Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Ловеч, 4.01.2021 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в публичното заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
при секретаря Веселина Василева като разгледа докладваното от председателя т.д. № 24 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба вх.№1099/6.02.20 г. от „БУЛАГРО" АД, със седалище в гр. **** и адрес на управление: кв. „******", адм. сграда БУЛАГРО ЦЕНТЪР, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК*****, представлявано от Изпълнителния директор Х.Б., чрез Д.П.- юрисконсулт против П.Т.Л., ЕГН********** *** с посочено правно основание: чл.422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПКи цена на иска: 51 397,10 лв.
Излага, че на 26.02.2019г. Л. е издал в полза на „БУЛАГРО" АД, Запис на заповед, като се е задължил да плати сумата 58 510 лв. (петдесет и осем хиляди петстотин и десет лева), с падеж на задължението - 31.08.2019г.
Сочи, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и съдържа изискуемите реквизити за редовност и действителност съгласно чл. 535 от ТЗ и същият съдържа клауза „БЕЗ ПРОТЕСТ И БЕЗ РАЗНОСКИ", която освобождава представляваното от него дружество от задължението за извършване на протест, на основание чл. 500, ал. 1 от ТЗ.
Твърди, че с оглед на гореизложеното и тъй като дължимата сума по Записа на заповед не е била изцяло заплатена на падежа, ищецът е депозирал заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 10 ГПК във вр. с чл. 418 ГПК и въз основа на подаденото заявление се е образувало ч.гр.д. № 2164/2019г. по описа на РС-Ловеч. Твърди, че след като е разгледал подаденото заявление, съдът го е уважил в цялост и въз основа на процесния Запис на заповед е издал в полза на дружеството-ищец Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист за сумата от 51 397,10 лв. (петдесет и една хиляди триста деветдесет и седем лева и десет стотинки), дължима по запис на заповед с дата на издаване 26.02.2019г., ведно с дължимата законна лихва върху тази сума до пълното изплащане на вземането, както и за сумата от общо 1177,94 лв. (хиляда сто седемдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща разноски по частното гражданско дело.
Излага, че със съобщение по гореописаното частно гражданско дело, Районен съд- Ловеч е указал на ищеца да предяви правата си по исков ред, поради подадено от ответника възражение срещу Заповедта за изпълнение.
Сочи, че с оглед на гореизложеното за „БУЛАГРО" АД възниква правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответника П.Т.Л., ЕГН********** ***, че дължи на „БУЛАГРО" АД сумата от 51 397,10 лв. (петдесет и една хиляди триста деветдесет и седем лева и десет стотинки), дължима по запис на заповед с дата на издаване 26.02.2019г., ведно с дължимата законна лихва върху тази сума до пълното изплащане на вземането.
Моли да му бъдат присъдени в пълен размер направените разноски по ч.гр.д. №2164/2019г. по описа на РС-Ловеч.
Претендира и направените по настоящото производство разноски.
Прави доказателствени искания.
В указания от съда срок е постъпил отговор на исковата молба от П.Т.Л. с ЕГН **********,***, чрез адвокат В.Н. *** със съдебен адрес ***.
Счита, че предявения иск е неоснователен и го оспорва по основание и размер.
Твърди, че от около две години ответникът, като регистриран земеделски производител е бил редовен клиент на ищеца, като е плащал редовно задълженията си към него. Сочи, че е била налице устна договорка, за известно забавяне на плащанията - няколко месеца след като се издадат фактурите /като това се вписвало и в някои от фактурите/ докато се осигури достатъчно налична сума от продажба на земеделска продукция или от субсидии. Сочи, че към момента са платени всички задължения към ответника за доставени от него стоки, с изключение на задълженията по фактура **********/30.06.2019г. в размер на 858 лв. /със срок на плащане до 30.09.2020г./, която ще бъде платена съвсем скоро. Представя като доказателство копие от тази фактура и счетоводна справка за всички сделки между страните за 2019г., от която са видни всички издадени фактури, като допълнително, ако ищецът оспори плащането на фактурите ще представи доказателства за това.
Изтъква, че в
началото на м.юни
Излага, че в началото на м.септември 2019 г. заплатил повечето от дължимите фактури с по-малка стойност, но без да изчака края на срока, който определили за плащане, и без да го предупреди, че ще инициира съдебно производство, в началото на м.ноември 2019г. ищецът се е снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д.2164/2019г. на РС - Ловеч и е завел изп.д.2669/2019г. при ЧСИ В. П.. Сочи, че той му изпратил ПДИ, която му беше връчена на 10.12.2019 г.Твърди, че преди да получи тази покана и да разбере, че има заведено изпълнително дело Л. е платил на ищеца по банков път сумата от 50 539,10 лв., по Фактура **********/14.03.2019г. за което представя платежно нареждане от 05.12.2019г. на Банка ДСК. Сочи, че по изпълнителното дело като обезпечение са наложени непропорционално запори на банковите сметки и възбрани на много имоти на ответника.
Сочи, че с вх. №46337/19.12.2019г. била подадена молба по изпълнителното дело, да се преизчисли размера на дълга и на дължимите такси. Твърди, че той получил Съобщение №32615/20.12.2019 г. от ЧСИ П., с което се коригира размера на дълга, но се отказва да се намалят дължимите такси.
Сочи, че процесният запис на заповед е подписан от ответника за да обезпечи задължението му към ищеца по търговските им отношения към момента на подписването, като към настоящия момент са платени всички задължения към ответника, за доставени от него стоки, с изключение на задълженията по фактура **********/30.06.2019г. в размер на 858 лв., която ще бъде платена съвсем скоро, но за тази част от фактологията няма и дума в исковата молба.
Твърди, че освен това, в 33 е записано, че задължението по нея следва да се плати в сметка на ищеца в БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, клон Стара Загора и когато ответникът е искал да заплати задълженията си за получените стоки /тъй като същата сметка е посочена и във фактурите/, в края на 2019г., той е установил, че няма как да ги плати, тъй като тази банка вече не съществува. Сочи, че той е търсил и е установил, че е налице валидна сметка в Юробанк България и декември е направил превод по нея или фактически не е било възможно и формално той да изпълни задължението си по 33, поради невъзможност да се плати по посочения в нея начин.
С оглед гореизложеното, моли съда да отхвърли предявеният иск, ведно с всички законни последици, като му присъди и направените съдебно-деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.
Постъпила е допълнителна искова молба от „БУЛАГРО" АД чрез Д.П.- юрисконсулт по търговско дело №24/2020г. по описа на ОС-Ловеч, с която оспорва изцяло твърденията на ответника, като неоснователни. Сочи, че предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 10 от ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед, като ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект -съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, като редовността е достатъчна, за да е налице съществуването на вземането и всички други доводи са нетърпими и неотносими. Твърди, че в тази връзка от името на дружеството изрично заявява, че представеният по делото запис на заповед е редовен от външна страна, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и съдържа изискуемите реквизити за редовност и действителност съгласно чл.535 от ТЗ, като наименованието "запис на заповед" се съдържа в текста на документа на езика, на който е написан, налице са и изявления, които съставляват безусловно обещание да се плати определена сума пари, посочени са дата на издаване, падеж, както и място на издаване и място на плащане, посочено е и името на лицето, на което трябва да се плати, записът е подписан от лицето, посочено за негов издател.
Във връзка с горното, моли съда да има предвид, че след снабдяването със Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2164/2019г. по описа на РС-Ловеч, представляваното от него дружество е подало молба с вх.№40848/13.11.2019г. за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ В. П., РЕГ. №879 И РАЙОН НА ДЕЙСТВИЕ ОС ЛОВЕЧ срещу ответника и едва след образуването на горепосоченото изпълнително производство, на 05.12.2019г. (повече от три месеца след падежа по записа на заповед от 26.02.2019г.) ответникът е погасил частично задължението си по процесния запис на заповед, като е платил сума в размер на 50 539,10 лв. (петдесет хиляди петстотин тридесет и девет лева и десет стотинки), сочи, че към настоящия момент остава за плащане задължение в размер на 858 лв. (осемстотин петдесет и осем лева). Твърди, че веднага след извършеното плащане дружеството е депозирало молба за преизчисляване на дълга по изп.дело 2669/2019г. по описа на ЧСИ П., и следователно с поведението си ответникът е дал повод за предприемане на съдебни действия срещу него и носи в пълен размер разноските по водените срещу него производства.
Твърди, че възражението
на ответника по отношение на мястото на плащане посочено в процесния запис на
заповед е неоснователно. Излага, че Записът на заповед от 26.02.2019г. съдържа
всички изискуеми реквизити за редовност и действителност, като в случая
посоченото място на плащане изпълнява изискванията на закона за определеност на
мястото на изпълнение. Твърди, че посоченото място на плащане дава възможност
за изпълнение, като още при издаването на ценната книга на 26.02.2019г.
съществува абсолютна яснота за мястото, в което настъпва падежа и в което
платецът може да предложи изпълнение и да извърши плащане на сумата на падежа
-31.08.2019г, Твърди, че обстоятелството, че „Юробанк България" АД (Пошенска
банка) е придобило мажоритарния дял от капитала на „Банка Пиреос България"
АД (Банка Пиреос), като на 18 ноември
Сочи, че доколкото записът на заповед е абстрактна сделка, ищецът е освободен от необходимостта да доказва съществуването на правно основание за издаването на записа на заповед, т.е. за поемане на задължение по него. Твърди, че задължението на издателя или на авалиста на записа на заповед произтича от самото им едностранно волеизявление на задължаване и именно поради това кредиторът няма задължение да доказва каузалното правоотношение, от което произтича правото му да получи плащане. Сочи, че издателят или неговият авалист могат да противопоставят на поемателя материалноправни възражения, като ги подкрепят с доказателства, че сумата по записа на заповед не се дължи. Излага, че абстрактният характер на ценната книга води до разместване на доказателствената тежест и длъжникът по нея е този, който следва да докаже наличието на каузално правоотношение и възраженията си, свързани с него.
Във основа на горното изрично възразява срещу направените от ответника доказателствени искания, като в допълнение на основание чл. 164 от ГПК твърди ч, искането за допускане на свидетелски показания е недопустимо.
Прилага писмени доказателства.
Постъпил е и допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който Л. твърди, че не е вярно, че в производството се разглежда само редовността от външна страна на записа на заповед, а точно обратно съдебната практика е категорична, че щом е налична каузална връзка, то твърденията на страните подлежат на доказване, включително и със свидетелски показания. Счита, че това изясняване на търговските отношения между страните е и основанието за издаване на ЗЗ, тъй като може да се стигне до неоснователно обогатяване, още повече, че записа на заповед е за сумата 58 510 лв, а се иска заплащане на сумата 51 297,10 лв, без да става ясно за какво е разликата в посочените две суми. Твърди, че в случая са налице търговски взаимоотношения между страните с двугодишна история, като в допълнителната молба става ясно, че се касае за останало задължение в размер на 858 лв, но не се уточнява, че това задължение е по фактура от 30.06.2019 г., която е представена по делото. Твърди, че на 26.06.2020 г. е платена и тя по банков път и по този начин твърди, че е заплатил изцяло задълженията си към ответника. Сочи, че ищецът в исковите си молби посочват сумата на задълженията, но не уточнява, че ЗЗ е подписана от ответника за да обезпечи задълженията му по търговските отношения помежду им към момента на подписването. Счита, че ако ищецът признае това обстоятелство, то към момента спорно е само разпределението на разноските по делото. Моли съда да се произнесе по всички доказателствени искания в първото съдебно заседание, с оглед постигане на споразумение между страните и за да не се товари делото с допълнителни разноски. Поддържа възражението си, че тъй като в ЗЗ е записано, че задължението по нея следва да се плати в сметка на ищеца в Банка Пиреос България АД, която не съществува, то не е било възможно Л. да изпълни задължението си по ЗЗ, поради невъзможност да плати по посочения в нея начин. Моли съда да изиска от БНБ информация до коя дата са били възможни преводите по сметките на Банка Пираос България АД клон Стара Загора.
Представя писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се представлява, но с писмена молба моли да се даде ход на делото по същество, поддържа исковата си молба и моли да му бъде дадена възможност за представяне на писмена защита. Оспорва претендирания адвокатски хонорар на противната страна, като го счита за прекомерен, а от своя страна прави претенция за присъждане на разноските по представен списък по чл.80 от ГПК. В указания срок представя писмена защита в подкрепа на становището си, че следва да бъде уважен искът за дължимата законна лихва и разноските след като в хода на делото главницата е заплатена и ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Ответникът се явява лично и с
адв.Н., като оспорва изцяло исковата молба и моли да бъде отхвърлен иска, като
моли да му бъде даден срок за представяне на писмена защита и от своя страна
прави претенция за присъждане на разноски по чл.80 от ГПК.
От
приетите по делото писмени доказателства:
Запис на заповед от 26.02.2019г.; Заповед за изпълнение на парично
задължение и Изпълнителен лист постановени по ч.гр.д. №2164/2019г. по описа на
РС-Ловеч;. Актуално състояние на страните, ч.гр.д. №2164/2019г. по описа на
РС-Ловеч,. Фактура **********/30.06.2019г.; Счетоводна справка за всички сделки
между страните за
Ищецът „Булгаро“АД—Стара Загора е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с вх.№12233/6.11.2019 г. пред ЛРС против П.Т.Л. ***, с което е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 51 397,10 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането на основание на издаден запис на заповед на 26.02.2019 г. за сумата 58 510 лв. с падеж 31.08.2019 г., която претендира частично за неизплатената сума в размер на 51 397,10 лв.
Претендира и заплащане на сторените в заповедното производство разноски в размер на сумата 1 027,94 лв. ДТ и заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Издадена е заповед №1130/7.11.2019 г. по ч.гр.д.№2164/19 г. от ЛРС, с която е разпоредено на длъжникът П.Т.Л. *** да заплати на кредитора „Булгаро“АД-гр.Стара Загора сумата 51 397,10 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането на основание на издаден запис на заповед на 26.02.2019 г. за сумата 58 510 лв. с падеж 31.08.2019 г., която претендира частично за неизплатената сума в размер на 51 397,10 лв.и разноски по делото в размер на сумата 1 027,94 лв. ДТ и заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Отбелязано е върху заповедта, че е издаден и изпълнителен лист на същата дата за сумата 51 397,10 лв, който е получен от заявителя на 11.11.2019 г.
Образувано е изпълн.д.№20198790402669 по описа на ЧСИ В. П. въз основа на представения изпълнителен лист по ч.гр.д.№2164/19 г, като на длъжника Л. е връчена ПДИ на 10.12.2019 г. Той подава възражение с вх.№14260/27.12.2019 г, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
ЛРС е указал на заявителя с разпореждане №150/13.01.20 г., че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ, което му е връчено на 21.01.20 г, а на 6.02.20 г. „Булгаро“ АД-Стара Загора предявява настоящия иск пред ЛОС.
Представено по делото е платежно нареждане от 5.12.2019 г, с което П.Т.Л. заплаща на ищеца сумата 50 539,10 лв, като в основанието за превода е отбелязано, че това е стойността на тор 50 т/25,2т по фактура №**********/14.03.19 г. На л.29 от делото е представена и процесната фактура от 14.03.2019 г, в която е отразено, че ЗП П.Л. е закупил от „Булгаро“АД-Стара Загора 50 т амониев нитрат и 25,2 т. NPK 15:15:15 +10% сяра на обща стойност 50 539,10 лв, в която фактура е посочен начин на плащане по банка и срок за плащане 31.08.2019 г.
Тъй като ответникът твърди, че има наличие на каузално правоотношение между страните досежно закупуване от негова страна на горепосоченото количество торове, то ищецът представя по делото договор за стоков кредит от 26.02.19 г. подписан от двете страни. Съгласно този договор продавачът „Булгаро“ АД е предоставил на купувача стоков кредит, под формата на семена, торове, препарати за растителна защита, горива и масла без посочена максимална стойност, като в чл.1.4 е посочено, че срокът за заплащане на стоките от всяка доставка е 14 дни от датата на получаване на някой от следните документи:фактура, проформо-фактура, приемо-предавателен протокол, складова разписка, ако не е указан друг срок за конкретната доставка в придружаващите стоката документи или в спецификацията към договора. В раздел Гаранции т.4.1 е отбелязано, че с оглед обезпечаване на получения стоков кредит, изразяващ се в доставени стоки, купувачът се задължава да издаде запис на заповед в полза на продавача в размер на определения максимален кредитен лимит или в размер на цената на всяка отделна доставка.
Съдът е допуснал до разпит свидетели за установяване фактическите правоотношения между страните.Свидетелката И. Л. е работила като търговски представител на „Булгаро“ АД за процесния период от време. Тя заявява, че Л. е закупувал в качеството си на земеделски производител от тяхната фирма торове, семена и препарати за растителна защита. Потвърждава, че на 26.02.2019 г. те са сключили договор за стоков кредит, уговорили са какво Л. ще купува и на каква стойност, подписан е записа на заповед и са договорили, че той следва да заплати закупените стоки на 31.08.2019 г. Заявява, че след като фактурата е от дата 14.03.2019 г., то това означава, че на тази дата стоката е била извозена до Л. и той е следвало да я заплати на датата 31.08.2019 г. Тя признава, че ръкописно попълнения текст в записа на заповед е нанесен лично от нея, а Л. само се е подписал и е изготвен на датата 26.02.2019 г. По отношение на проформо фактурата тя твърди, че продуктите са описани за цялата година и касае времето, от 1.01.2019 до 31.12.2019 г. какви стоки е закупувал този производител за цялата година, затова и тя е на стойност 82 850,94 лв. и като дата на падеж са посочени различни дати. Свидетелката потвърждава, че подписът върху договора за стоков кредит е на Л., а и той не го отрича в съдебно заседание. Категорично заявява, че записа на заповед и договорът са подписани на една и съща дата 26.02.2019 г. в двора на Л. *** върху капака на колата и по това време не е имало други хора. Свидетелката заявява, че сумата по фактура №4589/30.06.2019 г. не е включена в записа на заповед, тъй като тя е от по-късна дата, тя не е включена и в проформо-фактурата, тъй като тя също е от по-ранна дата 10.06.2019 г.
Св. К. твърди, че Л. му е споделил, че е подписал запис на заповед м.юни 2019 г. и той видял момичето с колата тогава, и подписването станала върху капака на колата, но той лично не е видял какъв точно документ се подписва.
Св.Х.Х. също заявява, че е бил в двора на Л., когато през м.юни е дошло едно слабичко момиче с черна коса и е бил подписан записа на заповед, но той не е обърнал внимание на датите, но е видял записа на заповед тогава, на същия ден.
За правилно решаване на спора е допусната и съдебно-икономическа експертиза, която е изготвена компетентно и безпристрастно от вещо лице Д.Н.. От заключението на същата се установява, че по отношение на издадените от ищеца на ЗП Л. фактури, счетоводството и на ищеца и на ответника е водено правилно. В табличен вид са проследени всички издадени фактури на името на ЗП Л. измежду които е и процесната фактура за закупени торове на стойност 50 539,10 лв. с посочена дата на падеж 31.08.2019 г. и дата на плащане 5.12.2019 г. Посочено е, че по фактура №**********/30.06.2019 г. е закупено листего на стойност 858 лв, която стока е била с падеж 30.09.2019 г., но е заплатена на 29.06.2019 г. вещото лице е установило, че по фактурите е внесен дължимият ДДС от страна на ищеца. Вещото лице е посочило, че към 26.02.2019 г. ответника не е имал задължения към ищеца, на 30.06.19 г. задълженията са възлизали на сумата 89200,14 лв, към 6.11.2019 г. задължението е възлизало на 51 397,10 лв, а към датата на изготвяне на заключението задължения от страна на ответника към ищеца няма. Изчислен е и размера на дължимата лихва, която по фактурата от 14.03.2019 г. е в размер на 435,23 лв, а по отношение на втората фактура тя е в размер на 49,34 лв.
От представените писмо от БНБ и Юробанк АД съдът установява, че плащанията от и към сметката за сетълмент с титуляр банка Пиреос България“ АД са били възможни до кая на системния ден 15.11.2019 г.
При тези констатации съдът прави и следните правни изводи:
Ищецът е предявил настоящия иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК на 5.02.20 г./п.кл./, като съобщението на ЛРС с дадените в него указания за предявяване на установителния иск е получено на 21.01.2020 г. следователно е спазен едномесечния срок за предявяване на иска по чл.415 ал.1 от ГПК и производството е допустимо. По своята същност производството по чл.422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и изискуемост. В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му. В случая е поискано от заявителя издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т.9 от ГПК против длъжника П.Т.Л. по представени от него запис на заповед от 26.02.2019 г. за сумата 51 397,10 лв. В съдебно заседание, след провеждане на първото по делото съдебно заседание ищецът признава, че ответникът му е заплатил изцяло претендираната по записа на заповед сума, като по реда на чл.214 от ГПК уточнява, че остават дължими законна лихва за забава върху главницата, начиная от 5.1.2019 г. в размер на сумата 491,93 лв, както и разноски по делото пред ОС-Ловеч в размер на сумата 1 177,94 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение и разноски пред ЛРС в размер на същата сума 1 177,94 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът не признава иска, като твърди, че изпълнил в срок задължението си, не е ставал причина за завеждане на делото и не дължи разноски. Настоящата инстанция счита, че с оглед събраните по делото доказателства ответникът е изплатил задълженията си по записа на заповед, който е бил издаден за обезпечаване на плащане на задълженията по закупен с отложено плащане тор на дата 5.12.2019 г., т.е. след подаване за заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, но преди получаване на ПДИ и преди подаване на настоящата искова молба. Ответникът не е посочил във възражението си обаче, че е изпълнил задължението си в срока по чл.412 т.8 от ГПК и не е приложил доказателства за това с препис за заявителя, за да може да се проведе производството по чл.414а от ГПК. Фактически обаче, длъжникът е изпълнил своето задължение по записа на заповед преди още да е получил призовката за доброволно изпълнение. Независимо от това, след като и двете страни твърдят наличие на каузално правоотношение, то съдът следва да установи основателността на менителничното възражение, или в случая ищецът в качеството си на заявител следва да докаже наличието на каузалното правоотношение за обезпечаване на изпълнението на което и е издаден и записът на заповед. Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства и най-вече от заключението на съдебно-икономическата експертиза настоящата инстанция установява, че записа на заповед действително е издаден по повод наличие на каузалното правоотношение, закупуване на стока с отложено плащане. Установи се от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че счетоводството на ищеца е водено редовно и в тази връзка безспорно се установява, че Л. е закупил стока от „Булгаро“АД на 14.03.2019 г. и, че падежът на задължението му за плащането й е бил на 30.08.2019 г, както е отразено в нея. На фактурата се е подписал лично Л. и представител на ищеца, така, че тя има в този смисъл няма характер на частен свидетелстващ документ, а на договор за покупко-продажба. След като тази фактура е платена, а за обезпечаване на плащането по нея е издаден и процесния запис на заповед, то към момента на предявяване на иска-5.02.20 г.задължението не съществува. Ищецът също признава този факт, като изрично заявява, че претендира заплащане само на законната лихва до датата на плащането на задължението и разноските за заповедното и исковото производство. Безспорно едва в хода на процеса е заплатена сумата 858 лв. по фактура №**********/30.06.19 г. но от показанията на св.И. Л., а и от заключението на вещото лице се установява, че тази сума не е включена в процесния запис на заповед, тъй като тя е закупена по-късно и съответно падежът на плащане е бил на друга дата, след падежа на записа на заповед. Следователно и при тези мотиви-заплащане изцяло на задължението по записа на заповед преди предявяване на иска, но след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, то той се явява основателен и доказан само до размер на претендираната законна лихва от датата на подаване на заявлението-6.11.2029 г. до плащане на главницата на 5.12.2029 г., която е изчислена от вещото лице в размер на сумата 435,23 лв. до изплащане на вземането по отношение на фактурата от 14.03.2019, г., но по отношение на фактурата от 30.06.19 г. за сумата 858 лв. съдът приема, че същата не е била дължима по записа на заповед, тъй като не е включена в него и съответно и не е дължима и законната лихва върху тази сума. В тази връзка основателна е само претенцията на ищеца за заплащане на разноските в заповедното производство, тъй като ответникът е станал причина за подаване на заявлението, след като не е платил задължението си на датата на падежа-31.08.19 г. и следва да ги за заплати на ищеца в размер на сумата 1027,94 лв. ДТ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът не следва да обсъжда и възприема твърденията на двамата свидетели на ответника, че записа на заповед е подписан през месец юни 2019 г, тъй като те противоречат на подписаните от Л. документи-договор за стоков кредит и фактура от 14.03.19 г, а освен това свидетелите не са били очевидци на подписването на записа на заповед, тъй като този факт само им е казан от Л.. Дори и това да е така, то не променя крайният извод на съда, че ответникът не е изпълнил задължението си в срок да заплати закупената от него стока, а това е сторено едва след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Този извод на съда не се променя и от и факта, че след 15.11.2019 г. плащанията към Банка Пиреос са били преустановени поради ликвидацията й и вливането й в Юробанк България АД, тъй като датата на падежа на задължението е била 31.08.2019 г. и след тази дата ответникът е изпаднал в забава.
Сторените пред настоящата инстанция разноски обаче от страна на ищеца в претендиран размер на 1027,94 лв. ДТ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение според съда не следва да се присъждат изцяло, тъй като ответникът не е станал причина за завеждане на делото. Ищецът е следвало да прецезира искането си само досежно дължимата законна лихва още при предявяване на иска, след като той е бил наясно към датата 5.12.2019 г., че ответника е заплатил главницата и е останала дължима само лихвата до датата на плащането. Следователно дължими разноски съобразно изхода от делото са само ДТ в размер на 17,40 лв. съобразно уважената част от размера на законната лихва и 134,73 лв. дължимо юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от иска.
По тези съображения искът с правно основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде уважен само до размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението 5.11.2019 г. до датата на плащане на главницата 5.12.2019 г. в размер на 435,23 лв, а в останалата част до пълния претендиран размер на главницата от 484,57 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да бъде осъден ответника да заплати разноските в заповедното производство в размер на сумата 1027,94 лв. ДТ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение съобразно постановеното в т.12 от ТР №4/13 г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото съобразно уважената част от иска в размер на сумата 17,40 лв. ДТ и 134,73 лв. юрисконсултско възнаграждение. По отношение на претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото ищецът е направил възражения за прекомерност. Съдът като съобрази цената на първоначално предявения иск-51 397,10 лв, намира, че съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на 2071,91 лв, а претенцията е за 2 100 лв, поради което искането е основателно и адвокатското възнаграждение на основание чл.78 ал.5 от ГПК следва да бъде намалено до тази сума. При съобразяване на отхвърлената част от иска и сторените разноски от ответника по представения списък по чл.80 от ГПК, както и разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, дължимите разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК, които ищецът следва да заплати на ответника, възлизат на сумата 2 219,64 лв./съответна част от адв.възнаграждение и от депозит на вещо лице/.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Т.Л., ЕГН********** *** да заплати на „БУЛАГРО" АД, със седалище в гр****** и адрес на управление: кв. „*****", адм. сграда БУЛАГРО ЦЕНТЪР, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК****, представлявано от Изпълнителния директор Х.Б. на основание чл.86 от ЗЗД сумата 435,23 лв,/четиристотин тридесет и пет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща законната лихва върху главницата от 50 539,10 лв. начиная от датата на подаване на заявлението-5.11.2019 г. до датата на изплащането й-5.12.2029 г., като искът до пълния претендиран размер на законната лихва от 491,93 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.Т.Л., ЕГН********** *** да заплати на „БУЛАГРО" АД, със седалище в гр. **** и адрес на управление: кв. „******", адм. сграда БУЛАГРО ЦЕНТЪР, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК****, представлявано от Изпълнителния директор Х.Б. разноските, сторени в заповедното производство в размер на сумата 1027,94 лв. ДТ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№2164/19 г. по описа на ЛРС.
ОСЪЖДА П.Т.Л., ЕГН********** *** да заплати на „БУЛАГРО" АД, със седалище в гр. ****** и адрес на управление: кв. „*****", адм. сграда БУЛАГРО ЦЕНТЪР, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК*****, представлявано от Изпълнителния директор Х.Б. разноските по делото съобразно уважената част от иска в размер на сумата 17,40 лв. ДТ и 134,73 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „БУЛАГРО" АД, със седалище в гр. ****** и адрес на управление: кв. „*****", адм. сграда БУЛАГРО ЦЕНТЪР, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК******, представлявано от Изпълнителния директор Х.Б. да заплати на П.Т.Л., ЕГН********** *** разноски по делото в размер на сумата 2 219,64 лв./съответна част от адв.възнаграждение и от депозит на вещо лице/.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: