Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 424 Година 2019г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 14.11. 2019 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
ЕЛИ
КАМЕНОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 690 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд
Велинград е сезиран с искова
молба,подадена от „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление на дейността, гр. София ,
бул. „д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт , ет. 2, офис 4 , против В.П. М.
, ЕГН **********, с постоянен адрес ***.
С исковата молба е
предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК.
С Решение № 197/ 14. 06 .2019г. на районен съд Велинград , постановено по гр. д. № 1309/2018г. по описа
на същия съд, иска е отхвърлен изцяло,
като неоснователен.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД , ЕИК ********* ,подадена
чрез процесуалния представител на страната . Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на обжалването
решение,поради нарушение на материалния закон , необоснованост и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила . Искането
е да се отмени решението на районния съд в и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи предявения
иск .
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от противната страна.В отговора се
оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се потвърди .
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивната жалба
, като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция
, при спазване разпоредбата на чл. 235
от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е
процесуално допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или
за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение
.
Разгледана по
същество въззивната жалба е основателна
.
С отговора на
исковата молба по чл. 131 от ГПК
ответника ,чрез назначения особен представител , не е оспорил вземането на
кредитора по основание и по размер.
Оспорена е единствено активната материална легитимация на ищеца да предяви
вземането съдебно с твърдението
,че прехвърленото вземане не е съобщено на длъжника от стария кредитор по
реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Твърди се в отговора на исковата молба,че при това
положение прехвърлянето няма действие по отношение на длъжника.
Възражението е неоснователно.
По въпроса за
уведомяването на длъжника по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД и действието на
уведомяването по отношение на длъжника и на третите лица( чл.99 ал. 4 от ЗЗД)
има обилна съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК (виж Р. № 137/02.06. 2015г.по гр. д. № 5759/ 2014г. на 3-то гр. отд. на
ВКС; Р. № 156/30.11. 2015г.по т. д.
№ 2639/ 2014г. на 2-ро т. отд. на ВКС;
Р. № 123/24.06. 2009г. по т. д. №
12/ 2009г. на 2-ро т. отд. на
ВКС; Р. № 3/16.04. 2014г. по т. д. №
1711/ 2013г. на 1-во т. отд. на
ВКС; Определение № 504/ 18. 10. 2016г. по ч. т. д. № 1819/2016г. на ІІ-ро т.
отд. на ВКС; Р. № 78/09.07. 2014г.по т. д. № 2352/ 2013г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Определение № 291/ 11. 05.
2018г. по т. д. № 2055/2017г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС; Определение № 973/ 22.
12. 2016г. по т. д. № 1524/2016г. на І-во т. отд. на ВКС; ) В тази съдебна практика се приема следното :
1/ Правно
релевантно за действието на цесия е уведомяването
,което е извършено от стария кредитор ( цедента ), но не и това , което е извършено от новия кредитор ( цесионера);
2/ Няма законова
пречка съобщаването за цесията да се
извърши от трето лице по пълномощие на цедента ,тъй като
задължението за уведомяване не е нито лично , нито незаместимо правно действие
. Съобщаването може да се извърши по
пълномощие и от цесионера;
3/Съобщаването
може да се извърши и в рамките на съдебното
производство по предявен иск от цесионера за прехвърленото вземане .
Законът не поставя специални изисквания за формата и начина на уведомяването. Уведомление ,изходящо от цедента ,приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника следва да
се приеме за надлежно съобщаване на цесия по реда на чл. 99 а.3 от ЗЗД.
Такъв вид уведомление следва да бъде съобразено при хипотезата на чл. 235 ал. 3
от ГПК ;
4/ Съобщаването на
цесията в хода на съдебното производство
,чрез връчване на уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД ,
като приложение към преписа от исковата молба и приложенията към нея на особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ал.
6 от ГПК , представлява редовно връчване . Съдът намира за неоснователно становището
на особения представител на ответника за
това ,че връчването на съобщението по
чл. 99 ал. 3 от ГПК ,на особения представител на ответника не представлява редовно съобщаване .
Становището се мотивира с обстоятелството ,че особения представител , назначен по реда на чл. 47
ал. 6 от ГПК , няма връзка с длъжника ,поради което няма как обективно да
доведе до неговото знание съобщаването за цесията . Особеният представител е
назначен да извършва само процесуално
представителство на ответника в
рамките на съдебното производство , но не и да
приема материални изявление от кредитора до длъжника или да прави такива изявления. В Решение №
198/18. 01. 2019г. по т. д. 193/20128г.
на І-во т. отд. на ВКС,постановено по реда на чл. 290 от ГПК , се приема ,че връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно , ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването
правни последици.
Този извод се
мотивира с факта ,че особения
представител е назначен да охранява интересите на ответника. Особеният представител се назначава по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК поради това ,че ответника не може да бъде намерен
на посочения от ищеца адрес и обективно е невъзможно книжата по делото да се
връчат лично на ответника. При положение
,че кредитора-ищец се намира в обективна невъзможност да връчи лично
на ответника книжата по делото
,няма как да връчи на ответника лично и уведомлението по чл. 99 ал.3 от ГПК.
Именно поради невъзможността да се връчат на ответника лично книжата по делото
, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца .При положение ,че на особения
представител се връчват всички книжа по делото ( препис от исковата молба и приложенията към нея) , които не могат да бъдат
връчени лично на ответника по обективни причини, няма законова пречка
уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, като част от книжата по делото , да се
връчи на особения представител. Като лице, което е назначено да
защитава интересите на ответника особения представител не може да откаже
получаването на книжата по делото ,включително
и уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Това е така, тъй като всички действия по процесуално
представителство , които особения представител извършва по делото са от името на представлявания. Приемането на
уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД е процесуално действие , което особения
представител извършва също от името на представлявания. Това му дава
процесуалното право и задължението да
получи уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД от името на ответника.
В исковата молба
ищеца е направил изрично искане,уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД да се връчи на ответника заедно с
връчването на преписа от исковата молба
и приложенията към нея.
В чл.10 т. 4 от Общите условия на Банката по договори
за стокови кредити е посочено ,като задължение на кредитополучателя да уведоми кредитора при промяна
на местоработата си ,местоживеенето си или при пенсиониране.
В чл. 15 на Общите условия е посочено ,че всички уведомления ,покани и
други съобщения, изпратени от кредитора до кредитополучателя на последния
посочен от кредитополучателя адрес ще се
считат за връчени , освен ако в настоящите Общи условия е предвиден друг
ред за уведомяване.
От данните по
делото се установява ,че на 20.04. 2017г. между „Банка ДСК“ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД е сключен
Рамков договор за покупко- продажба на вземания (цесия ).
По силата на договора Банката е прехвърлила на Агенцията
всички просрочени между 180 и 210 дни вземания по предоставени стокови кредити
на физически лица ,посочени в Приемо – предавателен протокол, неразделна част
от договора .
На 07. 07. 2017г.
страните са сключили Допълнително
споразумение към Рамковия договор. Към това допълнително споразумение е
приложен Приемо- предавателен протокол от същата дата . В Приемо-предавателния
протокол фигурира вземането на Банката против
ответника.
По делото са
представени писмени доказателства, от които се установява ,че Банката, на
основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД е
потвърдила на цесионера извършеното
прехвърляне ,както и че е упълномощила
цесионера от нейно име да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне. Установява се също така,че цесионера , от името на цедента , е изпратил
уведомително писмо до длъжника за прехвърляне на вземането . Уведомителното
писмо носи дата 11. 07. 2017г. Писмото е изпратено на адреса на длъжника, който
е посочен в договора за стоков кредит,
по пощата с обратна разписка.
Обратната разписка е върната на подателя
на 14. 07. 2017г. с отбелязване
,че „Получателя отсъства „.
Съдът счита ,че неоснователно ищеца се позовава в
исковата молба на редовно връчване на Уведомлението по чл. 99 ал. 3 от
ЗЗС , по реда на чл.15 от Общите условия на
кредитора .
Връчването ще бъде
редовно при условията на посочената
правна норма ,само ако кредитополучателя е променил адреса си и не е уведомил
кредитора за новия си адрес. В случая
няма промяна на адреса на кредитополучателя .Уведомлението е доставено
на адреса посочен в договора , но получателя не е намерен на адреса поради
отсъствието му .
Неоснователно е възражението във въззивната жалба за това ,че уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД следва да се счита за връчено
, тъй като кредитора е положил „дължимата грижа“ за връчване на уведомлението
.
По въпроса за
уведомяването на длъжника от кредитора има формирана трайна съдебна практика на ВКС по отношение
уведомяването за предсрочната изискуемост на вземането при договора за банков кредит. Тази съдебна
практика следва да се приложи по
аналогия и в конкретния казус (виж Р. № 148/02. 12. 2016г. по т.
д. № 2072/2015г. на 1-во т. отд. на ВКС;
Р. № 40/17. 06. 2015г. по т. д. №
601/2014г. на 1-во т. отд. на ВКС; Р. № 41/29. 05. 2017г. по т. д. № 60106/2016г. на 2-ро гр. отд. на
ВКС; Определение № 555/ 02. 10. 2009г. по ч. т. д. № 505/2009г.на 2-ро т. отд.
на ВКС; Р. № 229/03. 04. 2014г. по т. д.
№ 956/2012г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Р. № 35/07. 05. 2012г. по гр. д. № 1877/2010г. на 4-то гр. отд. на
ВКС; Определение № 656/ 14. 07. 2016г.
по ч. т. д. № 2609/2015г.на 1-во т. отд. на ВКС; Определение № 810/ 29. 11.
2011г. по ч. т. д. № 753/2011г.на 1-во т. отд. на ВКС; ).
Какво се приема в
цитираната практика на ВКС :
1/ Когато се
преценява редовността на връчването на изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на
вземането следва да се изходи на първо
място от способите за връчване , които са посочени в договора ;
2/
Когато в договора страните не са
посочили способ за връчване на книжата редовността на връчването следва да се
преценява според избрания от кредитора способ за връчване .
В случай,че
кредитора е избрал да връчи уведомлението чрез пощенска пратка, редовността на
връчването трябва да се преценява според разпоредбите на чл. 37- 49
от ГПК и тези на чл. 36 ал. 2 от
Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ във връзка с
Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети.
3/При преценка на
редовността на връчването съдът следва да прецени дали кредитора е положил всички необходими усилия , изисквани от
принципите на дължимата грижа и
добросъвестност ,за откриване на
длъжника , с оглед на обстоятелствата за всеки конкретен случай .
В случая
връчването на уведомлението е извършено „по
пощата с писмо с обратна разписка“.
При това положение редовността на
връчването ще следва да се преценява
според разпоредбите на Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ във връзка
с Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети. Следва да се отбележи ,че в договора за стоков кредит и Общите условия
към него липсват клаузи за начина на връчване на уведомленията между
страните.
Неоснователно е възражението на пълномощника на
ищеца за това , че при
връчването връчителя е спазил разпоредбите на чл. 36 от Закона за
пощенските услуги /ЗПУ/ и тези на чл. 5 от Общите правила за
доставяне на пощенски услуги . Текстът на чл. 36 ал. 2 от ЗПУ
препраща към разпоредбата на чл. 5
от Общите правила . Тази правна
норма се покрива по съдържание с връчването , уредено в чл.
44,чл.45 и чл.46 ГПК . Посочено е ,че препоръчаните пощенски пратки се доставят лично на получателя срещу
подпис на адреса на получателя . Посочено е , че препоръчаните
пощенски пратки могат да се доставят и
на пълнолетен член от домакинството на получателя ,който живее на адреса
,посочен в пратката .
Посочено е , че пратката се доставя срещу подпис
и документ за самоличност на получателя , като се вписват трите имена на лицето
, което е получило пратката . В чл. 5 ал 3 на Общите правила е уредена хипотезата при отсъствие на лица по ал. 1 и ал. 2 за
връчване на пощенската пратка . Посочено е ,че в този
случай в пощенската кутия се оставя
писмено служебно известие за получаване
на пратката в пощенската служба , в срок не
по – малък от 20 дни и не по
–дълъг от 30 дни .Броят на служебните известия не може да бъде по – малък от
две.
По делото липсват писмени доказателства за това ,че
след като получателя не е намерен на
адреса връчването е извършено при условията на чл. 5 ал.1 от Общите правила ( на пълнолетно лице от домакинството на получателя
, което живее на адреса) или пък
,че е приложена процедурата по чл. 5 ал.
3 от Общите правила . При тези данни не може да се направи извода ,че кредитора е положил всички
необходими усилия , изисквани от принципите на
дължимата грижа и добросъвестност
,за откриване на длъжника , за връчване на уведомлението по чл. 99 ал. 3
от ЗЗД.
Съдът счита ,че Уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД е връчено редовно на длъжника
чрез назначения му особен представител.
Съображенията на
съда за този извод бяха изложени по – горе , поради което не е необходимо да се
повтарят.
От представените с исковата молба писмени
доказателства и от заключението на
приетата по делото СИЕ се установява ,че ответника не е изпълнил договорното си
задължение по чл.10 т.2 от Общите условия , а именно – да погасява кредита при условията
на договора.
Установено е по
делото ,че от дължимите по погасителен план
14 месечни вноски ответника е заплатил
само сумата от 20 лв. , с която частично е погасена дължимата договорна
лихва .
От заключението на
СИЕ се установява ,че задължението на ответника е в размера , която е посочен
в заявлението по чл. 4120 от ГПК и в
исковата молба .
На основание чл.
271 ал. 1 от ГПК ще следва да се отмени
изцяло решението на районния съд и вместо него да се постанови ново решение по
съществото на спора , с което предявения иск се
уважи изцяло .
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК , чл. 78
ал.8 от ГПК във връзка с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ
и т. 12 от ТР № 4/ 18. 06. 2014г.
на ОСГТК на ВКС ,ще следва да се осъди
ответника да заплати в полза на ищеца сумата
78, 60 лв. ,представляваща сторени разноски в заповедното производство , сумата
660, 10 лв. , представляваща сторени разноски в производството пред
районния съд , сумата 375лв. , представляваща сторени разноски във
въззивното производство и сумата 200 лв. ,представляваща юристконсулско
възнаграждение за двете инстанции.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 197/ 14. 06 .2019г. на районен съд
Велинград, постановено по гр. д. № 1309/2018г. по описа на същия съд, вместо
което постановява:
По иска предявен
от търговското дружество „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД , ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление на дейността,
гр. София , бул. „д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт , ет. 2,
офис 4 , против В.П. М. , ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ,че по договор
за стоков кредит № 230316 от 09. 12.
2016г. ,сключен при Общи условия,
ответника дължи на ищцовото дружество към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК следните суми :
- непогасена главница в размер на 1054,
59лв.;
- законна лихва върху непогасената главница от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК , 03. 07. 2018г., до окончателното изплащане на
вземането ;
- непогасена възнаградителна( договорна ) лихва в размер на 245, 86 лв. ,за времето от 28. 12.
2016г. до 09. 02. 2018г.;
- непогасена мораторна лихва за
забава в размер на 129, 35 лв. ,за времето от 28. 12.
2016г. до 03. 07. 2018г.;
Общ размер на
задължението 1429, 80 лв.
За вземането на кредитора има издадена
Заповед № 543/ 04. 07. 2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , на РС Велинград.
ОСЪЖДА В.П. М.
, ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати в полза на„Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление на дейността, гр. София ,
бул. „д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт , ет. 2, офис 4, сумата
78, 60 лв. ,представляваща сторени разноски в заповедното производство , сумата
660, 10 лв. , представляваща сторени разноски в производството пред
районния съд , сумата 375лв. , представляваща сторени разноски във
въззивното производство и сумата 200 лв. ,представляваща юристконсулско
възнаграждение за двете инстанции.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( търговско дело с
цена на иска под 20 000 лв. ) решението на
въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: