№ 14675
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110163590 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК – за делба, във фазата по
извършването й.
С решение № 7732/26.04.2024 г. по гр.д. № 63590/2021 г. на СРС, ГО, 62
състав, което е влязло в сила, е допусната, на основание чл.34 ЗС, съдебна
делба между Б. Б. Б. и Л. Е. Д. на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 29 от секция вход „В“ на Многофункционална
сграда с подземни гаражи, с четири секции: секция „А“, секция „Б“, секция
„В“ и секция „Г“, разположен на 7 етаж, кота +18.87 метра със застроена площ
от 51,57 кв.м., състоящ се от: антре, дневна с кухня, две спални, баня, тоалетна
и балкон, при граници по документ за собственост: коридор, апартамент 28, от
две страни двор и апартамент 30, заедно с 1, 27% ид.ч. от общите части на
апартаментите в Секция „В“ на сградата, равняваща се на 16, 30 кв.м., който
апартамент съгласно схема № 15-1066054/30.09.2021 г. на самостоятелен
обект, изд. от СГКК-гр. София, е заснет като: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.905.2312.5.329 по КККР на гр. ..........., одобрени със
Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: гр........, който самостоятелен обект се намира на етаж 7 в
сграда с идентификатор 68134.905.2312, брой надземни етажи: 13, брой
подземни етажи: 1, с предназначение на сградата: апартаментен хотел,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.905.2312, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ по документи: 51,57 кв.м., прилежащи части: 1.27% (едно
цяло и двадесет и седем стотни върху сто), равняващи се на 16, 30
(шестнадесет цяло и тридесет стотни) кв.м. ид.ч. от общите части на секция
„В“ на сградата, при съседи на самостоятелния обект в сградата по схема на
1
кадастъра: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор
68134.905.2312.5.328 и 68134.905.2312.5330; под обекта – самостоятелен
обект с идентификатор 68134.905.2312.5321; над обекта – самостоятелен
обект с идентификатор 68134.905.2312.5.337, и заедно с 0,26 % ид.ч. от
правото на собственост върху ДОВРНОТО МЯСТО, в което е построена
сградата, съставляващо съгласно документ за собственост УПИ VI-1000,
1437,1438 – за магазини, офиси и КОО, в квартал 71 по плана на гр. ............,
целият с площ от 5 886 кв.м., при граници и съседи по документи за
собственост: улица, УПИ ХП-1240, УПИ VII-1119,1435, ПИ с пл.номер 2314,
ПИ с пл. № 2313, улица „......“, УПИ - I за озеленяване и КОО, бул. „.........“,
УПИ-11 -1001, ПИ с пл. № 2316, ПИ с пл. № 2359, УПИ Ш-1002,1488 и ПИ с
пл. № 1432, който УПИ съгласно скица № 15-11399221/13.12.2019 г., из.д. от
СГКК-гр. София е заснет като ПОЗЕМЕЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.905.2312 по КККР на гр. .........., одобрени със Заповед № РД-18-
739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр. ..........., бул. „.........“ № 102, с площ от 5864 кв.м. , с трайно
предназначения на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
високо застрояване (над 15 метра), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 2312, квартал 71, парцел VI, при съседи на поземления имот
по кадастралното заснемане: имоти с идентификатори: 68134.905.1240;
68134.905.2317; 68134.905.2359; 68134.905.52; 68134.905.3060;
68134.905.1488; 68134.905.2316; 68134.905.2397; 68134.905.995;
68134.905.3045; 68134.905.86,
при квоти: Б. Б. Б. – 1/2 и Л. Е. Д. – 1/2.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и наличните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, намира следното:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством:
1) възлагане по реда на чл. 349 ГПК; 2) теглене на жребие по чл. 352 ГПК; 3)
разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК; 4) изнасяне на имота/вещта
на публична продан.
Основният принцип при избора на способ за извършване на делбата е по
възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото
имущество (чл. 34, ал. 2 ЗС, вр. чл. 69, ал. 2 ЗН). Затова от съществено
значение са следните обстоятелства: дали броят на реалните дялове
съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите; налице ли е
възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба
имоти, както и становището на съделителите относно начина на извършване
на делбата.
В случая до делба е допуснат един недвижим имот – апартамент, при
двама съделители.
Установи се от заключението на СТЕ по делото, че имотът е неподеляем,
както и че пазарната стойност на същия възлиза на сумата 183 970 лв., с оглед
2
на което стойността на дяловете на съделителите е, както следва: Б. Б. Б. –
91 985 лв. и Л. Е. Д. – 91 985 лв.
Съгласно чл.348 ГПК когато някой имот е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на
публична продан.
В срока по чл.349, ал.4 ГПК не са заявени искания за възлагане на имота
от съделителите. Не е налице и съгласие на страните за извършване на делбата
по реда на чл.353 ГПК. Ето защо, делбата на процесния имот следва да бъде
реално извършена чрез изнасянето му на публична продан съгласно чл. 348
ГПК.
По претенциите по сметки на ищцата:
1. По претенцията по чл.59 ЗЗД:
Ищцата претендира сумата 7 750 лв., представляваща 1/2 от заплатено
капаро за закупуване на процесния имот.
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 3, том I, рег. № 138, дело № 2/2020 г. от 27.01.2020 г., със
същия Б. Б. Б. и Л. Е. Д. са закупили процесния имот за продажна цена от
98 500 лв., от която сума продавачите са заявили, че им е изплатена от
купувачите със собствени средства част в размер на 15 500 лв.,
представляваща задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД, като плащането е
извършено на 10.12.2019 г. по банков път по банкова сметка на името на
продавача А.А.М., а останалата част от продажната цена в размер на 83 000 лв.
ще бъде изплатена по банков път чрез банков кредит, отпуснат от „Банка
ДСК“ ЕАД.
По делото е представено преводно нареждане от 10.12.2019мг. (лист 48
от делото), от което е видно, че Б. Б. Б. е наредила извършването на превод на
сумата 15 500 лв. в полза на А.А.М. с основание – капаро за ап. 29.
Купувачите дължат заплащането на продажната цена по договора, част
от която е заплатена авансово под формата на капаро в размер на сумата
15 500 лв. на 10.12.2019 г. Горното е изрично уговорено в сключения
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.12.2019
г. Установи се, че плащането е извършено от ищцата, поради което, като е
заплатила и дължимата от ответника част, тя се е обеднила, съответно – той се
е обогатил без основание за нейна сметка, поради което ищцата има вземане
към ответника за половината от платената сума и следователно – за сумата от
7 750 лв., поради което претенцията следва да се уважи.
2. По претенцията по чл.59 ЗЗД:
Ищцата претендира сумата 690 лв., представляваща 1/2 от заплатено от
3
нея възнаграждение към брокерска агенция във връзка със закупуване на
имота.
На първо място, съдът намира, че се касае за облигационна претенция,
която няма връзка с имуществената общност. Встъпването в облигационно
правоотношение от страна на единия от съделителите с брокерска агенция по
повод евентуалното закупуване на имота и произтичащото от това
задължение за страната по облигационното правоотношение за заплащане на
възнаграждение, не подлежи на разглеждане в производството по делба. Не се
касае за претенция, която да произтича от вътрешните отношения между
съсобствениците след възникване на съсобствеността, т.е. да е свързана с
имуществената общност. По изложените съображения производството в тази
му част следва да се прекрати.
На следващо място и за пълнота следва да се посочи, че дори да
подлежеше на разглеждане в настоящото производство, тази претенция по
същество би била неоснователна. По делото е представен договор за
обслужване на купувач, сключен между Б. Б. Б. и „АДРЕС НЕДВИЖИМ
ИМОТИ“ АД, с предмет – посредничество за придобиване на недвижим имот,
при уговорено възнаграждение – 3% от продажната цена, но не по-малко от
600 евро. Видно от анекс от 10.12.2019 г., възнаграждението възлиза на сумата
1 382 лв., за която сума е издадена фактура на Б. Б. Б. от 11.12.2019 г. с
посочен начин на плащане – в брой. Не са представени доказателства за
плащане на сумата. Такова не следва от самата фактура. Дори да беше
доказано плащането, то това задължение е на страната по договора – в случая,
ищцата, а не на двамата съсобственици и няма основание половината от тази
сума да се претендира от ответника.
3. По претенцията по чл.127, ал.2 ЗЗД:
Ищцата претендира сумата 17 035, 65 лв., представляваща 1/2 от
заплатени от нея задължения по договор за банков кредит № 20R-I379953 от
20.01.2020 г., обезпечен с ипотека на недвижим имот, в периода 20.01.2020 г. –
17.10.2024 г.
Представен е договор за банков кредит № 20R-I379953 от 20.01.2020 г.,
обезпечен с ипотека на недвижим имот, сключен между „ОББ“АД, от една
страна, и Б. Б. Б. – кредитополучател, и Л. Е. Д. – съдлъжник, от друга, за
сумата 133 492 лв.
Установява се от заключението на ССЕ, че кредитът е усвоен и
обслужван по сметка, открита на 22.01.2020 г. на ищцата. На 06.02.2020 г.
сумата е усвоен по сметката.
За искови период 20.01.2020 г. – 17.10.2024 г. са извършени плащания,
както следва: сумата 14 478, 16 лв. – изплатена главница; сумата 15 815, 60 лв.
– изплатена възнаградителна лихва; сумата 3 180, 60 лв. – изплатени вноски за
застраховка.
Всички плащания са извършвани от сметката, обслужваща кредита, с
титуляр – ищцата, чрез директен дебит на падежиралите погасително вноски
4
на датите на падеж от сметката, обслужваща кредита.
Констатират се, че по тази сметка са постъпвали суми от следните
източници: регулярно постъпване на работна заплата на ищцата, вноски и
преводи от трети лица, Дирекция „Социално подпомагане“, „ДЗИ-Общо
застраховане“. Установяват се два превода – от 07.09.2021 г. и 05.10.2021 г.,
всеки от по 300 лв., или общо за сумата 600 лв., с наредител – Л. Е. Д. и
основание – ипотека, с които са погасени вноски по кредита.
По делото е приета и допълнителна ССЕ, в която поименно са посочени
третите лица, от които са постъпвали средства по сметката на ищцата.
Съделителите са се задължили солидарно по договора за кредит.
Съгласно чл.127, ал.1 ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията
между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да
се понесе от тях по равно. По силата на ал.2 всеки солидарен длъжник, който е
изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата.
Установи се в случая изплащане за исковия период на сума в общ размер
на 33 474, 36 лв., която следва да се намали с платената от ответника сума в
общ размер на 600 лв., като разликата възлиза на 32 874, 36 лв.
Установи се по делото, че тази сума е платена от сметката на ищцата,
обслужваща кредита. Обстоятелството, че в сметката са постъпвали и
средства от трети за спора лица, с които сметката е захранвана, не променя
този извод.
От страна на ответника се твърди, че е предоставял средства,
предназначени за погасяване на кредита, на трето за спора лица, което от своя
страна ги е превеждало на ищцата. По делото са представени 16 бр. разписки
от EasyPay за извършени от И.К.Б. към Б. Б. Б. преводи в периода 28.04.2020 г.
– 02.08.2021 г. общо в размер на 6 374, 15 лв., осем от които – с основание –
ипотека ...... А, Л. Е. Д., а останалите осем – с основание – ПП/превод. Касае се
за изпратени посредством EasyPay суми, които не се установява ищцата да е
получила, нито със същите да са били погасени задължения по кредита.
По изложените съображения ищцата има вземане към ответника за 1/2
от платените суми, в размер на 16 437, 18 лв., до който размер претенцията
следва да се уважи, а над нея до пълния предявен размер от 17 035, 65 лв. – да
се отхвърли.
4. По претенцията по чл.60, вр. чл.61 ЗЗД:
Ищцата претендира сумата 261, 50 лв., представляваща 1/2 от заплатена
от ищцата сума за закупуване и монтаж на стъкла за парапета на терасата на
апартамента през м.04.2022 г., наложено вследствие на буря и счупване на
предходните такива, който разход е извършен със знанието и без
противопоставянето на ответника. Не се твърди разходът да е извършен с
негово съгласие.
По делото е представена фактура № 912/07.04.2022 г., издадена на Б. Б.
5
Б. за сумата 373 лв. за стъкла за парапет с посочен начин на плащане – по
банков път. Представена е и фактура № 113/07.04.2022 г., издадена на Б. Б. Б.
за сумата 150 лв. за монтаж на стъкла с посочен начин на плащане – по банков
път. Не са представени доказателства, от които да се установява плащане на
сумите, за които са издадени фактурите, с оглед на което не може да се приеме
за доказано извършването на процесните разходи. По изложените
съображения претенцията следва да се отхвърли.
По претенциите по сметки на ответника:
1. По претенцията по чл.31, ал.2 ЗС:
Ответникът претендира:
сумата 15 120 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на 1/2 от процесния имот за периода 17.05.2022 г. – 28.05.2024 г. (датата на
влизане в сила на решението от първата фаза, с което съдът се е произнесъл по
искането на ответника по чл.344, ал.2 ГПК за привременна мярка), и
сумата 2 926, 41 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на 1/2 от процесния имот за периода 29.05.2024 г. – 17.10.2024 г.
По допустимостта на претенциите:
Претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по
чл. 31, ал. 2 ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за
период от време, предхождащ делбеното производство или следващ
предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в сила на
определението по чл. 344, ал. 2 ГПК (включително, когато то е инкорпорирано
в решението по допускане на делбата). Тази материалноправна претенция за
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е допустимо да бъде разгледана единствено и
само по реда на чл. 346 ГПК – във втората фаза на делбеното производство,
дори и тя да е предявена още с иска за делба /в посочения смисъл –
определение № 308 от 24.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1773/2014 г. на ВКС, IV ГО/.
С оглед изложеното допустима е претенцията на ответника за сумата
15 120 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 от
процесния имот за периода от 17.05.2022 г. (след предявяване на иска за делба)
до 28.05.2024 г. (до влизане в сила на решението от първата фаза, с което
съдът се е произнесъл по искането на ответника по чл.344, ал.2 ГПК за
привременна мярка).
Не така стои въпросът с претенцията за сумата 2 926, 41 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 от процесния
имот за периода от 29.05.2024 г. (деня, следващ влизането на в сила на
решението от първата фаза) до 17.10.2024 г., за който период претенцията в
настоящото производство не е допустима. Това не прегражда по никакъв
начин възможността на ответника да реализира твърдените от него права
извън производството по делба. По изложените съображения производството в
посочената част следва да се прекрати.
Правната квалификация на фактическите твърдения на страните се
6
определя от съда. Вземането за сумата 2 926, 41 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 от процесния имот за периода
29.05.2024 г. – 17.10.2024 г. съобразно твърденията на ответника, а именно –
конкретизиране на същото с посочване на конкретна сума и период (с молба
от 13.11.2024 г. – лист 217 от делото), има характер на претенция по сметки по
чл.31, ал.2 ЗС, а не на искане за изменение на определението на съда, с което
се е произнесъл по искане за привременни мерки. По тази причина съдът не
следва да се произнася по искане по чл.344, ал.3, изр.1 ГПК, доколкото
фактически твърдения за настъпили обстоятелства, които да обуславят
необходимост от изменение на определението на съда, не са заявени от
ответника. Още повече – към момента е осигурена реална възможност за
ползване на имота с връчване на ключове от същия, поради което ответникът
няма интерес нито от искане за изменение на определението, нито от ново
искане по чл.344, ал.2 ГПК.
По основателността на претенцията:
Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване.
Основателността на претенцията се предпоставя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1. страните да са съсобственици на
процесния недвижим имот; 2. целият съсобствен имот да се ползва от един от
съсобствениците през исковия период; 3. отправянето на писмена покана до
ползващия съсобственик преди началната дата на процесния период за
осигуряване на възможност за лично ползване или за заплащане на
обезщетение. Установяването на посочените предпоставки е в доказателствена
тежест на предявилия претенцията по сметки ответник, наред с размер на
исковата претенция.
В случая безспорно е наличието на съсобственост между страните по
отношение на процесния имот, както и личното ползване на имота от ищцата
през периода 17.05.2022 г. – 28.05.2024 г.
За да може да се приеме, че съсобственикът, който използва сам общата
вещ, съобразно с чл. 31, ал. 1 ЗС започва да пречи на другите съсобственици,
трябва да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и
това искане да е доведено до знанието на първия съсобственик. За да възникне
задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който
чрез лично ползване лишава другите съсобственици от възможността да
ползват и те общата вещ, законът изисква само едно условие – писмено
поискване. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата
по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава.
Писмена покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС представлява всяко
писмено волеизявление, отправено от съсобственик до съсобственик,
съдържащо искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползването. Без значение е дали поканата е нарочна или се
7
съдържа в друг акт, най-често искова молба с искане за заплащане на
обезщетение, което произтича от личното ползване на имота от ответника.
Писмената покана обаче има действие занапред без ограничение във времето
до настъпване на правопогасяващия факт /в този смисъл са мотивите на ТР №
7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, така и решение №
352/13.07.2010 г. по гр. д. № 618/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №
240/21.06.2011 г. по гр. д. № 1390/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО/.
В случая писмена покана е отправена с отговора на исковата молба, в
който ответникът е заявил изрично искане да ползва имота, връчен на ищцата
с връчване на препис от определението за насрочване на делото – на
22.11.2023 г., видно от приложената по делото призовка (лист 90 от делото).
Съсобственикът, до когото е отправено писмено поискване, има право
да предложи на този, който му го е отправил, да му предостави възможността
да ползва общата вещ. Няма право на обезщетение този, който отказва да
приеме такава възможност. В тази насока са разясненията, дадени с ТР № 129
от 30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, както и формираната практика на ВКС -
решение № 721/28.10.1992 г. по гр. д. № 580/1992 г. на ВКС, I ГО; решение №
172/06.07.2011 г. по гр. д. № 996/2010 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО и др.
Съобразно константната практика по чл. 31, ал. 2 ЗС не се дължи
обезщетение за лишаване от ползване само ако съсобственикът предложи
ползване на вещта лично според правата в съсобствеността и осигури
възможността реално да бъде упражнено това право, а другият съделител
откаже или не се отзове – така и ТР № 7/2.11.2012 г. по т. д. № 7/2012 г. на
ОСГК на ВКС.
Не така стои въпросът, когато съсобственик е отправил покана до
другия съсобственик да ползва съсобствения имот, но такава възможност
обективно не съществува или поканата е формална и не е осигурена реална
възможност за ползване обаче, в който случай е налице лично ползване от
страна на съсобственика /в посочения смисъл – решение № 241/10.11.2014 г.
по гр. д. № 928/2014 г. на ВКС, I ГО; решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. №
3204/2008 г. на ВКС, II ГО и и ТР № 7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС/.
В случая с нотариална покана, предоставена на нотариус на 12.02.2024
г., връчена на ответника на 27.03.2024 г. (лист 106 - 108 от делото), ищцата е
поканила ответника за предоставяне на ключ от имота на 23.02.2024 г. при
нотариус рег. № 558 на НК. Поканата е връчена след предложената дата за
връчване на ключ от имота.
С нотариална покана, връчена на ищцата на 07.08.2024 г. (лист 182 от
делото), ответникът отново е направил искане да му бъде предоставено
ползване на имота, евентуално – да му бъде заплащано обезщетение за
лишаване от ползване.
В проведеното на 17.10.2024 г. открито съдебно заседание по делото 2
бр. ключове от имота са връчени на процесуалния представител на ответника.
Въз основа на изложеното съдът намира, че е налице писмени поискване
8
за ползване на имота, считано от 22.11.2023 г. Ищцата е отправила към
ответника покана за осигуряване достъп до имота, връчена на 27.03.2024 г.
Моментът на връчването обаче е след предложената дата за предаване на
ключовете – 23.02.2024 г. Реална възможност за ползване на имота съдът
намира, че е осигурена с връчване на ключовете на 17.10.2024 г.
При това положение в полза на ответника е възникнало вземане за
обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид. ч. от съсобствения му с
ищцата апартамент за периода от писменото поискване, осъществено с
връчване на препис от отговора на исковата молба на 22.11.2023 г., до влизане
в сила на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК – 28.05.2024 г., което при
съобразяване заключението на съдебно-оценителна експертиза по делото, е в
размер на сумата от 3 908, 03 лв. (1/2 от 7 816, 06 лв.), определен по реда на
чл. 162 ГПК.
До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до
пълния предявен размер от 15 120 лв. – да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Съгласно чл.355 ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им.
Съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса в размер на 4 % върху
стойността на дяловете.
Посочените норми са съобразени с обстоятелството, че производството
по съдебна делба е уредено като особено исково производство, което е
предназначено да ликвидира състоянието на съществуваща съсобственост, а
всяка от страните има двойно качество – те са и ищци, и ответници един
спрямо друг. Поради това отговорността за разноски не е уредена като
санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в чл. 78
ГПК. Следователно, дължимата държавна такса и останалите Д.одни разноски
следва да се понесат от страните съобразно стойността на дяловете им, а
разноските за процесуално представителство се понася от страните така, както
са ги направили.
С оглед изложеното страните дължат държавна такса, както следва: Б. Б.
Б. – сумата 3 679, 40 лв., и Л. Е. Д. – сумата 3 679, 40 лв.
Разноските за заплатен депозит за СТЕ и адвокатско възнаграждение за
производството по делба остават в тежест на страните, както са сторени, с
оглед характера на производството.
Предвид частичната основателност на претенциите по сметки на
ищцата, държавната такса следва да бъде възложена на страните, както
следва: Л. Е. Д. – 967, 49 лв., съобразно уважената част от претенциите, Б. Б. Б.
– 123, 49 лв., съобразно отхвърлената част от претенциите и прекратената част
от производството по претенциите по сметки на ищцата.
Предвид частичната основателност на претенциите по сметки на
9
ответника, държавната такса следва да бъде възложена на страните, както
следва: Б. Б. Б. – 156, 32 лв., съобразно уважената част от претенциите, Л. Е. Д.
– 565, 54 лв., съобразно отхвърлената част от претенциите и прекратената част
от производството по претенциите по сметки на ответника.
В полза на ищцата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 1 351, 89 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във връзка с
претенциите по сметки.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата 324, 83 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във
връзка с претенциите по сметки.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
I. ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН , на основание чл.348 ГПК,
следния, допуснат до делба между Б. Б. Б., ЕГН ********** и Л. Е. Д., ЕГН
********** недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 29 от секция вход „В“ на Многофункционална
сграда с подземни гаражи, с четири секции: секция „А“, секция „Б“, секция
„В“ и секция „Г“, разположен на 7 етаж, кота +18.87 метра със застроена площ
от 51,57 кв.м., състоящ се от: антре, дневна с кухня, две спални, баня, тоалетна
и балкон, при граници по документ за собственост: коридор, апартамент 28, от
две страни двор и апартамент 30, заедно с 1, 27% ид.ч. от общите части на
апартаментите в Секция „В“ на сградата, равняваща се на 16, 30 кв.м., който
апартамент съгласно схема № 15-1066054/30.09.2021 г. на самостоятелен
обект, изд. от СГКК-гр. София, е заснет като: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.905.2312.5.329 по КККР на гр. ..........., одобрени със
Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: гр........, който самостоятелен обект се намира на етаж 7 в
сграда с идентификатор 68134.905.2312, брой надземни етажи: 13, брой
подземни етажи: 1, с предназначение на сградата: апартаментен хотел,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.905.2312, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ по документи: 51,57 кв.м., прилежащи части: 1.27% (едно
цяло и двадесет и седем стотни върху сто), равняващи се на 16, 30
(шестнадесет цяло и тридесет стотни) кв.м. ид.ч. от общите части на секция
„В“ на сградата, при съседи на самостоятелния обект в сградата по схема на
кадастъра: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор
68134.905.2312.5.328 и 68134.905.2312.5330; под обекта – самостоятелен
обект с идентификатор 68134.905.2312.5321; над обекта – самостоятелен
обект с идентификатор 68134.905.2312.5.337, и заедно с 0,26 % ид.ч. от
правото на собственост върху ДОВРНОТО МЯСТО, в което е построена
10
сградата, съставляващо съгласно документ за собственост УПИ VI-1000,
1437,1438 – за магазини, офиси и КОО, в квартал 71 по плана на гр. ............,
целият с площ от 5 886 кв.м., при граници и съседи по документи за
собственост: улица, УПИ ХП-1240, УПИ VII-1119,1435, ПИ с пл.номер 2314,
ПИ с пл. № 2313, улица „......“, УПИ - I за озеленяване и КОО, бул. „.........“,
УПИ-11 -1001, ПИ с пл. № 2316, ПИ с пл. № 2359, УПИ Ш-1002,1488 и ПИ с
пл. № 1432, който УПИ съгласно скица № 15-11399221/13.12.2019 г., из.д. от
СГКК-гр. София е заснет като ПОЗЕМЕЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.905.2312 по КККР на гр. .........., одобрени със Заповед № РД-18-
739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр. ..........., бул. „.........“ № 102, с площ от 5864 кв.м. , с трайно
предназначения на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
високо застрояване (над 15 метра), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 2312, квартал 71, парцел VI, при съседи на поземления имот
по кадастралното заснемане: имоти с идентификатори: 68134.905.1240;
68134.905.2317; 68134.905.2359; 68134.905.52; 68134.905.3060;
68134.905.1488; 68134.905.2316; 68134.905.2397; 68134.905.995;
68134.905.3045; 68134.905.86,
като сумата, получена от продажбата, следва да се разпредели между
съделителите, както следва: Б. Б. Б. – 1/2, и Л. Е. Д. – 1/2.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН ********** и Л. Е. Д., ЕГН ********** да
заплатят по сметка на СРС, на основание чл.355 ГПК, държавна такса за
производството по делба, както следва: Б. Б. Б. – сумата 3 679, 40 лв., и Л. Е.
Д. – сумата 3 679, 40 лв.
II. ОСЪЖДА Л. Е. Д., ЕГН ********** да заплати на Б. Б. Б., ЕГН
**********, както следва:
на основание чл.59 ЗЗД – сумата 7 750 лв., представляваща 1/2 от
заплатено от ищцата капаро за закупуване на процесния имот, със заплащане
на която сума ищцата се е обеднила, съответно – ответникът се е обогатил за
нейна сметка без основание;
на основание чл.127, ал.2 ЗЗД – сумата 16 437, 18 лв., представляваща
1/2 от заплатени от ищцата задължения по договор за банков кредит № 20R-
I379953 от 20.01.2020 г., обезпечен с ипотека на недвижим имот, в периода
20.01.2020 г. – 17.10.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 16 437, 18
лв. до сумата 17 035, 65 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕКРАТЯВЯ производство в ЧАСТТА относно предявената от Б. Б.
11
Б., ЕГН ********** срещу Л. Е. Д., ЕГН ********** претенция по сметки за
сумата 690 лв., представляваща 1/2 от заплатенoот нея възнаграждение към
брокерска агенция във връзка със закупуване на имота – като
НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН ********** и Л. Е. Д., ЕГН ********** да
заплатят по сметка на СРС, на основание чл.77 ГПК, държавна такса по
претенциите по сметки, както следва:
Л. Е. Д. – сумата 967, 49 лв., и Б. Б. Б. – сумата 123, 49 лв.
ОСЪЖДА Л. Е. Д., ЕГН ********** да заплати на Б. Б. Б., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1 351, 89 лв. разноски по
претенциите по сметки.
III. ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на Л. Е. Д., ЕГН
**********, на основание чл.31, ал.2 ЗС, сумата 3 908, 03 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване за периода 22.11.2023 г. – 28.05.2024 г.
на съсобствената му 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: апартамент № 29,
находящ се в гр. ..........., ет. 7, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки за сумата над 3 908, 03 лв. до
пълния предявен размер от 15 120 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПРЕКРАТЯВЯ производство в ЧАСТТА относно предявената от Л. Е.
Д., ЕГН ********** срещу Б. Б. Б., ЕГН ********** претенция по сметки за
сумата 2 926, 41 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
1/2 от процесния имот за периода 29.05.2024 г. – 17.10.2024 г. – като
НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН ********** и Л. Е. Д., ЕГН ********** да
заплатят по сметка на СРС, на основание чл.77 ГПК, държавна такса по
претенциите по сметки, както следва:
Л. Е. Д. – сумата 565, 54 лв., и Б. Б. Б. – сумата 156, 32 лв.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на Л. Е. Д., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 324, 83 лв. разноски по
претенциите по сметки.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис, а в частта, имаща характер на
12
прекратително определение – в едноседмичен срок от връчването му с частна
жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13