№ 17860
гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20241110111711 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от К. С. З. срещу А.М иск с правно основание
чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.2 КТ за отмяна на наложеното на ищеца със Заповед №
49/19.01.2024г. на Директора на А.М дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”.
В исковата молба се сочи, че ищецът заема длъжността „старши специалист“ в
отдел УИТИ, дирекция ИСАД в А.М. Сочи, че със Заповед № 49/19.01.2024г. на
Директора на А.М му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”. Поддържа, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна, тъй като от една страна е издадена след изтичането на времевия
диапазон от 2 месеца от откриване на нарушението, а от друга страна не е мотивирана,
а от друга не е налице нарушение на трудовата дисциплина. Същевременно ищецът
релевира, че работодателят не е взел предвид здравословното състояние на ищеца и
приеманите от него медикаменти, довели до извършване на нарушението. Сочи още,
че извършеното от ищеца нарушение не е довело до появата на каквито и да било
вреди за ответника. Ето защо, ищецът моли съда да отмени процесната заповед, като
незаконосъобразна. Претендира разноски.
Ответникът А.М в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск,
излагайки подробни съображения в посока неоснователност на същия и моли да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже,
че са спазени формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната отговорност
/наличие на дисциплинарна власт у субекта, наложил наказанието, спазване на
предвидените срокове, изискване на обяснения, мотивиране на заповедта/, както и че
ищецът виновно е извършил нарушение на трудовата дисциплина и наложеното за
него наказание се явява съответно.
С изготвения по делото доклад /л. 112, стр. 2/ съдът е отделил като безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
обстоятелството, че ищецът заема длъжността „старши специалист“ в отдел УИТИ,
дирекция ИСАД в А.М. Представена е и длъжностна характеристика за съответната
длъжност /л. 107 и сл./.
Видно от Заповед № 49/19.01.2024г. на Директора на А.М /л. 9 и сл./, връчена
на ищеца на 19.01.2024г. /посоченото обстоятелство е удостоверено в самата заповед –
л. 14/, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, на основание чл. 358, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2, т. 1 КТ. В мотивите за налагане
на наказанието е посочено, че деянието на ищеца – периодично заспиване на
работното място през работното време – на 07.09.2023г., на 01.11.2023г., на 09.11.2023г.
и на различни други дати, което е потвърдено от разясненията на служителите на
дирекцията и е довело до фактическа невъзможност за ищеца да изпълни описаните в
длъжностната характеристика задължения. Наказващият орган е изтъкнал, че с
деянието си ищецът не е изпълнил и своите служебни задължения, регламентирани в
чл. 125 и чл. 126, т. 3 и т. 10 КТ, т. 5.2.2.1 и т. 5.2.2.15 от ПВТРАМ, утвърден със
Заповед № ЗАМ -2036/06.12.2021г. на Директора на А.М, чл. 10, вр. чл. 23 от Кодекса
за поведение на служителите в държавната администрация, приет с ПМС №
57/02.04.2020Г., вр. чл. 107а, ал. 21 КТ, както и на т. 24 от Кодекса за поведение на
митническия служител, утвърден със Заповед № 109/09.02.2016г., вр. чл. 17, ал. 1, т. 5
от Закона за митниците, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл. 187, т. 1, пр. 4 и т. 10 КТ.
Заповедта е издадена от П.Т – директора на А.М, който имат работодателска
компетентност, по аргумент от разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ да издава заповеди за
налагане на дисциплинарни наказания. Това обстоятелство не се оспорва от страните.
В заповедта е описано в какво се състоят нарушенията на трудовата
2
дисциплина – периодично заспиване на работното място през работното време – на
07.09.2023г., на 01.11.2023г., на 09.11.2023г. и на различни други дати, представляващо
неизпълнение на служебни задължения на ищеца, регламентирани в чл. 125 и чл. 126,
т. 3 и т. 10 КТ, т. 5.2.2.1 и т. 5.2.2.15 от ПВТРАМ, утвърден със Заповед № ЗАМ -
2036/06.12.2021г. на Директора на А.М, чл. 10, вр. чл. 23 от Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация, приет с ПМС № 57/02.04.2020Г., вр. чл.
107а, ал. 21 КТ, както и на т. 24 от Кодекса за поведение на митническия служител,
утвърден със Заповед № 109/09.02.2016г., вр. чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците
Посочените по-горе ПВТРАМ, утвърден със Заповед № ЗАМ -
2036/06.12.2021г. на Директора на А.М, Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация, приет с ПМС № 57/02.04.2020г., вр. чл. 107а, ал. 21 КТ,
Кодекс за поведение на митническия служител, утвърден със Заповед №
109/09.02.2016г., вр. чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците не са представени по
делото, като същевременно същите не са представени и в приложената към
Заповедта за дисциплинарно наказание преписка /л. 42-л. 110/. Следователно при
получаване на заповедта и преписката към нея ищецът не е бил запознат точно кои
разпоредби от посочените вътрешноведомствени актове е нарушил.
На ищеца са били поискани писмени обяснения във връзка със случая с
покана от 23.11.2023г. /л. 82./, връчена на ищеца на 24.11.2023г. /л. 82/, като за целта в
поканата е посочено единствено, че ищецът следва да се яви на 30.11.2023г. в 10.00
часа в Инспектората на А.М за запознаване с материалите по доклад с рег № 32-
640254/21.11.2023г. и да даде писмени обяснения, по смисъла на чл. 193, ал. 1 КТ като
не е посочено в какъв срок следва да даде обясненията. Посочено е още, че
неявяването на ищеца ще се счита като отказ по смисъла на чл. 193, ал. 1 КТ.
По делото се депозирани обяснения от ищеца /л. 66/ получени от ответника на
01.12.2023г. /л. 64/, в които ищецът е посочил следното: след като се е запознал с
изложеното в доклад с № 32-640254/21.11.2023г. и материалите, приложени към него,
заявява, че вследствие на епилептични припадъци, за което са били взети мерки от
компетентни органи на болница Исул и изписана рецепта от ВМА, с лекарства от
които, следва сънливост и заспиване на работното място, е взел мерки и при нов
преглед при лекар е помолил да му изпишат други лекарства, за да не пречи на
служебните му задължения. В обясненията ищецът е помолил да бъде извинен. Към
обясненията са представени две медицински рецепти /л. 67 и л. 68/ с посочване на
медицински продукти. С исковата молба ищецът е представил и амбулаторен лист от
29.11.2023г. /л. 15/, издаден от д-р Елена Диева, в който е посочено, че ищецът е с
поставена диагноза смесено-тревожно депресивно състояние и е насочен за ЕЕГ от
психиатър. Представено е и медицинско направление от 25.10.2023г. /л. 18/, издадено
от д-р К, в което е посочено, че ищецът има поставена диагноза други остри гастрити
и придружаващи заболявания: припадък /синкоп/ и колапс като е изпратен за ЕЕГ и
ЯМР на главата. Медицинските документи не са оспорени от ответника в
законоустановения за това срок.
Във връзка с гореизложеното следва да се вземе предвид и обстоятелството,
че при преценката за съразмерност на наложеното наказание с допуснатото
дисциплинарно нарушение следва да бъдат отчетени всички обстоятелства, при които
3
е допуснато нарушението, в т.ч. тежестта на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено; отражението върху работата в предприятието на работодателя;
настъпили ли са вредни последици – последици не само икономически, но и върху
микроклимата в съответното звено на работа; поведението на работника и
отношението му към допуснатото нарушение, дисциплинарното му минало, както и
доколко с действията си е отговорил на очакванията за съответстващото за длъжността
поведение. /В този смисъл Решение № 372 от 01.07.2010г. по гр.д. № 1040/2009г. ІV г.о.
ВКС, Решение № 516 от 28.06.2010г. по гр.д. № 94/2009г. ІІІ г.о. ВКС; Решение № 227
от 26.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. ІІІ г.о., Решение № 344 от 22.11.2012 г. по гр.д.
№ 242/2012 г. ІІІ г.о. ВКС, Решение № 436/01.12.2015г. по гр. дело № 2666/2015г. по
описа на ВКС, IV ГО/.
В случая в самата заповед за налагане на дисциплинарното наказание /л. 13,
стр. 2/ е посочено, че ищецът действително има предходно наложено дисциплинарно
наказание по чл. 188, т. 1 КТ – „Забележка“, наложено със Заповед № 3680/11.08.2020г.
на директора на А.М за изгубено удостоверение за електронен подпис, което е
предсрочно заличено със Заповед № 215/19.02.2021г. Посочено е още, че оценката за
изпълнение на задълженията на ищеца за 2020г., 2021г., и 2022г. е „изпълнението
напълно отговаря на изискванията“, за постигнатите резултати по тримесечия за 2022г.
и 2023г. е 1.30 „Добри резултати“, като за третото тримесечие на 2023г. оценката е 1.00
„Добри резултати“.
Във връзка с гореизложеното следва изрично да се акцентира върху
обстоятелството, че в самата заповед за налагане на дисциплинарното наказание, както
и никъде в представените по делото доказателства не се съдържат твърдение за
причинени от ищеца каквито и да било икономически вредни последици. В тази връзка
следва да се съобразят и представените от ищеца медицински доказателства, от които
се установява, че през процесния период ищецът има поставена диагноза „други остри
гастрити“ и придружаващи заболявания: припадък /синкоп/ и колапс като е изпратен за
ЕЕГ и ЯМР на главата.
След съвкупна преценка на целия представен по делото доказателствен
материал съдът намира, че наложеното наказание не е съразмерно на допуснатото
дисциплинарно нарушение и свързаните с него медицински документи, обуславящи
извода за наличието на здравословни проблеми у ищеца – припадък /синкоп/ и колапс.
Същевременно следва да се съобрази и обстоятелството, че за изминалите периоди от
време оценката за дейността му е била добра, не е имал наложени дисциплинарни
наказания /предходното наложено наказание „забележка“/ е било заличено.
С оглед изложените съображения предявеният иск се явява основателен и
доказан.
По отговорността за разноските:
Съобразно с изхода на спора право на разноски възниква за ищеца като
съобразно представените доказателства и направеното искане, следва да му се присъди
сумата от 1200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на
ответника за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е
неоснователно, доколкото същото е съобразено с правната и фактическата сложност на
делото, с броя на проведените съдебни заседания и с обема на осъщественото
4
процесуално представителство.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 80.00 лева – държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.2 КТ наложеното на К. С.
З., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. (АДРЕС) кантора 103 дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“, извършено със Заповед № 49/19.01.2024г.
на Директора на А.М.
ОСЪЖДА А.М, с адрес: гр. (АДРЕС) да заплати в полза на К. С. З., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. (АДРЕС) кантора 103, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 1200 лева – адвокатско възнаграждение за производството пред СРС.
ОСЪЖДА А.М, с адрес: гр. (АДРЕС) да заплати, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК в полза на СРС сумата от 80.00 лева – разноски за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, считано от съобщението за постановяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5