Р
Е Ш Е
Н И Е
№390
гр.
Хасково, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на
осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова
и прокурора Цвета Пазаитова,
като разгледа докладваното от
съдия А. Митрушева
исково адм.д. № 391 по описа на Административен съд - Хасково за 2021 г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от „КОЛОС КОПИ“ ЕООД, гр.Хасково, подадена чрез
пълномощник, срещу Национален осигурителен институт - София, за присъждане на обезщетение в размер на
306.29 лева за претърпени имуществени вреди от
незаконосъобразно издадено Решение № Ц1012-26-259-1/03.08.2020 г. на Директора на ТП
на НОИ - Хасково и потвърденото с него Разпореждане №
РЖ-5-26-00782430/13.07.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
към ТП на НОИ - Хасково.
В исковата молба се твърди, че претендираното обезщетение
представлява определено от органите на ТП на НОИ – Хасково задължение с
Ревизионен акт за начет РЖ-5-26-00782430/13.07.2020 г. на Ръководителя на контрола
по разходите на ДОО към ТП на НОИ – Хасково, което било събрано от този орган
на 04.12.2020 г. посредством наложен на дружеството запор на банкова сметка ***.50
лева и 4.00 лева банкова такса и на 17.12.2020 г. за сумата от 0.69 лева и 4.00
лева банкова такса. Именно сборът на тези суми определял размера на причинената
имуществена вреда в размер на 306.19 лева. След отпадане на правното основание
на задължението по РАН РЖ-5-26-00782430/13.07.2020 г. на 02.04.2021 г., когато
с решение на ВАС било оставено в сила решение на Административен съд – Хасково,
отменящо Решение № Ц1012-26-259-1/03.08.2020 г. и Разпореждане №
РЖ-5-26-00782430/13.07.2020 г., издадени по повод ревизионния акт за начет,
платената сума не била възстановена на дружеството ищец. Това пораждало правния
интерес от репатриране на преките материални вреди от предварителното
изпълнение на цитираното разпореждане, отменено по надлежния ред, чрез съдебно
решение.
С оглед на така изложеното, се моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника Национален осигурителен институт - София да
заплати на дружеството ищец сумата от 306.29 лева, представляваща имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане.
Претендира се и присъждане на направените в
производството разноски.
Допълнителни доводи в подкрепа на предявената искова
претенция се излагат в писмени бележки.
ОТВЕТНИКЪТ
- Национален осигурителен институт - София, чрез процесуалния си представител в
съдебно заседание, оспорва предявения иск. Счита, че в случая за възстановяване
на сумите по отмененото разпореждане било необходимо длъжностното лице да
издаде разпореждане за възстановяване след изрично постъпила молба от лицето по
реда на чл. 115, ал. 2 от КСО. Такова искане от ищеца не било постъпило, затова
и сумата му не била възстановена. Моли се искът да бъде отхвърлен и да бъдат
присъдени разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, счита иска за
неоснователен. Заявява, че за ищеца съществува друг правен ред, по който да
бъде възстановена претендираната сума.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С
Разпореждане № РЖ-5-26-00782430/13.07.2020 г. Ръководителят на „Контрола по
разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково е разпоредил, на основание чл. 110,
ал. 3 от КСО, осигурителят „КОЛОС КОПИ“ ЕООД да внесе сума по Ревизионен акт за
начет вх.№ РА-5-26-00775540/29.06.2020 г. в размер на 276.36 лв. главница и
9.78 лв. лихва, или общо начет 286.14 лева.
Разпореждането
е оспорено от дружеството по административен ред пред Директора на ТД на НОИ –
Хасково, който с Решение № Ц-1012-26-259-1/03.08.2020 г. е отхвърлил подадената
жалба.
Срещу
цитираните административни актове е подадена жалба пред Административен съд –
Хасково, който с Решение № 700/09.11.2020 г., постановено по адм. д. № 717/2020
г., е отменил Решение № Ц-1012-26-259-1 от 03.08.2020 г. на Директора на ТП на
НОИ – Хасково и Разпореждане № РЖ-5-26-00782430/13.07.2020 г. на Ръководителя
на „Контрола по разходите на ДОО“ в ТП на НОИ – Хасково, за внасяне на сума по
Ревизионен акт за начет № РА-5-26-00775540/29.06.2020 г.
Така
постановеното решение на Административен съд – Хасково е оспорено пред
Върховния административен съд на Република България, който с окончателно
Решение № 7269/02.04.2021 г., постановено по адм. д. № 13483/2020 г., го е
оставил в сила.
По
делото от страна на ответника се представиха писмени доказателства - писмо с изх.№ ОЗ-09-5-26-00856741/21.12.2020
г. от ТП на НОИ – Хасково до „Обединена българска банка“ АД за отмяна на запор
и справка от ТП на НОИ – Хасково за цялостното движение на суми по партида на
„КОЛОС КОПИ“ ЕООД. Видно от последната, на 02.04.2021 г. отразените парични
средства по партидата на дружеството са били в размер на 298.19 лева.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
По
делото не се спори, че наличните парични средства по партидата на „КОЛОС КОПИ“
ЕООД в ТП на НОИ – Хасково към 02.04.2021 г., на която дата е било постановено
окончателното Решение № 7269/02.04.2021г. на ВАС, са били в размер на 298.19
лева. Не е спорно и че към датата на постановяване на съдебното решение, както
и към настоящия момент, посочената сума не е възстановена на дружеството.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се
разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният
текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ, държавата, в лицето на
своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това
дали са причинени виновно от длъжностното лице, поради което отговорността се
характеризира като обективна и безвиновна. Във фактическия състав на
отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Издаването
на административни актове е дейност, чрез която въз основа на властническия
метод се регулират определени обществени отношения. Определящо обстоятелство за
правното основание на иска за обезщетение за вреди като такъв по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ е факта, че са налице административни властнически актове на органите
на администрацията. Тяхното издаване е резултат от изпълнението на нормативно
възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност.
Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и
законодателната дейности е основна проява на държавната власт.
В случая
от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответната страна – Национален осигурителен
институт.
На първо
място, налице са незаконосъобразни актове – Разпореждане № РЖ-5-26-00782430/13.07.2020 г. на Ръководителя на „Контрола по разходите
на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково и Решение № Ц-1012-26-259-1/03.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково,
които са отменени с влязъл в законна сила съдебен акт - Решение №
700/09.11.2020 г., постановено по адм. д. № 717/2020 г. по описа на
Административен съд – Хасково. В тази насока следва да се отбележи, че съгласно
чл. 177, ал. 1, изр. 1 от АПК, решението има сила за страните по делото. Тоест,
нормата определя субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението
за отмяна на административния акт и задължава страните да преустановят правния
спор относно незаконосъобразността на отменения акт и да приведат правното си
поведение в съответствие с решението на съда. От друга страна, конститутивното
действие на съдебното решение, уредено в чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК,
задължава всички правни субекти да зачитат постановената отмяна.
Незаконосъобразните
актове са издадени от органи на ответната страна – ръководни служители в ТП на
НОИ – Хасково, което е част от структурата на Националния осигурителен
институт. Последният е юридическо лице, съгласно чл. 33, ал. 2 от КСО и чл. 2,
ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, следователно е пасивно легитимирано да
отговаря по така предявения иск, съгласно чл. 205 от АПК.
На
следващо място, не е спорен фактът, че на дружеството ищец е била запорирана
сума в размер на 298.19 лева, която е била и усвоена от страна на ТП на НОИ –
Хасково. Ясно е също, че посочената сума към настоящия момент не е възстановена
на „КОЛОС КОПИ“ ЕООД. Следователно, налице е вреда за дружеството, която е
резултат от незаконосъобразните актове Разпореждане № РЖ-5-26-00782430/13.07.2020 г. на Ръководителя на
„Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково и Решение №
Ц-1012-26-259-1/03.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, издадени във
връзка с Ревизионен акт за начет вх.№ РА-5-26-00775540/29.06.2020 г.
На трето
място, съдът приема наличие на причинна връзка между постановените
незаконосъобразни актове и настъпилия вредоносен резултат. Запорираната и
усвоена от ТП на НОИ – Хасково сума в
размер на 298.19 лева е последица от издадения незаконосъобразен акт -
Разпореждане № РЖ-5-26-00782430/13.07.2020 г. и
Решение № Ц-1012-26-259-1/03.08.2020 г., с което жалбата против
разпореждането е била отхвърлена.
Следователно,
в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган,
претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка
между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка влязлото в сила Решение №
700/09.11.2020 г., постановено по адм. д. № 717/202 0г. по описа на АдмС –
Хасково (оставено в сила с решение на ВАС), с което се отменят Разпореждане №
РЖ-5-26-00782430/13.07.2020 г. на Ръководителя на „Контрола по разходите на
ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково и Решение № Ц-1012-26-259-1/03.08.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково, следва да се приеме като безспорно
доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния
орган.
По
отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 306.19
лева следва да се има предвид следното:
По
делото се представи справка от ТП на НОИ – Хасково за цялостното движение на
суми по партида на „КОЛОС КОПИ“ ЕООД. От същата е видно, че на 02.04.2021 г.
наличните парични средства по партидата на дружеството са били в размер на
298.19 лева. Така представеният документ доказва сумата, която е била обект на
наложения на дружеството запор, усвоен от ТП на НОИ – Хасково, респективно
сумата, представляваща нанесената вреда. Не се представиха доказателства обаче
за платени от името на „КОЛОС КОПИ“ ЕООД такси в общ размер на 8 лева за превод
на визираните в исковата молба суми -
297.50 лева и 0.69 лева (общо 298.19 лева). Тоест, разликата от 298.19 лева
до 306.19 лева – размера на предявената искова претенция, остана недоказана по
делото.
Вредите
са елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и
наличието им не се презюмира само поради наличието на незаконосъобразен административен
акт. Те подлежат на доказване, което е задължение на ищеца. В настощия процес,
по отношение на сумата от 8 лева (разликата между доказаните 298.19 лева и
твърдените вреди в размер на 306.19 лева) доказателства не бяха представени,
поради което претенцията за вреди над сумата от 298.19 лева не следва да бъде
уважавана.
Въз
основа на изложеното, се налага изводът, че предявеният иск е доказан по
основание, но не и по размер, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца не предявената с исковата молба сума от 306.19 лева, а
доказаната по делото сума в размер на 298.19 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди от незаконосъобразните Разпореждане № РЖ-5-26-00782430/13.07.2020 г.
на Ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково и
Решение № Ц-1012-26-259-1/03.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ– Хасково.
При този изход на спора основателна е и
претенцията за заплащане на законната лихва върху сумата от 298.19 лева,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 15.04.2021 г. до нейното
окончателно изплащане.
Неоснователни
са развитите от пълномощника на ответника и представителя на Окръжна
прокуратура - Хасково доводи за предвиден в КСО друг ред за възстановяване на
недължимо събрани суми по кодекса. Предвиденият в чл. 8, ал.3 от ЗОДОВ
специален начин е такъв за обезщетение на вреди. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда субективно материално право на обезщетение, а не процесуален
ред. Поради това в хипотезата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ се изключва
съществуването на това субективно материално право, а не редът за реализирането
му. В този смисъл са Определение № 1383/03.02.2021 г., постановено по адм. д. №
290/2021 г. по описа на ВАС, и Определение № 729/20.01.2021 г., постановено по
адм. дело № 291/2021 г. по описа на ВАС.
С оглед
изхода на делото следва да бъде уважено и искането на ищеца за присъждане на
направените в настоящото производство съдебни разноски. В случая се претендира
присъждане на сумата от 25 лв. държавна такса и 300 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Последното, на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ,
съдът определя на 292 лева, съобразно уважената част на исковата претенция (300 - (300 х 2.6%) = 292.20). Така общият размер на дължимите на дружеството
ищец разноски по делото възлиза на 317 лева.
Според
чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при
оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Цитираната разпоредба на
ЗОДОВ е специална и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно
което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната
основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 203
и сл. от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт - гр.София, да
заплати на „КОЛОС КОПИ“ ЕООД, ЕИК : 1********, гр.Хасково, ул.“Р.“ № **,
сумата от 298.19 (двеста деветдесет и осем лева и деветнадесет стотинки)
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от
незаконосъобразни Разпореждане № РЖ-5-26-00782430/13.07.2020 г. на Ръководителя
на контрола по разходите на ДОО към ТП на НОИ – Хасково и Решение №
Ц1012-26-259-1/03.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, издадени във връзка с Ревизионен акт за начет
вх.№ РА-5-26-00775540/29.06.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 15.04.2021 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата
му част до пълния предявен размер и за разликата до 306.19 лева като недоказан
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт, гр.София, да заплати на „КОЛОС КОПИ“ ЕООД, ЕИК : 1********,
гр.Хасково, ул.“Р.“ № **, деловодни
разноски в размер на 317 (триста и седемнадесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съответното
съобщение.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
СЪДИЯ: