дружеството
поддържа висока задлъжнялост към кредитори, т.е. оперира с привлечени средства
и е налице зависимост от кредиторите. Същевременно дружеството поддържа висок
собствен капитал, което е в резултат на високия размер на записания му капитал
вследствие осъществен апорт на недвижим имот, воден
по пазарна стойност към 2009г. в размер на 723 хил. лв., която не е
актуализирана, независимо че търпи изменение в следващите отчетни периоди,
които се характеризират със спад в икономиката. Положителната разлика между
общата отчетна стойност на активите и задълженията се дължи именно на високата
стойност на водените дълготрайни активи и конкретно недвижимия имот. От друга
страна този основен актив на дружеството не е разполагаем, предвид това, че е
предмет на обезпечение към кредитор. Дружеството е прекратило икономическата си
дейност от м.08.2017г. и не се очакват постъпления, а съществуващите
задължения, в това число и публични, се увеличават предвид натрупване на лихви
към главниците, поради което може да се направи извод за траен характер на финансовите
му затруднения.
Анализът на
имущественото състояние на ответника налага изводът, че същото е влошено необратимо, като с
оглед обстоятелството, че дружеството не развива дейност, не може да се очаква неговото
подобряване, а оттам и създаване на възможност да изпълни задълженията си. Налага
се изводът, че са налице
материално-правните предпоставките на чл.
630 ТЗ, във вр. с чл. 608 ТЗ за приемане, че
длъжникът е неплатежоспособен.
Доколкото началната дата на
неплатежоспособност е датата, от която търговецът е изпаднал в обективно
състояние на невъзможност да изпълни изискуем дълг, съдът намира, че следва да
се установи моментът, до който търговецът е разполагал с имущество, достатъчно
за покриване на дълга без опасност за интересите на останалите кредитори.
Началната дата по чл.630, ал.1, т.1 ТЗ е от съществено значение за
производството, попълването на масата на несъстоятелността и охраняване
интересите на кредиторите, поради което съдът следва да прецени същата с оглед
на всички доказателства по делото. При определяне на началната дата на
неплатежоспособност следва да се изхожда от момента, в който е намерило
проявление влошеното икономическо състояние на длъжника. Според заключението на
ССЕ за целия обследван период 2012г. - 2017г. общата стойност на активите
превишава стойността на водените по баланс задължения, но от 2013г. стойността
на краткотрайните активи на ответното дружество не е достатъчна за покриване на
водените в баланса задължения, а от 2015г. дружеството реализира отрицателен
финансов резултат. С оглед обема на дейността на ответния търговец и отчетната
стойност на неговото имущество тези показатели не могат да се приемат за
определящи за началната дата на неплатежоспособност. Повратният момент за
стопанското и финансово състояние на длъжника е този, в който дружеството е
изпаднало в невъзможност за погасяване на задълженията си по банковите кредити.
С оглед значителният им размер и техния инвестиционен характер липсата на
средства за покриване на заемите е определяща за извода, че инвестиционните
вложения не са генерирали очаквания приход, с който да може да се покрие
привлеченият кредитен ресурс. С оглед изложеното и като съобрази събраните
данни, че след 20.06.2017г. ответното дружество е спряло да извършва плащания
по кредита към присъединения кредитор, а от м.08.2017г. е прекратило и икономическата
си дейност, съдът приема, че влошеното икономическо състояние на ответника е
станало необратимо считано от 01.09.2017г.
По изложените съображения съдът
намира, че са налице условията на чл. 608, ал. 1 ТЗ, като искането за откриване
на производство по несъстоятелност се явява основателно и следва да се уважи
като ответникът - търговско дружество следва да бъде обявен в
неплатежоспособност, с начална дата 01.09.2017г.
С оглед изхода на спора по
първоначалната искова молба, не се налага разглеждането на молбата на
присъединения кредитор, доколкото същото не би рефлектирало върху крайния
резултат.
Съобразно заключението на вещото лице
по назначената експертиза дружеството разполага с имущество (включително с
парични средства по банкови сметки), което може да послужи за покриване на
началните разноски, поради което следва да се постанови решение по чл. 630 ТЗ,
с което да се открие производство по несъстоятелност.
Откриването на производството по
несъстоятелност в хипотезата на чл. 630, ал. 1 ТЗ налага назначение на временен
синдик. За временен синдик следва да се назначи Габриела Павлова Сулай, която отговаря на изискванията на чл.
655 ТЗ и е дала писмено съгласие.
Съдът намира, че не е ограничен в преценката си относно лицето, което да
назначи за временен синдик (арг. от разпоредбите на
чл. 630, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 666 и чл.
667 ТЗ), за разлика от хипотезата на назначаване на постоянен синдик, в които
случай съдът задължително назначава лицето, избрано от събранието на
кредиторите.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на „ЛЕНД ЛОГИСТИК“ЕООД /в ликвидация/ с ЕИК ********* със седалище в гр.Варна,
ул.“Цар Асен“12, ет.4, ап.10, представлявано от ликвидатора В.Д.С., с
начална дата 01.09.2017г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО по
несъстоятелност по отношение на „ЛЕНД
ЛОГИСТИК“ЕООД /в ликвидация/ с ЕИК ********* със седалище в гр.Варна, ул.“Цар
Асен“12, ет.4, ап.10, представлявано от ликвидатора В.Д.С..
НАЗНАЧАВА за временен синдик Г.П.С.ЕГН ********** с адрес ***, *********,
моб.тел.: *********, e-mail: gabisulai@abv.bg.
ОПРЕДЕЛЯ за дата на встъпване в длъжност на
временния синдик 01.07.2019 г.
ЗАДЪЛЖАВА временния синдик в 5-дневен срок от
днес да представи декларация по чл. 655 и
чл. 656, ал. 2 ТЗ и писмено съгласие.
ОПРЕДЕЛЯ на временния синдик месечно
възнаграждение в размер на 800.00 лв., считано от датата на встъпването му в
длъжност и платимо от масата на несъстоятелността.
ОПРЕДЕЛЯ
дата за първо събрание на кредиторите - 12.07.2019 г. - 14.00 ч., което ще се
проведе в Търговската зала на Варненски окръжен съд, на основание чл. 630, ал.
1, т. 5 ТЗ.
ПОСТАНОВЯВА
ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на „ЛЕНД ЛОГИСТИК“ЕООД /в
ликвидация/ с ЕИК ********* със седалище в гр.Варна, ул.“Цар Асен“12, ет.4,
ап.10, представлявано от ликвидатора В.Д.С..
РЕШЕНИЕТО да се впише в търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
седмодневен срок от вписването му в търговския регистър пред ВАпС.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: