М О
Т И В
И към Н О Х Д
№ 1000/16 г.
Срещу
подсъдимия Ж.М.Ж. е повдигнато обвинение по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК
затова,че на 07.08.2015г. в гр.Крън общ. Казанлък е извършил непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото- отправял обиди спрямо служителите на РУ ’Полиция’ гр. Казанлък- мл.експерт И.Р. П. – младши полицейски инспектор група ‘Териториална полиция’
– север на сектор ‘Охранителна
полиция’ при РУ Казанлък, мл. експерт С.Д.Ж. – младши
полицейски инспектор в група ‘Териториална
полиция’ – север на сектор ‘Охранителна
полиция’ при РУ Казанлък, мл. експерт Т.К.Т. – младши полицейски инспектор в група ‘Териториална полиция’
– север на сектор ‘Охранителна
полиция’ при РУ Казанлък, а именно ‘Корумпирани
ченгета,нищо не става от Вас’, ‘Вие сте лъжливи копелета’,
’как да дойда доброволно като не мога да се оправя с
тази корупция в държавата’,като деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта- не се е подчинил на устно полицейско
разпореждане, разпоредено от полицейските служители в РУ ‘Полиция’ гр. Казанлък,
младши полицейски инспектор И.П., младши полицейски инспектор С.Ж. и младши полицейски
инспектор Т.Т. за принудително водене на Ж. М.Ж. в качеството му, на обвиняемо
лице в сградата на РУ ‘Полиция’ гр.Казанлък във връзка с възложеното им изпълнение на изготвено ‘Постановление’
от 07.08.2015г. за принудително водене на Ж. М.Ж. в качеството на обвиняемо
лице в сградата на РУ ‘Полиция’
гр. Казанлък по ДП № 284 ЗМ 173/2015г. по описа на същото и изпълняващи
задължения по опазване на обществения ред и деянието по своето съдържание се
отличава със изключителен цинизъм.
В
съдебното заседание след приключване на съдебното следствие представителя на
РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да признае подс. Ж. за виновен
като му определи наказание лишаване от свобода изтърпяването на което на
основание чл. 66 от НК бъде отложено.
В
съдебното заседание подс.Ж.М.Ж. не се признава за виновен и дава обяснения за
случилото се.
Служебния
защитник на подс. Ж. след приключване на съдебното следствие пледира
невиновност и постановяване на оправдателен съдебен акт.Излага като
аргументи,че обвинението не е доказано
по несъмнен начин.
Съдът
като взе предвид събраните в хода на съдебното следствие доказателства
установени с доказателствени средства по реда на НПК- показания на
свидетели,експертно заключение,писмени, както и обясненията на подс.Ж. и след
като ги прецени поотделно и в съвкупност приема за установено следното;
Било
образувано ДП № 173/15г. по описа на РУ ‘Полиция’ по което обвиняем бил подс.Ж.Ж..
На
07.08.15г. свидетелите мл.експерт И.Р. П. – младши полицейски инспектор група ‘Териториална полиция’
– север на сектор ‘Охранителна
полиция’ при РУ Казанлък, мл. експерт С.Д.Ж. – младши
полицейски инспектор в група ‘Териториална
полиция’ – север на сектор ‘Охранителна
полиция’ при РУ Казанлък, мл. експерт Т.К.Т. – младши полицейски инспектор в група ‘Териториална полиция’
– север на сектор ‘Охранителна
полиция’ при РУ Казанлък,отишли в гр. Крън общ.Казанлък в
дома на подс.Ж. за да изпълнят постановление за принудително водене на обвиняем
съставено от разследващ полицай Ст.Ст. и съобразно което подс.Ж. трябвало да
бъде заведен принудително в РУ ‘Полиция’ гр.Казанлък за извършване на процесуално следствени
действия.
След
като подс.Ж. излязъл от къщата си, св.Т.Т. му обяснил причината защо тримата
служители са били там, при което подс. заявил ‘,че
аз престъпник ли съм’.
Св.И.П.
му прочел постановление за принудително довеждане на обвиняем, но подс.
заявил,че не можал да разбере прочетеното и искал лично да го прочете.
След
това издърпал Постановлението за принудително довеждане на обвиняем , погледнал го,
заявил,че всичко е лъжа след което скъсал постановлението за принудително
довеждане през средата на две части .
След
това св.П. се опитал да вземе скъсаното постановление за принудително
довеждане, а подсъдимия се опитал да го избута с ръце.
Св.
П. го хванал за дясната ръка, а св.Т. за лявата, подс. ги извадил от равновесие , но те го
притиснали към земята и му сложили белезници.
След
това полицейските служители го попитали
дали ще отиде с тях доброволно на което подс. Ж. отговорил – ‘Как да дойда доброволно, как да се преборя с тия
корумпирани съдии,полицай,ченгета’.
От
експертното заключение на съдебно психолого-психиатрична експертиза се
установява,че при подс.Ж.Ж. има наличие
на Органично разстройство на личността МКБ F07.0
с изявени критерии за параноидна личност.Към момента на извършване на деянието
07.08.15г. е разбирал свойството и значение на действията си и е могъл да ръководи постъпките си.Ж.Ж. е в
състояние правилно да възприема фактите имащи значение за делото и дава
достоверни обяснения за това.Психичното състояние по време на извършване на деянието
както и периода след това е било повлияно от емоции на гняв кумулиран от
продължително чувство на неудовлетвореност по отношение на съдебната система и
органите на властта. Не са настъпили промени в психичното му
състояние.Психичното състояние на Ж.Ж. към настоящия момент, позволява същия да
участва във фазите на наказателното производство,да дава достоверни показания,
както и да изтърпява наказание.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св.И.П.,Т.Т., С.Ж. и
отчасти от показанията на св. М.Д., от
експертното заключение на съдебно психилого-психиатрична експертиза както и от
писмените доказателства- постановление за принудително довеждане на обвиняем
и типова длъжностна характеристика на
длъжността ‘Мл. Полицейски инспектор’
които подкрепят направеното от подсъдимия признание,че е скъсал постановлението
за принудително довеждане на обвиняем и е отказал да явява доброволно за извършване на процесуално следствени
действия при разследващ полицай.
Съдът
не дава вяра на показанията на св. Д.- майка на подс.Ж. в частта им в която
твърди,че полицейски служител е насочил
пистолет срещу подс.Ж. тъй като в тази и част показанията и се опровергават
както от показанията на останалите свидетели така и от обясненията на подс.Ж.
който и в съдебното заседание и направи забележка да не лъже на което тя
отвърна – ‘мълчи бе, бях там не съм сляпа’.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка съдът намира,че от обективна и
субективна страна подс. Ж.М.Ж. е осъществил състава на чл.270 ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От
обективна страна чрез активна дейност , като е скъсал постановлението за
принудително довеждане на обвиняем и е отказал да се яви в РУ ‘Полиция’ гр.
Казанлък подс.Ж. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.270 ал.1 от НК- пречене на орган
на власт.
Според
разпоредбата на чл.93 т.2 от НК- ‘орган на власт ’
са органите на държавната власт,органите на държавното управление,органите на
съдебната власт,както и служители при тях което са натоварени с упражняването
на властнически функции.
Съгласно
чл.57 ал.1 от ЗМВР- полицейски органи са ………областните дирекции….. – ОДМВР
Стара Загора към което се числи и РУ ‘Полиция’ гр. Казанлък като част от нейната структура, и към
която се числят видно от типовата характеристика на длъжността – мл. полицейски
инспектор св.П., Т. и Ж..
В
резултата на това подс.Ж. е създал
пречка за осъществяване на служебната
дейност на тези полицейски служители, като орган на власт.
Деянието
с оглед неговото обществена опасност / скъсването на постановлението за
принудително довеждане на обвиняем и оказване на съпротива по принудително
водене/ го отличават от това то да е административно нарушение.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подс. Ж.
съдът прави извода,че е действал умишлено.
Подс.Ж.
е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си /знаел е,че като е скъсал
постановлението и е отказал да бъде доведен принудително от полицейските
служители и им е пречил да осъществяват дейността си/,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици от него и е искал настъпването им / въпреки,че е
съзнавал обективните признаци от значение на състава на престъплението е продължил да пречи на
полицейските служители да изпълнят задълженията си /.
По
правната квалификация по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК .
За
да е съставомерността на деянието по
чл.325 ал.2 НК – хулиганство – съпротива срещу орган на властта изпълняващ
задълженията си по опазване на обществения ред, деянието трябва да е започнало
преди тяхната намеса и да продължи и след тяхната намеса.
Описаното
на лист втори от обвинителния акт
буйство и агресивно поведение от страна на подс.Ж. според съда представлява съпротива на орган на властта, а за да е съставомерно това
деянието като хулиганство по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК следва преди и извън
него да е имало други противообществени прояви от страна на подс. Ж. с които
той грубо да наруши обществения ред и да изрази явно неуважение към обществото.
От
установената фактическа обстановка се установява,че действията на подс.Ж. не са
насочени против реда и общественото
спокойствие а против реда на управлението.
В
случая действията му са били израз на незачитане и противопоставяне на дейността на държавните органи – служителите
на МВР, като приди това не е имал никакво неправомерно поведение.
Същото
се отнася и до другото изпълнително деяние описано в диспозитива на
обвинителния акт,че деянието се изразява с изключителен цинизъм.
От
субективна страна с действията си подс.Ж. нито пряко нито косвено е
искал грубо да наруши обществения ред и
да изрази явно неуважение към обществото.
Действията
му са били насочени единствено и само в създаване на пречки на полицейските
служители да изпълняват функциите си -
да го заведат принудително в РУ ‘Полиция’ гр. Казанлък съобразно постановлението на
разследващия полицай.
В
подкрепа на горното е експертното заключение на съдебно психолого-психиатрична
експертиза според което психичното
състояние на подс. по време на извършване на деянието е било повлияно от емоции
на гняв кумулиран от продължително чувство на неудовлетвореност по отношение на
съдебната система и органите властта.
По
изложеното съдът счита,че не на основание чл. 304 от НПК подс. Ж.М.Ж. следва да
бъде признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по
чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК.
След
приключване на съдебното следствие
прокурора на основание чл. 287
ал.1 от НПК не измени обвинението при същите факти, и не повдигна
обвинение за по-леко престъпление това по чл.270 ал.1 от НК.
Последователната
и непротиворечива съдебна практика приема,че когато в съдебната фаза , фактите останат такива
каквито прокурора е описал в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът
винаги може да измени правната квалификация на престъплението като приложи
закон за същото, еднакво или по-леко престъпление,без да е необходимо прокурора
да изменя обвинението / в този см. Р 793/15г. на 3-то ВКС и др..
Разпоредбата
на чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до пет
години.
Разпоредбата
на чл.270 ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години или
глоба от петстотин до две хиляди лева.
Предвид
на това съдът счете,че престъплението по чл.270 ал.1 от НК е по-леко поради
което с присъдата измени правната квалификация на престъплението, като в съдебната
фаза фактите останаха същите каквито прокурора е описал в обвинителния акт.
ПО
ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА ;
В
хода на съдебните прения защитника на подс. Ж. направи възражение,за
допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила.
Допуснатото
нарушение се изразявало в това,че в
началото на обстоятелствената част на обвинителния акт прокурора е посочил, фамилията на единия от
полицейските служители вместо- С.Ж.-като С.Ж..
Със
същата фамилия Ж. и на втора страница в обвинителния акт прокурора е посочил
св.С.Ж..
Въпреки
това съда счита,че това не е процесуално нарушение което да води ограничаване
правата на подсъдимия тъй впоследствие в обстоятелствената част на обвинителния
акт прокурора е посочил правилно
фамилията на полицейския служител С.Ж..
Правилно
фамилията на св.Ж. е посочена и във диспозитива на обвинителния акт, а във в
съдебното заседание подс.Ж. заяви,че най-много обиди е получил от най- младия
полицейски служител и за който знаел,че се казвал Ж. а не Ж..
Имайки
предвид изложените дотук мотиви и на основание цитирания по-горе законов текст
съдът счита,че подс. Ж.М.Ж. следва да бъде признат за виновен и наказан.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът приема- чистото му съдебно
минало/реабилитиран по право/, сравнително добрите му характеристични данни и
недоброто му психично състояние.
Отегчаващи
вината обстоятелства не се събраха.
За
гореописаното деяние закона предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или глоба в размер от петстотин до две хиляди лева.
Към
момента на осъществяване на деянието подс.Ж. не е бил осъждан/ реабилитиран/,а
от деянието няма причинени имуществени вреди.
Предвид
на това съдът счита,че е налице императивната разпоредба на чл.78а ал.1 от НК,
поради което освободи от наказателна отговорност подс.Ж. и при превес на
смекчаващите вината обстоятелства , за постигане целите на чл.36 от НК, респ.
чл.12 от ЗАНН му налага административно наказание глоба в размер от хиляда
лева.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс.Ж.М.Ж. следва да заплати и направените по
делото разноски в размер от 253,46лв. по сметка на ОДМВР Стара Загора и 300 лв.
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Казанлък – възнаграждение
за експертите.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;