№ 151
гр. Варна, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора Ив. К. Б.
като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223100600038 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба от адв.Ив.Р. от ВАК, в качеството
му на защитник на подсъдимия Д. срещу Присъда от 21.10.2021г по НОХД№1151/2021г на
ВРС 1ви с-в, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.343, ал.1, б.“А“, вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК, като му е било наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, и на основание
чл.343г, във връзка с чл.37, т.7 от НК, е лишен от право да управлява моторно превозно
средство за срок от една година.
С жалбата се иска отмяна на постановения съдебен акт, като се твърди
незаконосъобразност и неправилност. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на
подсъдимия, като алтернативно се моли за определяне на по-леко наказание.
По съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция,
прокурорът пледира за неоснователност на жалбата.
Адв.Ив.Р. поддържа въззивната си жалба. Моли свидетелските показания
кредитирани в първата инстанция да се изключат, като се кредитират показанията на
новоустановения свидетел Н. и базираното на тях повторно заключение на
автотехническата експертиза.
Подсъдимият в правото на лична защита, заявява че съжалява за случилото се но
счита, че няма вина.
В дадената му последна дума подсъдимия пледира за оправдателна присъда.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по
отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от
надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
На 15.01.2019г., след като употребил алкохол, подсъдимият управлявал лек
автомобил „Рено Меган“ с рег. № ..... РВ, собственост на неговата дъщеря, по бул.“Първи
май“ в гр.Варна, в посока от кв.“Аспарухово“ към кв.“Галата“. Около 20,50 ч. Д. се движел
по десен завой спрямо посоката му на движение, намиращ се на посочения булевард в
местността „Панорамна площадка-гледката на Галата“, със скорост 63,83км/ч. Пътното
платно се състояло от две пътни ленти за движение във всяка посока, които в този пътен
участък били разделени с надлъжна пътна маркировка „М1“- „Единична непрекъсната
линия“, забраняваща на пътните превозни средства да я застъпват и пресичат. Пътната
настилка била суха, без неравности, а районът бил добре осветен от улично осветление. В
същото време срещуположно, от кв.“Галата“ към кв.“Аспарухово“, със скорост от около
53,46 км/ч се движел лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ В ...... ВР, управляван от св.К. Г..
Поради движението си с посочената скорост и под влияние на употребен алкохол,
непосредствено след навлизането си в десния завой в посочената местност, подсъдимият
пресякъл надлъжната непрекъсната линия и навлязъл в насрещната пътна лента, в която
продължил да се движи в посока кв.“Аспарухово“. Това обстоятелство било възприето от
св.Г. в момента, в който разстоянието между срещуположно движещите се автомобили било
около 79 м. и той реагирал, като се отклонил вляво спрямо посоката си на движение, без да
употребява спирачките. Същевременно подсъдимият се насочил вдясно по посоката си на
движение, в опит да се върне в своята лента за движение, но веднага след това последвал
удар между превозните средства, като взаимното застъпване било по целите ширини на
предните части на автомобилите, челно. Ударът настъпил върху дясната пътна лента спрямо
посоката на движение на св.Г., на разстояние от около 2,20м. вляво от десния ръб на
пътното платно. След настъпването на удара двата автомобила се отклонили надясно спрямо
посоката на движение на управляваното от св.Г. МПС и се установили непосредствено един
до друг, напречно на пътното платно, с предни части, насочени към левия затревен банкет и
задни части-насочени към паркинга на панорамната гледка. Настъпването на
произшествието било възприето от свидетелите П.Н., Я.М. и Р.Р., които в този момент се
намирали на посочения паркинг, като св.М. подал сигнал за случилото се на тел.112.
Междувременно св.Г. се приближил до управлявания от подсъдимия автомобил и
установил, че Д. е в съзнание, но от него лъха силна миризма на алкохол. На мястото на
инцидента пристигнал св.Д. А.- служител в сектор „Пътна полиция“, който установил
самоличността на участниците в произшествието и изпробвал св.Г. за употреба на алкохол с
техническо средство, но наличие на такъв не било отчетено. Св. А. преценил, че
подсъдимият е във видимо нетрезво състояние и го поканил да бъде изпробван за употреба
на алкохол, но Д. категорично отказал. На подсъдимия бил съставен АУАН серия „Д“
937721/15.01.2019г., въз основа който впоследствие било издадено Наказателно
постановление №19-0442-000095/12.02.2019г. на началник сектор към ОД на МВР-Варна.
В резултат от причиненото пътно-транспортно произшествие на управлявания от
св.Г. автомобил били причинени щети в общ размер на 20280,80лв.. Пострадалият също така
получил кръвонасядания и травматични отоци в областта на лицето, контузия на гръдния
2
кош, контузия на пояса, травматичен оток в областта на дланнопръстната става на първи
пръст на дясната ръка, контузия на същата става, ожулвания в областта на същата става,
ожулване в областта на лявото коляно, контузия на лявата колянна става, които в своята
съвкупност обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Щети били причинени и на автомобила „Рено Меган”, но същият е собственост на М.
Л.-дъщеря на подсъдимия, която не пожелала да предяви претенции към него.
След установяването на размера на причинените на св.Г. щети било образувано
досъдебно производство по случая. По предложение на прокуратурата, с решение по к.а.н.д.
№1329/20г. по описана ВАдмС административнонаказателното производство било
възобновено и било отменено издаденото наказателно постановление, с което на
подсъдимия били наложени административни наказания на основание чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Насатоящият състав на ВОС напълно възприема горната фактическа обстановка,
която също счита за несъмнена. Първостепенния съд е сторил задълбочен анализ на всички
относими, допустими доказателства и доказателствени средства. Ценил е от показанията на
свидетелите К.Б. Г. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с
ал.1, т.2 от НПК), П. Н. Н., Д. Г. А. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на
чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК), ЯК. С. М. (дадени в съдебно заседание и прочетени по
реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК) и Р. Д. Р., а също и заключенията на назначените
съдебно- автотехническа експертиза, заключение по допълнителна задача към съдебно-
автотехническата експертиза, съдебно-оценителна автотехническа експертиза, както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
Въз основа на приетата фактическа обстановка, съставът на съда е приел, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
по чл.343, ал.1, б.“а“ от НК.
Така направените крайни изводи на съда на база приетата за установена и от
въззивния състав фактическа обстановка се споделят напълно.
По отношение на доводите на защитата на база събрани в хода на въззивното
следствие доказателства:
Пред съда беше представен свидетелят Н., който дава показания, че е очевидец на
случилото се. Заявява, че е на процесния сден около19.00 часа след посещение на заведение
„Джой” чакал такси и станал очевидец на удар между два автомобила, като автомобил
движещ се с висока скорост навлязъл изцяло в лентата на автомобила на подсъдимия и го
ударил. След това на място последователно спрели два автомобила, като дошли други хора.
Въз основа на тези нови по делото доказателства е изготвено и изслушано повторно
заключение на автотехническата експертиза. При условието определено от
съда/кредитиране само на показанията на св.Н./ вещото лице сочи следния механизъм на
инцидента:
На 15.01.2019 г. около 20,50 ч. в гр. Варна от кв. Галата към кв. Аспарухово по бул. “
1 -ви Май” се е движил л.а. “АУДИ А5” с peг. № В......ВР със скорост не по-малка от около у
= 70,47 км/ч., управляван от К. Б. Г..
Едновременно с него по същия път, но в противоположна посока се е движил л.а.
“РЕНО МЕГАН” с peг № .....РВ със скорост около V ~ 40,00 км/ч., управляван от Д. М. Д..
у2
Движейки се в зоната на ляв завой (за него), разположен по бул. “1-ви Май” в
непосредствена близост до местността “Панорамна площадка”-гледката на Галата, водачът
на л.а. “АУДИ А5” губи управление над автомобила си и се отклонява на ляво. В момента в
който водачът е започнал да отклонява в ляво, автомобилът е бил разположен на нивото на
ОР1 (на една линия е началото на разделителния остров).
Едновременно с него в лява пътна лента, но срещу положно от кв. Аспарухово към
3
кв. Галата се е движил л.а. “РЕНО МЕГАН”. В момента в който л.а. “АУДИ А5” се е
намирал на около 38,82 м. преди мястото на удара, водачът му започва да го отклонява на
ляво под ъгъл около 21°, като преди това се е движил приблизително по средата на дясна
лента.
В момента на горе описаното отклонение в ляво на л.а. “АУДИ А5”, л.а. “РЕНО
МЕГАН” се е движил по лява пътна лента на около 0,20 м. в ляво от осевата линия,
успоредно, като е бил на около Oa = 22,00 м. от мястото на удара, като общата и взаимна
зона на пряка видимост на двамата водачи един към друг е била около О виж = 79 м.
Тъй като дължините на опасните зони на спиране и на двата автомобила са били по-
големи от отстоянието О и от разстоянието S , водачите не успяват да реагират с аварийно
спиране или с друга спасителна маневра преди мястото на удара, съответно настъпва удар.
Мястото на удара настъпва върху лява пътна лента от около 4,20 м. в ляво от ДРПП
до около 6,00 м. в ляво от ДРПП, мерено напречно на посоката на огледа и на около 38,00 м.
след ОР1, мерено успоредно на посоката на огледа и на посоката на движение на л.а.
“АУДИ А5”, като взаимното зацепване/застъпване е било по целите ширини на предните
части на двата автомобила, челно, като ъгълът, който са сключвали надлъжните им оси е
бил около 159°. След удара двата автомобила се отклоняват на ляво, мерено спрямо
посоката на движение на л.а. “АУДИ 5” и се установяват в покой напречно на пътното
платно с предни части насочени към левия затревен банкет, задните части са били насочени
към паркинга на панорамната гледка и непосредствено един до друг.
Движението и на двата автомобила се е извършвало в зона на суха пътна настилка,
без дупки в добро състояние, обозначена с вертикална и хоризонтална маркировка в тъмната
част на денонощието при осветен участък от фаровете и от уличното осветление. Пътното
платно в зоната на ПТП е било с надлъжен наклон на спускане, мерено по посока на
движение на л.а. “АУДИ А5” и ляв завой.
Следва да се посочи че изрично в забележка 3/л.36/ вещото лице е отбелязало, е в
делото липсват веществени доказателства по пътното платно, които да определят
движението на л.а. Ауди А5 преди настъпване на опасността по траектория различна от
средата на дясна пътна лента.
От изложеното се следва, че променения механизъм е определен от вещото лице
единствено и само на база свидетелските показания на Н..
За да провери двете групи свидетелски показания ВОС съпостави в очна ставка св.Н.
със свидетелите Н. и М.. Същите остават взаимно изключващи се , като следва да се
съпоставят с останалите събрани по делото доказателства. В тази връзка следва да се
отбележи, че свидетелските показания на свидетелите Н. и М. се подкрепят от събраните в
хода на съдебното следствие пред първата инстанция доказателства. Именно св.М. е подал
сигнал на тел.112/безспорно установено/, като освен това показанията на пострадалия и на
останалите очевидци съответстват напълно на тези на св.А., който е посетил
местопроизшествието си в изпълнение на служебните си задължения и за когото няма не
само основания, но и твърдения да е бил предубеден или необективен. Не на последно място
основното заключение на автотехническата експертиза също е в унисон с тази съвкупност.
От друга страна показанията на Н. съдържат данни които освен , че не са подкрепени от
веществени доказателства, противоречат и на безспорно установени факти. Така той твърди,
че други пристигнали лица с два автомобила се притекли на помощ и звънели да съобщят за
инцидента. Това обаче противоречи на представения запис/тел 112/. От друга страна не са
били установени и/или разпитани никой от множеството според свидетеля присъстващи на
инцидента. Освен изложеното буди съмнение и обстоятелството, около появяване на
свидетеля Н. - три години след инцидента, при случайна среща с подсъдимия на интернет
платформа. На база изложеното ВОС намери събраните в хода на въззивното производство
4
доказателства за противоречащи на останалата съвкупност доказателства, които са взаимно
допълващи се и даващи пълно обяснение на фактите имащи значение за установяване на
обективната истина. В тази връзка намери неосноваелни и възраженията на защитата за
недоказаност на обвинението.
По отношение на вида и размера на наложените наказания:
Съгласно разпоредбата на чл.54 от НК, по правилата на която съдът определя
наложените наказания, при индивидуализацията на същите следва да се вземе предвид на
първо място обществената опасност на конкретното деяние. В тази връзка следва да се
разгледат всички обективно проявени признаци на извършеното деяние, което в конкретния
случай е със завишена степен на обществена опасност, определяща се от непосредствения
обект на засягане. Определяйки вида и размера на всяко едно от наказанията, съдът следва
да съобрази всички обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация. Всяко
от наложените наказания е нужно да е съответно на целите по чл.36 от НК, степента на
обществена опасност на извършеното деяние и на подсъдимия. На следващо място, за
индивидуализацията на наказанието следва да се отчете и степента на обществената
опасност на дееца, която се определя при съвкупен анализ на данни свързани с личността на
подсъдимия, неговото съдебно минало, противообществени прояви, възраст,
характеристични данни, трудова заетост. В конкретния случай ВРС е сторил преценка на
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като е отчел от една
страна изтичането на сравнително продължителен период след последното осъждане, през
което подсъдимият не е извършвал други престъпления, а от друга лоши характеристични
данни, предходна съдимост и множество адм.нарушения на ЗЗДвП.
След това явно е приел, че е налице превес на смекчаващите наказателната
отговорност обстоятелства и е определил наказанието към минимума. Горното не само, че
води до неоснователност на жалбата в частта в която се иска определяне на по-леко
наказание, но и показва явна снизходителност от страна на първата инстанция. Доколкото
обаче липсва надлежен протест, положението на подсъдимия не би могло да се влошава от
въззивната инстанция. Не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, които да бъдат отчетени и да мотивират съда да приложи
института на чл.55 от НК. В конкретния случай е приложим института на условното
осъждане, чийто законово изискуеми предпоставки обаче не са налице. За прилагането на
чл.66 от НК, законодателят е предвидил наличието на три кумулативно дадени
предпоставки - да е наложено от съда наказание лишаване от свобода в размер на три
години включително, деецът да не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, както и преценка на съда, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи наказанието. Налице са
първите две предпоставки, което от своя страна предполага констатиране на съответни
индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в своята съвкупност
не предпоставят възможност за негово поправяне и превъзпитание без ефективно
изтърпяване на наложеното наказание. Това е така именно поради изтъкнатото и от
първоинстанционния съд в мотивите по определяне на наказанието. Правилно е било
оценено, че е налице управление на МПС в пияно състояние, във връзка с което не е
повдигнато обвинение, както и причиняването на множество телесни увреждания на
пострадалия, които не са съставомерни, но са обективна последица от престъплението.
Определеното наред с основното и кумулативно наказание се явява оправдано и
изпълнимо от подсъдимия, като съдът счита, че чрез него ще се постигнат заложените от
закона цели. Лишаването от право, има самостоятелно значение да повлияе на процеса на
поправяне и превъзпитаване на подсъдимия.
С оглед на изхода на делото в тежест на подсъдимия следва да се възложат и
разноски за въззивната инстанция.
По изложените съображения, с оглед и предвид липсата на служебно констатирани
основания и възможност за отменяне или изменяне на присъдата, на основание чл.338 от
5
НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 21.10.2021г. по НОХД№1151/2021г на ВРС 1ви с-в
ОСЪЖДА подсъдимия Д. М. Д., с ЕГН: ********** да заплати направените по
делото РАЗНОСКИ пред въззивната инстанция в размер на: 951,09 (деветстотин петдесет и
един и девет стотинки/ лв. по сметка на ВОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6